Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

Град Пловдив, 15 януари 2014 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на тринадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:                                                    

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3536 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Х.М.С. *** против заповед № А-2182 от 16.10.2013 г. на кмета на Община Асеновград, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: „Масивна ограда”, в поземлен имот с идентификатор 99088.502.156 по кадастралната карта на кв. Долни Воден, УПИ Х-225 по регулационния план на град Асеновград, кв. Долни Воден, с административен адрес: ул.“Вихрен“ № 49, кв. Долни Воден, община Асеновград.

Според жалбоподателя заповедта е незаконосъобразна, поради което се иска нейната отмяна.

Административният орган чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Твърди се, че при издаване на оспорената заповед са спазени разпоредбите на ЗУТ и е установено по безспорен начин нарушението по чл.148 ЗУТ.

 Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, и в 14-дневен срок от нейното съобщаване, извършено на 23.10.2013 г. Жалбата е против заповед за премахване на незаконен строеж, която представлява индивидуален административен акт и подлежи на обжалване пред съд по реда на чл.215, ал.1 ЗУТ. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

Производството е започнало по повод подадена жалба от съсобственик в процесния имот (л.29 от делото) и въз основа на констативен акт № 17 от 17.09.2013 г., съставен след проверка на място, от работна група инспектори в отдел СБСК при Община Асеновград. Констатирано е, че процесният строеж представлява масивна ограда с размери 4 м/2 м, изпълнена от бетонни тухли, без необходимите строителни книжа и документи. Възложител на строежа е Х.М.С., собственик на 1/3 идеална част от УПИ Х-225 съгласно нотариален акт № 89, том І, дело № 151 от 1981 г. на Районен съд Асеновград. Направена е констатация, че с изпълнението на процесното строителство е нарушен чл.148 ЗУТ и че констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а ЗУТ. Въз основа на този констативен акт е издадена оспорената заповед № А-2182 от 16.10.2013 г. на кмета на Община Асеновград.

В хода на съдебното производство не са представени нови доказателства. При извършената проверка за законосъобразност на оспорената заповед във връзка с общото възражение на жалбоподателя, както и служебно на всички основания по чл.146 АПК, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е законосъобразна. Същата е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на административната процедура по чл.225а, ал.2 ЗУТ и при правилно приложение на материалния закон, като е съобразена целта на закона да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство.

Съгласно чл.225а ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 ЗУТ, или на части от тях. Съгласно чл.137, ал.1, т.6 ЗУТ процесният строеж е шеста категория, тъй представлява строеж по чл.147 ЗУТ. Това са строежите, за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, като чл.147, ал.1, т.7 изрично посочва оградите. Следователно оспорената заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия.

Що се касае до формата на оспорената заповед, макар мотивите на кмета на общината да се изключително лаконични, са изложени фактите, въз основа на които е направен извод за наличие на незаконен строеж. Установено е по безспорен начин, че оградата е построена от Х.М.С., като този факт не се оспорва от жалбоподателя. Установено е също, че за процесният строеж не са издадени разрешение за строеж и протокол за откриване на строителна площадка, както и не са налице други строителни книжа. Обоснован и доказан е изводът на административния орган, че е нарушен чл.148 ЗУТ, въвеждащ императивното правило, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Така установените факти по безспорен начин доказват твърдението на органа по приходите, че е осъществен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, определящ като незаконни строежи тези, които са извършени без разрешение за строеж. Доколкото процесният строеж е такъв по чл.147, ал.1, т.7 ЗУТ, за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, първата хипотеза на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ е неотносима към настоящия случай.

Съдът намира, че не са налице нарушения в процедурата по издаване на процесната заповед, установена в чл.225а, ал.2 ЗУТ. Съставен е констативен акт от служителите по контрола на строителството при Община Асеновград. Този акт е връчен на жалбоподателя при условията на отказ. Между съставянето на констативния акт и издаването на процесната заповед има период от около един месец, през който жалбоподателят е имал възможност да представи нови доказателства и най-вече строителни книжа за оградата, но не е сторил това. Т.е., от страна на административния орган са спазени изискванията на закона за осигуряване на правото на защита на засегнатото лице, т.е., в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед не е допуснато такова съществено процесуално нарушение, което да представлява основание за отмяна на оспорената заповед само на това основание.

Съдът намира също, че процесният строеж не може да бъде квалифициран като търпим и съответно на това основание да не подлежи на премахване. За да бъде търпим един строеж, следва да бъде доказано, че строежът е изграден до 31 март 2001 г. и макар за него да няма строителни книжа, той да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, или по действащите разпоредби съгласно този закон. От събраните доказателства и от изложеното в самата жалба се установява по безспорен начин, че строежът е осъществен през 2012-2013 г., т.е., не е налице първата от двете кумулативни предпоставки на § 16, ал.1 и § 127, ал.1 ПЗРЗИДЗУТ, което обуславя извод, че процесната ограда не е търпим строеж, а представлява незаконен строеж, който подлежи на премахване.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.М.С., ЕГН **********,***/49, против заповед № А-2182 от 16.10.2013 г. на кмета на Община Асеновград, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: „Масивна ограда”, в поземлен имот с идентификатор 99088.502.156 по кадастралната карта на кв. Долни Воден, УПИ Х-225 по регулационния план на град Асеновград, кв. Долни Воден, с административен адрес: ул.“Вихрен“ № 49, кв. Долни Воден, община Асеновград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Административен съдия: