Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 211

20.01.2014 г.

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХХІІІ състав, в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:              1. АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

2. ЗДРАВКА ДИЕВА

 

при секретаря Д.Караиванова и при участието на прокурора Михов, като разгледа КНАХД № 3561 по описа на съда за 2013 г., докладвано от СЪДИЯТА МИТРЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по постъпила касационна жалба от В.М.В.,*** срещу Решение № 2539/09.10.2013 г., постановено по НАХД № 4363/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 6420/13 от 11.06.2013г на ВРИД Началник сектор ПП към ОД на МВР - Пловдив, с което, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лева за извършено административно нарушение по чл.104А от ЗДвП.

В касационната жалба като основания за отмяна се сочат нарушения на материалния и процесуалния закон на решението на Районния съд. Претендира се то да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

Ответната страна по жалбата, чрез процесуалния си представител, взема становище за законосъобразност и правилност на обжалваното решение. Моли за оставянето му в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Районния съд да бъде оставено в сила.

Административният съд, като взе предвид наведените доводи за отмяна на решението и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Касационната жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК, прилагането на материалния закон следва да бъде преценено въз основа на следните факти, установени от районния съд.

На 13.05.2013г около 20.50 часа в гр.Пловдив, бул.”В. Левски” жалбоподателят като водач на МПС, управлява л.а. „Ауди А6” срещу № 12, в посока към № 14 , като използва мобилен телефон по време на движение без устройство „свободни ръце”, при което е прието, че виновно е нарушил чл.104А от ЗДвП. За тези обстоятелства е съставен АУАН, а въз основа на него е издадено и обжалваното НП.

Тези факти са приети за безспорно доказани от въззивната инстанция с оглед доказателствата по делото. Районният съд е приел за категорично установено, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление не страдат от съществени пороци, допуснати при провеждане на административнонаказателното производство. Възприел е също така и тезата, че извършеното нарушение се потвърждава безспорно от събраните по делото доказателства. Поради горното е постановил обжалвания съдебен акт, с който е потвърдил наказателното постановление.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Неоснователни са възраженията на касатора относно допуснати съществени процесуални нарушения от страна на Районен съд Пловдив, които са довели до нарушаване на правото му на защита и до опорочаване на съдебния акт. Видно от приложената по делото призовка, върната в цялост, длъжностното лице Петлешкова, призовкар при Районен съд Пловдив е удостоверило надлежно неоткриването на В. на посочения от самия него адрес. Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗАНН, съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес, следователно въззивната инстанция не е допуснала твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на процесуалните правила като е дала ход на делото в откритото съдебно заседание на 19.09.2013 г.

На следващо място, за да постанови решението си съдът е приел, че обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно, като издадено при безусловно доказано административно нарушение, извършено при осъществяване на дейността на касатора и без при това да е допуснато съществено процесуално нарушение.

    От страна на жалбоподателя, както в хода на административнонаказателното, така и в съдебното производство не се представиха доказателства, които да опровергават залегналите в АУАН и в НП констатации.

Изводите на Районния съд се възприемат изцяло от настоящата касационна инстанция. Изложените от касационния жалбоподател аргументи в насока допуснати процесуални нарушения, недоказаност на извършеното деяние, както и неговата несъставомерност не могат да бъдат споделени.

Касационният състав счита, че обстоятелствата по делото са изяснени с оглед събраните доказателства и налагат обоснован извод, до който е достигнал и въззивният съд, че касаторът е извършил вмененото му нарушение. При провеждане на съдебното следствие не са внесени каквито и да било съмнения в правилността и законосъобразността на действията на контролните органи, както и в констатираните от тях факти. Постановявайки решението си, Районният съд е сторил това въз основа на всестранно изяснена фактическа обстановка и е достигнал до верни изводи относно приложимостта на разпоредбите на закона. Споделят се изводите, че жалбоподателят е управлявал МПС и същевременно е ползвал мобилен телефон без специално предназначеното за тази цел устройство, като ирелевантно е обстоятелството дали е осъществявал разговор по телефона.

Наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН при индивидуализация на наказанието и тежестта на извършеното нарушение. Съдът правилно е приел, че с оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен, а наложената  имуществена санкция е справедлива и съответства на извършеното нарушение.

Така описаните обстоятелства водят до обоснования извод за правилност и законосъобразност на решението на въззиввната инстанция. Не са налице основанията, посочени в касационната жалба. Следва решението на Районния съд да бъде оставено в сила.

 

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2539/09.10.2013 г., постановено по НАХД № 4363/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    /п/

 

 

ЧЛЕНОВЕ:              1. /п/

 

 

 

2. /п/

 

 

 

Вярно с оригинала

 

Секретар:

 

 

АМ