Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    159          Година  2014, 16.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав

 

на 16.12.2013 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

                   ЧЛЕНОВЕ: Т. КОМСАЛОВА

                                        ЙОРДАН РУСЕВ     

 

при секретаря: Т.К. и при присъствието на прокурора: ГЕОРГИ ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ Т. КОМСАЛОВА КНАХД дело номер 3422 по описа за 2012 година

 

Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН

Постъпила е касационна жалба от “Стелина”ЕООД, ЕИК **, ***, против Решение № 2446 от 26.09.2013г., постано­ве­но по НАХД № 2513/2013г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х н. със­тав, с ко­ето е потвърдено Наказа­телно поста­новление /НП/ № І-1597/15.04.13г. на Ди­рек­тора на ОДБХ – гр.Пловдив, с което на “Стелина”ЕООД, гр.Хисар, на основа­ние чл.48 ал.1 от Закона за храните /ЗХ/ е наложено административно на­казание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 000 /хиляда/ лева, за извършено ад­ми­нистра­тивно нарушение по чл.20 ал. т.3 във вр. с т.1 и т.2 от ЗХ.

Жалбоподателят счита, че така постановеното решение от състав на Район­ния Съд е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при несъответст­вие със събрания по делото доказателствен материал и при неправилно приложе­ние на материалния закон. Излагат се съображения, че неправилно е дадена вяра на показанията на актосъставителя, като е отречена достоверността на тези, да­де­ни от св.Нанева, което е обосновало неправилен извод, че правилно е ангажи­ра­на отговорността на юридическото лице, а не на конкретното физическо лице, на­товарено от работодателя си да осъществява контрола по безопасността на хра­ните в обекта. Отделно от това се излагат и съображения, че практически е не­възможно да се проследява срока на годност на всеки един от продуктите с оглед обема и количеството на същите, както и че не е доказано “пускане на пазара” на констатираните храни с изтекъл срок на годност. С оглед на из­ложеното моли ре­шението да бъде отменено като не­правилно и незаконосъобразно, като вместо то­ва се постано­ви друго такова, с което да се отмени издаденото НП също като неп­ра­вилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Областна Дирекция по Безопасност на Храните /ОДБХ/ - гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител адв.Обретено­ва, оспорва доводите в касационната жалбата, счита решението на първоинстан­ци­он­ния съд за правилно и законосъобразно, поради което и настоява за оставя­не­то му в сила.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесети състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

  С Решение № 2446 от 26.09.2013г., постановено по НАХД № 2513/2013г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х н. със­тав, е потвърдено НП № І-1597 от 15.04. 13г. на Директора на ОДБХ – гр.Пловдив, с което на “Стелина”ЕООД, гр.Хисар, на ос­нование чл.48 ал.1 от ЗХ е наложено административно на­казание “ИМУЩЕСТ­ВЕ­НА САНКЦИЯ” в размер на 1 000 /хиляда/ лева, за извършено администра­тив­но нарушение по чл.20 ал. т.3 във вр. с т.1 и т.2 от ЗХ.

За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд е приел, че от съб­раните по делото доказателства и установената въз основа на тях безспорна фак­тическа об­становка, се налага изводът, че санкционираното лице е осъществи­ло съставът на вмененото му нарушение по чл.20 ал.1 т.3 от ЗХ, доколкото от съ­бра­ни­те по делото доказателства се установява наличната в обекта на конкретно ин­ди­видуализираните в АУАН и в НП стоки с из­текъл срок на годност, както и че съ­щи­те са били “пуснати на пазара” по смисъла на § 1 т.53 от ДР за ЗХ. Като неосно­ва­телен е счетен доводът, че отговорността следва във всички случаи да бъде по­не­сена от физическото лице – служител на търговеца, натоварен да следи за спаз­ване на тези нормативни изис­к­вания.

На следващо място е прието, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на административно-производ­ст­ве­ните правила, които да доведат до ограничаване правото на защита на санкцио­ни­раното лице, актът е издаден в предвидената за това форма и от компетентен ор­ган, правилно е определен и размерът на санкция.

Тези изводи на районния съд касационната инстанция намира за правил­ни и законосъобразни.

На първо място следва да се посочи, че фактическата обстановка е такава каквато е описана в АУАН и издаденото въз основа на него НП и правилно е въз­п­риета от състава на районния съд, което не налага нейното приповтаряне от ка­са­ци­онната инстанция.

Правилен е изводът, че в случая е осъществено именно “пускане на пазара” по смисъла на легалното определения на това понятие, дадено в § 1 т.53 от ДР на ЗХ, мотивите за което се споделят изцяло от касационната инстанция.

Отделно от това касационният жалбоподател принципно не оспорва факта, че на място са открити индивидуализираните стоки и че същите са били с изтекъл срок на годност.

Тази фактическа обстановка на следващо място е установена от районния съд при правилна преценка на всяко едно от доказателствата събрани в процеса поотделно и в тяхната съвкупност.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът е нарушил съ­до­производтвените правила като е дал вяра единствено и само на показанията на ак­тосъставителя, а не на тези дадени от св.Нанева. Както правилно е отчел със­та­ва на съда тези показания са в пряко противоречие с част от останалите пред­с­та­вени от самия оспорващ писмени доказателства, а отделно от това самият сви­де­­тел е заинтересован от изхода на процеса, поради факта че е служител на сан­к­­ционираното лице.

Не се споделят и аргументите за допуснато нарушение на материалния за­кон.

При така установената фактическа обстановка правилно и законосъобразно райнният съд е приел, че конкретното юридическо лице е осъществило съставът на вмененото му административно нарушения.

Действително същественото при административно-наказателното производ­ст­во е да се ус­та­нови има ли извършено административ­но нарушение от лицето, посочено в АУАН и в НП,като се държи сметка и на об­стоятелството,че АУАН няма обвързва­ща доказателствена сила и в тежест на ад­министративно-наказва­щия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими дока­за­тел­ствени сред­ства, че има извършено административно нарушение /и то такова каквото е описа­но в акта/ и че то е осъществено от лице­то, посочено като наруши­тел. В противен случай НП подлежи на отмяна като не­правилно, доколкото не е доказан фактът на извършване на нарушението и него­вия автор.

В настоящия случай ответникът по касация се е справил с тази си дока­за­тел­ст­вена тежест.

Обстоятелството че се касае за едно относително малко количество стоки с из­текъл срок на годност, респ. че обемът на осъществяваната дейност затруднява проверката на всяка една от тях за изтекъл срок на годност, не освобождава су­бектът от стриктното спазване изискването на чл.20 ал.1 от ЗХ във всяка една от хи­­потезите на тази правна норма.

Дори и принципно не могат да се споделят доводите в касационната жалба, че при наличието на конкретно натоварени физически лице – служители на тър­го­ве­ца,които да следят за спазването на това изискване, във всички случаи отго­во­р­­ността при констатирани нарушения следва да бъде понесе от тях. Това обстоя­тел­­ство не е въведено от законодателя като такова, изключващо отговорността на са­мото юридическо лице – търговец, който е адресат на цитираното правило за по­ве­дение и субект на нарушението по чл.48 ал.2 от ЗХ.

При това положение недоказани и неоснователни са твърденията на жа­л­бо­подателя за неправилност и необоснованост на съдебния акт, не се конста­тираха сочените касационни основания.

С оглед на изложеното не са налице касационните основания по чл. 348 ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2446 от 26.09.2013г., постановено по НАХД № 2513/2013г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х н. със­тав.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                   2.