Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   183            Година  2014, 17.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 17.12.2013 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪ­ДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА а. х. дело номер 3471 по описа за 2013 година и като об­съ­ди :

 

Производството е по реда на чл.166 от ДОПК и чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.195б ал.1 от Закона за водите /ЗВ/.

Образувано е по жалба на "Елит-95”ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от упра­ви­теля Н.А., със съд.адрес ******, против Акт за ус­тановяване на публично държавно вземане /АУПДВ/№ 12/09.10.2013г. на Ди­рек­тора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив /БДУВИБР – Пловдив/, с който е установено по основание и раз­мер задължение на "Елит-95”ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на уп­равление ****, за такса за правото на водов­зе­ма­не от подземни води по Разрешително за водоползване № 300178/03.12.2003г., издадено от Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, общо в размер на 5 460,63 ле­ва: Главница в размер на общо 3 098,22 лева и Лихва в размер общо на 2 362,41 лева, за периода от 03.12.2003г. до 03.12.2009г.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на процесния административен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените прави­ла за това. Релевират се процесуални нарушения, свързани с факта, че Конста­ти­вен протокол № 567 от 21.08.2013г. е изготвен, без да се уведомен представ­ля­ва­щия дружеството, в неговото отсъствие, без присъствието на свидетели и без да е над­лежно връчен. Определените задължения се оспорват по основание и размер, като се поддържа на първо място тезата, че обектът за който е издадено Разре­ше­нието за водоползване не функционира и никога не е осъществявано водополз­ва­не, поради което и не дължи начислените му такси за такова; на второ – че раз­мерът на задълженията е неправилно изчислен, поради несъобразяването му с ви­да на конкретния сондажен кладенец; и на трето – прави се възражение за из­тек­ла 5-годишна погасителна давност по отношение на задълженията за периода от 03.12.2003г. до 03.12.2009г., с аргумента, че се касае за периодични плащания. Предвид изложеното се настоява за цялостна отмяна на АУПДВ и присъждане на сторените в процеса разноски.

Ответникът – Директор на БДУВИБР – гр.Пловдив, чрез процесуалния си пред­ставител юрк.Хаджипетрова счита жалбата за неоснователна, поради което и настоява за отхвърлянето й. По наведените съображения счита, че от доказател­ст­вата по делото безспорно се установява, че за процесните периоди обектът е фун­­кционирал и е осъществявано водоползване, за което се дължат и съответ­ни­те такси, чийто размер (който не зависи от вида на използваното за целта съоръ­же­ние) правилно и законосъобразно е определен. Претендира присъждане на юри­­с­консултско възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­ка­зателства, намира за установено следното.

ПО ДОПУСТИМОСТТА.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от лице имащо правен инте­рес от заявеното оспорвани и то срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради ко­ето се явява и процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради след­ни­те съ­об­ражения:

Не се спори, а и това се установява от приложените доказателства, че на дру­­же­ството жалбоподател е било издадено Разрешително за водоползване № 300178 от 03.12.2003г. на Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, с което на едно­лич­­ния търговец е разрешено водоползването за “животновъдство и напоя­ва­не” на ІІ категория подземен воден обект “кватернерен водоносен хоризонт”, с място на водовземане и во­доползване “Тръбен Кладенец, намиращ се на територията на Свенекмлекс с. Крумово, община Родопи, обл.Пловдив”, за периода от 03.12. 2003г. до 03.12.2009г. и разрешен годишен обем на водното количество, както след­­ва: за животновъд­ст­во – до 63 510 куб.м. и за напояване – до 14 400 куб.м. /или общо 77 910 куб.м., бел. моя/.

Разрешителното е издадено включително и със задължение на ползвателя в срок до 31.12.2003г. да оборудва кладенеца с водомерно устройство за измер­ва­не на добитите водни количества; да осъществява ежемесечно наблюдение и отчет на добитите водни количества, които данни да се записват д специален днев­ник, който да се съхранява за целия срок на действие на разрешителното; и да заплаща такса за разрешено водоползване на воден обект по реда, определен в Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на во­ден обект, Раздел І (ПМС № 154/28.07.2000г., обнародвана ДВ бр.65 / 2000г., изм. бр.97/2001г.), за ползваните водни количества за “животновъдство и напоя­ва­не” за “ІІ категория” подземни води, по cметка на Предприятието за управление на дей­ностите по опазване на околната среда при МОСВ.

По делото липсват доказателства така издаденото Разрешение да е било оспорено от адресата му, респ. да е било изменено или отменено по админи­ст­ра­ти­вен или съдебен ред, поради което и съдът приема за доказано, че е добило ста­тута на влязъл в сила индивидуален административен акт.

Не се спори по делото, че едноличния търговец не е заплащал каквито и да било такси, съобразно така издаденото му разрешение за водоползване.

Установява се също така и че на търговеца е издадено и Разрешително за пол­зване на воден обект – повърхностни води за заустване на отпадъчни води (за съществуващ обект) № 301013 от 31.08.2005г. на Директора на БДУВИБР – гр. Пловдив,за същия обект Свинекомлекс,с.Крумово,общ.Родопи,обл.Пловдив,вклю­чително и с изрично отбелязани данни, че водоползването се осъществява и от соб­ствен водоизточник, съгласно Разрешение за водоползване № 300178 от 03. 12.2003г. и от чужд водоизточник въз основа на Договор с “ВК”ЕООД – гр.Пловдив. Срокът на действие е до 31.08.2008г., не се установява да е продължаван. Този акт също не се спори, че е влязъл в си­ла.

От ангажираните извлечения от cметка на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, е вид­но че на 04.03.2008г. едноличният търговец е внесъл сумата от 163,33 лева – дъл­жи­ма такса за заустване за периода от 31.08.2005г. до 31.12.2007г., съгласно пос­лед­ноцитирано Разрешение № 301013 от 31.08.2005г. /л.39/.

Във връзка с установяване спазване изискванията на така издадените му раз­решителни органите на БДУВРИБР – гр.Пловдив са осъществили последващ контрол на основание чл.188 ал.1 т.9 от ЗВ последващ контрол.

Тази проверка е от дата 29.02.2008г. и резултатите от нея са обективирани съответно в Констативен протокол № 64 от 29.02.2008г. по отношение спазване изиск­ванията на първото разрешително, и в Констативен протокол № 65 от 29.02. 2008г. по отношение спазване изискванията на второто.

Видно от констатациите в първия протокол е, че при проверката на посо­че­на­та дата (29.02.2008г.) е установено, че обектът функционира, че на монти­ра­на­та в тръбния кладенец центробежна хоризонтална помпа не е монтирано разхо­до­мер­но устройство; няма извършван химичен анализ на добиваната подземна вода за периода от издаване на разрешението – 03.12.2003г. до датата на тази провер­ка; не са заплатени дължимите такси, които са изчислени общо в размер на 2 382, 10 лева на база разрешеното количество поради липсата именно на измерва­тел­но устройство. Дадени са изрични предписания, включително и да бъдат заплате­ни дължимите такси, които няма данни да са изпълнени.

От втория протокол става ясно и че свинекомплекса зауства механично пре­чи­стените производствени и БХ отпадни води в Главен отводнителен канал, като липсва монтиране на апаратура за измерването им; липсват протоколи за хими­чен анализ на отпадните води; не са заплатени дължимите такси за заустване, из­числени общо в размер на 163,33 лева; като са дадени задължителни пред­пи­са­ния за заплащане на сумата /което е сторено на 04.03.2008г. както бе посочено по-горе, бел.моя/ и да се подадат необходимите документи за продължаване сро­ка на разрешителното, изтичащ на 31.08.2008г. /последното липсват доказателст­ва да е сторено, бел.моя/.

И двата протокола са съставени в присъствието на Б.Н., на което лица са връчени и преписи от Констативните протоколи със задължение да ги предаден на управителя на проверяванато дружество.

На 13.03.2008г. против едноличния търговец е съставен и АУАН № 57, за то­ва че при казаната проверка, осъществена на 29.02.2008г. в процесния обект, е констатирано че същият не е монтирал водомерно устройство за измерване на до­би­тите водни количества съгласно т.1 от Условията на Разрешително за водов­зе­мане № 300178 от 03.12.2003г. на Директора на БДУВРИБР – гр.Пловдив, което е квалифицирано като нарушение на чл.48 ал.1 т.6 от ЗВ. Въз основана на така със­тавения АУАН е издадено и НП № 64 от 24.03.2008г. на Директора на БДУВИБР – гр.Пловдив с което на ЕТ”Елит – 95” на основание чл.200 ал.1 т.17 от ЗВ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл.48 ал.1 т.6 от същия за­кон, а именно че в нарушение условието по т.1 от Условията на Разрешително за водовземане № 300178 от 03.12.2003г. на Директора на БДУВР”ИБР” не е мон­ти­рал водомерно устройство за измерване на добитите водни количества. Липс­ват данни това НП да е било отменено, напротив – видно от извлечение от cмет­ка­та на БДУВИБР – гр.Пловдив /л.38/ на 15.05.2008г. търговецът е заплатил на­ло­же­ната му имуществена санкция.

На 21.08.2013г. е осъществена последваща проверка в процесния обект от органите на БДУВИБР – гр.Пловдив във връзка отново със спазване условията на Разрешително за водоползване № 300178/03.12.2003г. на Директора на БДУВИБР – гр.Пловдив, включително и дължимите по него такси, която проверка е извър­ше­на в присъствието на С.О. – пазач на обекта и Р.И. – ико­номист, а резултатите от нея са обективирани в Констативен протокол № 567 от 21.08.2013г. /л.23-25/.

            От отразеното в него е видно, че към датата на тази проверка е свине­ком­п­лек­сът не функционира, но на място са монтирани два тръбни кладенци, първият от които се намира в началото и е оборудван с два броя хоризонтални цент­ро­беж­ни помпи и по думи на присъстващия Орешков чрез едната помпа се водовзема под­земна вода за напояване на малка зеленчукова градина при необходимост; а вторият се намира зад бившата лаборатория на свинекомплекса и е оборудван с един брой центробежна хоризонтална помпа. И двете съоръжения са затворени. Констатирано е и че на устието и на двете съоръжения не са монтирани водомер­ни устройства, както и че към момента на проверката не се осъществява водовзе­ма­не. Изчислени са дължимите такси за водоползване за периода от 03.12.2003г. до 03.12.2009г. общо в размер на 3 098,22 лева на база разрешено годишно водно количество, поради липсата на измервателни устройства, съответно е дадено пре­д­писание същата сума да бъде заплатена до 02.09.2013г. с отговорник – упра­ви­теля на едноличния търговец, както и да се премахне помпеното оборудване и се създаде техническа възможност за консервиране на съоръженията, за което да се уведоми Басейнова Дирекция. Протоколът е връчен срещу подпис на Р.Игна­то­ва със задължение да бъде предаден на управителя на ЕТ”Елит – 95”, съответно е отказан да бъде подписан от Ст.О.

С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-143 от 03.09.2013г., на основание чл.195б ал.2 т.3 от ЗВ, едноличният търговец е бил поканен да заплати доброволно задължението си по чл.194 ал.1 т.1 б.”б” от ЗВ като титуляра на Раз­ре­шително за водовземане от подземни води № 300178 от 03.12.2003г. на Дирек­тора на БДУВИБР – гр.Пловдив, конкретно индивидуализирани по основание, раз­мер и период на дължимост, общо от 3 098,22 лева (главница), които са конк­ре­ти­зи­рани по периоди и начин на изчисляване, и лицето е уведомено на осно­ва­ние чл.26 от АПК, че при непла­ща­не доброволно на тази сума ще бъде открито адми­ни­ст­ра­тивно производство по съставяне на АУПДВ (стр.29). Поканата е надлежно връчена на дата 05.09.2013г., което е видно и от постъпилото Възражение вх. № ПО-02-143 от 10.09.2013г. по нея със съображения, идентични на изложените такива в жалбата до съда (л.31).

Последвало е писмо изх. № ПО-02-143 от 20.09.2013г. на Директора на БДУВИБР – гр.Пловдив, с което е прието, че възражението против Поканата за доброволно изпълнение не може да се разгледа, тъй като това не е индивидуален административен акт, съответно производството по издаване на АУПДВ ще прик­лю­чи до 26.09.2013г., което писмо също е редовно връчено на пълномощник на тър­говеца (л.32).

С писмо изх. № ПО-02-143 от 04.10.2013г. на Директора на БДУВИБР – гр.Пловдив, “Елит 95”ООД е уведомено, че на основание чл.57 ал.8 във вр. с ал.5 от АПК, срокът за издаване на АУПДВ – такса за водовземане от подземни води за периода от 03.12.2003г. до 03.12.2009г. в размер на 3 098,22 лева главница, плюс дължима лихва за периода, се удължава до 12.10.2013г., което писмо също е връчено на юридическото лице (л.33-34).

Последвало е издаването на процесния АУПДВ, в мотивите на който е об­съдено възражението на “Елит 95”ООД и същото е отхвърлено като неосно­ва­тел­но въз основа на събраните (цитирани по-горе в този съдебен акт, бел.моя) пис­мени доказателства.Съдът констатира, че органът единствено не е изложил мо­ти­ви и не се е произнесъл по възражението за изтекла погасителна давност.

В хода на съдебното производство оспорващия не поиска събирането на как­вито и да било доказателства, въпреки указания на съда, че следва да устано­ви твърденията си в жалбата.

При така събраните доказателства от фактическа страна съдът приема за установено следното:

Не се спори, че “Елит 95”ООД е титуляр по Разрешително за водоползване № 300178 от 03.12.2003г. на Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, с което на ед­но­­лич­ния търговец е разрешено водоползването за “животновъдство и напоя­ва­не” на ІІ категория подземен воден обект “кватернерен водоносен хоризонт”, с мя­с­то на водовземане и во­доползване “Тръбен Кладенец, намиращ се на терито­рия­та на Свенекмлекс с. Крумово, община Родопи, обл.Пловдив”, за периода от 03. 12.2003г. до 03.12.2009г. и разрешен годишен обем на водното количество, както след­ва: за животновъд­ст­во – до 63 510 куб.м. и за напояване – до 14 400 куб.м., или общо 77 910 куб.м.

Не се спори и че същото това дружество е собственик на недвижимия имот – “Свинекомлекс” в с.Крумово, община Родопи, обл.Пловдив.

Съдът не споделя възражението на дружеството, че въпреки това от датата на издаване на цитираното разрешително обектът не функционира, респ. не е осъ­ществявано водовземане.

От цитираните по-горе Констативни протоколи от 29.02.2008г. безспорно се установява, че към датата на тази проверка обектът е функционирал, респ. е осъ­ще­ствявано водоползване, което е констатирано на място от компетентните за то­ва органи на БДУВИБР – гр.Пловдив, в резултата на осъществените им правомо­щия за последващ контрол по чл.188 ал.1 от ЗВ, по спазване ус­ло­вията на из­да­де­ното Разрешително за водоползавне № 300178 от 03.12. 2003г. на Директора на БДУВРИБР – гр.Пловдив /т.4/, включително и относно заплащане на дължимите такси по чл.194 от ЗВ  /т.9/.

Касае се за официални докумен­ти по смисъла на закона – съставени от ком­петентни длъжностни лица, в кръга на пре­доставените им правомощия, по пред­­видения за това ред (тук следва да се по­со­чи, че ЗВ не въвежда изискване за предварително уведомяване на титулярите на разрешителните за осъществяване на последващия контрол по спазване на условията по тях, още повече, че титу­ля­ри­те на разрешителните за водоползване имат задължение по закон да осигу­ря­ват такъв свободен достъп – чл.48 ал.1 т.8 от ЗВ), и материалната дока­за­тел­ст­ве­на сила на тези официални свидетелстващи документи (които следва да се посо­чи, не са съставени за нуждите и с оглед именно на проведеното админи­ст­ратив­но про­из­водство по издаването на процесния АУПДВ) изисква съдът да при­­еме за осъ­ществени фактите и обстоятелствата отразени в тях.

            В подкрепа на този извод (за реално осъществявана дейност в обекта и та­ка­ва по водоползване, съгласно издаденото Разреши­тел­но за водоползване № 300178 от 03.12.2003г. на Директора на БДУВИБР – гр. Пловдив) е обстоятелст­во­то, че през 2005г. на същия тър­го­вец е из­дадено и Разрешително за пол­зване на во­­ден обект – повърхностни води за за­у­ст­ване на отпадъчни води (за същест­ву­ващ обект) № 301013 от 31.08.2005г. на Ди­ректора на БДУВИБР – гр. Пловдив, за същия обект Свинекомлекс, с.Кру­мово, общ.Родопи, обл.Пловдив, вклю­чително и с изрично отбелязани данни, че водо­полз­ването се осъществява и от соб­ствен во­до­източник, съгласно Разрешение за водоползване № 300178 от 03. 12.2003г.

Ползване на повърхностни води за заустване на отпадъчни води (включи­тел­но и от цитирания собствен во­до­из­точ­ник), не само че не се спори, че е реално осъ­ще­ствявано, а и на дата 04.03.2008г. е заплатена дължи­ма­та за това такса за пе­ри­ода от 31.08.2005г. до 31.12.2007г. /така извлечение от cметка на л.39/.

            В подкрепа на същия извода на съда са и изложените факти в АУАН № 57 от 13.03.2008г. и в основания на него по­следващ акт – влязло в сила Нака­за­тел­но­то постановление № 64 от 24.03.2008г. на Директора на БДУВИБР – гр.Плов­див, с което е ангажирана имуществената отговорност на”Елит – 95”ООД на ос­но­вание чл.200 ал.1 т.17 от ЗВ, за осъществено от него противоправно поведение, на­со­че­но против установеното нормативно изискване на чл.48 ал.1 т.6 от ЗВ. Не само че сан­кционираното лице няма данни да е оспорило така съставеното му НП, но и доб­роволно е заплатило по cметка на БДУВИБР – гр.Пловдив наложе­ната му иму­ще­ствена санкция.

            Действително в съставения на 21.08.2013г. Констативен протокол № 567 е отбелязан, че обектът не функционира, но от 2009г. /без конкретно посочена дата/ съгласно констатациите на органите на РОСВ, отделно от това е установено, че в обекта са монтирани два броя тръбни кла­ден­ци, докато при проверката през 2008г. е установено наличието на един такъв – т.е. след­ва да се логичния извод, че използването на имота,съответно поводоползването, са продъл­жи­ли и след ка­заната проверка на 29.02.2008г.

При това положение на нещата следва да се приеме, че “Елит 95”ООД ре­ал­но е използвало водни количества (отнет воден обем) от подземни води, съг­лас­но издаденото му Разрешение за водоползване № 300178 от 03.12.2003г. на Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив

Насрещно доказване, че обектът е престанал да функционира и то в реле­ва­н­тния за спо­­ра период – 03.12.2003г. – 03.12.2009г., при категорично установено от страна на ответника водоползване от юридическото лице, жалбоподателят не про­­веде, поради което този релевантен юридически факт, включен в състава на ма­териал­но­правното основание, възприето от административния орган при про­изнасянето му, следва да се счита установен.

Тук следва да се посочи, че по отношение на обстоятелството, че е “Елит 95”ООД не е монтирало разходомерно устройство, посредством което да бъ­де ус­та­новено точното количество на ползвана вода – т.е. фактически отнетия во­ден обем /за което междувпрочен е ангажирана и административно наказа­тел­на­та му от­говорност съгласно цитираното по-горе НП/ - също относимо обстоятел­ст­во, не се спори между страните.

Относно останалите относими към разрешаването на правни спор факти – видна на водоизточника (подземен воден обект), категория на подземните води (ІІ категория), цел­та за която е разрешено водоползването (животновъдство и напоя­ва­не) и разрешеното за ползване годишно водно количество (общо от 77 910 куб. м.), спор по делото не се формира, а са обхванати от стабилитета на влезлия в сила индивидуален административен акт – Разрешително за водоползване № 300178 от 03.12.2003г. на Директора на БДУВИБР – гр.Пловдив.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира и следните правни изводи:

На първо място следва да се приеме, че актът е издаден от компетентен ор­ган, в предвидената за това форма и при спазени административно произ­вод­ст­вени правила за това, което се констатира и въз основа на служебната проверка осъществена от този състав на съда.

Единственото възражение на оспорващия по този въпрос се свежда до фак­та, че проверката, обективирана в Констативен протокол № 567 от 21.08. 2013г. на служител на БДУВИБР – гр.Пловдив, е осъществена без търговеца да бъ­де пред­ва­рително уведомен, без присъствието на представляващо го лице и без да му е връчен препис от същия протокол.

Тези възражения съдът счита за неоснователни – посочи се по-горе дейст­ва­щата нормативна уредба, не предвижда задължение за органите, натоварени с кон­трола по спазване изискванията нормативните изисквания, условията и изиск­ва­нията по издадените разрешителни, изпълнението на програмите от мерки, вклю­­чени в плановете за управление на речните басейни, планове и програми, има­­щи отношение към опазване на водите и околната среда, предварително да уве­домяват лицата за осъществяваните от тях физически проверки. Напротив съг­лас­но чл.48 ал.1 т. 8 от ЗВ именно титулярите на разрешителните за водо­пол­з­ва­не са задължени във всеки един момент да осигуряват такъв свободен достъп.

Неоснователно е и възражението, че Констативния протокол е съставен в от­съствието на представляващ юридическото лице, респ. че екземпляр от него не му е връчен. От съдържанието му се установява, че проверката е осъществена включително и в присъствието на Р.И., която го е разписала и е полу­чи­ла екземпляр от него, а от съдържанието на АУАН № 57 от 13.03.2008г. е вид­но, че същият е съставен и връчен именно на това лице, като представляващо тър­говското дружество.

Отделно от това дори и да се приеме, че екземпляр не му е връчен, със съ­държанието на този констативен протокол оспорващият е имал възможност да се за­познае в хода на проведеното административно производство /за началото на ко­ето е надлежно уведомен, в изпълнение изискването на чл.26 от АПК/, включи­тел­но и в хода на настоящото съдебно такова, можел е да организира защитата си – поради което и не може да се приеме, че едно такова процесуално нару­ше­ние /дори и хипотетично да се приеме наличието му/ е от категорията на особено съ­ществените такива, които обосновават извод за незако­носъобразността на ад­ми­­нистративния акт.

Т.е. не се констатираха твърдяните нарушения на административно-произ­вод­ствените правила.

Спори се относно приложението и на материалния закон.

В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г.) се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България.

Съгласно разпоредбата на чл.194 ал.1 от този закон, за правото на изпол­з­ване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквато такса за водоползване /в хипотезата на чл.194 ал.1 т. т.1 б.”б” от ЗВ/ в случая е оп­ре­делена с обжалвания АУПДВ.

В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на Закона за водите, където съ­що е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи зап­лащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на та­рифите,предвидени от този закон, независимо от етапа,на който се намира про­­­це­дурата за издаване или преоформяне на разрешителното му.

Или в случая процесното вземане следва да се приеме, за доказано по ос­но­вание, предвид доказаното от страна ответника реално осъществяване на из­пол­з­ване на водни количества (отнет воден обем) от подземни води, съг­лас­но из­да­­деното Разрешение за водоползване № 300178 от 03.12.2003г. на Директора на БДУВИБР–гр.Пловдив, от страна на търговското дружество, за процесния период.

В случая,на основание тази нормативна база и Тарифата за таксите за пра­­­­вота на водоползване и/или разрешено право на ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000г., отм. считано от 01.01.2012г., но в сила за про­цесния период, е определен размерът на дължимата такса за ползване на вто­ра катего­рия подземни води.

Правилно в тази насока административния орган е приложил раз­по­ред­бата на чл.6 ал.1 от Тарифата, съгласно която "До монтирането на работещи и отго­ва­ря­щи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем". Предвид безспорно установеното в съдебното производство, че такива устройства не са монтирани, то правилно и за­ко­носъобразно е използван този механизъм за изчисляване на таксите за водо­пол­зване в процесния акт за установяване на публично държавно вземане.

Правилно в случая за определяне на дължимия размер е приложена фор­му­лата по чл.2 ал.1 от същия подзаконов нормативен акт, съобразно конкретната цел на во­доползването (животновъдство и напояване) и стойностите за единичен размер на таксата (0,005 лева) и корекцио­нен кое­фи­циент, отчитащ проектната категория на водите в ползвания воден обект (1,5) / т.2.2 от Таблицата в ал.2 на същата правна норма/.

Неоснователно е възражението на оспорващия, че неправилно е изчислен този размер, обосновката на което се свежда до това, че не е взет в предвид вида на сондажния кладенец /изявлението на процесуалния му представител в съдеб­но заседание,проведено на 17.12.2013г./.

Съобразно цитираната приложи­ма прав­на уредба изчис­ля­ването на про­цес­ната такса по никакъв начин не е пос­та­вено в зависимост от ви­да на сондаж­ния кладенец.

От сторената служебна проверка от състава на съда не се установиха из­чис­­лителни грешки в пресмятането при определяне на конкретната стойност на глав­ницата (в тази връзка специални знания не са необходими, а е въпрос на еле­мен­тарни аритметични пресмятания).

Тук следва да се посочи, че Наредба № 1 от 07.07.2000г. е отменена с На­ред­ба № 1 от 10.10.2007г. за проучване и ползване на подземните води (ДВ бр. 87 от 30.10.2007 г., в сила от 30.10.2007 г.), която наредба не предвижда катего­ри­зи­ране на водите, без обаче това да е отчетено в Тарифата за таксите и правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, което е отчетено от ад­ми­нистративния орган, като от този момент дължимата такса е изчислява без да се прилага коригиращият коефициент, което не се отразява на законосъоб­раз­ността на акта и е изцяло в полза на задълженото лице, доколкото в случая е на­ма­лило дъл­жимата такса за водните количества.

Следователно е безпредметно да се обсъжда следва ли да се прилага или не въпросният корекционен коефициент /в случа 1,5/, доколкото същият не е при­ло­жен от ад­ми­нистративния орган и това е по-благоприятно за жалбоподателя.

В този смисъл съдът приема, че размерът на определената с АУПДВ такса не противоречи на критериите за определянето й, залегнали в чл.194 ал.1 т.1 б.”б” във вр. с ал.2 от ЗВ и чл.2 ал.1 и ал.2 във вр. с чл.4 във вр. с чл.6 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, в сила от 01.01.2001г., отм. считано от 01.01.2012г.

При така установената дължимост по основание и размер на процесното вземане, следва бъде разгледано възражението, поддържано и пред настоящата ин­станция, за изтекла погасителна давност.

Вземанията за такси за водоползване, каквато е таксата, установена с про­цес­­ния АУПДВ представляват публично държавно вземане по смисъла на чл.162 ал.2 т.3 от ДОПК. Правилата за плащане, принудително събиране, погасяване и т. н. на публичните вземания са регламентирани в дял четвърти от ДОПК, озаглавен "Събиране на публичните вземания", като давностният срок за погасяване на пуб­лич­ните задължения е регламентиран в чл.171 ал.1 от ДОПК /доколкото ЗВ не регламентира някакъв по-кратък давностен срок/.

За периодите преди влизане в сила на ДОПК, т. е. преди 1.01.2006г. прило­жи­мата разпоредба е тази на чл.140 ал.1 от ДПК /отм./.

Правилата на Закона за задълженията и договорите относно периодичните плащания и началния момент от който започва да тече давността са неприложими за публичните вземания, а само за гражданскоправните. Затова без значение е дали задължението е периодично, тъй като за периодични публични задължения не е установен специален срок на погасителната давност.

Задължението за такса водоползване е годишно и следва да бъде платено до 31 януари на следващата година, съгласно чл.4 ал.1 от Тарифата, Поради това на основание чл.140 ал.1 от ДПК /отм., приложим за периодите до 31.12.2005г./, идентичен по съдържание с чл.171 ал.1 от ДОПК /приложим от 01.01.2006г./, 5-годишният давностен срок е започнал да тече от първи януари на годината, след­ва­­ща годината, през която задължението е следвало да се плати.

Следователно, за задълженията за 2003г., 2004г., 2005г. и 2006г. срокът е започвал да тече, съответно от 01.01.2005г., от 01.01.2006г., от 01.01.2007г. и от 01.01.2008г. и е изтекъл последователно съответно на 31.12.2009г., 31.12.2010г., 31.12.2011г. и 31.12.2012г.

Производството по издаване на обжалвания АУПДВ е започнало едва през 2013г., към който момент давността за тези задължения е изтекла и същите след­ва да се считат за погасени поради настъпване именното на този юридически факт. Погасяването по давност на главницата, влече след себе си погасяването по давност и на акцесорното задължение за заплащане на лихва за забава.

На това основание АУПДВ в тази му част се явява неправилен и незаконо­съ­образен, поради което и подлежи на отмяна, доколкото държавата, в лицето на съ­ответния си административен орган, е загубила правото си за принудителното им събиране.

Не така стоят нещата според този състав на съда по отношение на взе­ма­ни­я­та за такси за процесните 2007г., 2008г. и 2009г.

Срокът по чл.171 ал.1 от ДОПК за всяко едно от тях е започнал да тече пос­ледователно от 01.01. на годината следваща годината през която е следвало да се платят, или първото на 01.01.2009г., а за последното – на 01.01.2011г., и съот­вет­но е следвало да изтече последователно за първото от тях на 31.12.2013г. и за последното на 31.12.2015г.

Преди дата 31.12.2013г. е започнало административното производство по издаването на атакувания АУПДВ, във връзка с което на "Елит 95”ООД е връчена покана за доброволно изпълнение на 05.09.2013г., самият АУПДВ е издаден на 09.10.2013г., поради което давността е спряла, на основание чл.172 ал.1 т.1 от ДОПК.

Предвид висящото съдебно производство по обжалване на АУПДВ, дав­но­ст­­та към настоящия момент е спряла на основание чл.171 ал.1 т.4 от ДОПК, пора­ди което и не е изтекла, поради което и правилно и законосъобразно за съби­ра­не­то им е издаден спорния АУПДВ.

По изложените съображения съдът приема, че Акт за ус­тановяване на пуб­лич­но държавно вземане № 12/09.10.2013г. на Ди­рек­тора на Басейнова дирек­ция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив като неп­ра­вилен и незаконосъобразен подлежи на отмяна В ЧАСТТА, с която е устано­ве­но по основание и раз­мер задължение на "Елит-95”ООД, ЕИК ********, със се­да­лище и адрес на уп­равление с.Дълбок Извор, община Първомай, за такса за пра­вото на водов­зе­ма­не от подземни води по Разрешително за водоползване № 300178/03.12.2003г., издадено от Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, за пери­о­да от 03.12.2003г. до 31.12.2006г. в размер общо на 3 468,97 лева: 1 797,78 лева главница и 1 671,19 лева лихви, съответо че жалбата като неоснователна в ос­та­налата й част подлежи на отхвърляне.

При този изход на спора и искането за присъждане на разноски в полза на ответната страна, оспорващият следва да бъде осъден за заплати на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, сумата от 171 лева юрисконсултско възнаграждение, изчислено съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Оспорващия не е поискал присъждане на разноски поради което и съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТМЕНЯ Акт за ус­тановяване на публично държавно вземане № 12 от 09.10.2013г. на Ди­рек­тора на Басейнова дирекция за управление на водите в Из­точ­нобеломорски район с център Пловдив В ЧАСТТА, с която е установено по ос­нование и раз­мер задължение на "Елит-95”ООД, ЕИК ********, със седалище и ад­рес на уп­равление *****, за такса за правото на во­дов­зе­ма­не от подземни води по Разрешително за водоползване № 300178 от 03.12.2003г., издадено от Директора на БДУВ”ИБР” – гр.Пловдив, за периода от 03.12.2003г. до 31.12.2006г. в размер общо на 3 468,97 лева: 1 797,78 лева глав­ни­ца и 1 671,19 лева лихви, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, като ОТХВЪРЛЯ жал­бата в останалата й част като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА "Елит-95”ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на уп­рав­ле­ние *****, да заплати на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, сумата от 171 /сто седемдесет и един/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен съд на РБългария, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

 

Вярно с оригинала,

 

Секретар:

 

Т.К.