РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 13

гр.Пловдив,  06  . 01 . 2014г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на тринадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав :

 

                                                                                  Председател : Явор Колев

                                                                                   Членове : Недялко Бекиров

                                                                                                      Здравка Диева

 

при секретаря Д.Караиванова и с участието на прокурора Б.Тошев, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 3500 / 2013г., взе предвид следното :

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1  ЗАНН.

ТД на НАП – Пловдив с процесуален представител Я.Ж. обжалва Решение № 2579/14.10.2013г., постановено по н.ах.д.№ 4709 по описа за 2013г. на Пловдивски районен съд. Със съдебният акт е отменено НП № 63475 -F061794/12.07.2013г., издадено от Директор на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Пловдив, с което на ЕТ Ч. – В.А., с.Брестник е наложена имуществена санкция  в размер на 1 127.61 лв. за нарушение на чл.180 ал.2 вр. с чл.180 ал.1 ЗДДС , на основание чл.180 ал.2 вр. чл.180 ал.1 с.з.

Касаторът описва подробно фактическата обстановка и поддържа ясно описание на нарушението в АУАН и в НП, както и правилна квалификация на деянието от правна страна. Оспорен е извода на ПРС за неправилна правна квалификация, която следвало да бъде по чл.180 ал.2 вр. чл.180 ал.1 вр. чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС, тъй като разпоредбите на чл.86 ал.1 и ал.2 установявали как следва да бъде начислен ДДС.

Жалбоподателят счита решението на РС-Пловдив за незаконосъобразно и твърди, че разпоредбата на чл.86 ЗДДС се отнася само за регистрирани по ЗДДС лица, които трябва да подават СД по ЗДДС и да издават данъчни документи, респективно – невъзможно е от нерегистрирано по ЗДДС лице да се изисква дължимо поведение като на регистрирано лице и да бъдат посочени за нарушени норми, отнасящи се само за регистрирани лица.

Извън това е посочено, че изводът на ПРС противоречи на част от мотивите, според които нарушението е установено по безспорен начин и констатациите в АУАН се потвърждават от събраните гласни и писмени доказателствени средства. Поддържа се осъществено в пълнота право на защита и непроизнасяне на съда по същество.

Поискана е отмяна на касираното решение с потвърждаване на НП.

Ответникът ЕТ Ч. – В.А. чрез процесуален представител адв.А. поддържа законосъобразност на обжалвания съдебен акт и моли да бъде оставен в сила. Твърди, че правилно РС – Пловдив е констатирал множество процесуални нарушения, довели до отмяна на НП. Счита, че отмененото НП е издадено от некомпетентен административно наказващ орган с аргумент от чл.10 ЗНАП и чл.193 ал.2 ЗДДС вр. с чл.10 ал.2 ЗНАП – съгл. чл.10 ал.2 ЗНАП Изпълнителният директор на НАП можел да възлага част от правомощията си на лимитативно изброени лица, сред които не е директора на дирекция Контрол при ТСД на НАП-Пловдив. Тоест, оправомощаването посредством Заповед № ЗЦУ – 28/06.01.2010г. било правно неиздържано поради делегирани правомощия на лице, което по закон не може да ги упражнява и оправомощителният акт е нищожен.

Поддържа извода на ПРС, че разпоредбата на чл.180 ал.2 и ал.1 ЗДДС не описват състав на административно нарушение, а  е единствено санкционна норма. Твърди се, че елементи от сложния фактически състав на начисляване на ДДС не са описани, напр. чл.102 ал.3 т.2 ЗДДС, липсата на който текст внася пълна неяснота по силата на коя правна норма е определено за кой период следва да бъде наложена санкцията /изложени са и факти, неотносими към спорния данъчен период, за който е издадено НП/.

Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор Тошев        счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК от страна с право и интерес от оспорване на неблагоприятно решение. По същество е основателна.

1. НП е издадено от орган, административно наказателната компетентност на който произтича от упълномощаване със заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010г. на Изпълнителния директор на НАП, приложена в преписката, ведно с допълващи я заповеди от 28.09.2010г., 27.04.2011г., 25.06.2012г. АУАН № F061794 от 21.05.2013г. e съставен от ст.инспектор по приходите в ТД-Пловдив /орган по приходите, съответно на изискването на чл.193 ал.2 от ЗДДС, чл.7 ал.1 т.4–Закон за НАП/.

По установената административно наказателната компетентност - абсолютна процесуална предпоставка за налагане на административни наказания и издаване на НП, пред ПРС не е повдигано възражение за нищожност на оправомощителния акт, поради което като направено за първи път пред касационната инстанция, не следва се обсъжда.

Извън това, приложената заповед и допълващите я, са стабилни актове с обвързващо правно действие и легитимиращи компетентност на посочените органи. Характерът на НП не отрича качеството на издателя му – административен орган /наказващ/, а ЗДДС е специален закон, установил различна възможност от ЗНАП в разпоредбата на чл.193 ал.2. “Другото правомощие” по см. на чл.10 ал.2 ЗНАП е това, предвидено в чл.193 ал.2 ЗДДС, в обхвата на който попада и оправомощено от ИД на НАП длъжностно лице. Изпълнителният директор разполага по силата на специален закон да определи съответното длъжностно лице.

2. За да отмени НП, районният съд след подробно описание на фактите по случая приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, но в нарушение на процесуалните правила. Изводът е мотивиран от квалификация на нарушението по чл.180 ал.2 вр. чл.180 ал.1 ЗДДС, като съдът приел, че разпоредбата на чл.180 ЗДДС е единствено и само санкционна, и не е посочена законосъобразната правна квалификация на установеното нарушение – чл.180 ал.2 вр. чл.180 ал.1 вр. чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС. Посочил е, че до момента практиката на актосъставителите и на адм.нак.органи била в тази насока.

Непосочването на законосъобразна правна квалификация на нарушението в АУАН и в НП е прието за нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, поради нарушаване правото на защита на нарушителя.       

3. Решението е незаконосъобразно.

3.1. В АУАН и в НП е посочено, че нарушение е ”установено в ТД на НАП-Пловдив на 05.04.2013г. при извършена проверка за регистрация по ЗДДС, документирана с Протокол от 05.04.2013г.; размерът на неначисления ДДС е определен с протокол от 07.05.2013г.”. АУАН е съставен на 21.05.2013г.  

В приложения в преписката Протокол от 05.04.2013г. са цитирани ИПДПОЗЛ от 26.03.2013г.; искания, бележки и възражения на проверяваното лице; опис / справка, декларация/ във вр. с искане от 26.03.2013г.  Исканията и прилаганите документи не се съдържат в преписката, но са описани в протокола.

НП е издадено за това, че данъчно задълженото по ЗДДС лице ЕТ Ч. не е начислило ДДС в размер на 1 127.61 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 6 765.63 лв., извършени за данъчен период 01.09.2012г. – 30.09.2012г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно, тъй като е достигнат облагаем оборот по смисъла на чл.96 ал.2 ЗДС, формиран за периода 01.02.2011г. – 31.01.2012г. от търговия на дребно с лекарства и други фармацевтични стоки от обект – аптека в с.Брани поле. Лицето е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.02.2012г. вкл., но е подадено на 26.03.2013г.

В хода на делото пред ПРС едноличния търговец е представил коментираните от адм.нак орган финансови отчети с №№ 53/04.09.2012г. и 54/18.09.2012г. , както и договорът от 01.07.2011г. с НЗОК. В НП са вписани всички документиращи проверката протоколи. Разграничени са доставки с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение по договора и останалия оборот от касови продажби /без фактури/, които са отразени на регистрирано фискално устройство с посочен индивидуален номер и номер на фискална памет.

3.2. Протоколът за извършена проверка от 05.04.2013г. е цитиран в АУАН и в НП. Процедурата по регистрация /по заявление, по инициатива на органа по приходите/ е подчинена на изисквания за целите на регистрация по ЗДДС. В ЗАНН не е предвидено съставяне на нарочен протокол от извършена проверка, който да бъде годно основание за съставяне на АУАН, но няма пречка констативен протокол да послужи за съставяне на АУАН, като в този случай фактите са ограничени в рамката на установеното с КП. Конкретиката на разглеждания случай без съмнение е изисквала документална проверка / и по арг. от чл.40 ал.4 ЗАНН/, извършена и удостоверена в протокола от 05.04.2013г.

Действително, протоколът не е елемент от процедурата по установяване на административно нарушение и съдържанието му няма обвинителна функция и на практика представлява извънпроцесуален акт. От значение е, че констатациите от протокола представляват съдържание на АУАН за конкретния данъчен период и различни установявания не са правени. АУАН е връчен редовно.

В случая извършената проверка е документирала действия по повод регистрацията по ЗДДС, ведно с наложителната допълнителна такава за установяване конкретния размер на неначисления данък. Едноличният търговец е регистриран по ЗДДС, считано от 10.04.2013г. с Акт за регистрация, връчен на тази дата.

Правото на защита не е ограничавано - текстовото съдържание на АУАН и НП не водят до съмнение за това дали и какво нарушение е извършено / чл.53 ал.2 ЗАНН /. Следва да се има предвид, че задължение на административнонаказващият орган е да изпрати НП с цялата преписка по издаването му /не само протокол от извършена проверка, а и всички цитирани в него материали – за които спор не е повдиган/. В тази вр. неоснователно в отговора по касационната жалба се поддържа, че правната квалификация на деянието изисква посочена и разпоредбата на чл.102 ал.3 ЗДДС. Съставен е Акт за регистрация и няма повод за съмнение за периода, за който е наложена санкцията.

3.3. Хронологията на документираните факти изключва съмнение за пропуснат срок по чл.34 ал.1 ЗАНН. Нарушението следва да е ясно и еднозначно описано, за да гарантира възможност на нарушителя за защита в правилна доказателствена насока, каквото е описанието в отмененото НП.

Според приложения договор с НЗОК /чл.20 ал.1 и чл.21 /, изплащане на дължими суми от възложителят е договорено да става в срок до 30 работни дни, считано от дата на представяне на документите по чл.20 ал.1 от договора, които в случая са финансовите отчети от 04.09.2012г. и 18.09.2012г. След като срокът е договорен до 30 работни дни, а не на 30-я работен ден, плащането  е възможно от следващ ден /след представяне на документите/ в периода до тридесетия ден. Тоест, правилно контролните органи са приели, че се касае до периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение и всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. При това положение следва, че дължимостта в случая възниква от 05.09.2012г. и от 19.09.2012г.  до изтичане на съответно 30 работни дни и правилно е определен периода и срока, до който е следвало да бъде изпълнено задължението.

Съгласно разпоредбата на чл.180 ал.1 ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лева, като същата е приложима и в случаите по ал.2, когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по ЗДДС в срок. Данъчно задължено лице по смисъла на закона е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея /чл.3 ал.1 ЗДДС/.

По отношение правната квалификация на деянието : по аргумент от чл.180 ал.4 ЗДДС, следва че нарушението – изпълнително деяние се съдържа в санкционната норма. Нормата на чл.86 ЗДДС се намира в Глава 8 – начисляване и внасяне на данъка от страна на регистрирано по ЗДДС лице. Едноличният търговец  е регистриран през м.04.2013г., а наложената санкция е за м.09.2012г., когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по ЗДДС в срок.

Дори да се приеме, че посочване на чл.86 ЗДДС в правната квалификация на деянието е необходимо за прецизност, то описанието на нарушението е в пълнота и съответствие с тази разпоредба.

Мотивиран така и на основание чл.222 ал.1 АПК, Административен съд-Пловдив XXIII състав

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Решение № 2579/14.10.2013г., постановено по н.ах.д.№ 4709 по описа за 2013г. на Пловдивски районен съд.

Вместо това постанови : Потвърждава НП № 63475 - F061794/12.07.2013г., издадено от Директор на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Пловдив.

Решението е окончателно.

 

 

Председател :/п/

 

 

                                                                                           Членове :     1.  /п/

 

                                                                                                                   2./п/

 

 

Вярно  с оригинала

 

Секретар:

 

ЗД