Р Е Ш Е Н И Е

 

        165

 

гр. Пловдив, 16 януари 2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО ДИЧЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: Т. КОМСАЛОВА

                                                                                            ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря Т.К. и участието на прокурора ГЕОРГИ ДИМИТРОВ, като разгледа КНАХД № 3442 по описа на съда за 2013г., докладвано от съдията Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ОДМВР - Пловдив чрез процесуален представител против Решение № 2593 от  15.10.2013 г., постановено по НАХД № 4727/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V нак.състав, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба № К-0466374, издаден от ОДМВР - Пловдив.

С посочения електронен фиш, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на М.А.И., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение за скорост № 201212309806, извършено на 30.12.2012г. в 09,45ч. в гр.Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ № 1.

В жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното решение при неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се потвърди обжалваният електронен фиш. 

Ответникът по касация- М.А.И., редовно призован, с писмена молба моли да се остави в сила решението на ПРС. 

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за основателност на касационната жалба.

Настоящият съдебен състав приема, че  разглежданата касационна жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на закона, като същото се явява правилно и законосъобразно.

На свой ред, в допълнение към мотивите на въззивната инстанция, съдът счита, че отмененият електронен фиш е незаконосъобразен и на друго основание.

Електронният фиш, според определението, дадено в § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Идентична е и разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, която позволява за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Видно от доказателствата по делото и от заявеното в касационната жалба, извършеното нарушение е установено и заснето с техническо средство в присъствието на контролни органи, които е необходимо да включат системата в работен режим. Следва да се отбележи, че в хипотезата на установяване на нарушението в присъствието на контролен орган правна регламентация дават разпоредбите на Глава Трета, раздел ІІ от ЗАНН, като в съответствие с нормата на чл. 40 от ЗАНН, следва да бъде съставен АУАН в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. След съставянето на АУАН и разглеждане на административно-наказателната преписка по реда на Глава Трета, раздел ІV от ЗАНН, следва да бъде наложено административно наказание „глоба”, с издадено от компетентен наказващ орган наказателно постановление.

На следващо място, видно от нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, налагането на глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2 чрез издаване на електронен фиш следва да се извършва от овластените контролни органи. В настоящия случай в електронния фиш липсва отбелязване от кого точно е наложена глобата и въз основа какво овластяване – по силата на закон или по силата на делегирани права с надлежна оправомощителна заповед. Приложението на чл. 189 от ЗДвП в процесния случай следва да бъде преценявано и при съобразяване с нормата на чл. 85а от ЗАНН, съгласно която разпоредбите на ЗДвП се прилагат доколкото в ЗАНН няма особени правила, касателно административно-наказателния процес при подобни нарушения.

С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд – Карлово за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Ето защо Пловдивски адми­ни­ст­ративен съд, ХХ к. състав на основание чл.221 ал.2, предл. първо от АПК:

 

                                              Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ  В СИЛА Решение № 2593 от  15.10.2013 г., постановено по НАХД № 4727/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V нак.състав.

 Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

 

 

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: