Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    41           Година  2015, 12.01.          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав

 

   на 12.03.2014 година

 

в открито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар:С.С.

                                        

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 3549 по описа за 2013 година и като обсъди :

           

     Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба на „СКАЙ ПЕТРОЛЕУМ“ЕООД със седалище и ад­рес на управление * против ревизионен акт №161301912 от 09.08.2013г., издаден от М.Л., на длъж­ност Гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив и РА № 1325841 от 15.08.2013г. за поправка на РА, в ЧАСТ­ТА, потвърдена с решение №1102/ 23.10.2013г. на Директор Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, с която на дружеството е допълнително начислен: корпора­ти­вен данък за 2006г., 2007г., 2008г. и 2009г. съответно в размер на 291,30 лева, 11 7191 лева, 25 714, 77 лева и 23 939,90 лева, ведно с общо начислени лихви – 93 112,23 лева, как­то и допълнително начислен ДДС на стойност 3 297, 20 лева, установен за дължим през м. декември 2006г., ведно с начислените лих­ви, като и отказан данъчен кредит общо в размер на 20 477,57 лева, ведно с прилежащите лихви.  

В жалбата се съдържат следните възражения против констатациите в ревизионния акт:  за 2006г. се оспорва непризнаването на разходи в размер на 56 160 лева, доколкото в РА и РД не се съдържат мотиви за какви точно раз­ходи се касае, респективно не са изискани документи за извършването им и обос­новаващи счетоводното им отразяване; за 2007г. и 2008г. се оспорва неприз­­наването като разходи за материали на суми осчетоводени по дебита на сметки от гр.60 и съответно по дебита на сметка 303 „Стоки“, тъй като „счето­водните операции и използваните сметки до голяма степен са по преценка на счетоводителя на съответното лице“, касаело се за разходи за материали, кои­то са свързани с основната дейност на фирмата и за същите са налице всички първични и вторични счетоводни документи. Относно установените задължения по ЗДДС се твърди неправилно тълкуване и прилагане на закона и в частност на чл.70 ал.1, т.4  и чл.70 ал.5 ЗДДС. Предвид изложеното се иска отмяна на ак­та в тази му част, ведно с лихвите, както и се претендират разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържат се изцяло фактическите констатации и прав­ните изводи, съдържащи се в оспорения ревизионен акт. Претендира се при­съж­дане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред конт­ролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Ди­рек­ция “ОДОП” – Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на пред­­видения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

            Със Заповед за възлагане на ревизия № 1205678/28.11.2012г./л. 396/, из­дадена от М.Л., на длъжност Началник сектор дирекция  “Конт­рол” при ТД на НАП – Пловдив е сложено начало на данъчна ревизия на  „СКАЙ ПЕТРОЛЕУМ“ЕООД, която да обхване задълженията за корпоративен данък за периода 01.01.2006г. – 31.12.2010г. и данък върху добавената стойност за съ­щия период, като е определен срок за приключване на ревизионното произ­водст­во до 3 месеца, считано от датата на връчване на Заповедта, което е сто­рено на 18.12.2012г. Със Заповед №1300370 от 24.01.2013г., №1301326 от 18.03.2013 г. и №1301912 от 17.04.2013г. срокът за приключване на ревизията е удължен до 17.05.2013г.

В хода на ревизията е издаден Ревизионен доклад №1301912 от 31.05. 2013г.

В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК от страна на жалбоподателя не е депози­рано възражение. Въз основа на РД и на Заповед за определяне на компетен­тен орган № К 1301912 от 24.06.2013г. е издаден процесния РА №161301912 от 09.08.2013г. – поправен с  РА за поправка №1325841 от 15.08.2013г.

С него в тежест на дружеството жалбоподател са установени публич­ни за­дължения, от които предмет на обжалване по административен ред са допъл­ни­телно установения за 2006г., 2007г., 2008г. и 2009г.  корпоративен данък съот­ветно в размер на 291,30 лв., 117 191 лв., 25 714,77 лв. и 23 939,90 лв., вед­но с общо начислени лихви – 93 112,23 лв., както и допълнително начислен ДДС на стойност 3 297,20 лв., установен за дължим през м. декември 2006г., ведно с начислените лихви, като и отказан данъчен кредит общо в размер на 20 477,57 лв., ведно с прилежащите лихви.  

С Решение №1102 от 23.10.2013г. Директорът на Дирекция “ОДОП” – Плов­див е потвърдил изцяло ревизионния акт в обжалваната му част.

С оглед предоставяне на правомощия по чл.112 ал.2 и чл.114 от ДОПК по делото са представени: Заповед № РД-09-1301/01.11.2012 г., ведно с приложе­ние № 1 към нея на директора на ТД на НАП – Пловдив.

            От фактическа страна настоящата инстанция приема за уста­новено следното.

1. Основната дейност на „СКАЙ ПЕТРОЛЕУМ”ЕООД е продажба на гори­ва и смазочни материали в бензиностанция и газстанция и магазин за тър­говия на дребно към тях със същите стоки, заведение за обществено хранене – ресторант, добив и търговия с инертни материали, производство и продажба на бетон, телевизионно студио, създаване и излъчване на рекламни клипове, ка­белна телевизия.

Ревизията за корпоративен данък е за периода 01.01.2006г. – 31.12. 2010г., а по ЗДДС – от 01.12.2006г. до 30.09.2012г. и е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоя­телство по ал.1, т.4 от същия, а именно липсва или не е представена счетовод­на отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с да­нъ­ци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищоже­ни не по установения ред.

В хода на ревизията е установено некоректно заведена счетоводна от­чет­ност съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стан­дар­ти - не са спазени характеристиките на заведените счетоводни сметки при тяхното дебитиране и кредитиране, поради което натрупаните обороти по сче­то­водни сметки за отчетния период /година/ не отразяват точно и вярно акти­вите, пасивите, собствения капитал, приходите и разходите. Некоректно са ре­гист­рирани оборотите по сметки от гр.70, гр.71, гр.72 и гр.79, както и корес­понденцията им със сметки от гр.60 и гр.61. В годишните оборотни ведомости има неприключени сметки от гр.60, гр.61, гр.62, гр.70 и гр.72. Тъй като за отдел­ни отчетни/годишни/ периоди има неприключени сметки от гр.60, гр.61, гр.62, гр.70 и гр.72, както и некоректни кореспонденции с други счетоводни сметки, някои от оборотите по тези сметки не съответстват на сумите, посочени в отче­та за приходи и разходи.

В представените оборотни ведомости за отделните години на ревизира­ния период е констатирано, че салдата на заведените счетоводни сметки към 31.12. се различават от салдата им на 01.01. на следващата година, както и нерав­нение между сбора от дебитните салда и сбора от кредитните салда в на­чалото и края на отчетния период.

Констатирано на следващо място е „разминаване между отчетените при­ходи по ОПР и данъчната основа на продажбите по СД за отделните години на ревизирания период“.

Предвид гореизложеното органът по приходи е приел, че са налице дока­за­телства, че липсва и не е заведена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, което представлява обстоятелство по реда на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК.

2. При така установените от органите по приходите основания за провеж­дане на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК са направени следните конста­тации и са установени като допълнително дължими суми по ЗКПО.

            По реда на чл.122 ал.2 ДОПК, е определена основа за облагане с корпо­ра­тивен данък за 2006г., 2007г., 2008г. и 2009г. съответно в размер на 108 008,00 лв., 1 246 230,00 лв., 288 958,00 лв. и 248 613,00 лв.

Въз основа на представените първични счетоводни документи е устано­вено, че осчетоводените приходи в подадените годишни данъчни декларации по ЗКПО(отм.) и ЗКПО съответстват на посочените в ГФО. По отношение на декларираните в ОПР разходи и отразените в подадените годишни данъчни декларации, са констатирани такива, които не са документално обосновани по смисъла на ЗСч. Установените разходи по счетоводни данни, по ОПР и устано­ве­ните при ревизията са посочени в изготвени таблици за 2006г., 2007г., 2008г. и 2009г. За 2010г., при ревизията не са установени допълнително задължения за корпоративен данък.

Допълнително установените задължения за корпоративен данък са в ре­зултат на следните преобразувания на финансовия резултат на дружеството :

            -  увеличение с 1 942 лв. – разликата в размера на разходите за материа­ли по счетоводни данни, които са в по-малък размер, и декларираните в ОПР и подадената ГДД по чл.51 ал.1 ЗКПО(отм.) за 2006г. размер на същите разходи. Изчислена е разлика между декларираната от дружеството облагаема печалба и установената при ревизията данъчна основа за облагане с корпоративен да­нък, в размер на 1 942 лв./ред 16 от таблица на стр. 24 от РД, л. 75 от делото/.

Срещу така извършеното увеличение в жалбата напрактика липсват конк­ретни възражения. Оспорва се единствено непризнаването за данъчни цели на сумата от 56 160 лв. – на основание чл.23 ал.2, т.10 ЗКПО/отм./.

- за 2007г. органите по приходите са установили, че представената глав­на книга за 2007г., приложена към представени документи с вх. № 70-00-21417/ 15.01.2013г., не съдържа данни за цялата 2007г., тъй като оборотите на отдел­ните сметки в нея, са по-малки от тези в представената оборотна ведомост за 2007г., с Протокол №1307476/23.05.2007г.

С оглед установеното обстоятелство по чл.122 ал.1, т.4 ДОПК – липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч. и/или водената сче­то­вод­на отчетност не дава възможност за установяване основата за облагане с данъци, балансовата стойност на продадените активи е определена от ревизи­ра­щия екип въз основа на данните по кредитния оборот на сметка 303 - Стоки за 2007г. в размер на 2 174 941 лв. и балансовата стойност на продадените дъл­готрайни активи/транспортни средства/ – 30 217,50 лв.

- за отчетната 2008г. в главната книга, в дебитния оборот на сметка 600 - Разходи за материали участва сумата – 249 239,58 лв., в кореспонденция с кре­дита на сметка 303 - Стоки. – което представлява некоректна счетоводна ста­тия, защото разходът на материали по сметка 600 не може да кореспондира с из­писаните стоки по кредита на сметка 303 – Стоки. Предвид това за целите на ревизията разходите за материали са определени, като от дебитния оборот на сметка 600 в размер на 666 482,31 лв. е извадена сумата от 249 239,58 лв.

За същата година по дебита на сметка 602 Разходи за амортизация участ­ва сума в размер на 1 540 лв., в кореспонденция със сметка 5023 Разпла­щателна сметка ДСК. Така взетата счетоводна операция е приета от ревизията за неправилна, съответно като разход за амортизация за 2008г. е приет натру­па­но­то кредитно салдо по сметка 240 Амортизация на ДМА – 127 047,90 лв., вместо тези осчетоводени от дружеството като разход в размер на 128 588 лв. /виж таблица на стр. 51 от РД, л. 102 от делото/.

Не признати за текущата 2008г. са и разходите за осигуровки и възна­граж­де­ния, представляващи доход на местни физически лица, които не са из­пла­тени към 31.12.2008г. Такива дружеството по счетоводни данни е отчело в размер на 11 878,29 лв.

Възраженията в жалбата касателно установените допълнително данъчни задължения по ЗКПО за 2008г. се свеждат до оспорване непризнаването на осчетоводените разходи в размер на 249 239,58 лв.

- За 2009г. в главната книга, в дебитния оборот на сметка 600 - Разходи за материали участва сумата – 239 399,58 лв., в кореспонденция с кредита на сметка 303 - Стоки. – което според ревизиращия екип представлява некоректна счетоводна статия, защото разходът на материали по сметка 600 не може да кореспондира с изписаните стоки по кредита на сметка 303  - Стоки. Предвид то­ва за целите на ревизията разходите за материали са определени, като от дебитния оборот на сметка 600 в размер на 342 533 лв. е извадена сумата от 239 399,58 лв.(виж таблица на стр. 63 от РД, л. 114 от делото).

Тук следва да се посочи, че в писмената част към таблицата е допусната грешка, като при посочване размера на салдото на сметка гр. 60 е посочено това за 2008г., а не за 2009г. 

3. За допълнително начисления ДДС.

За финансовата 2006 година сборът от данъчните основи на извършени­те от „СКАЙ ПЕТРОЛЕУМ”ЕООД доставки по справките-декларации за 12-те месеца на 2006г. възлиза на сумата от 3 652 165 лв. Посочените от задължено­то лице приходи в ГДД по чл.51 от ЗКПО  и  в ОПР са в размер на 3 668 651 лв. Ор­га­нът по приходите е констатирал разлика от 16 486 лв. декларирани в пове­че приходи в ГДД по чл.51 от ЗКПО, касаеща 2006г., за които е установено, че съответстват на осчетоводените от дружеството приходи.

В констативната част на доклада е отразено, че от страна на ревизирано­то лице не са представени първични счетоводни документи, осчетоводяването на които е формирало прихода по сметки от групи 70 и гр.71 в размер на 16 486 лв., които не са отразени в дневниците за продажби за 2006г. и за които не е бил начислен следващият се размер на  ДДС.

Видно от кредитните обороти на сметките, по които са отчетени прихо­дите на дружеството за 2006г. същите не представляват финансови приходи. От страна на „СКАЙ ПЕТРОЛЕУМ”ЕООД не са представени доказателства, че въпросните приходи са в резултат на извършени от него освободени по смисъ­ла на чл.33 ЗДДС/в сила до 31.12.2006г./ доставки. От дружеството не са предс­та­вени и писмени обяснения относно причината, на която се дължи установе­ната разлика от 16 486 лв.

Предвид така направените констатации и наличие на хипотезата на чл.122 ал.1, т.4 ДОПК, органът по приходите е стигнал до заключението, че су­мата от 16 486 лв. представлява данъчна основа за облагане с косвен данък, като на основание чл.86 ал.1 във връзка с чл.66 ал.1, т.1 ЗДДС е начислен до­пълнително косвен данък в размер на 3 297,20 лв., установен за дължим за м.12.2006г.

4. За отказания право на данъчен кредит.

С РА е отказано право да приспадане на данъчен креди по фактури и дос­тавчици, както следва :

- 8 000,80 лв. по фактури с №1000000095/03.09.2012г., № 1000000107/ 06.09.2012г., №1000000119/18.09.2012г. и №1000000145/ 29.09.2012г., издадени от доставчика „ТЛС ИНВЕСТ”ЕООД. Предмет на доставките са строителни ма­териали – теразид, гипсокартон, тухли итонг, арматурна мрежа и хидрозид.

На доставчика е извършена насрещна проверка – ПИНП № 16-05-1205 678-03/28.03.2013г. при ТД на НАП – София, офис „Витоша”. Доставчикът е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 01.02.2013г. В хода на проверката по реда на чл.32 ДОПК е връчено ИПДПОЗЛ като в указания срок не са представени изисканите документи и писмени обяснения относно изда­дените на „Скай Петролеум”ЕООД фактури.

За доказване реалността на доставките от страна на ревизираното лице са представени единствено копия на спорните фактури, касови бонове за из­вършено разплащане в брой и разпечатки на определени счетоводни сметки. В приложеното писмено обяснение не се предоставя конкретна информация от­носно прехвърлянето на собствеността и транспорта на фактурираните коли­чества строителни материали.

С Протокол №1306985/16.05.2013г. е обективирана извършената про­верка в информационната система на НАП относно доставчика. Същият не е дек­ларирало пред НАП наличие на склад или търговски обект, където да из­вършва съхранение, респ. последваща продажба на строителни материали. Към периода на спорните доставки /м.09.2012г./ в дружеството не е имало наз­на­чени лица по трудов договор. Декларираната от „ТЛС ИНВЕСТ”ЕООД иконо­ми­ческа дейност е извършване на товарен автомобилен транспорт. Не са дек­ла­рирани и внасяни здравно-осигурителни вноски на персонал за м.09.2012г.

            - 4 916 лв. по фактури с № 4109/30.05.2012г. и № 4104/ 28.05.2012г., изда­дени от доставчика „БЛУСКАЙ КОНСАЛТИНГ”ЕООД с предмет на доставка греди, дъски, покривен панел и стенен панел.

С Протокол за извършена насрещна проверка № 16-05-1205678-04/29.03. 2013г. при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца е удостоверено, че дос­тав­чи­кът е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 19.03. 2013г. При извършване на насрещната проверка по реда на чл.32 ДОПК е връ­чено ИПДПОЗЛ като в указания 7-дневен срок от страна на проверяваното лице не са представени изисканите документи и писмени обяснения относно издаде­ните на „Скай Петролеум”ЕООД фактури. В съставения протокол за насрещна проверка е посочено, че по данни от дневника за продажби на доставчика, фак­тура с №4104/28.05.2012г. е издадена на фирма „Хит Комерсиал”ЕООД.

За доказване реалността на доставките по процесните фактури от реви­зи­ра­ното дружество са представени единствено копия на спорните фактури, ка­сови бонове за извършено разплащане в брой и разпечатки на определени сче­товодни сметки.

При извършване на допълнителна проверка в информационната система на НАП е установено, че дружеството-доставчик не е декларирало пред НАП наличие на склад или търговски обект, където да извършва съхранение, респ. последваща продажба на строителни материали. Към периода на спорните доставки /м.05.2012г./ не е имало назначени лица по трудов договор. Деклари­раната от „Блускай Консалтинг”ЕООД икономическа дейност е извършване на довършителни строителни дейности. Дружеството-доставчик има установени данъчни и осигурителни задължения в особено големи размери.

- 4 000 лв. по фактури с №128/09.03.2011г. и №129/15.03.2011г., издадени от доставчика „БИЛД ПРОГРЕС 2010”ЕООД. Предмет на доставките са рек­лам­ни материали.

Съгласно Протокол за извършена насрещна проверка № 16-05-1205678-05/29.03.2013г. при ТД на НАП–Пловдив се удостоверява, че доставчикът е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 22.06.2011г. За целите на проверката е съставено ИПДПОЗЛ с изх.№ 2531/27.02.2013г., което е връче­но по реда на чл.32 ДПОК и без в указания в искането 7-дневен срок да са предс­тавени исканите документи за доставките по процесните две фактури. В със­та­вения протокол за насрещна проверка е посочено, че фактура № 128/ 09.03.2011г. не е декларирана в дневника за продажби на „Билд Прогрес 2010” ЕООД.

За доказване реалността на доставките по двете фактури от ревизирано­то дружество са представени единствено копия на спорните фактури, касови бо­но­ве за извършено разплащане в брой и разпечатки на определени счето­вод­ни сметки.

Дружеството-доставчик към периода на спорните доставки /м.03.2011г./ в дружеството не е имало назначени лица по трудов договор. Декларираната от „Билд Прогрес 2010”ЕООД икономическа дейност е свързана с експлоатация на питейни заведения.

            - 247,20 лв. по фактура №433/31.07.2009г., издадена от доставчика „ДЖИ ЕЛ СТРОЙ”ЕООД с предмет на доставката – транспорт.

На доставчика е извършена насрещна проверка - Протокол за извършена насрещна проверка № 16-05-1205678-02/26.02.2013г. при ТД на НАП-София, офис „Оборище”.Доставчикът е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 22.02.2010г. За целите на проверката е съставено ИПДПОЗЛ с изх. № 04-53-06-136/24.01.2013г., което е връчено по реда на чл.32 ДПОК. От дру­жеството не са представени исканите документи свързани с процесната достав­ка.

За доказване реалността на доставката от ревизираното дружество са представени единствено копие на спорната фактура, касов бон за разплащане в брой и разпечатки на определени счетоводни сметки.

Ревизиращият екип е извършил допълнителна проверка на данните, съдържащи се в информационната система на НАП, при която е установил, че „Джи Ел Строй”ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 22.02.2010г. по инициатива на орган по приходите на основание чл.176 от същия закон. Дружеството няма регистриран ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП. Към периода на спорната доставка /м.07.2009г./ в дружеството има 5 /пет/ сключени договори с лица на длъжности – техник строителство и архитектура, навивач арматура, технически секретар, специалист доставки  и  работник строителство. Установено е също така, че „Джи Ел Строй”ЕООД не притежава и не е декларирало наличие на МПС, с което да осъществи фактурираната транспортна услуга. Декларираната от дружеството икономическа дейност е свързана с извършване на довърши­телни строителни дейности. Дружеството-доставчик има установени задълже­ния в особено големи размери.

            - 125,17 лв. по фактура №1093/24.05.2008г., издадена от доставчика „ТРАНС СИСТЕМ 1”ЕООД и предмет на доставка чистачки, пера за чистачки  и  четка с дървена дръжка.

Съгласно Протокол за извършена насрещна проверка № 16-05-1205678-01/15.03.2013г. при ТД на НАП София, офис „Оборище”, че доставчикът е със слу­жебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 17.09.11г. При извърш­ване на насрещната проверка по реда на чл.32 ДОПК е връчено ИПДПОЗЛ с изх.№04-53-06-162/30.12.2012г. Исканите от доставчика документи за процесна­та доставка не са били представени. 

От дружеството-жалбоподател са представени единствено копие на спор­ната фактура и разпечатки на определени счетоводни сметки.

При извършена проверка в информационната система на НАП е устано­ве­но, че „Транс Систем 1”ЕООД няма декларирани обекти, както и регистриран ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП. Към периода на спорната доставка /м.05. 2008г./ в дружеството има 3 /три/ сключени договори с лица на длъжности – строителен работник и технически изпълнител. 

При така установеното с РА е прието, че за всяка от отделните доставки липсват доказателства от които да се установи реалното им извършване – прехвърляне собствеността върху стоките, респективно извършването на услу­га­та, поради което на основание чл.70 ал.5 във връзка с чл.6 ал.1, чл.68 ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на „Скай Петролеум”ЕООД е отказано правото на данъчен кредит по всяка от процесните фактури.

5. С Ревизионния акт не е признат данъчен кредит в размер на 3 188, 40 лв. във връзка с извършено от „СКАЙ ПЕТРОЛЕУМ”ЕООД придобиване на лек автомобил „Опел Зафира”, предмет на ВОП от Германия, за който е бил със­тавен Протокол по чл.117 от ЗДДС с №0000000027/30.06.2008г. Изводите на ревизиращия екип са мотивирани с текста на разпоредбата на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС във връзка с §1, т.18 от ДР на ЗДДС.

Съгласно текста на чл.70 ал. 1 т. 4 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил. В §1, т.18 от ДР на ЗДДС /в редакцията си през 2008г./ е посочено, че „лек автомобил” е автомобил, в който броят на местата на сядане без мястото на во­да­ча не превишава 5. Не е лек автомобил лекотоварен автомобил, който е пред­назначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вгра­дено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейн­ост от регистрираното лице.

С РА е прието, че  придобитият от „СКАЙ ПЕТРОЛЕУМ” ЕООД автомобил попада в обхвата на така цитираното определение дадено в §1, т.18 от ДР на ЗДДС. От негова страна не са доказани и изключенията, визирани в чл.70 ал.2 от ЗДДС.

6. В хода на съдебното производство към доказателствата по делото е приобщено писмо на и.д. зам. териториален директор на ТД на НАП-Пловдив с изх. № 70-00-13002#5/28.01.2014 г., според което за периода 01.12.2006г. – 31.12.2006 г. няма извършвани проверки за прихващане и възстановяване по ЗДДС по отношение на „СКАЙ ПРЕТЛОЕУМ“ ЕООД.

            При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи.

            7. Допълнително установения корпоративен данък за всяка от процес­ните години е определен след формиране на нова данъчна основа по реда на чл.122 ал.2 ДОПК. Този подход е мотивиран с наличие на нередовно водена сче­товодна отчетност, непозволяваща определяне на основата за данъчно об­ла­гане – чл.122 ал.1, т.4 ДОПК.

            Всеки от констатираните факти, обосноваващи преминаване към особе­ния ред на облагане по чл.122 от ДОПК се доказва от събраните по делото до­казателства и по-специално – отчети за приходите и разходите за отделните го­дини, ГДД по ЗКПО(отм.) и ЗКПО, хронология на счетоводни сметки и взети сче­товодни статии.

Срещу изложените в РД конкретни нарушения на счетоводното законода­телство не бяха направени конкретни възражения и съответно ангажирани до­ка­зателства. В представените от жалбоподателя в хода на ревизията счето­водни документи – ОПР, главна книга, ГДД, се установяват твърдените в обс­тоя­телствената част на РД несъответствия, които са пречка за установяване дейст­вителния размер на разходите. Налице са разминаване между натрупа­ните обороти по отделните разходни сметки в съставените за един и същи пе­риод ОПР и подадените ГДД и взетите счетоводни операции. През 2008г. и 2009г. са отчетени като разход срещу кредитиране на сметка 303 Стоки съот­вет­но 239 399,58 лв. и 249 239,58 лв., а за 2008г. като разход за амортизация по сметка 602 е осчетоводена сумата от 1 540 лв., в кореспонденция със сметка 5023 Разплащателна сметка ДСК.

Всяка от така взетите счетоводни операции е неправилна от счетоводна гледна точка и води до намаление на финансовия резултат на дружеството. Амортизацията представлява процес на постепенно пренасяне на стойността на дълготрайните материални и нематериални активи в себестойността на готовия продукт, т.е. по самата си същност е невъзможно осчетоводяване на разходи за амортизация във връзка с разплащателна сметка.

По същият начин стои въпроса и с осчетоводените по дебита на сметки от гр.60 разходи срещу кредитиране на сметка 303 Стоки (за 2008г. и 2009г). Смет­ките от гр.60 отчитат разходите по икономически елементи – материали, за амортизация, заплати, осигуровки, външни услуги и т.н. По същество смет­ките от гр.60 не могат да бъдат дебитирани, с което се трупа разход, срещу кре­дитиране на сметка 303 Стоки. По дебита на тази сметка се отчита закупува­нето на стоки, а по кредите – продажбата им, като се отчита съответния приход по сметки от гр.70. За така взетите некоректни счетоводни статии не са дадени конкретни обяснения, нито първични счетоводни документи, които да обоснова­ват отчитане на разходи в такива размери – за да стои въпроса дали са налице действително извършени разходи в такъв размер, макар и отчетени погрешно срещу кредитиране на сметка 303 Стоки.

Жалбоподателят твърди единствено, че не става ясно какъв е вида на раз­ходите, които не са признати за данъци цели. В негова тежест обаче е да докаже вида, характера и документалната обоснованост на осчетоводените разходи, включително тези осчетоводени срещу кредитиране на сметка 303 Стоки, тъй като същите, водят до намаление на финансовия резултат, а от тук и до по-нисък размер на дължимия корпоративен данък. Именно в тази връзка се явява законосъобразно и непризнаването като разход на разликата между декларираната от дружеството облагаема печалба и установената при ревизия­та данъчна основа за облагане с корпоративен данък, в размер на 1 942 лв. /ред 16 от таблица на стр.24 от РД, л. 75 от делото/, доколкото е налице несъот­­ветствие между размера на разходите за материали по счетоводни дан­ни и декларираните в ОПР и подадената ГДД по чл.51 ал.1 ЗКПО(отм.) за 2006г. размер на същите разходи. Срещу непризнатите за 2006г. разходи, които са до­вели до установяване на допълнителни възражения, отново не се сочат конк­рет­ни възражения и не се ангажират доказателства, обосноваващи документал­но отчетените от дружеството вповече разходи.

Оспорено обаче, без да са изложени конкретни възражения, е непризна­ва­не­то за данъчни цели за 2006г. на сумата от 56 160 лв. Видно от обстоятелст­вената част на РД и на подадената от самото ревизирано лице ГДД за 2006г. и в частност стр.6 на декларацията(приложение 1) на л.350 от делото, въпросна­та сума е размерът на разходите, които не следва да се признаят за данъчни цели според самия декларатор – „СКАЙ ПЕТРОЛЕУМ“ ЕООД. Следователно става въпрос за сума, с която самото ревизирано лице е увеличило счетовод­ния си финансов резултат, тъй като осчетоводените в този размер разходи не могат да бъдат доказани документално по реда, определен в съответните нор­ма­тивни актов, с първични документи, включително фискален бон или касова бе­лежка от кочан, или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа на „документалната обоснованост“ – и то както се каза според самото дружество.

Законосъобразно по реда на чл.122 от ДОПК е определена и данъчната основа по ЗКПО за 2007г. При непълнота на представената главна книга за 2007 г. и при положение, че оборотите на отделните сметки в нея, са по-малки от тези в представената оборотна ведомост за 2007г., с протокол № 1307476/ 23.05.2007 г., то органите по приходите правилно са намалили размера на раз­ходите, и са приели като документално обосновани единствено тези по кредит­ния оборот на сметка 303 - Стоки за 2007г. в размер на 2 174 941 лв. и балан­совата стойност на продадените дълготрайни активи /транспортни средства/ – 302 17,50 лв.

От всичко изложено до тук се установява, че водената счетоводна отчет­ност не позволява формиране на основа за облагане с корпоративен данък по реда на материалния данъчен закон – ЗКПО, и е налице визираното в т.4 на чл.122 ал.1 ДОПК основание, за формиране на такива по специалния ред на чл. 122 ал.2 ДОПК. Същевременно от страна на жалбоподателя нито хода на адми­нистративното производство, нито в хода на съдебното такова, бяха ангажи­рани доказателства, оборващи констатациите на органите по приходите, чието опровергаване, при законосъобразно развило се в хипотезата на чл.122 от ДОПК производство, е в тежест именно на ревизирания субект. При липса на дока­зателства за вида и размера на част от осчетоводените от самото дру­жество разходи, същите правилно не са били признати при формиране на осно­вите за облагане с корпоративен данък.

8. По отношение на отказания право на данъчен кредит по фактури и доставчици подробно описани в т. 4 от настоящото решение.

На първо място, прави впечатление, че всеки един от доставчиците не е бил открит на адресите за корес­понденция. В хода на извършените им насрещ­ни проверки са били връчени ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 ДОПК, но документи във връзка с осъществяването на отделните доставки не са били представени.

Според чл.6 ал.1 от ЗДДС – доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стока­та, а според чл. 9, ал. 1 от ЗДДС Доставка на услуга е всяко извършване на услуга.

Съответно, според дефиницията, възведена в чл.14 ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г., относно общата система на данъ­ка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1) - „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. Очевидно, националният закон не транспонира коректно и точно чл.14 ал.1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, доколкото изисква във всички случаи да е налице прехвърляне на право на собственост или друго вещно право върху стока, за да се приеме, че е налице доставка за целите на облагането с данък върху добавената стойност.

Според посочения текст от Директивата, доставка като проявен юриди­чески факт ще е налице, когато едно данъчно задължено лице прехвърли /пре­достави/ конкретна материална вещ и овласти получателя да се разпорежда фактически с нея като неин собственик. Очевидно при това положение е, че начинът и формата на придобиване на правото на собственост в случая са без значение.

Дадена сделка може да бъде окачествена като „доставка на стоки" по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля мате­риална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ.

Константна е практиката на Съда на ЕС, за това, че данъчната админист­рация не може по принцип да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение.   

Тук би следвало да се съобрази също така, че договорът за продажба е – двустранен/възникват задължения и за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/. Договорът за продажба е неформален по принцип.

Продавачът има две основни задължения - да прехвърли собствеността /чл.183 от ЗЗД/ и да предаде продадената вещ /чл.187 от ЗЗД/. Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл.24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъп­ва по силата на самия договор без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещно правно действие на продажбата. От този момент продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача заедно с риска от случайното погиване на вещта.

Едно от изключенията на това правило е установено в чл.24 ал.2 от ЗЗД. Това изключение се отнася до търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя род, каквито са процесните сделки. В този случай, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени.

Според прежде цитираните разпоредби на чл.25 ал.2 от ЗДДС, за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка на стоки, следва да се установи едно единствено нещо - прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, съответно извършването на услугата – по настоящото дело на транспортната услуга фактурирана от „ДЖИ ЕЛ СТРОЙ” ЕООД.

Ето защо, в случая, с оглед предмета на правния спор между страните,  фактите, позитивното проявление на които следваше да бъде установено в производството, за да се формира краен извод, че данъчните събития са нас­тъпили, бяха физическото предаване на процесните родово определени стоки, от продавача на купувача по сделката и съответно заплащане на дължимата цена за стоките или услугите на доставчика, респективно извършването на услу­гата.

При положение, че обсъжданите стоки, бяха индивидуализирани и преда­дени на жалбоподателя, то очевидно не би имало никакви пречки за установя­ването на тези позитивно проявени юридически факти. Достатъчно в тази насо­ка бе да се въведат като данни и да се докаже: от кого, на коя дата,  с какъв транспорт са превозени стоките, кой е предал и кой е приел стоките, къде са съхранявани същите, да се представят експедиционни бележки, пътни листове, извлечения от счетоводни сметки и пр.

Нито в хода на административната процедура, нито пък в хода на съдеб­ното производство, жалбоподателят не е направил каквото и да е конкретно изявление в тази насока. Представени са единствено копия на сами­те фактури и документи във връзка с тяхното счетоводно отчитане.

Не се заявиха и съответно не се установиха данни за конкретния начин, вре­ме и място на предоставянето на стоките, колко и кои физически лица са ги приели, с какъв транспорт са превозени. В хода на извършените насрещни про­верки за част от фактурите се установява, че не са били отразени и в днев­ниците за продажби.

Само и единствено установяването на тези обстоятелства би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени така, както предвижда правилото на чл.25 ал.2 от ЗДДС. Наложителността на това установяване пък произтича от обстоятелството, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки, за всяка една от които твърди да е позитивно проявен юридически факт. Това определя и тежестта на доказване в конкретния казус.

Тук следва да се има в предвид и общото пра­ви­ло на чл.154 ал.1 ГПК, във връзка с §2 от ДР ДОПК, като лице, претендиращо право на данъчен кре­дит, след­ва да докаже по пътя на пълното доказване, че са на­ли­це законо­ус­тановените пред­­по­ставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на пра­во­то на да­нъ­чен кре­дит. Като лице, черпещо и бла­го­п­ри­ятни за себе си пос­ледици от пред­ста­ве­ни­те в хода на ревизията документи, именно жалбопо­дателят и пред ре­ви­зи­ра­щите ор­­гани е следвало по несъмнен на­чин да уста­нови, че отношенията са та­ки­ва, как­ви­то са се твърдяли от него.

Поради всички изложени съображения, се налага изводът, че процес­ните фа­­к­тури, издадени от всеки един от преките доставчици не удостове­ря­ват осъ­ще­ст­вена облагаема доставка по сми­съла на чл.6 ал.1 ЗДДС, респективно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС в сила от 01. 01.2007г. и възникнало данъчно събитие по сми­съла на чл.25 ЗДДС, поради което и следва да се приеме, че по тях е на­числен неп­­ра­во­­ме­рно данък, и на основание чл.70 ал. 5 ЗДДС следва да се от­каже пра­­во­то на да­нъчен кредит за получателя по тях.

            Жалбо­по­дателят, следваше да докаже по пътя на пъл­но и главно до­каз­ване, че процесните фактури удос­то­ве­ря­ват реални достав­ки, тъй като именно той носи доказателствената тежест относно факта, релеван­тен за спорното право на данъчен кредит, който е предмет на глав­но­то доказване (нали­чи­е­то на действително извършени доставки).

За признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е уста­но­вено осъществяване на фактурираната доставка. В този смисъл е и решението на СЕО по дело С-152/02 и решение на СЕС по дело С-324/11.С това доказване стра­ната не се е справила. Т.е. не може да се приеме, че се касае до действия на дос­тав­чика, за които получателят трябва да отговаря или че администрация е прех­вър­лила върху данъчни субект собствените са за­дъл­жения по осъществяване на кон­трола. Ако процесните доставки са извършени реално, то както доставчикът, та­ка и самият получател следва да притежават до­ка­зателства за това изпълне­ние.

Наличието само на фактури не може да бъде до­ка­зателство за реалното из­пъл­нение на доставките. За реалността на доставките винаги трябва да се пред­с­та­вят достатъчно убедителни писмени доказателства по из­пъл­нението им, какви­то в случая липсват.

Действително, както нееднократно СЕС в своите решения подчертава, прин­ципът на данъчния неутралитет изисква освобождаване от ДДС да се пре­дос­тави, ако материалноправните изисквания са изпълнени, дори и ако данъч­но­­за­дъл­же­ните лица са пропуснали някои формални изисквания.Същият този съд обаче при­ема, че това не е така само ако нарушаването на тези формални изисквания въз­­­препятства доказването по си­гурен начин на изпълнението на материалноп­рав­­­ните изисквания, и самото данъчно задължено лице участва или според обек­тив­ни факти се установи, че е било длъжно да знае, че участва в данъчна измама. Всъщ­ност в последната хипотеза Съдът приема, че лицето няма основание да се позовава на принципа на данъчния неутралитет.

Следователно, от получателя по дадена доставка е оправдано да се иска да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които разумно могат да бъдат изис­квани от него, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не води до участието му в данъчна измама.

Т.е. ако лицето, въпреки че е действало добросъвестно и е взело всички ме­р­­ки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, не може да предостави дру­ги писмени доказателства, за това, че е придобил правото да се разпорежда като собственик с дадена стока, извън притежаваната от него фактура и данни за сче­товодното й отразяване, то правото му на данъчен кредит не може да бъде от­ка­зано, като в тези случаи казус следва да намери своето разрешение съобраз­но ци­тираното по-горе Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС.

Заедно с това обаче установяването на правопораждащия задължението за доставката юри­ди­чес­ки факт е само индиция за реалността на разместване­то на блага при изпъл­нението.

Субект на изпълнението/пряко или чрез други лица/ следва да бъде дос­тавчикът. Осигуряването на изпълнение от различно лице не може да има за пос­ледица възникването на право на приспадане на данъчен кредит. Косвено до­казателство за различно от изпълнителя, респ. подизпълнителя лице, извър­шило услугата по спорната фактура, е отсъствието на придобити количества от доставяната стока преди това и на съответни оръдия на труда, чрез които да се извърши това доставяне, както и на достатъчно в качествено и количествено отношение заети лица.

С косвени доказателства може да се проведе успешно насрещно доказ­ване. Това е сторено от приходната администрация и е разколебана убедител­ност­та на главното доказване на претендиращия право на данъчен кредит.

Последицата е прилагането на правилата на доказателствената тежест, из­разени в обвързаността на съда да приеме за несъществуващи юридичес­ките факти, за които черпещата благоприятни правни последици от осъществя­ва­нето им страна не проведе главно пълно доказване.

Без да е извършена услугата с арг. от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС не възниква данъчно събитие, поради което не е породено задължението по чл.25 ал.6, т.1 ЗДДС за начисляване на данъка.

Това определя начисляването на данъка, съдържащо във фактическия със­тав и издаването на процесните фактури/вж. чл.86 ал.1, т.1 ЗДДС/, като неп­равомерно и изключващо правото на приспадане на данъчен кредит – чл.70 ал.5 ЗДДС.

Именно направените по – горе изводи са валидни за твърдяните за из­вър­ше­ни спорни доставки през ревизираните периоди, тъй като е налице поре­дица от свързани факти от социалната действителност, посочени по – горе, кои­­то разколебават при това съществено достоверността на тезата на задъл­жения су­бект за реално осъществени доставки.

По отношение на придобития лек автомобил „Опел Зафира”, предмет на ВОП от Германия, то преди всичко следва да се посочи, че съгласно чл.70 ал.1, т.4 ЗДДС, пра­вото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са из­пъл­нени условията на чл.69 или 74, когато е придобит или внесен мото­циклет или лек автомобил.

В случая от съществено значение за разрешаване на спорните въпроси е извършеното категори­зи­ра­не на автомобила от производителя в сертификата за съответствие и от органа на МВР в регистрационното производство, прик­люч­ващо с издаване на свидетелство за регистрация/което е с характер на раз­решение за движение на МПС по пътищата от републиканската пътна мрежа/.

Със сертификата за съответствие производителят декларира пред купу­вача, че придобитото от него превозно средство съответства на законода­телст­вото в Европейския съюз, което е в сила към момента на производството на пре­возното средство.

 В регистрационното производство сертификатът за съответствие позво­лява на компетентните органи на държавите-членки да регистрират превозни средства, без да трябва да изискват заявителят да представя допълнителна техническа документация/вж. приложение №9 от ДИРЕКТИВА 2007/46/ЕО НА ЕВРО­ПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТИ НА СЪВЕТА от 5 септември 2007 година за съз­да­ване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ре­мар­кета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназ­на­чени за такива превозни средства/.

Тази декларация предполага произведения автомобил да съответства на одобрения тип – арг. от чл.18, § 1 от Директива 2007/46/ЕО. Категорията на авто­­мобила е част от сертификата за типово одобрение ЕО на превозното средст­во/вж. приложение № 6 от Директивата/. Преценката за категорията се из­върш­ва от органа по одобряването /чл. 8 от Директивата/.

Според чл.149 ал.1, т.3 ЗДвП към категория N 1 принадлежат моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допус­тима максимална маса не повече от 3,5 t. Предназначението на автомобила за превоз на товари го дисквалифицира като лек в съответствие с дефиницията на § 1, т. 18, изр. 2, пр. 1 от ДР на ЗДДС.

Щом ограничението на чл.70 ал.1, т.4 от ЗДДС на правото на приспадане на данъчен кредит е само за мотоциклети или леки автомобили, то прилагането му за доставката на процесния автомобил ще е неправомерно само, ако се установят, релевантните факти/посочени вече по-горе/, за да бъде третиран той като такъв за превоз на товари.

В случая оспорващият, вкл. и при съдебното дирене, не представи серти­фикат за съответствие, издаден по силата на сочената Директива, от който да е видно, че автомобилът е бил определен за такъв от категорията N1, т.е. това­рен автомобил и като такъв е бил регистриран и на територията на Ре­публика България, за което пък не е представено и свидетелство за регистра­ция в КАТ.

В тази връзка обаче по делото се намират/л. 851 и сл./ документите за закупуване на МПС-то от Германия, където изрично е посочено, че процесното пътно превозно средство е фабрично седемместно, обстоятелство което не е оспорено от приходната администрация, поради което за него не е приложима дефинитивната новела на §1, т.18 от ДР на ЗДДС /в редакцията си през 2008г./, според която то се определи като „лек автомобил” само ако броя на местата на сядане без мястото на водача не превишава 5.

Именно поради това и ограничението по чл.70 ал.1,т.4 ЗДДС не ще е нали­це, а право на данъчен кредит може да бъде упражнено от субекта, тъй ка­то автомобилът определено не е “лек” по смисъла на ЗДДС в интересуващия ни аспект.

Това обоснова извода на настоящия състав за отмяна на РА в тази му част като незаконосъобразен.

            На основание чл.161 ал.1 от ДОПК на администрацията се дължи юрис­консултско възнаграждение по съразмерност, което съобразно чл.8 във връзка с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на ад­вокатските възнаг­раж­­дения се констатира да е в размер на 6 144 лева.

  Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт №161301912 от 09.08.2013г., издаден от М.Л., на длъж­ност Гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – Плов­див и РА № 1325841 от 15.08.2013г. за поправка на РА, в ЧАСТТА, потвър­дена с решение №1102/23.10.2013г. на Директор Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, с която на „СКАЙ ПЕТРОЛЕУМ“ЕООД със седалище и ад­рес на управление * е отказан данъчен кредит в размер на 3 188,40 лева, ведно с прилежащите лихви, съгласно Протокол по чл.117 ЗДДС №...27 от 30.06.2008г. за периода м. юни 2008г., като НЕЗАКОНО­СЪОБ­РА­ЗЕН, като ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СКАЙ ПЕТРОЛЕУМ“ЕООД със седалище и ад­рес на управление * против ревизионен акт №161301912 от 09.08.2013г., издаден от Р. Б.Т., на длъж­ност Гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив и РА № 1325841 от 15.08.2013г. за поправка на РА, в останалата обжалвана част, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА „СКАЙ ПЕТРОЛЕУМ“ЕООД със седалище и ад­рес на управле­ние * да заплати на Дирекция “ОДОП” – Плов­див при ЦУ на НАП су­мата от 6 144/шест хиляди сто четиридесет и четири/ лева  разноски по делото по съразмерност.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: