Р Е Ш Е Н И Е

 

  169

 

гр. Пловдив, 16 януари 2014 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд – Пловдив, ХХ  касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

                                                      ЧЛЕНОВЕ: Т. КОМСАЛОВА

                                                                                          ЙОРДАН РУСЕВ

 

        при секретаря Т.К., и с участието на прокурора ГЕОРГИ ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев КНАХД № 3447 по описа на Административен съд – Пловдив за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. II от Закона за административните нарушения и наказания. 

Постъпила е касационна жалба от процесуален представител на  Дирекция “Инспекция по труда” – Пловдив срещу постановеното по НАХД № 487/2013г. по описа на Ра­йо­нен Съд – Асеновград III н. състав съдеб­но решение № 234/09.10.2013г., с кое­то е отме­не­но издаденото от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Плов­­див на­казателно постановление/НП/ № 16 – 1602833/29.05.2013г., с което е на­ло­же­на на “Тридекс”ООД гр.Садово на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.1 КТ имуществена санкция в раз­мер на 1 500 лева за нарушение на чл.264 от Кодекса на труда/КТ/.  

Касаторът счита, че така постановеното решение от състав на Ра­йонния Съд е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие на касационно основание – нарушение на закона, моли същото да бъде отменено.

Ответникът по касация – “Тридекс”ООД гр.Садово, чрез писмено становище, счи­та жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето й.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесети състав, след като разгледа по отделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на така наложената санкция, състав на Районния Съд – Асеновград приел, че в АУАН и НП са налице съществени различия във възприетата фактическа обстановка и правната й квалификация, по­ра­ди което е отменил изцяло издаденото срещу дружеството НП.

Настоящият състав споделя изцяло изложените от първостепенния Съд мотиви, послужили за формиране на краен извод – за отмяна на оспорено­то пред него НП.

Следва те да бъдат допълнени с това, че е налично и обективно не­съот­ветствие между вмененото изпълнително деяние и посочените за наруше­ни разпоредби на КТ.

С текста на чл.264 КТ е въведено изискването за овъзмездяване в посочен от законодателя поне размер/не по-малко от удвоения размер на тру­до­вото възнаграждение/ на положения от работника или служителя труд по вре­ме на официални празници. Т.е. това е норма, уреждаща принципната дъл­жи­мост на увеличен размер на заплащане на труда при наличие на фактите от нейния хипотезис.

Същевременно в НП е описано деянието като “... не е начислено и изплатено...”, което всъщност е последица от принципната дължимост на един увеличен размер на възнаграждението, въведен с института на чл.264 КТ.

С оглед на това всъщност описаното словесно нарушение следва да се подведе като нарушение на разпоредбите на чл.128 т.1 и т.2 КТ и двете във връзка с чл.264 КТ, тъй като работодателят не е нито начислил, нито заплатил дължимото се увеличено възнаграждение /поне в двоен размер/ за положения труд от посочените служители през празничните дни- 06.05.2012г. и 06.09.2012г.

С оглед на изписаните деяния са налице всъщност две нарушения – по чл.128 т.1 и по т.2 КТ, а не нарушение на общата разпоредба на чл.264 КТ и то само във връзка с чл.128 т.1 КТ, за които нарушения се следват и отделни санкции съгласно правилото на чл.18 ЗАНН, което също не е съобразено от на­казващия орган в този конкретен случай.

При така изложеното, настоящият състав преценява, че обжалваното решение на АРС не страда от визираните в жалбата пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

          По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХ  състав

 

Р Е Ш И :

 

        ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 234/09.10.2013г. по НАХД № 487/2013г. по описа на Ра­йо­нен Съд – Асеновград III н. състав.

        Решението е окончателно.

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ: