Р Е Ш Е Н И Е

№ 213

гр. Пловдив, 21.Януари. 2014 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на 14 януари, през две хиляди и четиринадесета година в състав:                      

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                                             ТАТЯНА ПЕТРОВА

при секретаря М.Ч. и участието на прокурора  БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от Председателя к.н.а.х дело № 3557 по описа за 2013год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на РЗИ-Пловдив,чрез процесуалния представител Р.А.Г.,началник отдел „Правен“ към РЗИ-Пловдив срещу Решение № 2522 от 09.10.2013 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХVIIІ  н.с, постановено по НАХД № 3870 по описа на същия съд за 2013г., с което е отменено НП № II-Б-173 от 22.05.2013г. на Директора на РЗИ-Пловдив за налагане на имуществена санкция в размер на 600 лева на д-р Р.Г.Д.-К.,с.*****, БУЛСТАТ ***** на основание чл.229,ал.2 от Закона за здравето за нарушение на чл.13,ал.1 и ал.2 от Наредба № 15/12.05.2005г. за имунизациите в РБ.

Поддържат се касационни основания за неправилност на обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба д-р Р.Д.К., редовно призована не се явява и не дава становище по жалбата.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна.

 

След като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведеното касационно основание и доводите на страните, Административен съд Пловдив, след съвещание, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на касационната жалба:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

По същество:

Пловдивски районен съд е бил сезиран с жалба на д-р Р.Д.К. против Наказателно постановление /НП/ № ІІ – Б - 173 от 22.05.2013 г. на Директор на РЗИ – Пловдив, с което на жалбоподателката на осн. чл. 229, ал.2 от Закона за здравето е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 13, ал.1 и ал.2 от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България /публ. в ДВ, бр.45/2005 г., изм. и доп. ДВ, бр.77/2012 г./.

Искано е намаляване размера на наложеното административно наказание.

В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателствени средства. Установено е,че на 15.04.2013 г. от държавен здравен инспектор в РЗИ – Пловдив Ю.К.К. била извършена документална проверка относно достоверността на данните в представените отчети за извършените задължителни планови имунизации и реимунизации от личните лекари за І – во тримесечие на 2013 г. в отдел ПЕК, Дирекция НЗБ при РЗИ – Пловдив, в практиката на жалбоподателката. В хода на проверката било установено, че същата не е отчела извършените от нея задължителни имунизации и реимунизации в РЗИ – Пловдив, което отчитане се извършва всяко тримесечие в срок до 5 – то число на следващия месец, чрез представяне на сведение по образец за извършените задължителни имунизации и реимунизации /Приложение № 7/ от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България за изтеклото тримесечие и с натрупване от началото на годината. В конкретния случай отчитането е обхващало първото тримесечие на 2013 г., като д-р К. е следвало да представи отчетите до 05.04.2013 г., което свое задължение тя не е изпълнила. Същата като лекар по чл. 11, вр. чл. 15, ал.1, т.2 от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България, а именно лекар, който прилага биопродукти – личен лекар, извършващ задължителните планови имунизации и реимунизации, е получила на 08.03.2013 г. от отдел ПЕК ваксини, предварително лично заявени и необходими за обхващане на подлежащите през първото тримесечие на 2013 г. пациенти от практиката й, като е следвало да ги отчете в РЗИ – Пловдив до 05.04.2013 г., но не е сторила това.

За така констатираното нарушение е съставен АУАН № 243 от 15.04.2013 г. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 13, ал.1 и ал.2 от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от същия без възражения. Препис от АУАН й бил предявен и връчен на същата дата.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на д-р Р.Д.-К., със седалище и адрес на управление: с.*****, БУЛСТАТ: 115785180, на осн. чл. 229, ал.2 от Закона за здравето е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 13, ал.1 и ал.2 от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България /публ. в ДВ, бр.45/2005 г., изм. и доп. ДВ, бр.77/2012 г./.

При установената и безспорна фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че е доказано по пълен и непротиворечив начин извършването на нарушение на чл. 13, ал.1 и ал.2 от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България. За да отмени наказателното постановление, районният съд е намерил, че е допуснато процесуално нарушение, което е съществено и обуславя незаконосъобразност на индивидуалния административен акт. Касае се за допуснатата неточност в НП, при която като санкционирано лице е посочено физическото лице, а е наложено административно наказание – имуществена санкция, предвидено единствено за едноличните търговци и за юридическите лица.

Настоящият касационен състав не е съгласен с изложените от  районния съд мотиви, но намира обжалваното решение за правилно ,като краен резултат. Не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна на наказателното постановление, пропускът да се изпише името на едноличния търговец, в случай, че са изписани всички индивидуализиращи негови белези,а липсва само абревиатурата „ЕТ“. Това е така, тъй като тук не става въпрос за два различни правни субекта, нито е налице колебание в това на кого именно е наложено административното наказание и кой е санкционирания нарушител. Иначе би било, ако се касаеше за юридическо лице, чието наименование не е изписано,а е посочен само неговия управител ,като физическо лице. Ето защо възприетото от първоинстанционния съд не може да бъде споделено.

Независимо от гореизложеното, съдът намира,че обжалваното наказателно постановление правилно е било отменено. От административната преписка не се установява да са настъпили някакви вредни последици в резултат на установеното нарушение. Не се сочи и нарушението да е повторно. От тук, остава неясен въпросът защо административно –наказващия орган не е изложил мотиви за това дали и защо констатираното нарушение не е маловажен случай. По смисъла на чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може: а) да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание". В Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г., постановено по т. д. № 1/2005 г. на ОСНК при ВКС, което е задължително за прилагане както от правораздавателните органи, така и от административните органи категорично се приема, че изразът в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН "може" не предполага действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност на съответния административен орган. Следователно при издаване на наказателното постановление той е длъжен да извърши и преценка дали са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН и съответно да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административно нарушение, от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Легално определение за "маловажен случай" се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК според която това е такова деяние, при което извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката се прави на база конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Тази проверка включва в обсега си обективни и субективни признаци, касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези.

В конкретния случаи е било възможно и е следвало АНО вместо да наказва, да приложи чл. 28 от ЗАНН и само да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Като не е сторил обаче това, директорът на РЗИ Пловдив е нарушил материалния закон, нарушил е и дадените задължителни указания в Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г., постановено по т. д. № 1/2005 г. на ОСНК при ВКС.

Съобразявайки горното, Административният съд счита, че решението на ПРС е правилно и законосъобразно и при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2522 от 09.10.2013 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХVIIІ  н.с, постановено по НАХД № 3870 по описа на същия съд за 2013г., с което е отменено НП № II-Б-173 от 22.05.2013г. на Директора на РЗИ-Пловдив за налагане на имуществена санкция в размер на 600 лева на д-р Р.Г.Д.-К.,с.*****, БУЛСТАТ ***** на основание чл.229,ал.2 от Закона за здравето за нарушение на чл.13,ал.1 и ал.2 от Наредба № 15/12.05.2005г. за имунизациите в РБ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :