Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 29

 

град Пловдив, 06.01.2014 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година,  в състав:

                     

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

                                             ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                       

при секретаря П.Ц. и участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно НАХД № 3503 по описа за 2013 година  и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Образувано е по касационната жалба на А.Д.Д., чрез пълномощника му адв. Н.П., срещу Решение № 2630/17.10.2013 година постановено по НАХД № 3739/2013 година по описа на Районен съд – Пловдив, V наказателен състав, с което е изменено НП № 16-1602839/04.06.2013 година на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Пловдив, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1 ал. 2 от НК на основание чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414 ал. 3 от КТ, като е намален размера на глобата на 1500 лева.

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощника си адв. П., който поддържа жалбата. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд като незаконосъобразно, постановено в нарушение с материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд - Пловдив, както и да отмени Наказателното постановление на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Пловдив.

Ответникът по жалбата- Дирекция “Инспекция по труда” – Пловдив  се представлява в производството пред касационната инстанция от юрисконсулт М., която моли решението да бъде оставено в сила.

         Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив предлага да се отхвърли жалбата като неоснователна, а решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Пред районния съд била установена следната фактическа обстановка:

Процесното НП е съставено възоснова на  АУАН  от 19.03.2013г., с който се обективирало за целите на производството нарушението  констатирано при извършената проверка на 07.03.2013год.  в кравеферма в с.Царимир, стопанисвана от А.Д. - земеделски производител.

Установено било в хода на проверката, че Д. като работодател е приел на работа  Н. Л. Т. и  към 07.03.2013г. се е престирала от негова страна работна сила, без да е сключен  писмен трудов договор с него като работник.

С НП  е наложена глоба в размер на 2 000,00 лв. за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ, а с оспореното съдебно решение като е отчетена степента на обществена опасност и факта, че лицето е санкционирано за първи път санкцията  е намалена на 1500лева.

Съдебното решение е правилно.

Описаната фактическа обстановка е безспорно установена, а при точен анализ на събраните доказателства районния съд е извел извод и изложил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция.

В момента на проверката Н. Т. не е имал подписан трудов договор, но работел в обекта като работник извършващ характерните дейности по отглеждане, доене, хранене, чистете на кравите в кравефермата стопанисвана от земеделския производител Д..

Т. попълнил декларация по чл.402 от КТ, с която се обективират елементите на трудовото правоотношение. Т. е  вписал че се явявал на работа при ЗП Д. и работи в кравефермата като работник от 23.02.2013г. с посочено работно време 6-8ч. и 18-20ч. по график с възнаграждение от 400 лева и почивка от 8-18ч.

В хода на административнонаказателното производство, на 14.03.2013г. бил сключен трудов договор между ЗП Д. и Н. Т. на длъжността работник – животновъд, който бил представен, ведно със справка за приети уведомления до НАП по чл.62 ал.5 от КТ.

 

 

Разликата между трудов договор и договор за изработка е дължимата от работника, респ. от изпълнителя (изработващия) престация. Уговорената престация определя и вида на съответното правоотношение. Когато тя се състои в престиране (предоставяне) на работна сила, правоотношението може да бъде само трудово - чл. 1, ал. 2 КТ. Когато тя се състои в престиране (предоставяне) на завършен продукт, договорът е за изработка - чл. 258 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В случая липсват доказателства за уговорен между касационния жалбоподател и ЗП Д. завършен продукт, който последният да изработи на свой риск и със свои средства (чл. 258 и чл. 259 ЗЗД). Напротив, данните по делото наистина сочат, че дължимата от Н. Т. престация е да предоставя работната си сила за извършване на определени от касационния жалбоподател работи. Поради това правилно отношението между тях по повод на тази престация е определено от Дирекция “Инспекция по труда” Пловдив като трудово правоотношение (чл. 1, ал. 2 КТ). Районният съд правилно е ценил събраните в хода на проведеното пред него производство доказателства /свидетелски показания, писмени доказателства, попълнена лично от Н. Т. декларация - справка, на основание чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от КТ/ поотделно и в тяхната съвкупност и е направил логичен и правилен извод в насока на обстоятелството, че Н. Т. е престирал работна сила в обекта, предмет на проверка, а съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, за които пък, съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ, се сключва трудов договор в писмена форма. В случая става въпрос за засягане на важни обществени интереси, свързани с престирането на работна сила, чиято уредба, именно предвид важността им, е императивна.

Н. Т. е изпълнявал трудовата функция на работник в предприятието на земеделския производител Д. – кравеферма  в с.Царимир, Област Пловдивска. Не разколебава настоящата инстанция при постановяване на съдебното решение факта, че при попълване на справката от страна на Т. същият е посочил, че е на длъжност работник. Очевидно със съзнанието за неговата трудова функция Т. се е определил като работник, а самата прецизност по съществуващото трудово правоотношение е била постигната при сключване на трудовия договор от 14.03.2013 г. когато длъжността е посочена с код по НКИД 0141- работник-животновъд. По делото не са ангажирани доказателства животновъдната дейност на ЗП Д. *** да се е осъществявала в повече от една кравеферма.

Всички извършвани от Н. Т. дейности установени в хода на проверката сочат за наличието на трудово правоотношение в рамките работен ден, със съответните елементи на съдържанието му, съгласно чл.66 от Кодекса на труда. Различните форми на договаряне между страните, следва внимателно да се анализират преди издаването на НП за реализиране на отговорност по чл.62, ал.1, във вр.с чл.1, ал.2 от КТ, а след като АНО го е сторил е издал законосъобразно НП, което правилно е потвърдено от ПРС.

Касационната инстанция намира, че Районният съд не е нарушил закона при неговото приложение, също и не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като следва да бъде оставено в сила атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, а жалбата отхвърлена.

С оглед на изложеното не са налице касационните основания по чл. 348 ал. 1 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл. 221 ал. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ състав

                                               Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила съдебно Решение № 2630/17.10.2013 година постановено по НАХД № 3739/2013 година по описа на Районен съд – Пловдив, V наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: