Р Е Ш Е Н И Е

 

 № 239

 

гр. Пловдив, 23 януари 2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХVІІІ състав, в публично заседание на седми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря Т.К., като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 3517 по описа за 2013 год. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 220 от Закона за митниците, във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на “САДАТ” ООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление – гр** срещу Решение № 1109/21.10.2013 г., на Началника на Митница Пловдив, с което са определени за доплащане по ЕАД № 10BG003000H0167555/20101027 ДДС в размер на 4304,06 лв. и дължимата законна лихва. 

Жалбоподателят счита решението за постановено в противоречие с приложимия материален закон. Изложени са доводи, че при постановяване на решението компетентният митнически орган необосновано и неправилно е приел, че от представените документи – фактура, квитанция за плащане, потвърждение и т.н. се установява, че договорената между страните цена е именно декларираната. Именно последната е декларирана пред митническата администрация, върху нея е начислен дължимият ДДС и са заприходени стоките. Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски. 

Ответникът – Началник на Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Заинтересованата страна – Териториална дирекция на НАП в град Пловдив –редовно призована, не се представлява, не взема становище по жалбата.

Административен съд - Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, чиито права и интереси са пряко засегнати от оспореното решение, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването му и е срещу административен акт, който съгласно чл.220 Закона за митниците подлежи на обжалване по реда на АПК, поради което жалбата е ДОПУСТИМА.

От събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното: 

С ЕАД № 10BG003000H0167555/20101027 са поставени под митнически режим допускане за свободно обращение и крайно потребление на стоки, а именно “хартиени носни кърпички марка „Танго“, с нето тегло 11011 кг.  За закупуването на същите от доставчика „KOZMO KIMYA SAN.VEDIS TIC.LTD.STI.“ е издадена  търговска фактура № 109203 от 25.10.2010 г. на стойност 4590 евро, на база на които декларираната митническа стойност е определена на 8977,26 лв.  

На следващо място от жалбоподателя е представено заверено копие на квитанция /л. 91/ издадена от доставчика, с която последният потвърждава, че цената по фактура № 109203 от 25.10.2010 г. е в размер на 4590 евро и е платена. Представен е и договор между жалбоподателя и турското дружество, регламентиращ търговските им отношения, както и счетоводни регистри във връзка с осчетоводяването и заприходяването на закупените стоки на посочената по-горе стойност.

За установяването на фактите от значение за правилното определяне на митническата стойност на стоките допуснати до свободно обращение с различни ЕАД,  включително и този касаещ процесното решение, е поискано по реда на спогодба между правителствата на Р. България и Р. Турция, извършването на проверка от компетентните турски органи на представените пред българските митнически органи търговски документи, касаещи осъществената вносна операции.

В отговор на отправеното искане от турската страна е получен отговор със съответните документи към него, включително износна митническа декларация досежно стоки, като процесните, но с посочена стойност 21335 щ. долара. В съпроводителното писмо е посочено, че износът е оформен с фактура с идентично описание на стоките и със същия номер, но с цена от 21335 щ.долара и условие на доставката FOB CERKEZKOY. 

От отговора на турските митнически власти се констатира, че представената пред тях за оформяне на износа фактура е със стойност и условие на доставката различни от стойността на фактурата представена пред българските митнически власти. 

С обжалваното решение е прието, че действително договорената между страните цена на стоките по процесния ЕАД е в размер равен на декларираната в износната митническа декларация – 21335 щатски долара – в представените от турските органи износна декларация и фактура, като действително уговорените условия на доставката са тези в представените от турските органи документи, при което при определяне на митническата стойност съгласно чл. 29 от Регламент 2913/92 са прибавени и транспортните разходи. При така определената митническа стойност е опредено, че дружеството следва да доплати 4304,06 лв. ДДС, както и следващата се лихва за забава.

При така установеното от фактическа страна настоящият състав на Административен съд -Пловдив намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения.

Съгласно чл. 29, пар. 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92 г.(наричан от тук насетне Регламента) на Съвета “Митническата стойност на внасяни стоки е договорната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана, при необходимост, в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33”, а съгласно чл. 29, ал. 3, б. “а” от същия регламент “Действително платената цена или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати за внасяните стоки на продавача или в полза на продавача, като включва всички плащания, които са извършени или трябва да се извършат като условие за продажбата, от купувача на продавача или от купувача на трета страна за удовлетворяване на задължения на продавача. Плащането не е задължително да бъде във формата на превеждане на пари. То може да се извърши и чрез акредитив или други договоряеми инструменти и може да бъде пряко или косвено”. От така цитираната норма следва, че за правилното определяне на митническата стойност на декларираните с процесния ЕАД стоки трябва да се установи договорната цена на същите, както и условията на самата доставка.

По делото са представени взаимно противоречащи си частни свидетелстващи документи (фактури и митнически декларации), изхождащи от изпращача на стоките по ЕАД с идентични номера и дати, в които са посочени различни условия на доставката и различна стойност на стоките.

По делото не са представени други доказателства, извън квитанцията, издадена от доставчика, с която последният потвърждава, че цената по фактура 109203 от 25.10.2010г. е в размер на 4590 евро. При това положение следва да се посочи следното:

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в административния акт следва да се посочат фактическите и правните основания за издаването му. Последните представляват мотивите за издаване на административния акт и са предпоставка за законосъобразността му. Трайната съдебна практика допуска мотивите да бъдат изложени и в отделен документ, стига по несъмнен начин да се докажат основанията за издаване на акта. На следващо място основание за законосъобразността на акта е при издаването му да е спазен законоустановения процесуален ред. Изискването за посочване на мотиви и спазване на процесуалните правила е свързано с гарантиране правата на адресатите  на акта, с осигуряване възможността на Съда да проведе ефективен контрол върху неговата законосъобразност и правилно приложение на материалния закон.

В процесния административен акт липсват изложени мотиви, защо Началникът на Митница Пловдив е приел, че митническата стойност на стоките по процесния  ЕАД и условията на доставката са тези, посочени в представените пред турските митнически органи документи. Това че, те са представени първи по време пред административен орган, не означава априори, че сочените в тях условия и цена на доставката са действителните такива, доколкото все се касае за издадени от един и същи доставчик фактури.

В настоящият случай не е оспорена по установения в ГПК ред автентичността на представените от страните взаимно изключващи се документи с един и същи издател. Същевременно, както се каза, фактурите и митническите декларации, в частта с която лицето декларира условията на доставката,  са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила.

В тази връзка и съдържащото се в представената от процесуалния представител на ответния административен орган възражение е неоснователно. Износната митническа декларация се ползва с материална доказателствена сила единствено относно характера, вида и количествата на изнесените стоки, датата на оформяне на износната операция и така нататък, доколкото именно относно тези обстоятелства, тъй като именно относно тези обстоятелства е и изричното удостоверително волеизявление на официалния орган. Относно посочената в износната декларация цена това не е така, тъй като административният орган единствено проверява дали тя съответства на съпътстващите търговски документи /фактури и т.н./ и удостоверява именно факта на това съответствие, но не и действителната митническа стойност.

С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не са представени доказателства, въз основа на които да се установи по реда на чл. 29 от Регламент 2913/92 митническата стойност на стоките по процесния ЕАД, както е прието в обжалваното решение.  В Решението не са изложени мотиви, защо за договорена е приета именно цената посочена в представените от турските власти документи при положение, че по делото е представена и фактура със същия номер, дата и издател и износна митническа декларация, но с различна фактурна стойност. В случая, фактурите изхождат от трето лице – изпращач, при което не може да намери приложение принципа, че частния свидетелстващ документ обвързва страната която го е издала, когато са декларирани неизгодни за самата нея обстоятелства и в този смисъл да се приеме, че реално уговорената цена е тази посочена в документите представени от турските митнически органи.

При това положение и с оглед задължението на административния орган да докаже всички предпоставки за законосъобразността на административния акт (така чл. 170 АПК). Съдът намира, че определената в обжалваното решение митническа стойност е необоснована и немотивирана, което като резултат има за последица нарушение на материалния закон.

 В случая, след като са установили, че по същество не са представени безспорни документи за митническата стойност на стоките по ЕАД по смисъла на  чл. 29 от Регламента, митническите органи е следвало да определят същата по особените правила на чл. 30 и сл. от Регламента. В последно посочената разпоредба е регламентиран реда, по който следва да се определи митническата стойност в случаите, когато в резултата на поведението на страните по вносната операция е невъзможно да се установи действително уговорената цена.

Издателят на акта е имал възможност при доказване на съответните предпоставки да определи митническата стойност по реда на чл. 30 от Регламента, респективно чл. 35 от ЗМ и при спазване изискванията на чл. 102 от ППЗМ относно реда за това.  След като не са ангажирани безспорни доказателства за действително договорената цена, митническата стойност на стоките по процесния ЕАД (а въз основа на нея и дължимия косвен данък и лихви) неправилно е определена по реда на чл. 29 от Регламента/чл. 35 от ЗМ.

Водим от горното Съдът счита, че администрацията, с оглед разпределението на доказателствената тежест съобразно чл. 170 от АПК, не доказа по безспорен начин, че посочената в решението митническа стойност е действително договорената такава между страните по смисъла на чл. 29 от Регламента/чл. 35 от ЗМ, поради което решението като постановено в противоречие с материалния закон следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на дружеството-жалбоподател се дължат направените разноски по делото. В този смисъл разноските на жалбоподателя се констатираха в размер на 50 лв. – платената държавна такса и 600 лева- адвокатско възнаграждение или общо 650 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК Административен съд -Пловдив, ХVІІІ състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1109/21.10.2013 г., на Началника на Митница Пловдив, с което на “САДАТ” ООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление – гр**  са определени за доплащане по ЕАД № 10BG003000H0167555/20101027 ДДС в размер на 4304,06 лв. и дължимата законна лихва.  

 ОСЪЖДА Митница-Пловдив да заплати на “САДАТ” ООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление – гр** сумата от 650 лв. / шестстотин и петдесет лева/ разноски  по делото.

  Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

 

 

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/