Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер               Година  2015, 09.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 13.05.2014 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: М.Н.

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 3524 по описа за 2013 година и като обсъди :

 

Жалбоподателят “Хаби 2009”ЕООД, ЕИК ****, гр***, ап.6, представлявано от управителя А.Т., със съд.адрес гр.Пловдив, ул.”Владая”№4, адв.Ст.М., е ос­­­порил Ре­­ви­зи­онен акт /РА/ № 161301667 от 02.07.2013г., из­да­ден от Ю.Д. – главен инспектор по при­хо­дите в ТД на НАП – Плов­див, пот­вър­де­ни с Ре­­ше­ние № 1090/21.10.2013г. на Ди­­рек­тор Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/– Плов­див при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя за данъч­ни пе­ри­­оди месец Август и месец Септември на 2012г. са определени задължения по ЗДДС за внасяне в резултат на отказано право на данъчен кре­дит в размер общо на 78  333,33 лева, по фактури издадени от “Ин Доорс”ЕООД, ведно със съответните лих­ви за забава за несвоевременното им разчи­та­­­не с бюджета в размер общо на 6 056,56 лева.

В жалбата се твърди, че РА е незаконосъобразен с аргумента че за­дъл­же­ния­та са установени при съществени нарушения на про­цесуалните правила и в на­рушение на материалния закон. Твърдените нарушения на административно-производствените правила се свеждат до следното: 1. Пропуск адресираното до “Фруит Енерджи 11”ЕООД ИПДПОЗЛ да бъде връчено на новия собственик и уп­ра­вител на този търговец, което обстоятелство е било вписано в ТР на дата 10.04. 2013г. и е известно на данъчната администрация, както и връчването на същото искане на представляващия търговеца преди тази дата от орган по приходите, който не е част от екипа, на който е възложено извършването на ревизията по от­но­шение на “Хаби 2009”ЕООД; и 2. Използване на доказателства, събрани в хода на ревизионно производство образувано спрямо друг данъчен субект, които макар и приобщени към материалите по ревизията на “Хаби 2009”ЕООД чрез нарочен Протокол № 130564 от 17.04.20013г., не са годно доказателствено средство за ус­та­новяване проявлението или не на конкретен факт или обстоятелство, които са от значение за определяне на данъчните задължения на “Хаби 2009”ЕООД при по­ложение, че са съставени в хода и за нуждите на друго ревизионно произ­вод­ст­во. По повод на последното възражение се сочи, че ревизиращия екип е разпо­ла­гал с възможността, а и е следвало да прояви процесуална активност, като извър­ши конкретна насрещна проверка и да събере необходимите му доказателства, как­то и че издадения на “Лион Инвест Груп”АД РА, в частта му относно доставките по процесния стоков поток е отменен с Решение № 1090 от 21.10.2013г. на Дирек­тор на Дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив. За неп­ра­вилни се считат и изводите на ор­га­ните по приходите за липсата на дока­за­тел­ст­ва за реално осъществи доставки, обосновани с “недоказан произход на стоките, непредставяне на пътен лист и товарителница,свързани с транспорта на стоките, с декларираните факти от Х.В.Х., недоказаното разплащане по сделката между пряк и пред­хо­ден доставчик. Изтъква се, че от страна на оспорващия и неговия пряк достав­чик са представени Договор,приемо-предавателен протокол,доказателства за раз­плащане, такива за счетоводното  отразяване на стопанските операции, редовно със­тавени фактури, доказателства за начисляване на данъка по смисъла на чл.86 от ЗДДС от прекия доставчик; доказателства за използването на стоките за пос­лед­ващи облагаеми доставки. За несъотносим към правни спор се счита въпросът за произхода на стоките и за техния транспорт, при положение, че последния не е ангажимент на ревизирания субект. Или в обобщение се счита, че от доказа­тел­ст­ва­та по делото се обосновава изводът за наличието на доставка на стоки по сми­съ­ла на чл.6 от ЗДДС, във връзка с които правомерно е начислен ДДС, съответно е на лице и правото на данъчен кредит за получателя, което незаконосъобразно е отказано на същия. Оспорващия се позовава и на практиката на Съда на Евро­пей­с­кия съюз. Претен­ди­ра се отмяна на ревизионния акт, как­то и раз­нос­ки по делото.

Ответникът по жалбата – сега с ново наименование Директор Дирекция “Об­жалване и данъчно-осигу­ри­телна практика” – гр.Пловдив при ЦУ на НАП счита съ­щата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето й, по под­роб­ни съоб­раже­ния, изложени в депозираната по делото писмена защита. Пре­тен­ди­ра при­­съж­дане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд– Първо отделение, трети състав, след ка­­то прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производст­во до­ка­­за­телства, намира за установено следното:

Със Заповед № 1205225/01.11.2012г. (л.218) на компетентния за това орган, било об­разувано ре­визионно производство, насочено към установя­ва­не на пу­­б­лич­­ни за­дъл­жения на ос­порващия за данък върху добавената стойност за данъч­ни пе­­риоди 01.08.2012г. – 30.09.2012г., със срок за приключване на ревизията три ме­се­ца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по реда на чл.32 от ДОПК на 06.12.2012г. /така доказателства на л.303-308 от делото/, включително ЗВР е връчена лично на представляващия проверяваното лице на дата 19.02.2013г. /така Протокол №1302508 от 19.02.2013г., съставен от орган по приходите, л.307/.

В последствие със ЗВР № 1301068/06.03.2013г. и ЗВР № 1301667/05.04. 2013г., всички те на компетентния за то­ва орган, сро­кът на ревизия­та е пос­ле­до­ва­телно продължен до 06.05.2013г., т.е. в рамките на законоустановение такъв в чл.114 ал.1 във вр. с ал.2 от ДОПК. И двете цитирани заповеди са връчени лично на представляващия “Хаби 2009”ЕООД на 06.06.2013г.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от проверя­ващите органи по приходите № 1301667/20.05.2013г. /л.54 и сл./, връчен на 06.06. 2013г.

В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е постъпило възраже­ние от проверяваното лице против така съставения Ревизионен доклад /л.14-49/, без към него да са при­ло­жени доказателства.

Със Заповед № К 1301667/22.05.2013г. (л.50) компетентният за това орган, опре­де­­лил съгласно чл.119 ал.2 ДОПК компетентния да издаде ревизионния акт ор­­ган, а именно един от органите по приходите, съставил ревизионния доклад – главен инспектор Ю.Д.. Тук следва да се посочи, че съвместява­не­то на две­те ка­­чества/съставител на ревизионния доклад и на ревизионни акт/ не вли­яе вър­ху законосъобразността на оспорвания административен акт.

Въз основа на същия ревизионен доклад, в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК, оп­ре­­деленият за това компетентен орган издал и процесния РА № 161301667 от 02.07.2013г. /л.28 и сл/.

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК РА, е обжалван пред Директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155 ал.1 ДОПК постановил и реше­нието си под № 1090/21.10.2013г., с което потвърдил ревизионния акт в оспо­ре­ната му част относно отказаното право на данъчен кредит за данъч­ни периоди м.08 и м.09 на 2012г. в размер общо на 78 333,33 лева, по фактури изда­де­ни от “Ин Доорс”ЕООД, ведно с определените лихви за забава за несвоевременното разчитане с бюджета на задълженията.    

При така установеното настоящата инстанция на съда намира, че жалбата до съда е процесуално допустима като подадена в предвидения за това срок и от ли­­це имащо правен интерес от това.

На следващо място, съдът счита и при изложената фактическа обстановка, че про­цесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се фо­­р­­­ма и при спазени административно-процесуални правила за това.

Не се установиха твърдяните процесуалния нарушения.

Така в унисон с изискванията на чл.3 и чл.5 от ДОПК органите по приходите са положили всички необходими усилия за пълното и всестранно изясняване на фактическата обстановка по казуса – изискали са определени доказателства и обяс­­нения от доставчика и установения предходен такъв, съответно същите са би­ли изискани и от самия ревизиран субект, извършили са необходимите служеб­ни проверки.

Непра­вил­но в тази връзка се сочи, че в нарушение на процесуалните пра­вила след като са установили вписаните промени в обстоятелствата подлежащи на вписване в Търговския регистър относно “Фруит Енерджи 011”ЕООД ревизи­ра­щи­ят екип не е при­стъпил към повторно връчване на изготвеното ИПДПОЗЛ на но­вия собственик и уп­ра­ви­тел. В тази връзка не се спори, че изготвеното в хода на сторената насрещна про­вер­ка на този търговец ИПДПОТЛ изх.70-00-4221 от 05. 03.2013г. е редовно връ­че­но на 12.03.2013г. на управителя и едноличен собст­веник на капитала на ЕООД-то към тази дата – Л.С. /така разписка на л.97/. Настъпилите в последст­вие промени в собствеността, представителството и адреса на управление на то­ва дружество, нямат отношение към редовността на връчването, респ. не обос­но­ва­ват необходимостта от адресиране на ново ИПДПОТЛ до новия собственик и предс­тавл­яващ, още повече че извършената на този търговец насрещна проверка е прик­лючила със съставянето на Протокол за извършена насрещна проверка № 16-03-1205225 от 20.03.2013г. /л.91 и сл./. В край­на сметка правото на защита на ревизиращия субект не е нарушено по ни­ка­къв начин, при положение че и на него са известни тези обстоятелства и при нуж­да е можел сам да се снабди с необхо­ди­мите му документи, включително да анга­жи­ра същите в рамките на настоящия съ­дебен процес.

Все в тази връзка не съставлява нарушение на процесуалните правила фак­­тът, че цитираното ИПДПОТЛ фактически е връчено от орган по приходите, който не е част от ревизиращия екип, при положение че същото е съставено и съ­от­ветно подписано от орган по приходите– “С.И.”, част от определения със ЗВР екип, комуто е възложено извършването на процесната ревизия.

Липсва каквато и да е процесуална пречка за нуждите на ревизионното про­из­водство да бъдат приобщени /разбира се по съответния за това процесуален ред/ документи,обяснения и прочие писмени доказателства, съдържащи данни от­носно подлежащите на доказване факти и обстоятелства от значение за данъч­но­то облагане на ревизираните лица, съдържащи се в данъчните досиета на данъч­но-задължените лица. Разбира се тези данни следва да са събрани по пред­ви­де­ния за това процесуален ред – в рамките на възложена проверка или ревизия и от определените за това органи по приходите.

В случая предприетите действия по присъединяването на връченото на “Фруит Енерджи 011”ЕООД ИПДПОТЛ изх. № 70-00-5463 от 26.03.2013г. и пред­с­та­­вените в тази връзка обяснения, съдът намира да са съобразени с посочените изис­­квания на процесуалния закон. Документите и обясненията са събрани в хода на осъ­ще­­ствена спрямо “Лион Инвест Груп”АД ревизия /така мотивите на Реше­ние № 837от 13.08.2013г. на Директора на Дирекция “ОДОП” гр.Пловдив, предста­ве­но от ос­­порващия и прието като част от материалите по настоящото съдебно про­из­вод­ство/, който търговец се поддържа да е част от стоковия поток надолу по веригата по процесните доставки, поради което и безспорно касаят предмета на до­казване. Документите са присъединени с нарочен Протокол № 1305647 от 17. 04.2013г. на орган по приходите, част от екипа комуто е възложена процесната ре­ви­зия, съставен съобразно изискванията на чл.50 от ДОПК. До това присъеди­ня­ване се е стигнало след като в рамките на настоящото ревизионно производ­ст­во въпреки редовно връчено му ИПДПОТЛ този търговец не е представил на ре­ви­зиращия екип изисканите му документи и обяснения.

В този смисъл и възраженията за допуснати съществени процесуални нару­ше­ния от органите по приходите в рамките на проведеното ревизионно произ­вод­ст­во спрямо оспорващия не се споделят от съда. Отделно от това дори и да са до­­­пуснати такива, при положение че не водят до опорочаване валидността на РА, не могат да доведат на самостоятелно основание до отмяна същия като незако­но­съ­образен при положение, че съдът е инстанция по съществото на спора /така чл. 160 ал.1 от ДОПК/.

Спори се и относно приложението на материалния закон.

По същество се установява, че извършената на дружеството ревизия относ­но пра­вилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС, обхващаща данъчни периоди 01. 08.2012г. – 30.09.2012г.

Установеният от органа по приходите размер на задълженията по ЗДДС е фор­­миран в резултат на отказан на “Хаби 2009”ЕООД данъчен кредит об­що в раз­мер на 78 333,33 лева, по фактура № 0000001005/29.08.2012г., с предмет на сто­­панската операция “частично плащане по Договор за доставка на 30 бр. вен­динг автомати” с данъчна основа 200 000 лева и начислен ДДС – 40 000 лева” и фак­ту­ра № 0000001006 от 19.09.2012г. с предмет на стопанската операция “Окон­ча­тел­но плащане по договор за доставка на 30 бр. вендинг автомати,приспаднат аванс” с данъчна основна 191 666,67 лева и начислен ДДС – 38 333,33 лева.

Правото на данъчен кредит е отказано на осно­ва­ние чл.70 ал.5 от ЗДДС във вр. с чл.6 ал.1 от ЗДДС, чл.68 ал.1 т.1 и ал.2 и чл.69 от ЗДДС.

            От фактическа страна органите по приходите са приели, че през м.08 и м. 09 на 2012г. ревизираното лице е приспаднало данъчен кредит общо в размер на 78 333,33лв. по следните две фактури издадени от „Ин Доорс” ЕООД:

- №10000001005/29.08.2012г. на стойност 200 000 лв. и ДДС 40000 лв. с пред­мет на доставка аванс по договор. Плащането е извършено по банков път на 29.08.2012г. – 240 000 лева;

- №1000001006/19.09.2012г. на стойност 191666,67лв. и ДДС 38333,33лв. с предмет – окончателно плащане по договор за доставка на 30 броя вендинг ав­то­ма­ти. Плащането е извършено по банков път на 19.09.2012г. - 230 000 лева.

От ревизираният субект по повод връчени му ИПДПОЗЛ е представен До­го­­вор за доставка от 28.08.2012г., сключен между него в качеството му на купувач и „Ин Доорс” ЕООД – продавач, с който страните се договарят за следното:

Предмет на договора: ДОСТАВЧИКЪТ се задължава да достави, а КУПУ­ВА­ЧЪТ да приеме и заплати вендинг-автомати при следните условия: а/ вид: но­ви автомати за продажба на охладени храни и свежи плодове,марка: Zanussi Starfood; б/ брой: 30 /тридесет/броя вендинг-автомата, индивидуализирани по но­мер /каква­то индивидуализация в самия договор не е сторена, бел.моя/; цена: 6  675,20 евро и допълнително начислен ДДС за един брой с включена отстъпка 20%. Уговорено е, че ако купувачът се откаже от предварително заяве­на­та бройка - 30 бр., и я на­ма­ли, същият няма право на отстъпка и ще заплати цена 8344 евро и до­пъл­ни­тел­но начислен ДДС за един брой.  

Срок на договора: до 30.09.2012г.

Франкировка - Указана от Купувача преди доставката.

По отношение на начина на плащане е уговорено, че Купувачът зап­ла­ща аван­сово до 50%-петдесет про­цента от цена за един брой, уговорена с включена 20% отстъпка. Срок за авансовото плащане: до 31.08.2012г. Останалата част от це­ната ще бъде пла­­тена при доставка на машините. Плащанията ще са по банков път.  ДОСТАВЧИКЪТ ще укаже на Купувача банкова сметка.

***,съпътстваща машините, ще бъде предоста­ве­на от Доставчика на български език. Машините са придружени от сертификати за съответствие и качество, с оглед предназначението им за хранително вкусо­ва­­та промишленост.

Договорът е съставен и подписан  в два еднообразни екземпляра по един за всяка от страни - за “Хаби 2009” от  А. Т. и за „Ин Доорс” ЕООД от пъл­но­­мощник– Т.А.А. ЕГН ********** /упълномощен с пълномощ­но рег .№ 2698/2012г. на нотариус . К. при РС Бургас/.

Представен е Приемо-предавателен протокол от 19.09.2012г., в който все­ки един от предадените от „Ин Доорс” ЕООД /продавач/ на “Хаби 2009” ЕООД /ку­пу­вач/ 30бр. вендинг-автомати, е посочен с индивидуализиращ номер.

Извършена е насрещна проверка и „Ин Доорс” ЕООД, булстат 115862805, документирана с Протокол за извършена насрещна проверка №16-03-1205225-01 от 25.02.2013г., както и на установения предходен доставчик - „Фруит Енерджи – 011” ЕООД, булстат 201497589, документирана с Протокол за извършена нас­рещ­на проверка №16-03-1205225-02/18.03.2012г.

Въз основа на документите представени от ревизираното лице, тези пре­дос­­та­вени от прекия и установения предходен доставчик, е установена следната поре­ди­ца от фирми, формирали изследвания стоков поток от 30бр. вендинг-ав­то­ма­ти:

„Лион Инвест груп” АД     “Терикс” ЕООД ←  „Хаби 2009” ЕООД ←  „Ин До­орс” ЕООД    „Фруит  Енерджи – 011” ЕООД

При преглед на представените първични и счетоводни документи от „Хаби 2009” ЕООД е констатирано, че дружеството е издало на “Терикс” ЕООД фактура № 102/29.08.2012г., с предмет 50% авансово плащане по договор от 27.08.2009г. за 30бр. вендинг автомати и ф-ра № 104/19.09.2012г., с предмет вендинг автома­ти, съгласно договор от 27.08.2012г. Плащането по фактура № 102/29.08.2012г. е из­вършено по банков път на 29.08.2012г. и на 19.09.2012г. по ф-ра № 104/19.09. 2012г. от „Терикс” ЕООД.

Представен е и Договора за доставка от 27.08.2013г., подписан между „Ха­би 2009”ЕООД и „Терикс” ЕООД, съгласно който: ДОСТАВЧИКЪТ се задължава да достави, а КУПУ­ВАЧЪТ да приеме и заплати вендинг-автомати/машини/ при след­ни­те условия:а/ вид: автомати за продажба на охладени храни и свежи пло­до­ве, марка: Zanussi Starfood, нови; б/ брой: 30 /тридесет/броя вендинг-автомата, все­ки един с индивидуализиращ сериен номер. в/ цена: 13 200 лв. и допълнително на­чис­лен ДДС за един брой. Общо 396 000 /триста деветдесет и шест хиляди/ лева и до­пъл­нително начислен ДДС за всички тридесет броя, така както е описано по горе. в/ франкировка: с. Бенковски, обл. Пловдив, базата на Купувача. г/ срок: до 45 /че­ти­ридесет и пет/ дни от подписването на договора, д/начин на плащане: Купувачът заплаща авансово 50%-петдесет процента от горепосочената цена в срок до 5-пет дни от подписването на договора. Останалите 50 % от цената ще бъ­дат платени при доставка на машините, в срок до 5-пет дни от доставката. Тех­ни­чес­ката доку­мен­тация, съпътстваща машините, ще бъде предоставена от Дос­тав­чика на бъл­гар­ски език. Машините са придружени от сертификати за съответ­ст­вие и ка­чест­во, с оглед предназначението им за хранително вкусовата промиш­ле­ност.

Представен е Приемо-предавателен протокол от 19.09.2012г., съставен ме­ж­­ду „Хаби 2009” ЕООД и “Терикс” ЕООД. Посочените в него вендинг автомати мар­ка Star Food, всеки един с индивидуализиращ номер, съвпадат с посочените в При­е­мо– предавателен протокол от 19.09.2012г., съставен между „Ин Доорс” ЕООД и „Хаби 2009” ЕООД.

Управителят на „Хаби 2009” ЕООД в отговор на отправено му ИПДПОЗЛ е дал обяснения, според които споразумението с „Ин Доорс” ЕООД е да достави 30 бр. вендинг автомати в складовата база на клиента „Терикс” ЕООД с транспорт за тяхна сметка /на „Ин Доорс” ЕООД/. От страна на доставчика „Ин Доорс” ЕООД в сдел­ката участва пълномощника Т.А., а от страна на клиента – упра­ви­те­лят Т.К..

От материалите по извършената насрещна проверка на „Ин Доорс” ЕООД, документирана с ПИНП №16-03-1205225/25.02.2013г., е установено, че с ИПДПОЗЛ изх.№ 70-00-1291/18.01.2013г., са изискани документи доказващи произхода на 30 бр. вендинг автомати във връзка с Договор за доставка от 28.08.2012г. – предходен доставчик, начин на транспортиране /за сметка на дружеството или с нает транс­порт/, подкрепен с първични документи – пътни листове, товарителници, приемо-пре­давателни протоколи, фактури и други, лицата участвали при доставката, дата на данъчното събитие, дата и  място от къде са натоварени и къде са разтоварени цитираните стоките, материално техническа обезпеченост,  начин на разплащане и счетоводно начисляване на данъка и прихода от доставката – оборотна ведомост и хронологични регистри.

Във връзка с връчването на ИПДПОЗЛ са предприети действия по реда на чл.32 от ДОПК. Съобщението по чл.32 от ДОПК изх. № 70-00-2260/31.01.2013г. е из­пратено на декларирания електронен адрес на дружеството indoors@mbox.is-bg.net. Отговор за получаване на изпратените съобщения по електронен път не е получен. 

На 26.02.2013г. е получено електронно съобщение от декларирания елект­ро­нен адрес, с което се потвърждава получаването на Съобщение по чл.32 ДОПК. На 28.02.2012г. е получено ново съобщение с текст „Молим да ни изпратите ново ис­кане във връзка с „Хаби 2009” ООД”. След повторното му изпращане на 01.03. 2013г. от името на „Ин Доорс” ЕООД в деловодството на ТД на НАП са  входирани до­кументи и писмени обяснения,подробно описани в доклада, от лицето Т.А.А.-пълномощник. Прието е, че не е приложено пълномощно и не ста­ва яс­но какви са правата и задълженията на пълномощника спрямо фирма „Ин До­орс”ЕООД, но органите по приходите са подложили на преценка предоставените им доказателства.

Дадени са следните писмени обяснения от Т.А., в качеството му на пълномощник на „Ин Доорс” ЕООД: Вендинг автоматите са закупени от „Ин До­орс”ЕООД с ф-ра № 0000000441/28.09.2012г. от „Фруит Енерджи 011”ЕООД, с тран­спорт осигурен от доставчика, като автоматите са превозени до указаното място от „Хаби 2009” ЕООД – с.Бенковски. Предадени са на „Хаби 2009” ЕООД, А.Т., с прие­мо-предавателен протокол от 19.09.2012г., след което „Ин Доорс” ЕООД е издал фак­тура от която е приспаднат платения аванс през м.08.2012г. Задълже­ние­то по дого­во­ра за доставка с  „Хаби 2009” ЕООД е изпълнено изцяло, фи­нан­со­ви­те отношения са уре­дени.

От доставчика, са представени заверени копия на Договор за доставка от 28. 08.2012г. и Приемо – предавателен протокол между „Ин Доорс” ЕООД и „Хаби 2009” ЕООД, които съвпадат с Договора за доставка от 28.08.2012г. и Приемо-пре­да­ва­телния протокол, които се намират в счетоводството на „Хаби 2009” ЕООД.

Като предходен доставчик е посочен „Фруит Енерджи 011” ЕООД с ЕИК по булстат *** с фактура № 0000000441/28.09.2012г. Предмет на доставката е 30 броя вендинг автомати. Представен е договор за доставка между „Ин Доорс” ЕООД и „Фруит Енерджи-011”ЕООД от 05.09.2012г., ведно с Приемо-предава­те­лен протокол от 19.09.2012г. за 30 броя вендинг автомати.

Съгласно този Договор ДОСТАВЧИКЪТ, в лицето на „Фруит Енерджи-011” ЕООД, ЕИК: 201497589, с.Синитево, ул."Втора" № 12, представлявано от управи­те­ля Х. Х., се задължава да достави при условията на този договор, а КУПУВАЧЪТ- „Ин Доорс” ЕООД***, с управител  А.  С. А., представлявано от пълномощника Т.А.А., да при­­еме и заплати движими вещи, машини, вендинг автомати-нови, марка: Zanussi Starfood, предназначени за продажба на охладени храни и свежи плодове, общо 30 броя.. Цена за един брой вендинг-автомат 6389 лв. и допълнително начислен ДДС, дължима след доставката, до 7-дни от подписването на протокола за приемане и предаване и издаването на фактурата от Доставчика. Доставчикът се задължава да достави вендинг-автоматите предмет на договора до 30.09.2012г. При готовност на Доставчика да извърши доставката, Купувачът му указ­ва мястото, където след­а да получи машините. Техническата документация,  съ­пътстваща машините, ще бъ­е предоставена от Доставчика на български език.

Приложено е Копие от Приемо-предавателен протокол от 19.09.2012г. под­писан между „Ин Доорс” ЕООД /купувач/ и “Фруит Енерджи-011 „ ЕООД /продавач/ с който ДСТАВЧИКЪТ предава, а КУПУВАЧЪТ приема З0бр. вендинг-автомати, все­и един с индивидуализиращ номер.

Протоколът е съставен и подписан в два екземпляра по един за всяка от страните – за “Фруит Енерджи 011 „ ЕООД от управителя Христо Христов и за  „Ин Доорс” ЕООД от пълномощник Т.А. Атанасов.

Посочените вендинг автомати марка Star Food, всеки един с индиви­ду­а­ли­зиращ номер съвпадат с посочените в Приемо-предавателен протокол от 19.09. 012г. представен от „Хаби 2009” ЕООД.

Не са представени документи за извършено разплащане по доставката.

На „Фруит Енерджи-011” ЕООД е извършена насрещна проверка. В хода на същата са проверени данни налични в търговския регистър относно установения пред­­ходен доставчик „Фруит Енерджи-011”ЕООД, от които се установява, че на 22. 03.2011г. е вписано в търговския регистър дружество с ограничена отговорност „Фру­ит Енерджи-011” ООД, съдружници, представляващи дружеството заедно и по отделно :

Х.В.Х., основен капитал 1000лв.        

И.Д.С., основен капитал 1000 лв.

На 09.06.2011г. е вписана в ТР промяна в основния капитал и дяловете на съдружниците:

Х.В.Х., основен капитал 9500лв.

И.Д.С., основен капитал 9500 лв.

На 19.06.2012г. е вписана промяна: И.Д.С. – зали­чен като съдружник. Променена е правната форма на фирмата от  дружество с ог­ра­ни­че­на отговорност на еднолично дружество с ограничена отговорност. Едно­ли­чен  соб­ственик на капитала: Х.В.Х., основен капитал 19000 лв.

На 04.10.2012г. е вписана промяна: Х.В.Х. – заличен ка­то едноличен собственик на капитала и вписан Т.Г.Т., основен капитал 19000 лв.

На 30.10.2012г. Променена е правната форма на фирмата от  еднолично дружество с ограничена отговорност  на дружество с ограничена отговорност. Съд­руж­ници:

Л. Г. С.,основен капитал9500лв.

Т.Г.Т., основен капитал 9500 лв.

Дружеството се представлява поотделно от всеки от съдружниците.

На 11.12.2012г. са вписани следните промени :

Променена е правната форма на фирмата от дружество с ограничена от­го­ворност на еднолично дружество с ограничена отговорност. Т. Г. Т.е заличен като съдружник и представляващ в дружеството. Вписан е като ед­ноличен собственик на капитала Л. Г.С..

Въз основа на изложеното е прието, че от данните в търговския регистър на Агенцията по вписванията, е видно, че „Фруит Енерджи-011” ЕООД е променяло соб­ствеността си 6 пъти за периода от 22.03.2011г. до 10.04.2013г., като послед­на­та промяна е свързана отново със собствеността на дружеството и неговия упра­ви­тел и е извършена на 10.04.2013г., като собственик на дружество „Фруит Енерджи 011” ЕООД от посочената дата е лицето И. С. В.. Седалището и адре­сът на управление на задълженото лице е преместено от ***, в  ***. Промяната на соб­ст­ве­ността на дружеството е извършена в хода на започнало ревизионно произ­вод­ството на за­дълженото лице осъществявано от органи по приходите на ТД НАП Плов­див през 2013г., което към датата на издаване на настоящия ревизионен до­к­лад ревизионното производство не е приключило. Установените до момента обстоятелства и факти, според приходната администрация класифицират посоче­но­то дружество като „рисково”.

До представляващия „Фруит Енерджи 011” ЕООД е изготвено искане за представяне на документи, връчено по реда на чл.32 от ДОПК. В определения от органа по приходите 7 дневен срок не са представени изисканите документи и пис­ме­ни обяснения.

Поради непредставянето на изисканите документи, счетоводна отчетност и писмени обяснения е прието, че не може да се установи предметът на доставките, както и дали дружеството разполага с търговски, складови и други бази и помеще­ния /материална,техническа и технологична обезпеченост за извършването на опи­саните доставки на стоки/.Нямало данни за сключени договори, наличие на разпла­ща­не между контрагентите. Няма данни за кадровата, техническата и материална обезпеченост на „Фруит Енерджи 011" ЕООД за осъществяване на доставки на сто­ки и за предходен доставчик на дружеството. Поради непредставяне на документи и писмени обяснения от „Фруит Енерджи 011„ЕООД не било възможно уста­но­вя­ва­не­то на обстоятелствата и фактите свързани с издадената от проверяваното лице фактура посочена в Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице и на основание чл.56 от ДОПК водят до извода, че не може да се докаже реалното осъществяване на доставката по ф-ра  № 441/28.09.2012г., която е на стойност 191670 лева и ДДС 38334 лева.

Предвид непредставянето на изисканите документи от този търговец в хо­да на ревизионното производство с Протокол кд 73 № 1305647/17.04. 2013г. са при­съединени документи и писмени обяснения, събрани в хода на реви­зи­онното про­из­водство на „Лион Инвест груп” АД, булстат 201264898 както следва :

1. ИПДПОТЛ изх.№ 70-00-5463/26.03.2013г. до Х.В.Х. ЕГН ********** – бивш управител и едноличен собственик на капитала на „ФРУИТ – ЕНЕРДЖИ-011” ООД – адрес ***

2. Писмени обяснения вх.№ 70-00-5463/16.04.2013г. от Х.В.Х. ЕГН *********.

Мотивите на органите по приходите за така предприетите действия, са че присъединените документи са от значение и със съ­от­вет­ната доказателствена си­ла, съгласно чл.49 и чл.50, ал.2, т.3 от ДОПК, за опре­деляне на реалността на дос­тав­ките по които е ползван данъчен кредит от ревизи­ра­ното лице. „Фруит Енерджи 011” ЕООД се явява предходен доставчик на „Ин До­орс” ЕОО. Т.е. събраните до­ку­менти в хода на ревизионното производство на „Лион Инвест груп” АД са приети ка­то документи във връзка с доказването на наличие/ липса на дос­тав­ка на 30 бр. вендинг - автомати по договори за доставка между фир­ми участващи в една и съ­ща верига.

Установено е от същите документи, че от Х.В.Х. – бивш уп­равител и едноличен собстве­ник на “Фруит Енерджи 011”ЕООД, цитиран в посо­че­ните по-горе договор и приемо-предавателен протокол, са изискани данни, све­де­ния, носители на информация, документи, книжа /заверени копия/, свързани с фактура № 441/28.09.2012г.

В отговор с Вх.№ 70-00-5463/16.04.2013г. в ТД НАП Пловдив е представена Декларация от Х. В. Х., в която бившият управител и едноличен собственик на „Фруит Енерджи 011” ЕООД, през времето през което е била изда­де­на процесната фактура, е декларирал следните факти и обстоятелства:

„….Бил съм управител и собственик на капитала на „Фруит Енерджи 011” ЕООД считано до 29.09.2012г. За времето, през което съм бил управител на дру­же­ст­вото, същото е осъществявало дейността търговия на едро с плодове и зелен­чу­ци. Дейността се осъществяваше в наето складово помещение  в борса Слатина гр.София. За времето през което съм управлявал дружеството не съм извършвал продажба на вендинг - автомати. Не ми е позната фирма „Ин Доорс” ЕООД и не съм имал търговски взаимоотношения с нея. Не съм издавал фактура с номер 441 от 28.09.2012г. на „Ин Доорс” ЕООД. Издаваните от мен фактури имаха различен външен изглед. Положените подписи върху договор за доставка от 05.09.2012г. и приемо-предавателен протокол  към него от 19.09.2012г. не са нап­ра­вени от мен и са неистински, въпреки че името ми е посочено като управител в договора за дос­тав­ка от 05.09.2012г. между „Ин Доорс” ЕООД и „Фруит Енерджи 011” ЕООД. За вре­мето докато съм бил управител не съм сключвал такъв договор. Сле­дователно същият е неистински.Считано от 29.09.2012г. съм прехвърлил дружествените дя­ло­ве във „Фруит Енерджи 011”ЕООД на Станислав Георгиев Танчев ЕГН **********. От същата дата Тонислав Танчев е управител на дружеството. Към датата на прех­вър­лянето на дружеството съм предал на Танчев всичката търговска и счетоводна документация…”.

На следващо място органите по приходите са анализирали и събраните данни относно разплащанията между цитираните търговци.

Прието е че всички плащания по доставките на процесната стока /вендинг-автомати/ между участниците от установената поредица „Лион Инвест груп” АД     „Терикс” ЕООД ←  „Хаби 2009” ЕООД ←  „Ин Доорс” ЕООД, са извършени на една и съща дата 29.08.2012г. и 19.09.2012г., като плащанията между  „Терикс” ЕООД, “Ха­би 2009” ЕООД и „Ин Доорс” ЕООД са извършени и в една и съща банка “Уни­к­ре­дит Бул­банк” Пловдив. На 28.08.2009г. пълномощникът на „Ин Доорс” ЕООД Т.А.А. е изтеглил в брой сумата от 238 900 лева /119 400 лева и 119 500 лева/.

Установено е, че липсват представени документи, за извършено плащане към “Фруит Енерджи 011” ЕООД /посочен за пряк доставчик на „Ин Доорс” ЕООД/  по Договора за доставка на вендинг автоматите от 05.09.2012г., т.е. липсва плаща­не. Представените счетоводни регистри от „Ин Доорс” ЕООД показват, че „Ин До­орс” ЕООД има задължение към доставчиците – контрагент „Фруит Енерджи 011” ЕООД по ф-ра № 0000000441/28.09.2012г. в размер на 230 000 лева.

Анализирана е и цената на стоката по веригата от доставки. Прието е, че прави впечатление и факта, че стойността на вендинг автоматите фактурирани от „Фру­ит Енерджи 011” ЕООД на „Ин Доорс” ЕООД е 6 389 лева без ДДС за брой. Същите тези вендинг автомати са продадени от „Ин Доорс” ЕООД на „Хаби 2009” ЕООД на цена от 6 675,20 евро без ДДС за брой /и то с 20 % отстъпка от редовната це­на/, т.е. за доставки осъществени на една и съща дата цената на автомат се за­ви­шава двойно.         

Изследвайки стоковия поток, ор­га­ни­те по приходите са приели, че стоката обект на извършената доставка /30 бр. вендинг-автомати/ е “доставена” в обекта на „Терикс” ЕООД  находящ се в с. Бенковски, чрез поредица от сключени договори за доставки между изброените фирми, плащания извършени в един и същи ден и приемо-предавателни протоколи от една и съща дата - 19.09.2012г.

Прието е, че от извършените проверки на ревизираното лице, прекия дос­тавчик и предходните доставчици, не става ясно процесната стока по какъв начин е транспортирана до с.Бенковски, от кого е транспортирана, с какво превозно сред­ст­во, откъде е натоварена, как е разтоварена.

Нито една от гореизброените фирми участвали във веригата от доставки на посочената стока  не е представила сертификати за съответствие и качество, с оглед предназначението на вендинг-автоматите за хранително вкусовата промиш­ле­ност /чл.3 от сключения договор/, не е представена и техническа документация съпътстваща машините /съгласно чл.2 от договора/, въпреки че с връчените иска­ния от проверените лица, са поискани всички документи съпътстващи договорите.

Направен е извод и че изследваните 30 броя вендинг-автомати са с не­ус­тановен произход. От една страна фирма „Фруит Енерджи 011” ЕООД, фирмата от която започва стоковата поредица не е представила документи удостоверяваща по какъв начин е придобила спорните автомати. От друга страна лицето Христо Хрис­тов, което е било управител на „Фруит Енерджи 011” ЕООД през периода на сключ­ва­не на договора с „Ин Доорс” ЕООД, на подписване на приемо-предавателния про­токол от 19.09.2012г. и на издаване на фактура № 441 изрично заявява, не е из­вършвал продажба на вендинг-автомати и не е издавал такава фактура. Поло­же­ните подписи върху договор за доставка от 05.09.2012г. и приемо-предавателен про­токол  към него от 19.09.2012г. не са поставени от него и са неистински, въп­ре­ки че името му е посочено като управител в договора за доставка от 05.09.2012г. подписан между „Ин Доорс” ЕООД и „Фруит Енерджи 011” ЕООД.

В този смисъл е изведен и последващия извод, че след като пред­ходният доставчик не е доставил въпросните стоки на „Ин Доорс” ЕООД, това доказва, че такива не са доставени и от „Ин Доорс” ЕООД на „Хаби 2009” ЕООД. Това от своя стра­на показвало, че и последващата им реализация, документирана с фактури из­да­дени на „Терикс” ЕООД и префактурирани на „Лион Инвест груп” АД е фиктивна, без реално извършване на доставки със стоки.

Прието е също така и че предвид установеното в отношенията между “Ин Доорс”ЕООД и “Фруит Енерджи 011”ЕООД, депозираните Договори и приемо-пре­давателни-протоколи от една и съща дата - 19.09.2012г. Като частни свиде­тел­ст­ва­щи документи същите не се ползват с материална доказателствена сила, затова и не доказват съответствието на отразените в тях факти и обстоятелства с обектив­на­та действителност. Те са възприети като доказателство единствено за възник­на­ла­та облигационна връзка, но не е и за реално осъществяване на уговорената прес­тация.

            Освен това е установено и че на търговеца, който се твърди да е крайния по­лу­чател на стоките по установения стоков поток, е извършена ревизия, приклю­чи­ла със съставянето на РА №І 161301479 от 31.05.2013г. на органи по приходите при ТД на НАП–Пловдив,в хода на която ревизията е установено,че съгласно пред­ставените документи и обяснения коментираните вендинг-ав­томати, били пред­­наз­начени за тър­говия с хранителни стоки, но не са регистрирани от ревизираното лице /„Лион Инвест груп”АД/ в Агенцията по безопасност на храните, което е ус­та­но­вено при отправено запитване до Областна дирекция - Пловдив. В акта било по­со­­че­но също, че част от тези автомати са отдадени под наем и към него са прило­же­ни материали от извършени насрещни проверки на клиенти на дружеството, но при преглед на приложените договори и протоколи за предаването им се устано­вя­ва, че посочените в тях инвентарни номера не съвпадат с тези, посочени в приемо-предавателния протокол от 19.09.2012г., подписан между „Лион Инвест груп” АД и „Терикс” ЕООД. Тези констатации са възпроизведени и в депозираното по делото Решение № 837 от 13.08.2013г. на Директор на Дирекция “ОДОП” – гр.Пловдив /л.353 и сл./.

            Предвид така възприетата фактическа обстановка органите по приходите са приели, че липсват доказателства за ре­алността на процесната доставка, предвид факта, че не е установен произхода на стоките; в случая безспорно е установено, че прекият доставчик не е разполагал с нужното количество от стоката преди про­даж­бата й и правото на собственост реално не е прехвърлено; движението на про­цес­ните вендинг автомати по изследваната стокова верига не може да бъде прос­ле­дено; липсват убедителни доказателства за прехвърляне правото на собстве­ност върху стоките; а отделно от това предвид изложеното не можело да се прие­ме и че предметът на доставката /така както е индивидуализиран в приложените договор и приемо-предавателни протоколи/ ре­ал­но съществува.

Т.е. като цяло органът по приходите е фор­ми­рал извод, че при съ­б­раните в хода на ревизионното производство доказа­тел­ст­ва, не е налице реал­но извър­ше­на доставка между ревизираното дружество и преки доставчик на сто­ки­те, посо­че­ни в приемо-предавателния протокол, поради което следва, че няма въз­никнало данъч­но съ­битие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, във връзка с чл.6 ал.1 от същия закон, т.е. данъкът е начислен без основание.

Доколкото и извършеното авансово плащане предвид изложеното е прието, че не е сторено във връзка с осъществяването на облагаема доставка, то е счетено, че липсват основание да се приложи нормата на чл.25 ал.6 от ЗДДС, т.е. данъкът и по фактура № 1005 от 29.08.2012г. е начислен без основание.

Съответно на изложеното е прието, че за ревизираното дру­жество не е на лице правото на приспадане на данъ­чен кре­дит, съгласно чл.70 ал.5 от ЗДДС, и същото му е отказано на това осно­ва­ние.

Тези изводи са потвърдени в хода на административното оспорване на РА, като от своя страна ответникът е приел и че тезата, че издаването и използването от получателя за упражняване на право на данъчен кредит на фактура с невярно съ­държание може да се счита за част от данъчна измама.

Позовал се е на разрешението дадено с Решение от 07.12.2010 г. по дело С-285/09, т.49, и с Решение по дело С-454/98, т.62, с които е прието, че общност­но­то право не изключва възможността държавите членки да считат съставянето на фик­тивни фактури, посочващи неправомерно ДДС като опит за данъчна измама и да прилагат в тези случаи глобите или санкциите, специално предвидени в нацио­нал­ните им законодателства. В случая според ответникът упражняването на да­нъ­чен кредит с фак­ту­ра, по коя­то не е осъществена реална доставка от лицето, изда­ло фактурата, пред­по­лага, че получателят е знаел, че упражнява неправомерно данъчен кредит. Пред­вид посо­чените по-горе факти и обстоятелства, относно спор­­ните доставки не можело да се направи извод, че жалбоподателят при ос­че­то­во­дяването и посочването на процесните фактури в дневниците си за покупки е дей­ствал добросъвестно, и че в търговската си дейност е взел всички разумни мер­ки в рамките на своите възможности, за да се увери, че взаимоотношенията му с конкретния доставчик не го довеждат до данъчна измама. 

В тези случаи ответникът въз основана на Решение на СЕС по делото С-146/05 Collee /т.38/, е приел, че извършвайки измами или злоупотреби, правните субекти не могат да се позовават на общностни норми, с аргумента че прилагането на общностната правна уредба не може да се разшири така, че да обхване сдел­ки­те, които са извършени с цел противозаконно облагодетелстване от предвидените от общностното право предимства.

Прието е на следващо място, че ревизирания субект необосновано се по­зо­вава на решение на СЕС по обединени дела С-80/11 и С-142/11г., предвид фак­та, че в него се говори за платен данък за получени стоки. При ревизията било ус­та­новено, че от процесния доставчик стоки /30 броя вендинг автомати/ не са доста­вя­ни, следователно от него данък не е дължим. При липса на доказателства за ре­ал­ността на доставките, неправилно би било решаващият орган да пренебрегне това обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършва­не­то на облагаеми сделки. Посочена е и практика на ВАС в този смисъл – Решение №9933/09.07.2012г., Решение №10962/03.08.2012г., Решение №13760/01.11.2012г., Решение №15594/07.12.2012г., Решение №15792/11.12.2012г., Решение №16212 от 18.12.2012г. и Решение №16602/28.12.2012г.

В хода на съдебното оспорване с оглед изричните указания към оспор­ва­щия бе допуснато по него ис­кане, изготвено и прието по делото заключение по ССчЕ.

Видно от заключението на вещото лице, същото след проверка на място в счетоводството на “Хаби 2009”ЕООД и проверка на документите по делото, включително представените такива в хода на ревизията от прекия доставчик “Ин Доорс”ЕООД /в последствие представени на експерта и от пълномощника на това дружество/ е дало следните експертни изводи:

Съобразно установените счетоводни записвания и наличните в счето­вод­ството на “Хаби 2009”ЕООД документи /подробни описани в констативната част на заключението и коментирани по-горе в това изложение, бел.моя/ закупените по спорните фактури стоки – вендинг автомати са заприходени по сметка 304 “стоки”, отразено е и извършеното разплащане по банков път. Стоките са продадени с фак­турите, издадени на “Терикс”ЕООД, стоките са изписани по кредита на сметка 304 “стоки”, отразено е полученото плащане /авансово и окончателно такова/, при­хо­дът от тази продажба е отразен по сметка 702, начислен е и дължимия ДДС.

От счетоводните документи, приложени по делото, представени от “Ин До­орс”ЕООД /описани в раздел ІІ/ експертът е установил че този търговец е отразил в счетоводството си издадените фактури, изписал е стоките при продажбата им по кредита на сметка 304, отразил е плащанията – авансово и окончателно, при­хо­дът е отразен по сметка 702, начислен е дължимия ДДС.

Материалите по които е работило вещото лице са представени от пълно­мощ­ника на оспорващия по делото, респ. Бяха приети като част от доказа­тел­ст­ве­ния материал по делото.

При така събрания доказателствен материал настоящият състав на Адми­ни­­ст­ративен съд – гр.Пловдив намира следното от фактическа и правна страна.

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от ус­ловията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за въз­ник­­ване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи cметка за това, на­лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото всъщност се установява от събраните доказателства при реви­зи­я­­та, че е изпълнено условието по чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС, свързано с при­те­жа­ва­не­то на данъчен документ /фактура/ от прекия дос­тав­чик, кой­то е из­дал същите, отразил ги е в днев­ника за про­дажби и справката-дек­лара­ция, като не се спори, че е и начислил да­нъка по смисъла на чл.86 ЗДДС.

Всъщност основната спорна предпоставка за възникване правото на прис­па­­да­не на данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния случай е нали­чи­е­то на осъ­­­ще­ствена облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС на стоки, съглас­но описанието на същите в първичните счетоводни докумен­ти, изда­де­ни от пре­кия доставчик „Ин Доорс“ЕООД към жалбоподателя „Хаби 2009“ ЕООД. 

Според легалното определение на чл.6 ал.1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно право върху стока, а според чл.25 ал.1 от за­кона, да­нъч­но събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно за­дължени по този закон лица, вътре­об­щ­но­стното придобиване, както и вносът на сто­ки по чл.16. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното съ­битие в об­щия слу­чай, възниква на датата, на която собствеността върху сто­ката е прех­вър­лена или услуга­та е извършена.

Доколкото в разглеждания казус една от фактурите е издадена във връзка с извършено авансово плащане по смисъла на закона, релевантна за разрешаване на правния спор е и нормата на чл.25 ал.2 от ЗДДС, съобразно която “Когато, пре­ди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или час­тич­но авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е вклю­чен в размера на извършеното плащане”.

Веднага следва да се посочи, че във всички случаи, за да може да бъде ДДС изискуем при такива обстоятелства, е необходимо всички релевантни еле­мен­­­ти на данъчното събитие, т.е. на бъдещата доставка на стока, да са вече из­ве­ст­ни и следователно в частност стоките да са точно определени в момента на аван­совото плащане, както и че посочения режим е неприложим, когато данъчно-задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че авансовото плащане в пол­за на доставчика му всъщност няма за предмет доставката на стоки, посочена в издадената от последния фактура.

От направения кратък нормативен анализ следва, че наличието на дейст­ви­тел­но осъществена доставка по смисъла на закона е предпоставка за възникване на право­то на данъ­чен кре­дит и в двете разглеждани хипотези, и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъ­­де направена преценка да­ли ревизираният су­бект има право да приспадане да­нъч­ния кредит, който е декла­ри­рал в подадената справка-декларация.

Отделно от това от съществено значение е и до­казване използването на пред­­ме­та на тази доставка в икономическата дейност на “Хаби 2009”ЕООД за по­с­лед­ва­щи облагаеми доставки към негови клиенти, каквото е и едно от оплаквания­та в жалбата.

Именно в този смисъл в Решение от 06 Декември 2012г. постановено по дело № С – 285/11, Съдът на Европейския Съюз се произнесе че “за да се ус­та­но­ви обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспа­да­не, ..., е не­об­ходимо да се провери дали последните са били реално осъ­ще­ст­вени и дали съот­вет­ните стоки са били използвани .... за извършването на обла­га­е­ми сдел­ки” /т.31/.

По отношение на начина по който следва да бъде проведено това доказ­ва­не в съ­щото това решение е припомнено, “че в рамките на производството, обра­зу­вано на ос­нование член 267 ДФЕС, Съдът няма компетентност да проверява, ни­то пък да пре­ценява фактическите обстоятелства, свързани с делото по глав­но­то производст­во. Следователно, запитващата юрисдикция е задължена в съот­вет­ст­вие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши гло­­бална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да опре­де­ли дали .... може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на сто­ки (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C‑ 273/11, все още непубликувано в Сборника, точка 53)” /т.32/.

Като краен резултат е обобщено че единствено и само в случаите, в които при та­ка сторената преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в пос­лед­ствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно за­дъл­же­но лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано.

Съгласно общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК, а и нормата на чл.170 ал. 2 от АПК /при положение че в случая се касае до отказ да бъде признато пратендираното от ревизирания субект право/ във връзка с § 2 от ДОПК в тежест на жалбоподателя е да докаже реалността на доставката по спорната фактура, включително и факта на извършеното авансово плащане, което е сторено именно във връзка с осъществяването на тази доставка на стоки. Фактическото извърш­ва­не на фактурираните доставки представлява положителен факт – еле­мент от фак­тическия състав, от изпълнението на който за жалбопо­да­те­ля възникват благо­п­ри­ятни правни последици – право на приспадане на данъ­чен кредит.

Изводите на органите по приходите за липсата на доказателства за осъ­ще­ст­ве­ни доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС съдът намира за обос­но­вани като краен резултат, поради следното.

В тази връзка следва да се съобрази и че константна и пос­ле­дователна е съ­­дебната практика, че за да се признае правото на данъчен кредит на полу­ча­те­ля по дадена облагаема дос­тавка, е необходимо доказване прехвърля­не­то пра­во­то на соб­ствеността вър­ху стоките, респ. извършването на услугата, по самата нея, като то­­ва право не е об­вързано по принцип от редовността на която и да е пред­­ходна дос­­тав­ка. Разбира се при определени условия тази “редовност” би мог­ла да пов­ли­я­е на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по пря­ката доставка, ко­ито хипотези и условия са развити в практиката на Съда на Ев­ропейския съюз и съобразно която практика доказването им е в тежест на да­нъч­ната администрация.

В унисон с това разбиране съдебната практика нееднократно е постано­вя­ва­­ла и че установяването на произхода на стоките, също не е предпоставка за при­з­­на­­ва­нето на правото на данъчен кредит. Самият факт че не е доказан такъв, не оз­нача­ва автоматично, че стоката липсва и не може да е предмет на разпо­ре­ди­телна сдел­ка.

От друга страна обаче в случая установяване произхода на стоките и тяхно­то “движение” до последния установен по стоковата верига търговец е свър­за­но с доказване факта на съществуването в обективната действителност на пред­мета на стопанските операции, както и че именно собствеността върху тези стоки е пре­ми­нала в патримониума на оспорващия, респ. последният е осъщест­вил именно с тях последващи облагаеми доставки.

При разрешаването на правния спор следва да се съобрази и легалната де­фи­ниция, дадена в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на СЪВЕТА от 28 ноем­в­ри 2006 година, относно общата система на данъка върху добавената стойност, спо­ред която „Доставка на стоки" означава прехвърлянето на правото за разпо­реж­­дане с материална вещ като собственик.

Във връзка с изясняване на това понятие се е произнасял неведнъж и Съда на Европейския съюз по отправени до него и то от български съдилища, прею­ди­ци­ал­ни запитвания, в които въпросът е намерил следното разрешение.

Така в пункт 33 и сл. от Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 го­ди­на по дело C-78/12 („Евита-К" ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и уп­равление на изпълнението", София, при Централно управление на Национал­на­та агенция за приходите) е указано следното:

“……33. Следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда по­нятието „доставка на стоки" по чл.14 параграф 1 от Директива 2006/112 не се от­на­­ся до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото нацио­нал­­но право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от оп­ре­­делено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея ка­то собственик (вж. Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, С-320/88, Recueil, стр. I-285, точка 7, Решение от 14 юли 2005 г. по дело British American Tobacco и Newman Shipping, С-435/03, Recueil, стр. I-7077, точка 35 и Решение от 3 юни 2010 г. по дело De Fruytier, С-237/09, Сборник, стр. I-4985, точка 24).

34. В този контекст националният съд следва да определя във всеки отде­лен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на пра­вото за разпореждане със съответната вещ като собственик (вж. Решение по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, посочено по-горе, точка 13).

35. От тук следва, че дадена сделка може да бъде окачествена като „дос­тав­ка на стоки" по смисъла на чл.14 параграф 1 от Директива 2006/112,когато чрез тази сдел­ка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овлас­тя­ва другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин соб­ст­веник, без за то­­ва да е от значение формата на придобиване на право на собст­веност вър­ху въп­рос­ната вещ.

36. По същия начин доказването на действителното осъществяване на та­кава доставка на стоки, което обуславя наличието на право на приспадане, не би­ва да зависи от способа за придобиване на право на собственост върху съ­от­вет­ни­те сто­ки….“.

В същото решение, Съдът на Европейския съюз е посочил още, че „…запит­ва­щата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказва­не­то, да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоя­тел­ст­ва по спора в главното производство,за да определи дали „Евита-К" може да уп­раж­­ни право на приспадане по посочените доставки на стоки ……… За целите на та­зи обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относ­но дос­тав­ки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производ­ст­во, как­то и свър­зани с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за тран­с­пор­ти­рането или за износа на съответните животни. Във връзка с това, на­­ци­о­нал­ни­те ад­министративни и съдебни органи, следва да откажат да признаят право на при­­с­падане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това пра­во се пре­тен­ди­ра с измамна цел или с цел злоупотреба……… Това е така, ко­га­то самото да­нъч­но­за­дължено лице извършва данъчна измама или когато знае или е трябвало да знае, че с покупката си участ­ва в сделка, част от измама с ДДС……… Обратно, не е съв­мес­тимо с режима на правото на приспадане по Ди­рек­тива 2006/112 да се сан­кцио­ни­ра с отказ да се признае това право данъчно­за­дължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от дос­тав­чи­ка да­нъч­на измама или че друга сделка по вери­га­та от доставки преди и след извър­ше­на­та от данъчнозадълженото лице е свър­за­на с измама с ДДС….“.

В решението отново се препраща към предишни указания на Съда, за това, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчноза­дъл­же­но­то лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че из­дателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упраж­ня­ва­не на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил за­дълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че достав­чи­ци­те нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да раз­­по­ла­га със съответни документи в това отношение.

Това разбиране е застъпено изрично и в Решение от 13.02.2014г. по дело С-18/13, по преюдициално запитване отправено от Административен съд – Со­фия-град, в което съдът на ЕС се е произнесъл, че “Директива 2006/112/ЕО на Съ­ве­та от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добаве­на­та стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено ли­це да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпъл­ни­тел, по-специално тъй като последните не са разполагали с не­об­ходимите пер­со­нал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са би­ли оправдани в сче­то­водната им документация или се е оказало, че някои доку­ме­н­ти не са били подпи­сани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са из­пълнени следните две условия — посочените обстоятелства да сочат за на­ли­чието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се уста­но­вя­ва, че данъчнозадълженото лице е знаело или е тря­б­вало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама — нещо, което за­питващата юрисдикция следва да провери.”

В мотивите на същото това Решение от 13.02.2014г. съдът изрично е приел, че: “…В това отношение обстоятелството, че по делото в главното производство до­с­та­вената на Макс Пен услуга не била действително извършена от посочения във фак­турите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като пос­лед­­ни­те не разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тях­ната услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се ока­за­ло, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици ли­ца, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане, ко­е­то претендира Макс Пен” /т.31/.

Повече от ясно е, че няма никаква причина, цитираните до тук разрешения на Съда на Европейския съюз, да не бъдат съобразени в пълнота при разглеж­да­нето на конкретния административноправен спор, с който е сезиран админист­ра­тивният съд.

Съответно съдът приема за правилен подходът на орга­ни­те по при­хо­дите, които са пристъпили към изследване обстоятелствата във връзка с фактическото наличие на стоките у крайния получател и обследване веригата от доставки меж­ду цитирани по-горе търговци.

Действително фактът, че не се установява фактическото извършване на пред­­­­ход­ни до­с­­тавки, респ. не се установява произходът на стоките, само по себе си не е и не може само по себе си да доведе до отказ от право на данъчен кредит за по­лу­чателя по конкретната доставка, доколкото фактът, че стоката е с неуста­но­вен произход не означава, че същата не може да бъде престирана в отноше­нията по пряката доставка, но този факт има отношение към посочения по горе ре­левантен такъв – а именно съществуването на стоките в обективната дейст­ви­тел­ност и придобиването на правото на да се разпорежда с тях като собственик от данъчно-задълженото лице.

На следващо място съобразно цитираната практика на Съда на Евро­пей­ския съюз, последователно проведена и редица други решения на същата инсти­ту­ция, фактът, че доставчикът не е доказал т.нар. кадрова, материална и ресур­с­на обез­пе­че­ност също не може да бъде само по себе си основание за извод, че дос­тавката не е фактически извършена, респ. това не съставлява и обективна дан­­ни за нали­чие­то на измамни действия, съответно за знанието или участието в тях на жалбо­по­дателя, но и тези факти няма пречка да бъдат взети в предвид в съвкупната им преценка с останалите такива, установени в хода на производство, във връзка с формиране на крайния извод относно релевантното за спора об­стоятелство, така както бе формулирано по-горе в това изложение.

В този аспект принципно обстоятелството, че данъчната администрация не е устано­ви­ла как точно е придобита стоката,с какъв кадрови потенциал разполага посочения търговец, не може да бъде основание за отказ от право на данъчен кредит, но единствено и само при положение, че се ус­танови фак­тическото пре­даване на ве­щите и получаването на правото да се разпо­реж­да с тях от страна на “Хаби 2009”ЕООД, при което ще са изпълнени материал­но прав­ни­те пред­пос­тав­ки за възникването на пра­вото.

С оглед конкретиката на текущия казус и в контекста на изложеното от съда следва,че за да се направи позитивен извод за наличието на процесните доставки и съответно на правото породено от тяхното осъществяване, следва да се уста­но­ви: фи­зическото съществуване на процесните стоки като обекти, годни да бъдат прех­­вър­лени от доставчика на получателя и съответно на овластяването на пос­лед­ния, да се разпорежда с тях като собственик; заплащането на цената и дължи­мия ДДС от получателя на доставчика; издаването на данъчен документ, съста­вен в съответ­ст­вие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът да е по­сочен на от­делен ред; последващото използване на тези стоки най-общо казано в икономи­чес­ката дейност на лицето.

По настоящото дело от коментираните по-горе доказателства, съдът прие­ма че не може да се установи в условията на пълно доказване именно факти­чес­кото съществуване на процесните стоки и в този смисъл овластяване на жалбопо­да­теля да се разпорежда с тях като собственик.

Действително на пръв поглед за това са налични множество писмени дока­зателства – Договор с доставчика, приемо-предавателен протокол, доказа­тел­ства за извършено разплащане, доказателства за счетоводното отразяване на достав­ки­те в счетоводството на “Ин Доорс”ЕООД и на “Хаби 2009”ЕООД, вклю­чи­телно са налични и същата група документи, във връзка с твърдените послед­ва­щи достав­ки спрямо “Терикс”ЕООД.

Всички те обаче в своята съвкупност обосновават единствено и само извод за едно прецизно документално оформяне на доставките на процесните стоки. Зак­лю­чението на вещото лице, което се кредитира от състава на съда и не е ос­по­рено от страните в процеса, всъщност установява /разбира се извън факта на самото плащане/ единствено и само документалното оформяне и счетоводното от­разяване, но не и основния спорен по делото факт.

От друга страна по делото липсват каквито и да е доказателства за транс­пор­та на стоките, очевидно е че съгласно дадените обяснения от управи­те­ля към месец Септември 2012г. на “Фруит Енерджи 011”ЕООД депозираните по де­ло­то До­говор между този търговец и “Ин Доорс”ЕООД, респ. Приемо-предава­тел­­ния протокол към него не са подписани от представляващия предходния дос­тав­чик, лип­сват каквито и да е доказателства за заплащането на цената по тази пред­ход­на доставка, напротив в хода на ревизията безспорно е установено, че та­ко­ва пла­щане липсва, като представляващия “Ин Доорс”ЕООД на практика е изтеглил в брой от банковата сметка на дружеството средствата по постъпилите плащания от “Хаби 2009”ЕООД.

Освен това по делото се съдържат и данни, че стоки по начина по който са ин­дивидуализирани в приложените Приемо-предавателни протоколи липсват при по­сочения краен получател по веригата от стоковия поток – “Лион Ин­вест Груп” АД /така Решение № 837/13.08.2013г. на Директор на Дирекция “ОДОП4 – гр. Пловдив/, което преценено с казаното в предходния абзац не позволява да се на­п­рави по­ложителен за оспорващия извод за съществуването в обективната дей­ствителност на спорните стоки. В този смисъл неоснователно е възражението на оспорващия, че РА съставен на този търговец е отменен, като с решението на горестоящия административен орган е приета за доказана доставката на спорните “вендинг автомати” от “Терикс”ЕООД на “Лион Инвест Груп”АД – видно от мотиви­те на този акт /л.353-356/, такива изводи липсват.

Изложеното от своя страна, има за последица обоснованост на твърде­ние­то, че „Ин Доорс“ЕООД не е разполагал с процесните стоки, които да реа­ли­зира в по­с­ледствие на своя клиент, както и че тези стоки не са преминали във властта на “Хаби 2009”ЕООД, т.е. на този търговецът е прехвър­лено правото да се разпо­реж­да със стоката, съответно не може да се направи извод, че оспорващия от своя стра­на е прехвърлил това право на своя клиент.

На следващо място във връзка с твърденията, че стоката е била транспор­ти­рана директно от “Фрут Енерджи 011”ЕООД до склада на клиента на “Хаби 2009”ЕООД, също не са подкрепени с каквито и да е доказателства, още повече пред­­вид дадените писмени обяснения от представляващи към този момент “Фрут Енер­джи 011”ЕООД.

Липсват каквито и да било други документи – сертификати, техническа доку­мен­тация, данни за регистрирането на автоматите в Агенция по безопасност на хра­ните, и прочие документи, от които да се на направи извод, че стоките същест­ву­ват и се използват за облагаеми доставки.

Изложеното налага констатацията, че в обсъждания случай, липсват данни относно съществуването на основният елемент от фактическия състав, с проявле­ние­то на който, правната норма свързва като последица, наличието на доставка, ка­то проявен юридически факт. Липсват доказателства за фи­зическото съществу­ва­не на процесните стоки като обекти, годни да бъдат прех­­вър­лени от доставчика на получателя и съответно на овластяването на пос­лед­ния, да се разпорежда с тях като собственик.

Единствено въз основа на съставените Договори, приемо-предавателни про­токоли, счетоводни документи, фактури, включително и доказателства за из­вър­шено плащане, при липсата на други конкретни данни в тази насока, в съвкуп­на­та им преценка с установените факти при “Фрут Енерджи 011”ЕООД и “Лион Ин­вест Груп”АД, не е възможно да се направи извод, че “Хаби 2009”ЕООД е придо­бил правото на разпореждане с процесните “вендинг автомати” и съответно е пре­дал фактически стоките във владение на “Терикс”ЕООД.

Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции. При оспорване на фактурите относ­но отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените във фактурите стопански операции дей­­­ствително са осъществени. Недоказана реална доставка, макар и докумен­тал­но оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице, как­то по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на пре­ки данъци изисква, преди всичко, доказателства за реалност на доставката, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.

При така изложеното следва да се приеме, че и стореното “авансово пла­ща­не”, за което е издадена фактура № 1005 от 29.08.2012г., не е извършено във връз­ка с осъществяването на доставка на стоки, поради което и съобразно и раз­ре­шението дадено в Решение от 13.03.2014г. по дело С-107/13 на СЕС, не може да се приема, че е настъпила изискуемостта на данъка по смисъла на чл.25 ал.7 от ЗДДС, респ. задължения на доставчика да го начисли.

Отново следва да се подчерта, че по общото пра­ви­ло на чл.170 ал.2 АПК, във връзка с §2 от ДР ДОПК, именно оспорващия като лице, претендиращо право на данъчен кредит, след­ваше да докаже по пътя на пълното доказване, че са на­ли­це законо­ус­тановените пред­­по­ставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за въз­никване на правото на да­нъ­чен кре­дит. Като лице, черпещо и бла­го­п­ри­ятни за се­бе си последици от пред­с­та­ве­ни­те в хода на ревизията документи, именно жалбо­по­дателят и пред ревизи­ра­щите ор­­гани е следвало по несъмнен на­чин да устано­ви, че отношенията са та­ки­ва, как­ви­то са се твърдяли от него.

В тежест на жалбоподателя е било да установи по безсъмнен начин реал­но­ст­­та на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обек­­­тивирани в спорните първични данъчни документи, ка­то предпоставка по чл. 68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кре­­дит. В случая такива кате­го­рични доказателства, посочи се, не са представени, нито в хода на ревизията, ни­то в по-късен момент.

Поради всички изложени съображения, се налага изводът, че в случая не се установи осъществена облагаема доставка по сми­съла на чл.6 ал.1 ЗДДС в сила от 01. 01.2007г. и възникнало данъчно събитие по сми­съла на чл.25 ЗДДС, респ. настъпила изискуемост на данъка по смисъла на чл.25 ал.7 от ЗДДДС, поради кое­то и следва да се приеме, че по спорните първични счетоводни документи е на­числен неп­­ра­во­­ме­р­но данък, и на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС следва да се от­каже пра­во­то на да­нъчен кредит за получателя по тях.

В случая е не може да намери приложение и разрешението дадено в ре­шението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, поради различният пред­мет на спора по цитираните дела, сравнен с процесния. Позоваването на прак­ти­ка­та на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспа­да­не на данъчен кредит, първата от които е фактическото извършване на достав­ка­та на сто­ка в случая. За признаване на правото на приспадане на данъчен кре­дит след­ва да е установено осъществяване на фактурираната доставка. В този сми­съл е и решението на СЕО по дело С-152/02 и решение на СЕС по дело С-324/11. С това доказване страната не се е справила. Т.е. не може да се приеме, че се касае до действия на доставчика, за които получателят трябва да отговаря, каквито са до­водите на касатора или че администрация е прехвърли върху данъч­ни субект соб­ст­вените са задължения по осъществяване на контрола. Ако процес­ни­те доставки са извършени, т.е. правото да се разпорежда като собственик със стоките е пре­ми­нало у “Хаби 2009”ООД, то както доставчикът, така и самият полу­ча­тел следва да притежават доказателства за това изпълнение. Наличието само на фак­тури не може да бъде доказателство за реалното изпълнение на достав­ки­те. За реалността на доставките винаги трябва да се представят достатъчно убе­ди­­тел­ни писмени доказателства по изпълнението им, каквито в случая липсват.

Предвид изложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно с про­цес­ния РА на оспорващия е отказано правото на данъчен кредит по спорните фак­ту­ри, в резултат на което са определени и процесните фискални задължения, ведно с прилежащата им лих­ва за забава.

С оглед изложените по-горе мотиви жалбата против РА се явява неоснова­телна и като такава подлежи на отхвърляне.

При посочения изход на спора, на основание чл.161 от ДОПК жалбоподате­лят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на дължимото се юрисконсултско възнаграждение от 3 062 лева. 

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  І отд., ІІІ състав :

 

 

Р      Е      Ш      И

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Хаби 2009”ЕООД, ЕИК ****, ***, представлявано от управителя А.Т., със съд.адрес гр.Пловдив, ул.”Владая”№4, адв.Ст.М., против Ре­­ви­зи­онен акт № 161301667 от 02.07.2013г., из­да­ден от Ю.Д. – главен инспектор по при­хо­дите в ТД на НАП – Плов­див, пот­вър­де­ни с Ре­­ше­ние № 1090/21.10.2013г. на Ди­­рек­тор Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Плов­див при ЦУ на НАП, с кой­то на “Хаби 2009”ЕООД, ЕИК **** за данъч­ни пе­­ри­­оди месец Август и месец Септември на 2012г. са определени задължения по ЗДДС за вна­сяне в резултат на отказано право на данъчен кре­дит в размер общо на 78  333,33 лева, по фактури издадени от “Ин Доорс”ЕООД, ведно със съответните лих­­ви за забава за несвоевременното им разчи­та­­­не с бюджета в размер общо на 6 056,56 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА “Хаби 2009”ЕООД, ЕИК ****, гр.Пловдив, ***, представлявано от управителя А. Т., да запла­ти на Ди­рек­ция “Обжалване и данъчно-осигурител­на практика” – гр.Плов­див, при ЦУ на НАП – гр. София, сумата от 3 062 /три хиляди шестдесет и два/ лева, юрисконсул­т­ско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :