РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 12

гр.Пловдив, 06 . 01 . 2014г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на тринадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав :

 

                                                                                 Председател : Явор Колев

                                                                                   Членове : Недялко Бекиров

                                                                                                      Здравка Диева

 

при секретаря Д.Караиванова и с участието на прокурора Б.Тошев, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 3484 / 2013г., взе предвид следното :

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1  ЗАНН.

ТД на НАП – Пловдив с процесуален представител М.Ненова обжалва Решение № 2687/18.10.2013г., постановено по н.ах.д.№ 4704 по описа за 2013г. на Пловдивски районен съд. Със съдебният акт е отменено НП № 63408 -F061806/12.07.2013г., издадено от Директор на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Пловдив, с което на ЕТ Ч. – В.А., с.Брестник е наложена имуществена санкция  в размер на 1 386.95 лв. за нарушение на чл.180 ал.2 вр. с чл.180 ал.1 ЗДДС.

Касаторът поддържа ясно описание на нарушението в АУАН и в НП, както и правилна квалификация на деянието от правна страна. Оспорен е извода на ПРС за неправилна правна квалификация, която следвало да бъде по чл.96 ал.1 и ал.2 ЗДДС, с аргумент от разграничение между задължението на данъчно задължените лица да се регистрират по ЗДДС и задължението им да начисляват ДДС за извършени от тях облагаеми доставки.

Жалбоподателят счита решението на РС-Пловдив за незаконосъобразно и твърди, че разпоредбата на чл.96 ЗДДС се отнася за случаи, когато задължено лице пропусне срокът за подаване на заявление за регистрация и подлежи на административно наказание на основание чл.178 ЗДДС.

Независимо от спазване или не на срокът за подаване на заявление, когато лицето бъде регистрирано по ЗДДС, от датата на регистрацията му за него възниква задължение да начислява ДДС според чл.86 ЗДДС /издава данъчен документ, в който посочва данъка на отделен ред; за доставките, за които издаване на фактури не е задължително – съставя отчет за извършените продажби; включва размера на данъка в справка-декларация за съответен данъчен период и включва издадения данъчен документ в дневника за продажби, както СД и дневника за продажби подава в компетентната ТД на НАП в 14 дневен срок от изтичане на данъчния период/.

Касаторът поддържа, че чл.180 ал.2 ЗДДС е особена хипотеза, при която се налага санкция на лице, което към момента на извършване на доставките не е имало задължение да начислява данък, тъй като не е било регистрирано по ЗДДС, но същевременно е било достигнало оборот над 50 000лв. и е следвало да бъде регистрирано. Разгледаният от ПРС случай попадал в хипотезата на чл.180 ал.2 ЗДДС и основанието за налагане на санкция е единствено чл.180 ал.2 вр. с ал.1 ЗДДС, тъй като в ЗДДС не съществува друга правна норма, задължаваща лице, което не е регистрирано по закона да начислява данък, а разпоредбата на чл.86 ЗДДС се отнася единствено за регистрираните лица.

Санкцията на едноличния търговец е наложена за неначисляване на ДДС през период, в който не е бил регистриран по ЗДДС, а за да се стигне до нарушение по чл.180 ал.2 ЗДДС задължително има и нарушение по чл.96 ал.1 и ал.2 с.з., което е отделно такова и не е предмет на спора.

Касационният жалбоподател счита, че в АУАН подробно е описано какво е трябвало да стори дееца, за да начисли данък и изрично е посочена датата, до която е следвало да бъде начислен данъка – 14.12.2012г. /когато изтича срокът за подаване на СД и отчетните регистри/, както и мястото, където е следвало да бъде начислен данъка – ТД на НАП-Пловдив, която е компетентната териториална дирекция.

Поискана е отмяна на касираното решение с потвърждаване на НП.

Ответникът ЕТ Ч. – В.А. чрез процесуален представител адв.А. поддържа законосъобразност на обжалвания съдебен акт и моли да бъде оставен в сила. Твърди, че правилно РС – Пловдив е констатирал множество процесуални нарушения, довели до отмяна на НП. Счита, че отмененото НП е издадено от некомпетентен административно наказващ орган с аргумент от чл.10 ЗНАП и чл.193 ал.2 ЗДДС вр. с чл.10 ал.2 ЗНАП – съгл. чл.10 ал.2 ЗНАП Изпълнителният директор на НАП можел да възлага част от правомощията си на лимитативно изброени лица, сред които не е директора на дирекция Контрол при ТСД на НАП-Пловдив. Тоест, оправомощаването посредством Заповед № ЗЦУ – 28/06.01.2010г. било правно неиздържано поради делегирани правомощия на лице, което по закон не може да ги упражнява и оправомощителният акт е нищожен.

Поддържа, че разпоредбата на чл.180 ал.2 и ал.1 ЗДДС не описва състав на административно нарушение, а  е единствено санкционна норма. Твърди, че елементи от сложния фактически състав на начисляване на ДДС не са описани, напр. чл.102 ал.3 т.2 ЗДДС, липсата на който текст внася пълна неяснота по силата на коя правна норма е определено за кой период следва да бъде наложена санкцията.

Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор Тошев        счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК от страна с право и интерес от оспорване на неблагоприятно решение. По същество е основателна.

1. НП е издадено от орган, административно наказателната компетентност на който произтича от упълномощаване със заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010г. на Изпълнителния директор на НАП, приложена в преписката, ведно с допълващи я заповеди от 28.09.2010г., 27.04.2011г., 25.06.2012г. АУАН № F061794 от 21.05.2013г. e съставен от ст.инспектор по приходите в ТД-Пловдив /орган по приходите, съответно на изискването на чл.193 ал.2 от ЗДДС, чл.7 ал.1 т.4–Закон за НАП/.

По установената административно наказателната компетентност - абсолютна процесуална предпоставка за налагане на административни наказания и издаване на НП, пред ПРС не е повдигано възражение за нищожност на оправомощителния акт, поради което като направено за първи път пред касационната инстанция, не следва се обсъжда.

Извън това, приложената заповед и допълващите я, са стабилни актове с обвързващо правно действие и легитимиращи компетентност на посочените органи. Характерът на НП не отрича качеството на издателя му – административен орган /наказващ/, а ЗДДС е специален закон, установил различна възможност от ЗНАП в разпоредбата на чл.193 ал.2. “Другото правомощие” по см. на чл.10 ал.2 ЗНАП е това, предвидено в чл.193 ал.2 ЗДДС, в обхвата на който попада и оправомощено от ИД на НАП длъжностно лице. Изпълнителният директор разполага по силата на специален закон да определи съответното длъжностно лице.

2. За да отмени НП, районният съд след подробно описание на фактите по случая приел, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила. Изводът е мотивиран с липса на установен момент посочен в АУАН, в който е извършено нарушението, както и мястото, където е извършено /чл.42 т.3 ЗАНН/. Според ПРС не е правилна и квалификацията на нарушението по чл.180 ал.2 вр. чл.180 ал.1 ЗДДС - разпоредбата на чл.180 ЗДДС съдържа единствено размера на наказанието, което следва да бъде наложено и не съдържа точен срок, в който е следвало да бъде подадено заявлението за регистрация. Прието е, че описанието на нарушението е неясно и не е посочена нарушената разпоредба. Според ПРС в случая нарушен е бил чл.96 ал.1 и ал.2 ЗДДС.

РС – Пловдив счел, че са налице нарушения на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН, които като съществени водят до незаконосъобразност на НП.

3. Решението е незаконосъобразно.

3.1. На ЕТ Ч. е наложена имуществена санкция в размер на 1 386.95 лв. за това, че не е начислил ДДС в същия размер през данъчен период м.02.2013г., когато не е бил регистриран по ЗДДС, тъй като ЕТ не е подал заявление за регистрация, въпреки задължението да направи това. Извършените доставки през този данъчен период на стойност 8 321.71 лв. били формирани от продажби на дребно на лекарства и други фармацевтични стоки от обект – аптека, а част от оборота /4 287.56 лв./ бил формиран  въз основа на договор от 01.01.2013г. с РЗОК Пловдив, доставките по който били документирани с издаване на финансови отчети с № 63/02.02.2013г. и № 64/19.02.2-013г. Останалата част от оборота в размер на 4 034.15 лв. била формирана от продажби, за които не е задължително издаването на фактура и които са отразени на касовия апарат в търговския обект.

В АУАН и в НП е посочено, че нарушение е ”установено в ТД на НАП-Пловдив на 05.04.2013г. при извършена проверка за регистрация по ЗДДС, документирана с Протокол от 05.04.2013г.; размерът на неначисления ДДС е определен с протокол от 07.05.2013г.”. АУАН е съставен на 21.05.2013г.  

В приложения в преписката Протокол от 05.04.2013г. са цитирани ИПДПОЗЛ от 26.03.2013г.; искания, бележки и възражения на проверяваното лице; опис / справка, декларация/ във вр. с искане от 26.03.2013г. 

В хода на делото пред ПРС адм.нак.преписка е допълнена с писмени доказателства по опис /л.54 и сл./, сред които Опис на представяни документи от ЕТ Ч. – В.А. с вх.номер в ТД на НАП-Пловдив от 02.04.2013г.

Първата инстанция е съд по същество и следва да разполага с всички доказателства, обосновали издаване на НП, за да може самостоятелно да извърши преценка в случаи на оспорване на документи от страните. В тази вр. процесуално законосъобразно ПРС е приел представени от ответника доказателства – опис на л.21 и сл. от делото.

Едноличния търговец също е представил коментираните от адм.нак орган финансови отчети с №№ 63/02.02.2013г. и 64/19.02.2013г. , както и договорът от 01.01.2013г.

В НП са вписани всички документиращи проверката протоколи. Разграничени са доставки с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение по договора и останалия оборот от касови продажби /без фактури/, които са отразени на регистрирано фискално устройство с посочен индивидуален номер и номер на фискална памет.

3.2. Протоколът за извършена проверка от 05.04.2013г. е цитиран в АУАН и в НП. Процедурата по регистрация /по заявление, по инициатива на органа по приходите/ е подчинена на изисквания за целите на регистрация по ЗДДС. В ЗАНН не е предвидено съставяне на нарочен протокол от извършена проверка, който да бъде годно основание за съставяне на АУАН, но няма пречка констативен протокол да послужи за съставяне на АУАН, като в този случай фактите са ограничени в рамката на установеното с КП. Конкретиката на разглеждания случай без съмнение е изисквала документална проверка / и по арг. от чл.40 ал.4 ЗАНН/, извършена и удостоверена в протокола от 05.04.2013г.

Действително, протоколът не е елемент от процедурата по установяване на административно нарушение и съдържанието му няма обвинителна функция и на практика представлява извънпроцесуален акт. От значение е, че констатациите от протокола представляват съдържание на АУАН за конкретния данъчен период и различни установявания не са правени. АУАН е връчен редовно.

Извършената проверка е документирала действия по повод регистрацията по ЗДДС, ведно с наложителната допълнителна такава за установяване конкретния размер на неначисления данък. Едноличният търговец е регистриран по ЗДДС, считано от 10.04.2013г. с Акт за регистрация, връчен на тази дата.

Правото на защита не е ограничавано - текстовото съдържание на АУАН и НП не водят до съмнение за това дали и какво нарушение е извършено / чл.53 ал.2 ЗАНН /.

Неоснователно в отговора по касационната жалба се поддържа, че правната квалификация на деянието изисква посочена и разпоредбата на чл.102 ал.3 ЗДДС. Съставен е Акт за регистрация и няма повод за съмнение за периода, за който е наложена санкцията.

3.3. Хронологията на документираните факти потвърждава спазен срок по чл.34 ал.1 ЗАНН. Както бе посочено, в хода на проверката от ЕТ са представяни доказателства на 02.04.2013г., АУАН е съставен на 21.05.2013г.

Нарушението следва да е ясно и еднозначно описано, за да гарантира възможност на нарушителя за защита в правилна доказателствена насока, каквото е описанието в отмененото НП.

Следва да се отбележи, че в НП е посочено и това, че за извършеното нарушение по чл.96 ал.1 ЗДДС е съставен АУАН, за което санкция е предвидена в чл.178 ЗДДС. Данните по случая изключват квалификация на разглежданото нарушение по см. на чл.96 ал.1 и ал.2 ЗДДС.

Според приложения договор /чл.20 ал.1 и чл.21 /, изплащане на дължими суми от възложителят е договорено да става в срок до 30 работни дни, считано от дата на представяне на документите по чл.20 ал.1 от договора, които в случая са финансовите отчети от 02.02.2013г. и 19.02.2013г. След като срокът е договорен до 30 работни дни, а не на 30-я работен ден, плащането  е възможно от следващ ден /след представяне на документите/ в периода до тридесетия ден. Тоест, правилно контролните органи са приели, че се касае до периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение и всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. При това положение следва, че дължимост възниква от 03.02.2013г. и от 20.02.2012г.  до изтичане на съответно 30 работни дни и правилно е определен периода и срока, до който е следвало да бъде изпълнено задължението.

Съгласно разпоредбата на чл.180 ал.1 ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лева, като същата е приложима и в случаите по ал.2, когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по ЗДДС в срок. Данъчно задължено лице по смисъла на закона е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея /чл.3 ал.1 ЗДДС/.

По отношение правната квалификация на деянието : по аргумент от чл.180 ал.4 ЗДДС, следва че нарушението – изпълнително деяние се съдържа в санкционната норма. Нормата на чл.86 ЗДДС се намира в Глава 8 – начисляване и внасяне на данъка от страна на регистрирано по ЗДДС лице. Едноличният търговец  е регистриран през м.04.2013г., а наложената санкция е за м.02.2013г., когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по ЗДДС в срок. Тезата на касатора за особената хипотеза на чл.180 ал.2 ЗДДС е обоснована, тъй като касае санкция на лице, което към момента на извършване на доставките не е имало задължение да начислява данък, тъй като не е било регистрирано по ЗДДС, но същевременно е било достигнало оборот над 50 000лв. и е следвало да бъде регистрирано.

Дори да се приеме, че посочване на чл.86 ЗДДС в правната квалификация на деянието е необходимо за прецизност, то описанието на нарушението е в пълнота и съответствие с тази разпоредба.

Описанието на нарушението е ясно и точно и не поражда съмнение за моментът на извършване на нарушението и мястото на извършването му - характерът на задължението определя еднозначно мястото на извършване /съответната  компетентна териториална дирекция на НАП/, а моментът на извършване на нарушението е посочената в АУАН и в НП дата, до която е следвало да бъде начислен данъка.

Мотивиран така и на основание чл.222 ал.1 АПК, Административен съд-Пловдив XXIII състав

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Решение № 2687/18.10.2013г., постановено по н.ах.д.№ 4704 по описа за 2013г. на Пловдивски районен съд.

Вместо това постанови : Потвърждава НП № 63408 -F061806/12.07.2013г., издадено от Директор на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Пловдив, с което на ЕТ Ч. – В.А., с.Брестник е наложена имуществена санкция  в размер на 1 386.95 лв. за нарушение на чл.180 ал.2 вр. с чл.180 ал.1 ЗДДС .

Решението е окончателно.

 

 

Председател :/п/

 

 

                                                                                           Членове :     1.  /п/

 

                                                                                                                   2./п/

 

 

Вярно с оригинала

 

Секретар :

 

ЗД