РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

262

27.01.2014 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на петнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, председателствано от

 

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

 

при секретаря Р.А., като разгледа Адм.Д № 3527 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.

        

Образувано е по жалба жалба на СОНЯ ИВАНОВА ГЕОРГИЕВА-А., *, в качеството й на ЕТ "ЛЕО - СОНЯ ГЕОРГИЕВА", ЕИК * против Заповед № 13-РД-09-503/15.11.2013 г. на Кмета на Район Северен, Община Пловдив, с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от ЗОбС, е наредено изземването на общински имот.

Недоволна от така цитираната заповед е останала жалбоподателката, която в подадената жалба излага оплаквания за нейната незаконосъобразност и неправилност. Моли съда да отмени оспорената заповед като претендира присъждане на сторените деловодни разноски.

Ответникът взема становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима. Налице е правен интерес от оспорване на административния акт. Съгласно чл. 147, ал.1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Едноличният търговец е адресат на заповедта и е пряко засегнато от нея лице, като в резултат на издаването на акта за него възникват задължения, които имат негативен ефект в неговата правна сфера.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваната заповед е наредено А., в качеството й на едноличен търговец, да освободи заетия общински имот- частна общинска собственост, с площ от около 40,5 кв.м., намиращ се в УПИ I- жилищно строителство и подземни гаражи, кв.3 /нов/ по плана на кв. “Победа- Марица”, гр. Пловдив. Заповедта е издадена на основание Констативен акт №67/08.08.2013г., съставен от длъжностни лица на Община Пловдив на основание чл. 57а, ал 2 от ЗУТ.

По делото не се спори, че едноличният търговец притежава по силата на нотариален акт за продажба търговски обект- “Кафе- аперитив”, който е разположен в подблоковото пространство на жилищен блок в УПИ I-жилищно стр.и подземни гаражи, кв.3 /нов/ по плана на кв. “Победа- Марица”, гр. Пловдив. Търговският обект е въведен в експлоатация с Удостоверение №82/15.09.2005г.

Не е спорно и че е издадено Разрешение за поставяне № 02/08.01.2013г. на слънцезащитно съоражение върху масата за открито сервиране към обекта “Кафе- аперитив”. Разрешението е за срок от пет години, считано от датата на неговото издаване. Разрешението за поставяне е издадено на базата на одобрена от главния архитект на Район “Северен” схема за разполагане на преместваемо съоражение, като площта, обхваната от одобрената схема е 124, 68кв.м.

Съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

На първо място, в заповедта в противоречие с действителните факти, е записано, че цитираният констативен акт е съставен на основание чл.80, ал.2 от Наредбата на Общинския съвет- Пловдив за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НПУРОИ/. Видно от самия акт същият е съставен на основание чл.57а, ал.2 от ЗУТ- разпоредба, позволяваща започването на съвсем различно административно производство от това, установено в чл.80 от НПУРОИ и чл. 65 от ЗОС. Де факто, със заповедта е приключено административно производство, каквото изобщо не е било започнато по установения в подзаконовия нормативен акт ред, който прецизира и допълва реда, установен в ЗОС. Въз основа на констативния акт, съставен в производство по чл. 57а от ЗУТ е издадена заповед по чл.65 от ЗОС. С това си действие административният орган е нарушил основния принцип за последователност и предвидимост в административния процес, установен в чл. 13 от АПК. По този начин е допуснато и нарушение на административнопроизводствените правила и по – конкретно на чл. 34 от АПК, който установява принципа на осигуряване на възможността на страните адекватно да участват в административното производство.

На следващо място, налице е нарушение на материалния закон. За да се пристъпи към изземване, законът изисква общинският имот да се владее или държи без основание. От страна на административния орган обаче не се доказа как се стига до извода за владение или държане без основание. От заповедта не става ясно и къде точно в УПИ I-жилищно стр.и подземни гаражи, кв.3 /нов/ по плана на кв. “Победа-Марица”, гр. Пловдив, се намират въпросните 40,5 кв.м., които трябва да се изземат. В констативния акт, послужил като формално основание за издаването на заповедта липсва окомерна скица или друго приложение. В самата заповед крайно неясно е записано, че заеманата площ представлява “дървен подиум с обща площ 40,5 кв.м.”. Ответникът не доказа да са налице предпоставките за издаването на заповед по чл.65 от ЗОС, т.е. да има осъществено владение или държане, то да е без основание и да се осъществява именно от едноличния търговец. Съгласно чл.170, ал. 1 от АПК в тежест на админситративния орган е да докаже съществуването на фактическите основания за издаване на акта и изпълнението на законовите изисквания. В случая, административният орган не доказва съществуването на фактическите основания за издаването на заповедта, такива доказателства не се намериха и в административната преписка.

На свой ред, налице е и друго основание за отмяна на оспорената заповед, а именно, основанието на чл. 146, т. 5 от АПК - несъответствие с целта на закона. Пълномощникът на ответния административен орган в съдебно заседание на 15.01.2014 г. потвърди, че целта на производството е била премахването на т.нар. “дървен подиум”- цел, която без съмнение не може да бъде постигната с процесната заповед и нормативната база, по която е издадена. В конкретния случай заповедта на Кмета на Район Северен, Община Пловдив е издадена при хипотезата на превратно упражняване на власт –правомощията да се издаде акт се използват за постигане на друга цел, различна от законоустановената /проф. Кино Лазаров, “Административно право”, изд. Фенея, 2004, стр. 176/. Понякога превратното упражняване на власт  е възможно да преследва и общественополезна цел. Щом обаче тази цел е различна от законоустановената, актът е незаконосъобразен и подлежи на отмяна.

По изложените съображения заповедта е незаконосъобразна като постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК и следва да се отмени.

С оглед изхода на делото на жалбоподателката следва да бъдат присъдени сторените и надлежно претендирани с жалбата деловодни разноски, в общ размер на 200 лв., от които държавна такса – 50 лв. и адвокатско възнаграждение 150 лв.

 

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 13-РД-09-503/15.11.2013 г. на Кмета на Район Северен, Община Пловдив.

 

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на СОНЯ ИВАНОВА ГЕОРГИЕВА-А., *, в качеството й на ЕТ "ЛЕО - СОНЯ ГЕОРГИЕВА", ЕИК * деловодни разноски в размер на 200 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ: