Р Е Ш Е Н И Е

 

   № 162

 

гр. Пловдив 16 януари 2014г.

 

В       И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Пловдивски административен  съд,  ХХ състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ                                                                 ЧЛЕНОВЕ : Т.   КОМСАЛОВА

                                                                                         ЙОРДАН    РУСЕВ

 

          при участието на секретаря Т.К. и прокурора ГЕОРГИ ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от чл.съдията               Й.Русев КНАХД № 3502 по описа на Административен съд-Пловдив за 2013г., ХХ касационен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

       Касационно производство по реда на чл.63, ал.1 пр.2 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от юриск.Аделина Янкова в качеството й на процесуален представител на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция “Медицински одит”, гр.София срещу Решение № 2565/11.10.2013г., постановено по НАХД № 3206/2013г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ н.със­тав, с което е отменено На­­каза­тел­но постановление /НП/ № НП 27-263/07.05.2013г. на Изпълнителния Ди­ректор на Изпълнителна агенция ”Медицински Одит”, гр.София, с което на проф.д-р А.П.У., ЕГН ********** в качеството му на Началник „Клиника по специална хирургия“ към УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД, на основание чл. 116 ал.1 от Закона за лечебните заведения/ЗЛЗ/ е наложено ад­министративно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.71, т.2 от ЗЛЗ.   

       Касаторът счита, че така постановеното решение от състав на Район­ния съд е незаконосъобразно, като излага доводи, че от страна на първоинстан­цион­ния съд неправилно е прието, че при постановяване на НП са допуснати съ­ще­ствени нарушения на административно производствените правила. Твърди се, че от събраните по делото дока­зателства по безспорен на­чин е установено извър­ш­ването на нарушението и техния автор, поради което правилно е ангажирана отговорността на санкционираното лице, както и че конкретно и яс­но е изписана фактическата обстановка, включително самото нарушение, обс­тоя­телствата при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, как­то и законовите разпоредби, които са нарушени.

Ответникът по касационната жалба – А.П.У., редовно призован, не взема становище по касационната жалба. 

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба и предлага да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. 

Пловдивският административен съд провери законосъобразността и обосноваността на постановеното решение във връзка с направените от касатора оплаквания и намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

По делото не съществува спор от фактическа страна, като релевантните по спора факти и  обстоятелства са правилно установени от решаващия състав на съда и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. С последното Районен съд Пловдив при извършваната в производството пред него проверка на законосъобразността на издаденото НП е констатирал, че са допуснати съществени нарушения на производствените правила. От това мотивиран е постановил и своя акт.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно.  

За да може с издаването на едно наказателно постановление да се реализира административнонаказателна отговорност на дадено лице, следва наказателното постановление да съдържа законово регламентиран минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които в постановлението безусловно следва да са налице, са посочени в чл.57 ЗАНН. А възведените в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 с.з. (описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени), съставляват мотивите – фактическите и правните основания, от които следва постановеният от наказващия орган резултат. Основният мотив на районния съд да отмени наказателното постановление е бил, че е налице противоречие между описанието на нарушението и правната му квалификация, от една страна и връзката между него и наказаното лице. 

В случая така установените нормативни изисквания, касателно правилното правно квалифициране на установеното при проверката, не са спазени и така на практика е налице наказателно постановление, издадено в съществено нарушение на процедурата по постановяването му, уредена в закона. Изискването за точно посочване на законовата разпоредба, която е нарушена е задължителен реквизит на АУАН и на наказателното постановление. Това е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и юридическите лица - страни в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С посочването на конкретната нарушена законова норма се довежда до знанието на адресата защо и на какво основание административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретна административна санкция. Това гарантира на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, да организира защитата си. От друга страна наличието на точно посочване на нарушената норма улеснява и прави възможен контрола за законосъобразност на НП, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за посочване на нарушените законови разпоредби според ЗАНН е такова, че тяхното непосочване или неправилна правна квалификация на фактическата обстановка към наказателното постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна му.

В този ред на мисли касационната инстанция намира за правилни изводите на Районен съд Пловдив, анализирайки посочената като нарушена норма на чл. 71, т. 2 от ЗЛЗ, че в хипотезата фигурират четири отделни изпълнителни деяния. Правилно е установено, че от съдържанието на АУАН и на наказателното постановление не става ясно с бездействието си коя от всичките хипотези е нарушил наказаният. Обоснована е мотивировката на съда, че това води до последващо нарушаване и на самия административно наказателен процес, понеже санкционираният не е могъл да разбере конкретното вменено нарушение. Установените нарушения при процедурата по налагане на наказанието опорочават административнонаказателния процес и издаденото наказателно постановление в резултат на него е негоден за налагане на държавна принуда инструмент и не може да породи целените от законодателя последици в правната сфера на нарушителя.

Административнонаказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специалните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно- наказателните разпоредби, да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за законосъобразност на процедурата и липса на административен произвол. В конкретния случай, когато държавните органи искат да ангажират административно-наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл. 6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, което сочат, че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат. От обективна страна, административното нарушение се характеризира и с формите на изпълнителното деяние на същото, както и с предмета на нарушение.

Изложеното дотук налага да се приеме, че в производството по издаване на наказателното постановление са допуснати нарушения от категорията на съществените такива. Същите са се отразили върху възможността на лицето, чиято отговорност е ангажирана, да организира защитата си. Това е наложило порочното наказателното постановление да бъде отменено изцяло, а обжалваното съдебно решение следва като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Административен съд – Пловдив, ХХ състав

 

                                  РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2565/11.10.2013г., постановено по НАХД № 3206/2013г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІ н.със­тав.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: