РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ .279

 

 

гр. Пловдив, 29.01.2014 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА  ДИЧЕВА

                             МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                              

при секретаря М.Ч. и участието на прокурора БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от чл.съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА к.н.а.х дело № 3575 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от юрисконсулт М.М., процесуален представител на Териториална дирекция на НАП – гр. Пловдив против Решение № 2661 от 18.10.2013г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по н.а.х.д. № 1949 по описа на съда за 2013г., с което е отменено Наказателно постановление № 63780-S017192/08.06.2012г., издадено от Заместник териториален директор на ТД на НАП -  гр. Пловдив, с което на “П.к.- Б.“ – гр.Баня, БУЛСТАТ ******, представлявано от В.В.Б., е наложена на основание чл. 355 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл. 7 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

Поддържаните касационни основания се субсумират в извода, че атакувания съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Поддържа се, че в случая е спазен преклузивния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, като не е последвал по - благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, и като е приел обратното, първоинстанционния съд е постановил неправилен съдебен акт. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление. Ангажират се и доказателства във връзка с доводите за спазване на преклузивния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за образуване на административнонаказателното производство.

3. Ответникът по касационната жалба “П.к.- Б.“ – гр.Баня не е изразил конкретно становище по жалбата.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от “П.к.- Б.“ – гр.Баня срещу Наказателно постановление № 63780-S017192/08.06.2012г., издадено от Заместник териториален директор на ТД на НАП -  гр. Пловдив.

 Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № S017192 от 21.01.2012г., съставен от Ж.Д.И. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив.

Обективираните в АУАН констатации се свеждат до следното:

“П.к.- Б.“ – гр.Баня в качеството си на осигурител е извършило административно нарушение, като не е изпълнило вмененото му с чл. 7, ал. 1 от КСО задължение да внесе по сметката на ТД на НАП – гр. Пловдив в законоустановения срок задължителни осигурителни вноски за фондовете на ДОО за периода 01.07.2011 г. – 31.07.2011г., на работещите в дружеството по трудово правоотношение 15 лица. В хода на проверката е установено, че за периода м.07.2011 г. възнагражденията на работещите по трудови правоотношения в дружеството работници и служители са начислени, но не са внесени от страна на дружеството - осигурител. Дължимите осигурителни вноски за фондовете на ДОО за м.07.2011г. в размер на 1149, 80 лв. е следвало да бъдат внесени до края на месеца, следващ месеца през който е положен труда, тоест до 31.08.2011г., но същите не са внесени по сметка на ТД на НАП – Пловдив в законоустановения срок, съгласно чл.7, ал.3 от КСО.

В АУАН е посочено, че нарушението е установено на 21.01.2012г. при извършена проверка, документирана с ПИП № 1201356/21.01.2012 г.

Така установеното деяние е квалифицирано като административно нарушение по чл.7, ал.1 от КСО.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена в спорното НП.

7. С обжалваното решение районният съд е отменил издаденото наказателно постановление. За да постанови посочения резултат, първоинстанционния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи незаконосъобразността на наказателното постановлене и отмяната му само на това процесуално основание, тъй като в случая не е спазен 3 - месечния срок, съгласно чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Наред с това, и като основание за отмяна на наказателното постановление, съдът е приел също така, че с оглед отмяната на санкционната норма на чл.355, ал.1 от КСО, е налице по - благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, като, след като деянието, вече не е скрепено с административна санкция, то същото не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.

ІV. За правото :

8. В случая, следва да се констатира, че е изтекла абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване по чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Несъмнено е, че по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, в административно-наказателното производство, следва да се прилагат правилата от­носно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидени в НК, когато съ­щите не са намерили уредба в ЗАНН.

В този смисъл и доколкото абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК е обстоятелството изключващо отговорността /по аргумент на нормата и на чл.24 ал.1 т.3 от НПК, съобразно която правна норма, изтеклата давност е обстоятелство, изключващо отговорността, така и Тълкувателно решение №112/16.12.1982г., по н.д. № 96/82г. на ОСНК/, то безспорно, при липса на съответната уредба в ЗАНН /в последния липсва уредба именно на такава абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано вече административно-наказателно производство, да се преклудира възможността на държавата да ангажира отговорността на дадено ли­це за извършено от него нарушение/, следва този институт да намери приложение и в административно-наказателното производство.

Все в тази насока е необходимо да се добави още, че института на абсолютната погасителна давност, няма своята изчерпателна уредба в нормата на чл.82 от ЗАНН. Последната регламентира единствено давността за изпълнение на вече наложено наказание, включително на абсолютната погасителна давност за изпълнение на вече наложено наказание, но не абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, която няма уредба в ЗАНН и съответно, както се каза, по силата на чл.11 от същия закон, следва да се приложи нормата на чл. 81, ал. 3 от НК.

Прилагането, поради липса на изрична правна уредба в ЗАНН, на института на абсолютната давност уреден в чл. 81, ал.3 от НК, следва да бъде сторено обаче, не във връзка с правилата възведени в чл. 80 от НК, а във връзка с правилата и сроковете установени в чл. 34 от ЗАНН. Последно посочения нормативен текст от ЗАНН съдържа изчерпателна правна уредба на давностните срокове /сиреч, в случая не е налице непълнота в уредбата по ЗАНН/ и точно поради това, именно те следва да се съобразят при приложението на абсолютната давност по чл. 81, ал.3 от НК.

В случая отговорността на ответното дружество е била ангажирана на основание чл. 355, ал.1 от КСО за невнесени в срок осигурителни вноски за  фондовете на ДОО за м. Юли 2011г., срокът за чието внасяне на основание чл.7, ал.3 от КСО от е изтекъл, съответно на 31.08.2011г., т.е. следва да се приеме, че към този момент нарушението е било осъществено.

9. При това положение, срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е една година и половина, и е изтекъл съответно към 01.03.2013г. Този извод не се променя в никаква степен от обстоятелството, че със законодателната промяна на чл.34, ал.1 от ЗАНН/ДВ, бр. 77 от 2011 г./., е регламентиран двугодишен давностен срок за нарушения от категорията на процесните. В тази връзка е достатъчно да се посочи, че давността е материално - правен институт, и по отношение на нея е приложим нормативния акт, който е бил в сила към момента на осъществяване на спорното правоотношение, в случая на извършване на административното нарушение. Поради това, в случая за определяне на абсолютната давност, е приложим едногодишния срок, регламентиран в редакцията на нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, действала към момента на извършване на нарушението  /Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2007г./. Впрочем този извод следва и от разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН в редакцията й / Изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г./, регламентираща едногодишен давностен срок за нарушения от категорията на процесните, е по - благоприятна такава, спрямо новата редакция на нормативния текст на чл.34, ал.1 от ЗАНН, въвеждаща по - дълъг давностен срок за тези нарушения – двугодишен.

Доколкото давността за наказателно преследване е период от време, определен в закона, с изтичането на който Държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване, то на основание  чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, процесното наказателно постановление, следва да бъде отменено.

10. Това именно е и резултатът, постановен от първоинстанционния съд и затова той ще следва да бъде оставен в сила.

С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 2661 от 18.10.2013 г. на Районен съд Пловдив, ХVI   н.с., постановено по НАХД №  1949 по описа на същия съд за 2013г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                         2.