Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 290

30.01.2014 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХХІІІ състав, в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Н. БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:              1. АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

2. ЗДРАВКА ДИЕВА

 

при секретаря Д.Караиванова и при участието на прокурора Михов, като разгледа КНАХД № 3487 по описа на съда за 2013 г., докладвано от СЪДИЯТА МИТРЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН.

Касаторът А.З.И.,*** обжалва Решение № 2640/18.10.2013 г., постановено по НАХД № 3112/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като иска отмяна на същото и да се отмени оспореното наказателно постановление. Като касационно основание се сочи материалната и процесуална незаконосъобразност на решението.

Ответникът по жалбата взема становище за нейната неоснователност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Районния съд да бъде оставено в сила.

 

Административният съд намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна.

 

С проверяваното решение Районният съд е изменил НП № 16-1602836, издадено на 15.05.2013 г. от Директора на ДИТ-Пловдив, с което на касатора в качеството му на работодател, е наложена глоба в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.63, ал. 2 от КТ, на основание чл.414 ал.3 от КТ. Намален е размерът на наложеното административно наказание „глоба” от 2000.00 /две хиляди / на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.

На основание чл. 220 от АПК се възприема следната фактическа обстановка:

На 09.01.2013 година в кравеферма, намираща се на адрес в гр. Съединение и стопанисвана от жалбоподателя като земеделски производител е била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство. При проверката било установено, че лицето Зорка К. работи в кравефермата като доячка. Същата попълнила справка – декларация по чл.402 от КТ. Първоначално К. започнала саморъчно да я попълва, но след това тя била дописана от А.И. под нейна диктовка, което той саморъчно отбелязал в края на листа. В декларацията било попълнено, че К. работи на длъжността „доячка” от 28.11.2012 година с нормиран работен ден и работно място, като получава и трудово възнаграждение от 200 лева на 15 дни. Представен бил и трудов договор № 3 от дата 08.01.2013 година. В последствие при документална проверка в сградата на “Инспекция по труда” – Пловдив от справка на НАП се установило, че трудовият договор е регистриран едва на 10.01.2013 година. На база на така установените обстоятелства е прието, че се касае за осъществено административно нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 3, вр. ал. 1 от КТ и затова бил съставен АУАН сериен № 16-1602836/22.01.2013 година, който бил подписан от И. без възражения и получил екземпляр от него. В предвиденият тридневен срок постъпило писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от КТ. На основание съставеният АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление

За да постанови решението си съдът е приел, че обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно, като издадено при безусловно доказано административно нарушение, извършено при осъществяване на дейността на касатора и без при това да е допуснато съществено процесуално нарушение. Съдът е счел, че в случая са налице характеристиките на трудово правоотношение и правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, явяващ се работодател. Приел е също така, че в конкретния случай са били налице обективните предпоставки да бъде наложена минималната санкция по реда на чл.414, ал.3 от КТ в размер на 1500 лева, поради което е изменил наказателното постановление.

Решението е неправилно.

Наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Не следва да бъде споделено становището на въззивната инстанция, че всички съотносими към случая обстоятелства са били правилно и обосновано установени от актосъставителя и са били съответно законосъобразно отразени в съставения АУАН. Допусната неточност по отношение квалификацията на деянието в АУАН като такова по чл.63, ал.3 от КТ, не следва да бъде неглижирана със съображения за нейното поправяне при издаването на НП съобразно възможностите на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. Изложените от въззивния съд аргументи в насока приложимостта на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и отстраняването на допуснатите неточности в АУАН от наказващия орган, не могат да бъдат споделени. Това е така именно поради изискването, въведено с цитираната норма, да бъде установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина и едва след това да се пристъпи към издаване на НП. Следва да се има предвид, че в случая не се касае за нередовност на акта, при която е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото не е установено по безспорен начин извършването на конкретното нарушение – дали то е такова по чл. 63, ал. 3 или по ал.  2 от горецитираните норми, а също така без да е конкретизирана –  нито в АУАН, нито в НП – датата, на която нарушението е извършено т.е. на която лицето К. е допуснато до работа. Контролният орган в АУАН и наказващият орган в НП са се задоволили единствено да посочат датата, на която нарушението е установено.Описанието на нарушението, респективно съставомерността на описаното в АУАН деяние са абсолютно необходими за установяване на извършването на нарушение от посоченото лице. Недопустимо е тези обстоятелства да се установяват едва с наказателното постановление, предвид характера му на правораздавателен акт.

Описаното по-горе процесуално нарушение е от категорията на съществените и не може да бъде санирано по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменено като незаконосъобразно само на това основание.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2640/18.10.2013 г., постановено по НАХД № 3112/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ НП № 16-1602836, издадено на 15.05.2013 г. от Директора на ДИТ-Пловдив.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/         

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:              1./п/

 

 

 

2./п/

 

 

Вярно с оригинала

 

Секретар:

 

АМ