Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 105

 

Град Пловдив, 19.01.2015 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Второ отделение, Х състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯНКО А.

 

при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдия ЯНКО А., административно  дело № 3482 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 156 и сл. от ДОПК.

Делото е образувано по жалба на жалбоподателя С.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощниците му адв. Б. и адв.Ч., против Ревизионен акт № 161302508 от 12.08.13г., издаден от Й. Т. М. – началник сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и Г. И. А. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Стара Загора, потвърден с Решение № 1098 от 22.10.2013 година на Директор Дирекция “ОДОП” – Пловдив, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 17386,32 лв. с прилежащи лихви 7807,65 лв.

В жалбата се твърди, че издаденият акт е незаконосъобразен. Издаден в противоречие на приложимото национално и европейско законодателство, както и при съществени нарушения на административно-производствените правила. Твърди се, че ревизионния акт страда от пороци, които обуславят неговата нищожност. В съдебно заседание пълномощниците на жалбоподателя адв. Б. и адв. Ч. поддържат жалбата, ангажират доказателства и доказателствени искания и по същество искат отмяна на обжалвания ревизионен акт и присъждане на разноски.

Ответният административен орган - Директор на дирекция “ОДОП” гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., излага становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я отхвърли като неоснователна и да потвърди обжалвания ревизионен акт като правилен и законосъобразен. Моли съда да присъди в полза на Дирекция ”ОДОП” – Пловдив юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, десети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част.

Така постановеният от Директора на Дирекция "ОДОП”, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Ревизията на С.Д.Д. е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1300649/ 11.02.2013г., издадена от Й. Т. М. - Началник сектор „Ревизии”, дирекция “Контрол” при ТД на НАП Пловдив, с обхват установяване на задължения по ДДС за периода 01.01.2008г. – 30.09.2010г. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на настоящата ЗВР, като същата е редовно връчена по електронен път на 21.02. 2013г.

С последваща ЗВР № 1302508 от 21.05.2013 г. срокът на ревизията е удължен и е трябвало да завърши до 21.06.2013 г..

В законоустановения срок е съставен Ревизионен доклад /РД/ № 1302508 от 05.07.2013 г. /л. 196 и сл./

Ревизионен акт № 161302508/12.08.2013г. /л. 146 и сл./ е издаден от Й. Т. М. – началник сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и Г. И. А. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Стара Загора.

Цитираните актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди.

През ревизирания период /от 01.08.2008г. до 30.09.2010г./ С.Д. е бил регистриран като земеделски производител и е обработвал земеделска земя.

Като краен неблагоприятен резултат, по отношение на С.Д., не  бил признат данъчен кредит в размер на 17386,32 лв. по 12 броя фактури, издадени от „Транстрейд БГ” ЕООД, с предмет на доставките -  дизелово гориво, препарати и амониева селитра./описани в РД на л.201/

Извършена  била насрещна проверка на „Транстрейд БГ” ЕООД, при която не е открит представляващ.

 В хода на ревизията, в деловодството на ТД на НАП са били входирани документи във връзка с насрещната проверка, вкл. процесните фактури, фактури от предходни доставчици, извлечения от счетоводни регистри и др.

Няма спор, че процесните  фактурите са отразени в дневниците за продажби на „Транстрейд БГ” ЕООД и данъкът е начислен по смисъла на чл.82 от ЗДДС. Плащанията са извършени в брой, за което са издадени фискални бонове от регистриран ЕКАФП.

За да направи своя необоснован, с оглед релевантните за спора факти, органът по приходите е приел, че за периода на издаваните фактури на С.Д., в „Транстрейд БГ” ЕООД няма декларирани трудови договори за шофьор на цистерна на гориво, а единственият трудов договор е на жена на длъжност технически секретар в офис. Установил е, че двама от предходните доставчици: „Ило–И“ ЕООД и „Деница 93” ЕООД са дерегистрирани по инициатива на данъчен орган и „Транстрейд БГ” ЕООД има задължения към бюджета в размер на 377905,02 лв., от които за ДДС – 3264575,07 лв., включващи и задължения за периодите на издаване на фактурите, като дружеството е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчен орган на 14.06.2011г. Установил е, че не са били представени аналитични ведомости на сметка за стоки, от които да е видно, че към датите на издаване на фактурите дружеството е имало в наличност фактурираните стоки по количества и видове, а било представена  инвентарна книга към 31.08.2010г., в която фигурирал склад, но не е представен документ за собственост за доказване наличието на склад, както и да е видно какво представлява този склад и дали в него може да се съхранява дизелово гориво и химически препарати.

С писмените обяснения, дадени от доставчика, се декларира, че транспортът на процесните доставки е за сметка на „Транстрейд БГ” ЕООД, но органът по приходите приел, че не са приложени доказателства за наличие на собствени транспортни средства или наемане на такива, нито документи за извършен транспорт.

С.Д. също е дал обяснения, че извършените покупки са доставяни на място с транспорт на доставчика.

 Покупките на дизелово гориво по процесните фактури са предимно през 2008г. Относно изразходваното гориво и средната разходна норма по години, от писмените обяснения на С.Д. е видно, че средната разходна норма за разхода на гориво за 2008г. е 10,024 литра, а през 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. тя била  средно - 7,77 литра.

Това завишение на разходвано гориво от органа по приходите е прието за необосновано, но пък възоснова на него е предположил, че разходът е завишен само по документи във връзка с процесните фактури, по които не е доставено действително гориво.

Следва да се отбележи, че тази неблагоприятна за жалбоподателя последица е извлечена от конкретни данни декларирани именно от ЗП С.Д. на 27.05.2013 г./ л.371/, но същите не са подложени на обективен анализ, а е възприет само  факта на увеличената разходна норма, за да се формира извод за липса на доставки.

Органът по приходите е  направил извод, че не е налице доставка на стоки  по смисъла на чл.6 от ЗДДС и не е налице основание за издаване на горецитираните данъчни фактури от Транстрейд БГ” ЕООД с получател С.Д., като доставчикът бил начислил неправомерно данък и на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на ЗП е отказано правото на приспадане на данъчен кредит.

Органът по приходите е приел, че не следва да кредитира представените в хода на ревизията разпечатки на счетоводни сметки, тъй като не било посочено кое лице ги е съставило и кой ги е заверил, и поради това като не били за него достоверни копия същите недоказвали редовност и на счетоводната отчетност.       

Противно на възприето, в хода на делото по несъмнен начин, в това число и от приетите заключения по назначените съдебно-счетоводна и съдебно-графологична експертиза, се установи, че т.нар заверки върху представените документи /на л.261 и л.262 до л.370/ са извършени от законния  представител на “Транстрейд БГ”ЕООД Иван Попов, което обстоятелство “разсейва” съмненията за липса на достоверност, и тези доказателства като относими и допустими следва да бъдат кредитирани.

Принципно правилно е отбелязъл органът по приходите, че разпоредбата на чл.55, ал.1 от ТЗ предполага за доказателство за установяване на търговски сделки да се използва редовно водената счетоводна отчетност от страните по търговската сделка, като на основание чл.51 от ДОПК вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на ЗСч и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството.

Именно в тази насока, възприето със заключението на вещото лице по ССЕ /л.830/ обстоятелство, че счетоводството на “Транстрейд БГ”ЕООД е водено редовно, дава повод същото да се кредитира, ведно с доказателства приети по делото, обследвани от вещото лице. Вещото лице е дало категорично експертно заключение, че относно фактурите по извършените доставки на С.Д. са взети счетоводни операции в съответните месец и година, същите са осчетоводени като вземане от клиент сметка ”4111-кленти” със стойността на фактурата, начислен е приход от продажбата в сметка от група 70 и сметка 4532-ДДС продажби.

Материалите са заведени в сметка 302 - материали, а стоките в сметка 304 - стоки, същите са водят аналитично по видове материали и стоки, които при продажба се изписват по съответната отчетна стойност. Отчетените приходи от продажби по сметки от група 70, отговарят на приходите по ОПР за годината и декларираните такива в подадените ГДД и ГФО за 2008, 2009 и 2010 г.

Органът по приходите изрично е посочил, че направения извод за липса на реални доставки по процесните фактури е следствие от липса на дока­за­телства относно тяхното транспортиране, като е приел, че при съобразяване характера и коли­че­ст­вата на фактурираните стоки безспорно е необходимо за предаването им на получателя да е използван транспорт, за което не било представени доказателства. Приел е, че не са представени и доказателства, че доставчикът е разполагал с база, където да приеме и да съхранява процесните горива и химически препарати.

В своеобразна смесица от евентуално осъществен факт и предположение за участие в измама, органът по приходите е заявил, че даже и да е имало доставено гориво и препарати, жалбоподателят е знаел, че участва в привидна доставка /издателят на фактурите не е действителният доставчик на процесните стоки/ и е поел риска от това, като с приемане на предмета на доставката от лице, за което знае, че не е действителният доставчик, получателят се поставял в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице, което съзнателно участва в недействителна доставка и поради това не може да бъде защитено от принципа на правна сигурност в неговото проявление на защита на оправданите правни очаквания.

Както от констатациите, извършени от ревизиращите органи, така и от данните по делото, включително и от заключението по допусната ССЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че жалбоподателят през процесния период е осъществявал стопанската си дейност /земеделски производител/, която е намерила вярно отражение в едно редовно водено, според изискванията на закона счетоводство.

Няма съмнение и спор, че  жалбоподателят е упражнил процесното право на данъчен кредит въз основа на данъчни фактури, съответстващи на изискванията на закона относно формата, в която следва да са обективирани.

Дефиницията на понятието данъчен кредит се съдържа в разпоредбата на чл.68 от ЗДДС и това е сумата от начислен данък върху добавената стойност на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго.

Съответно, според чл.71, т.1 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.

Според приходната администрация основанието за отказ на правото на данъчен кредит е базирано на  твърдението, че са налице необосновано завишени стойности на средната разходна норма на гориво, отчетена от С.Д. за 2008 г., в сравнение със средната разходна норма за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г., но от събраните по делото доказателства се установи, че завишената консумация на гориво е била оправдана с оглед на конкретни обстоятелствата, свързани с необходимостта увеличените площи земеделска земя да се обработват и третират допълнително, за да се обезпечи възможността да се засее и отгледа конкретна култура, различна от прежде отглежданата на тези земи.

Разпитаният в съдебното заседание от 13.06.2014 г. свидетел Н. Д., обяснява, че през 2008 г. жалбоподателят, в качеството си на земеделски стопанин наема земя в лошо състояние - обработвана зле, заплевелена, уплътнена от предишно поливане и извозване на продукция – силажна царевица, с тежки машини. Това наложило
многократното й обработване чр
eз две дискования, оране, други две дискования и продълбочаване, като вследствие на тези мероприятия са се натрупали разходи, в това число и за гориво, необходимо несъмнено за работата на селскостопанските машини.

 Относно разпита на свидетеля  Н. Д.-брат на жалбоподателя,  съдът намира, че въпреки установената роднинска връзка, свидетелските показания не противоречат със събраните други такива и доказателствата по делото  и могат да бъдат кредитирани.

Братята Д. работят заедно по обработката на земята, в това число с машините, нямат наети работници и извършват всички видове мероприятия, които са необходими да се обработва земята, за да се получава реколта, в това число оран, дисковане, култивиране, сеитба, валиране, пръскане, торене.

Няма спор между страните, че това са агромероприятия, необходими за да се получи добра реколта. Няма спор между страните, че през 2008 година е наета повече земя.

Състоянието на “новата почва” се установява от показанията на Н. Д. и П. К.. Същата в началото преди извършването на горепосочените мероприятия е била в лошо състояние и се налагало доста обработки. Земята е била трайно лошо, не обработвана,  заплевелена, уплътнена от предишно поливане и извозване на  продукцията /царевица за силаж/. При прибиране на такава реколта влизали много тежки машини.

Братя Д., в частност С.Д., засяват обработваните от тях площи с пшеница и слънчоглед. На тази земя те засяли слънчоглед и трябвало да я изорат, но при изораването, при обработките се получили доста големи буци, в следствие на необработването й преди това и лошото състояние, обуславящо всички обработки, които увеличили разходите.

В съдебно заседание на 13.06.2014 година е разпитан свидетелят  П. Р. К., който познава С.Д..

Съдът кредитира неговите показания като обективни, незаинтересовани и непротиворечиви с останалите доказателства. Съдът намира, че освен като свидетел възприел лично конкретните факти и обстоятелства К. има и “професионален” поглед върху конкретната обстановка, след като от 2006 до 2010 година е бил ръководител на Хидротехнически район в Напоителни системи - клон Пловдив, а този хидротехнически район обхваща цялата община Калояново, землищата и отделни части от община Марица и община Хисаря, а земеделските земи, които е обработвал Д., находящи се в землището на село Черноземен, са влизали в този хидротехнически район. Свидетелят потвърди, че в  местност до язовира,  Д. е наел нова земя /около 1000 декара/ от К. К., който е бил  клиент на Напоителни системи като консуматор на вода.  Върху тази площ /преди земеделското ползване от Д./ е била  отглеждана фуражна царевица за селаж.

Тъй като наетата земя била в близост до главен напоителен канал ГНК ЛисичевоСтряма, К. ежедневно преминавал през тези земи и е възприел лично, че когато  Д. е започнал да ги обработва тези земи, около година и половина преди това са били  необработвани и пустеещи. След прибирането на културата /от предишния ползвател/ селажна царевица, на земята оставали стърчащи корени от царевицата, която не може да хване комбайна, плевели, корени. Когато Д. е започнал да обработва земята върху нея вече видимо не е имало следи от царевица, а всичко е било затревено и буренясало.

Вещото лице, изготвило съдебно-агрономическата експертиза /л.2718/ потвърждава, че през 2008 г. С.Д. увеличава значително обработваемите площи на стопанството си, като от 124,58 хектара стават на 277,8 хектара, или с около 153 хектара повече, които се равняват на 1530 декара.

Установените факти, потвърждавани от разпита на свидетелите и заключението по СТЕ, налагат извод, че разходът на гориво на жалбоподателя за 2008 г. е съвсем оправдан от гледна точка възникналите специфични обстоятелства, свързани с обработката на наетите допълнителни площи.

По делото не са ангажирани  обективни и непротиворечиви доказателства съдържащи данни за това, че е извършена данъчна измама, или е налице  съпричастност на жалбоподателя към нея.

Липсата на доставка следва да се извежда само и единствено от преките отношения между лицата, посочени като издател и получател по издадените фактури. Всякакви аргументи, извеждани от действия на предходни доставчици, са само и единствено косвени, подкрепящи тезата, и от тях не могат да се правят самостоятелни изводи.

При обосноваването на този извод, ревизиращият орган не е отчел възраженията за наличието на разлика в обработваемата земя през 2008 г. спрямо останалите съпоставяни години, от гледна точка на продължителност на нейното обработване и произтичащата от това нужда от допълнителна оран. Не е направена съпоставка на имотите, които са обработвани и не е отчетено, че за първи път през 2008 г. е започнало използване от данъчнозадълженото лице на част от тях.

С писмо вх.№ 5908/19.03.2014 г. /л.2730/ на счетоводителя, извършвал счетоводно обслужване на прекия доставчик на жалбоподателя, по делото са постъпили /в оригинал/ всички първични счетоводни документи, които в хода на ревизионното производство са представени от „ТРАНСТРЕЙД БГ" ЕООД в заверени копия. С това писмо са представени и оригинални разпечатки от счетоводни записвания, включително хронологични счетоводни сметки за материали и стоки, налични в склад. Представени са също оригинали на дневниците за продажби, инвентарни книги, счетоводни амортизационни планове, свидетелства за регистрация на касови апарати и други.

По делото е прието заключение по допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че в периода на осъществяване на доставките, за „ТРАНСТРЕЙД БГ" ЕООД работи като самоосигуряващо се лице С. М. С., който е съставил процесните фактури. Установено е също, че в периода  от 01.01.2008 г. - 30.09.2010 г. в счетоводството на прекия доставчик са отразени извършени транспортни услуги, осъществявани от „ПИП ГРУП" ООД, „Строй къмпани 79" ЕООД, „Ило-И" ЕООД, „Кострой" ООД и „Енрол" ЕООД, като са посочени и фактурите, издадени от предходните доставчици, които вещото лице е видяло в счетоводството на прекия доставчик.

Според приетото  заключение по ССЕ,  за периода от 01.01.2008 г. до 30.09.2010 г. са налице отразявания в счетоводството на „Транстрейд БГ" ЕООД за дължими и/или заплатени разходи във връзка с договори с дружества, осъществяващи транспортна дейност, конкретните отразявания, които са налице и документи възоснова на което са извършени тези отразявания.

За периода 01.01.2008г-30.09.2010г в счетоводния архив на „Транстрейд БГ" ЕООД в папка “Покупки” са посочени  отразявания за извършени транспортни услуги и някои договори свързани с извършването на тези услуги, както следва: 1. Договор за продажба от 03.11.2008г. сключен  между „ПИП ГРУП” ООД, с Булстат *** - продавач и „Транстрейд  БГ" ЕООД – купувач, с предмет  - транспортна услуга за срок от една година от подписването, който се продължава ако една от страните не е предявила прекратяването му. Във връзка с този договор от изпълнителя са били издадени следните фактури за извършена транспортна услуга: Фактури №№ 0000000440/05.11.2008г, 0000000441/ 09.11.2008г, 0000000444/17.11.2008г и 0000000445/22.11.2008г., а към фактурите са приложени приемо-предавателни протоколи, подписани и подпечатани от страните. 2. Договор за транспортна услуга от 25.10.2008г. сключен между „Строй къмпани 79" ЕООД - изпълнител и „Транстрейд БГ" ЕООД - възложител със срок от 25.10.2008г  до 03.11.2008г. Във връзка с изпълнението на договора е издадена фактура № 1000000105/ 30.10.2008г., към която е приложен протокол за предаване и приемане на услугата. 3. Договор за покупко-продажба от 22.01.2008г. сключен между „Ило-И” ЕООД - продавач и „Транстрейд БГ" ЕООД-купувач, като е издадена фактура №0000001026/ 23.01.2008г с предмет транспортна услуга по договор. 4. Договор за покупко продажба от 15.01.2008г. сключен между „Ило-И"ЕООД - продавач и „Транстрейд БГ" ЕООД – купувач, като е издадена фактура за транспортна услуга №0000000995/17.01.2008г.

Сключен е договор за покупко продажба от 04.01.2008г. между „Ило-И" ЕООД и „ТранстрейдБГ" ЕООД, като е издадена фактура № 0000000954/ 07.01.2008г.

Издадени са фактури за транспортни услуги от „Кострой" ООД с както следва: Фактури с №№ 0000000400/03.06.2009г., 0000000339/ 11.06.2009г., 0000000452/25.11.2009г, 000000449/ 15.10.2009г., 0000000444/ 29.09.2009г., 0000000437/17.08.2009г. Фактура № 0000000713/ 11.01.2010г.

  Издадени са фактури за транспортни услуги от „Енрол" ЕООД с Булстат ***, както следва: Фактури с №№ 0000000227/ 12.06.2009г,0000000228/15.06.2009г, 0000000231/18.06.2009г и 0000000249/ 22.06.2009г.

По делото се прие заключение по СГЕ, като вещото лице-графолог установява, че подписите, положени при заверката на представените в хода на ревизионното производство документи, са на  И. Х. П. - управител на „ТРАНСТРЕЙД БГ" ЕООД.

От анализа на доказателствата следва извода, че доставките са осъществявани в разполагаемата на доставчика складова база.

От заключението /л.2712/ по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че в счетоводството на „ТРАНСТРЕИД БГ" ЕООД е налице отразяване в инвентарна книга за наличие на дълготрайни материални активи - работилница и склад, същите са отразени в данъчен амортизационен план и счетоводен амортизационен план, и са начислени амортизации по месеци за 2008г., 2009г., 2010 г.

Не се доказаха в хода на делото наведените от органите по приходите твърдения, че  счетоводството на прекия доставчик е нередовно водено, че  представените в ревизионното производство документи от него не са достоверни, че в счетоводството липсват аналитични сметки за материали и стоки и, че „ТРАНСТРЕИД БГ" ЕООД няма материална обезпеченост да извърши доставките.

С оглед разрешаването на текущият административно правен спор, необходимо тук на първо място е да се посочи следното:

Според чл.110 ал.2 от ДОПК – “Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.”. Принципът на “Законност”, установен в чл.2 ал.1 от ДОПК изисква при осъществяване на това производство, органите по приходите да действат в рамките на правомощията си, установени от закона, като прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. На следващо място, принципът за “Обективност” възведен в чл.3 от ДОПК, безусловно налага задължението, органите по приходите в производствата по ДОПК, да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва да се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса. Най-сетне, принципът на служебното начало, възведен в чл.5 от ДОПК, според който – “Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения”, без съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на органите по приходите. Те са органи на изпълнителната власт, които са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които позволява събирането на необходимата пълнота от данни /доказателства/ за установяването на законосъобразното, респективно на незаконосъобразното възникване, развитие и осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия отделния данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите волеизявления на данъчните органи и да представя поисканите му документи и писмени обяснения.

Приходната администрация обаче, не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за счетоводното им отразяване, за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение. Още по-малко данъчна администрация може да изисква от данъчнозадължените лице да провери казаната информация относно доставчиците на своите доставчици.

Както се посочи в предходния пункт, всъщност органите по приходите по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице.

Формулировката за участие в данъчна измама дадена с решението на дирекция” ОДОП” е твърде обща и при липса на всякаква конкретика на фактите и обстоятелствата, свързани с конкретните доставки получени  именно от С.Д..

В контекста на казаното, доколкото жалбоподателят е спазил изцяло и надлежно правилата за поведение, наложени му от ЗДДС, и не е имал средства да наложи спазване на задълженията на съответния доставчик, както и че не е имал възможност да е знаел, че доставчикът  не е спазил или няма да спази предписаните им от нормативния ред правила, то той е имал законово основание да очаква да му бъде разрешено да се възползва от едно от основните права на системата за облагане с ДДС.

Ето защо, в случая правото на упражняване от страна на жалбоподателя на процесния данъчен кредит е най-малкото "легитимно очакване" за получаване на ефективно възползване от право на собственост, свързано със "собственост" по смисъла на първото изречение на чл.1 на Протокол No. 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Гарантирането и защита на това право е възведено като основен принцип в чл.17 ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България.

Несъмнено разрешаването на административноправния спор по същество налага да бъде съобразена и относимата за случая практиката на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС).

На първо място, следва да се посочи, че съгласно чл.220 ал.1 ДЕО, Съдът на Европейския Съюз осигурява спазването на законността при тълкуването и прилагането на учредителния акт и на актовете на институциите на Общността, като съгласно чл. 234 ДЕО може да се произнася и преюдициално, давайки т.нар. “преюдициално заключение”.

Важна особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на прецедент и при тях важи принципът, че след като е било постановено такова решение по преюдициално заключение по даден въпрос, всички други съдилища трябва да го приемат като задължително по отношение на идентични въпроси, които възникват пред тях, и от тази гледна точка следва да се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били предмет на разглеждане.

В тази връзка следва да се посочи, че по аналогичен казус с настоящия административноправен въпрос, е налице произнасяне на Съда на ЕС с Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 година по съединени дела С-80/11 и C-142/11, което, както вече бе казано, като преюдициално заключение на Съда на ЕО се ползва със сила на тълкуваното нещо не само по отношение на националния съд, автор на преюдициалното запитване, и евентуално на по-горните инстанции, сезирани по същото дело, но и по отношение на всички други национални юрисдикции в страните-членки.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1), изменена с Директива 2001/115/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 година, и на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Настоящият съдебен състав намира, че е налице идентичност между предмета по настоящото дело и този по коментираното преюдициално заключение, доколкото и в двете производства спорът е свързан с действителното извършване на разглежданите сделки и по-конкретно с непредставяне на достатъчно доказателства в тази насока от страна на доставчика.

В диспозитива на коментираното Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11, ясно и точно е постановено : “...1) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. 2) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това, че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.....”.

Следва да се посочи, че при тези обстоятелства на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само на основание съдебната практика, изведена от точки 56—61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която въз основа на обективни данни трябва да се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект нагоре по веригата - така т. 45 от Решение на Съда от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11. По нататък в т. 47 - 49 е посочено, че режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива не допуска данъчнозадължено лице — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС — да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане (вж. в този смисъл Решение по дело Optigen и др., посочено по-горе, точки 52 и 55 и дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точки 45, 46 и 60). Всъщност, установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавното съкровище (вж. в този смисъл Решение от 11 май 2006 г. по дело Federation of Technological Industries и др., C 384/04, Recueil, стр. I 4191, точка 32 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Netto Supermarkt, C 271/06, Сборник, стр. I 771, точка 23). Доколкото отказът да се признае право на приспадане в съответствие с точка 45 от коментираното решение, е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, то данъчният орган е този, който трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.

Както вече бе казано, такива обективни обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че процесните сделки, с които обосновава правото си на приспадане, са част от данъчна измама, не са установени в хода на настоящото съдебно и предишното ревизионно производство от страна на органите на приходна администрация.

Следователно, констатираното по делото редовно и навременно изпълнение на задълженията за отчитане на процесния данък добавена стойност от страна на жалбоподателя; начисляването на размера на данъка като задължение към бюджета от страна на доставчиците; невъзможността на жалбоподателя да осигури изпълнение на задълженията, възложени от ревизиращите органи на преките и преходните му доставчици, а именно да представят исканите от  тях документи било по обективни, било пък по субективни причини, както и че в казуса не се констатират каквито и да е данни за наличие на измама или нарушаване на реда за отразяване и разчитане на ДДС с бюджета, за която ревизираното лице да е знаело или да е имало начин да знае, налага да се приеме, че от жалбоподателя не може да се изисква да носи всички последствия от неизпълнението или ненавременното изпълнение на задълженията от доставчиците, като бъде отказано правото да приспадне платено ДДС и в резултат на това, бъде наложено да се заплати сумата за ДДС втори път заедно с лихва.

Съдът в случая счита, че фактическият състав, от който жалбоподателят черпи за себе си спорното право на данъчен кредит е надлежно установен в процеса и не са налице несъмнени данни, които да основат извод за неговото незачитане.

  Заключенията на вещите лица се подкрепят и от представените и приети по делото писмени доказателства - първични  и вторични счетоводни документи. Тук следва да се посочи, че редовното водене на счетоводството по смисъла на чл.51 от ДОПК означава, че вписванията в съответните счетоводни документи, следва да са надлежно обосновани и да са извършени въз основа на редовно съставени първични счетоводни документи, и да са вярно и точно извършени, в съответствие със счетоводните принципи за вярно и честно представяне и текущо начисляване.

Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на приходната администрация, не са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи не са съответни на материалния закон.

По несъмнен начин се установиха релевантните за спора факти и обстоятелства, че С.Д. в качеството си на земеделски производител е обработвал земеделска земя през проверяваните периоди, в това число и чрез използването на специализирана техника за извършване на конкретни агротехнически мероприятия, а тя от своя страна има нужда от гориво, което е било доставяно за конкретните цели, чрез извършване на покупките от “Транстрейд БГ”ООД.

Каза се по делото няма спор, че жалбоподателят разполага с данъчни фактури, които са съставени в съответствие с изискванията на чл.114 от ЗДДС, като дължимият косвен данък е посочен на отделен ред. Не се спори, че страните по сделките, обективирани в тези фактури са регистрирани по реда на ЗДДС лица. Както се посочи, събраните в хода на производството данни, налагат да се приеме, че въпросните доставки са фактически осъществени. Крайният извод при това положение е, че установеният в закона фактически състав, от който се поражда правото на данъчен кредит е проявен. Следователно, в случая това право е надлежно упражнено от жалбоподателя.

По така изложените съображения Пловдивският административен съд, Десети състав, намира, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а жалбата като  основателна уважена, с произтичащите от това последици включително по присъждане в полза на жалбоподателя на сторените разноски в размер на 2719 лв./две хиляди седемстотин и деветнадесет лева/ съгласно списък на разноските приложено по делото/. Възражение за прекомерност на възнаграждението не е направено, поради което претендираното възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  Ревизионен акт № 161302508 от 12.08.13г., издаден от Й. Т. М. – началник сектор „Ревизии“ – възложил ревизията и Г. И. А. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, офис Стара Загора, потвърден с Решение № 1098 от 22.10.2013 година на Директор Дирекция “ОДОП” – Пловдив, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 17386,32 лв. с прилежащи лихви 7807,65 лв

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на С.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 2719 лв./две хиляди седемстотин и деветнадесет лева/ за направените разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: