Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  254     Година  2014, 27.01          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 08.01.2014 година

 

в открито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар:С.С.

                                        

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 3476 по описа за 2013 година и като обсъди :

 

       Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от Кмета на Община – Стамболийски с искане за обя­вяване нищожността на решение №42, взето с Протокол №6 от 06.07.2005г. на Общински съвет/ОбС/ - Стамболийски, с което е прието решение да бъде пре­актуван от публична в частна собственост общински имот пл.№1123, кв.43 по ре­гулационния план на гр.Стамболийски, състоящ се от 285 кв.м., заедно с пост­роената върху 125 кв.м. в него масивна на два етажа сграда.

Оспорващия счита посоченото решение на органа на местно самоуправ­ление за нищожно, тъй като липсват мотиви за приемането му, а освен това не са били налице материалните предпоставки на закона за приемането му. Сочи се също така като основание за нищожност липсата на “волеизявление”, респ. на “форма”.

Ответникът Общински съвет – Стамболийски не взема становище по така направеното искане.

  Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

Не е спорно между страните, че на сесия, проведена на 06.07.2005г., ответният орган на местно самоуправление приел единодушно от присъствали­те на заседанието 18 от общо 21 общински съветници претендираното за обя­вяване за нищожно свое решение, с което решил, че поради промяна в пред­назначението на процесния общински имот по плана на гр.Стамболийски – съ­щият следва да бъде “преактуван” от публична в частна общинска собственост.

Това решение е било прието въз основа на направена докладна записка на Кмета на Общината/сега жалбоподател/ от дата 29.06.2005г., разпределена на същата дата от Председателя на ОбС за разглеждане от постоянната комисия на съвета по “Местно самоуправление, нормативна уредба, общинска собственост” – за становище.

На самото заседание въпросът бил разгледан като точка 7 от дневния му ред и след проведено обсъждане било прието единодушното решение на съве­та.

Като основание на акта са посочени новелите на чл.21 ал.1, т.8 ЗМСМА, спо­ред която/в съответната  редакция/ ответникът “приема решения за придо­би­ва­не, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конк­рет­ните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства” и тази на чл.6 ал.1 ЗОС, според която/в също съответната редакция/ “Имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат пред­наз­начението по чл.3, ал.2, се обявяват от общинския съвет за частна общинс­ка собственост.

По твърденията за нищожност на така приетото решение следва да се посочи, че първата част от тях се свеждат всъщност до инвокиране пороци на воле­изявлението на колективния орган, обосноваващи изводи за незаконосъоб­раз­ност по същество/т.е. за неговата унищожаемост/, но не и за нищожност. Та­кива в случая се явяват твърденията за липса на мотиви и за липса на зако­новите – материално-правни предпоставки за приемане на решението от иначе компетентния за това орган – ОбС Стамболийски съгласно цитираната новела на ЗОС.

С оглед на изложеното по тази първа група причини не следва да се приема за основателно соченото твърдение за наличие на такава радикалност на пороците, обосноваваща извод за нищожност на приетото решение.

По отношение на втората група пороци, то те се свеждат до твърдението за липса на волеизявление, респ. липса на форма.

По същество тук от оспорващият Кмет/по чието предложение е прието решението, макар и при различен персонален субстрат на органа/ се твърди, че е взето решение за “преактуване” на имота, вместо за обявяването му от публична в частна собственост на Общината. Анализира се актуването като вид дейност, в компетентността на общинската администрация, поради което се счита, че по същество липсва и предложение, а и решение, с което се променя въп­росното предназначение.

На следващо място се сочи, че липсата на такова волеизявление на от­вет­ника практически се равнява и на липса на форма, т.е. липса на адми­нистра­тивен акт.

По тази група причини настоящият състав счита, че действително адми­нистративните актове имат определена форма, т.е. волеизявлението на компе­тентния орган следва да има определена външна изява, регламентирана към този момент от действащия тогава ЗАП/отм./.

В случая волеизявление е налице и това е безспорно, но очевидно се спори какво е то и спазена ли е съответната форма според вида му.

При изясняването на тези въпроси в случая следва де се подходи с доза внимание, тъй като очевидно причината за този правен спор между висшите органи на местна администрация и самоуправление е очевидно детерминиран от висящ спор за материално право пред общия съд по гр.дело №9032/2013г. по описа на Районен Съд – Пловдив, най-вероятно с оглед извършена сделка с имота по отношение на трети лица.

Именно този последен момент обосновава и виждането на настоящия със­тав за точно/стриктно/ приложение на закона, независимо от неглижирането на това съдебно производство от ответника, останал без ефективна защита в него.

Според този състав на съда действително може да се приеме, че приетото от ОбС решение/самият му диспозитив/ на пръв поглед не съответства на нормата на чл.6 ал.1 ЗОС, сочеща приемането на решение за обявяване на имота за частна общинска собственост.

Важното е от една страна, че приетото решение съответства на внесено­то предложение, обсъдено от Комисия на същия съвет и по същество е напъл­но разбираемо, а именно, че касае промяната на вида общинска собственост.

Действително в самото решение е визирано “преактуването” на имота, но самото решение ясно сочи, че поради промяна в предназначението всъщност имотът следва да бъде преактуван, а не че самото решение “преактува” имота.

Т.е. ответникът не е иззел компетентност на съответните длъжностни лица от общинската администрация, извършващи дейността по актуването, деактуването и промяната в актове на общинските имота, а именно поради причините в чл.3 ал.2 ЗОС така, както го изисква правилото на чл.6 ал.1 ЗОС е прието, че имотът вече няма онова предназначение, което го прави публична общинска собственост/имотът е актуван с АОС като публична общинска собственост именно с оглед предназначението си – на основание посочената в акта норма на чл.2 ал.1, т.6 ЗОС в съответната и редакция, а не по силата на конкретно посочване от самия закон/.

Действително в самото прието решение, а и в предложението, липсва из­ричен израз, с който имотът се “обявява” за такъв частна общинска собстве­ност, но използваната описателна правна конструкция всъщност постига точно това, защото от една страна сочи промяната на предназначението по чл.3 ал.2 ЗОС, което е основанието, посочено изрично в акта на чл.6 ал.1 ЗОС, визиран е конкретният имот, който е такъв публична общинска собственост и в третата част се приема решение последният да бъде преактуван като частна общинска собственост. Или тази последна част ясно сочи извода и волята на колективния орган за извършена промяна на предназначението по смисъла на чл.6 ал.1 ЗОС.

В този смисъл разпореждането на съвета за “преактуване” на имота от един вид в друг вид общинската собственост всъщност имплицитно включва и представлява в случая самото обявяване по смисъла на разпоредбата на чл.6 ал.1 ЗОС, въз основа на което съответното длъжностно лице от общинската администрация следва да извърши дейността по чл.58 и сл. ЗОС.

Юридическата непрецизност, т.е. недостатъците в правната техника, в случая не могат да обосноват извод за липса на волеизявление, респ. за липса на форма на последното, тъй като тези дефекти в случая не са толкова тежки, че да обосноват извод за нищожността на приетото решение.

Консеквентно това обосновава и решението на настоящия състав за отхвър­ляне на жалбата, като неоснователна.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Кмета на Община – Стамболийски с искане за обявяване нищожността на решение №42, взето с Протокол №6 от 06.07.2005г. на Общински съвет/ОбС/ - Стамболийски, с което е прието решение да бъде преактуван от публична в частна собственост общински имот пл.№1123, кв.43 по регулационния план на гр.Стамболийски, състоящ се от 285 кв.м., заедно с пост­роената върху 125 кв.м. в него масивна на два етажа сграда, като НЕОС­НОВА­ТЕЛНА.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :