Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 291

30.01.2014 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХХІІІ състав, в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:              1. АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

2. ЗДРАВКА ДИЕВА

 

при секретаря Д.Караиванова и при участието на прокурора Михов, като разгледа КНАХД № 3424 по описа на съда за 2013 г., докладвано от СЪДИЯТА МИТРЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН.

Касаторът “Меркари България” ООД – Пловдив, чрез управителя Ш.А.Х.-Й. обжалва Решение № 2557/11.10.2013 г., постановено по НАХД № 4316/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като иска отмяна на същото и да се отмени оспореното наказателно постановление. Като касационно основание се сочи материалната незаконосъобразност на решението.

Ответникът по жалбата взема становище за нейната неоснователност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Районния съд да бъде оставено в сила.

 

Административният съд намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

 

С проверяваното решение Районният съд е потвърдил НП № 16-1602995 от 12.07.2013 г. на Директора на ДИТ-Пловдив. С него на касатора в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.62, ал. 1 от КТ, на основание чл.414 ал.3 от КТ.

На основание чл. 220 от АПК се възприема следната фактическа обстановка:

С акт за установяване на административно нарушение от 27.03.2013 г. е констатирано, че при извършена проверка на 25.03.2013 г. в склад за стоки за бита в гр.Пловдив, на бул.Санкт Петербург № 48  – сутерен, стопанисван от жалбоподателя, и от представените в ДИТ Пловдив документи, в дружеството било прието на работа лицето Павлина Айвазова към 25/03/2013г. без да е сключен  писмен трудов договор с нея, на длъжност етикировач с установено работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждание. Установено е, че Айвазова не е имала подписан трудов договор, а работела в обекта към момента на проверката като етикировач – слагала етикети и сортирала стоката. Същата на място попълнила собственоръчно Справка по чл.402 от КТ, обективираща елементите на трудовото правоотношение, като вписала,  че работи в дружеството от 27.05.2012год.  с работно време  от 8,30 до 17,30 с  три почивки и два почивни дни  - събота и неделя, като имала сключен граждански договор. Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложена административна имуществена санкция в размер на 2 000,00 лв. за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ.

За да постанови решението си съдът е приел, че обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно, като издадено при безусловно доказано административно нарушение, извършено при осъществяване на дейността на касатора и без при това да е допуснато съществено процесуално нарушение. Съдът е счел, че в случая са налице характеристиките на трудово правоотношение и правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя юридическо лице ООД, явяващо се работодател. Въпреки, че Айвазова е вписала в справката, попълнена от нея, че има граждански договор, то извършваната от нея дейност в обекта на дружеството, естеството на осъществяваните трудови функции при установено работно място, работно време и възнаграждение формират наличието на трудово правоотношение, което Айвазова лично вписала в справката.

Решението е правилно.

При постановяване на контролираното решение не е допуснато твърдяното нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Районният съд е събрал всички допустими и относими доказателства в производството, при което е очертал правилно фактическата обстановка и е достигнал до правни изводи, които се споделят от касационния състав с оглед на събраните доказателства. Правилно е приел, че по един безспорен и категоричен начин от приетите по делото писмени и гласни доказателства е установено, че е осъществен съставът на нарушение по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда.

Обжалваното наказателно постановление е издадено при безспорна доказаност на административното нарушение. Доказателства в обратна посока-за наличието на сключен трудов договор в писмена форма, касаещ безспорно установените трудови правоотношения-не бяха събрани и пред настоящата съдебна инстанция. В хода на проверката е представен сключен граждански договор между страните с дата от 04.03.2013 г. В тази връзка следва да се отбележи, че той по никакъв начин не оборва констатациите на проверяващите органи, като дори и да се приеме наличието на отделно гражданско правоотношение с предмет, сортиране, етикетиране и разпределение на 30 бр. палети за периода 04.03.2013 г. до 29.03.2013 г., то това не води до извода, че не е налице описаното в АУАН и НП трудово правоотношение. Същото не е оформено в писмен трудов договор между касатора и Айвазова, но видно от лично попълнената от същата справка по чл. 402 от КТ, са налице всички негови законоустановени съществени елементи – работно време, трудово възнаграждение, почивни дни. Нещо повече, това правоотношение е било налице в един продължителен период от време, отново видно от попълнената справка – “дата на постъпване – 27.05.2012 г.”

В мотивите на решението правилно е прието, че наказващият орган се е съобразил при индивидуализация на наказанието и тежестта на извършеното нарушение. С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен, а наложената  имуществена санкция е справедлива и съответства на извършеното нарушение.

Така описаните обстоятелства водят до обоснования извод за правилност и законосъобразност на решението на въззиввната инстанция. Не са налице основанията, посочени в касационната жалба. Следва решението на Районния съд да бъде оставено в сила.

 

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2557/11.10.2013 г., постановено по НАХД № 4316/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    /п/

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:              1. /п/

 

 

 

2./п/

 

 

 

Вярно с оригинала

 

Секретар:

 

 

АМ