Р Е Ш Е Н И Е

 

  167

 

гр. Пловдив, 16 януари 2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Административен съд – Пловдив, ХХ  касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

                                                      ЧЛЕНОВЕ: Т. КОМСАЛОВА

                                                                                          ЙОРДАН РУСЕВ

        при секретаря Т.К., и с участието на прокурора ГЕОРГИ ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев КНАХД № 3584 по описа на Административен съд – Пловдив за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е по реда на Глава Десета от Административно-процесуалния кодекс / АПК / във връзка с чл. 63 ал. 1 предл. 2 от Закона за административните нарушения и наказания / ЗАНН /.

С решение № 2602 от 15.10.2013г., постановено по  НАХД № 4705 по описа за 2013г. на ПРС, ХХIV-и наказателен състав е потвърдено НП                     № 63411-F061804 от 12.07.2013г. издадено от Директор на Дирекция “Контрол” при ТД на НАП Пловдив, с което на ЕТ„****”, **** на основание чл.180, ал. 2, във вр. с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1565,16лв.

        Недоволен от решението е останал наказаният търговец и с касационна жалба, подадена от пълномощник, го обжалва с претенция за отмяната му, респективно отмяна и на наказателното постановление.

        Ответникът по касация- ТД на НАП Пловдив, редовно призован, не взема становище по депозираната жалба. 

         Участвалият в производството прокурор от Окръжна прокуратура-Пловдив изразява становище, че жалбата е основателна и като такава решението следва се отмени.  

        Касационната инстанция, след като провери правилността на постановеното решение, предвид на наведените в жалбата основания и въз основа на доказателствата по делото, установи следното:

         Жалбата е подадена в предвидения от закона срок от страна, имаща право да стори това и поради което е допустима, но разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Районният съд от фактическа страна от събраните пред него доказателства е установил, че ЕТ„****” не е начислил ДДС в размер на 1 565.16 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 9 390.96 лв., извършени за данъчен период 01.01.2013 г. - 31.01.2013 г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно, тъй като е достигнало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 57 579,78 лв. формиран за периода 01.02.2011 год. до 31.01.2012 год. от търговия на дребно с лекарства и други фармацевтични стоки от обект - аптека, находяща се на адрес: с. Брани поле, община Родопи, ул. „Родопи“ 25.

 Нарушението е било установено при извършена служебна проверка  на 05.04.2013г. в ТД на НАП Пловдив, за което е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F061804 от 21.05.2013г.Въз основа на него било издадено и спорното наказателно постановление.

        При тези фактически дадености първоинстанционният съд е приел, че НП е законосъобразно като в мотивите на обжалваното решение са обсъдени подробно възраженията на жалбоподателката.  Така постановеното решение е законосъобразно и правилно. 

НП е издадено за това, че данъчно задълженото по ЗДДС лице ЕТ Чунчукова не е начислило ДДС в размер на 1565,16 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 9390,96 лв., извършени за данъчен период 01.01.2013г. – 31.01.2013г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно, тъй като е достигнат облагаем оборот по смисъла на чл.96 ал.2 ЗДС, формиран за периода от търговия на дребно с лекарства и други фармацевтични стоки от обект – аптека в с.Брани поле. Лицето е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.02.2012г. вкл., но е подадено на 26.03.2013г. с вх. № 1639113000007116.

В хода на делото пред ПРС едноличния търговец е представил коментираните от адм.нак орган финансови отчети с №№ 61/03.01.2013г. и 62/17.01.2013г. , както и договор № 163029 от 01.07.2011г. с НЗОК. В НП са вписани всички документиращи проверката протоколи. Разграничени са доставки с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение по договора и останалия оборот от касови продажби /без фактури/, които са отразени на регистрирано фискално устройство с посочен индивидуален номер и номер на фискална памет.

Протоколът за извършена проверка от 05.04.2013г. е цитиран в АУАН и в НП. Процедурата по регистрация /по заявление, по инициатива на органа по приходите/ е подчинена на изисквания за целите на регистрация по ЗДДС. В ЗАНН не е предвидено съставяне на нарочен протокол от извършена проверка, който да бъде годно основание за съставяне на АУАН, но няма пречка констативен протокол да послужи за съставяне на АУАН, като в този случай фактите са ограничени в рамката на установеното с КП. Конкретиката на разглеждания случай без съмнение е изисквала документална проверка / и по арг. от чл.40 ал.4 ЗАНН/, извършена и удостоверена в протокола от 05.04.2013г.

Действително, протоколът не е елемент от процедурата по установяване на административно нарушение и съдържанието му няма обвинителна функция и на практика представлява извънпроцесуален акт. От значение е, че констатациите от протокола представляват съдържание на АУАН за конкретния данъчен период и различни установявания не са правени. АУАН е връчен редовно.

В случая извършената проверка е документирала действия по повод регистрацията по ЗДДС, ведно с наложителната допълнителна такава за установяване конкретния размер на неначисления данък. Едноличният търговец е регистриран по ЗДДС, считано от 10.04.2013г. с Акт за регистрация, връчен на тази дата.

Правото на защита не е ограничавано - текстовото съдържание на АУАН и НП не водят до съмнение за това дали и какво нарушение е извършено / чл.53 ал.2 ЗАНН /. Следва да се има предвид, че задължение на административнонаказващият орган е да изпрати НП с цялата преписка по издаването му /не само протокол от извършена проверка, а и всички цитирани в него материали – за които спор не е повдиган/. Съставен е Акт за регистрация и няма повод за съмнение за периода, за който е наложена санкцията.

Хронологията на документираните факти изключва съмнение за пропуснат срок по чл.34 ал.1 ЗАНН. Нарушението следва да е ясно и еднозначно описано, за да гарантира възможност на нарушителя за защита в правилна доказателствена насока, каквото е описанието в отмененото НП.

Според приложения договор с НЗОК /чл.20 ал.1 и чл.21 /, изплащане на дължими суми от възложителят е договорено да става в срок до 30 работни дни, считано от дата на представяне на документите по чл.20 ал.1 от договора, които в случая са финансовите отчети от 03.01.2013г. и 17.01.2013г. След като срокът е договорен до 30 работни дни, а не на 30-я работен ден, плащането  е възможно от следващ ден /след представяне на документите/ в периода до тридесетия ден. Тоест, правилно контролните органи са приели, че се касае до периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение и всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. При това положение следва, че дължимостта в случая възниква от 04.01.2013г. и от 18.01.2013г.  до изтичане на съответно 30 работни дни и правилно е определен периода и срока, до който е следвало да бъде изпълнено задължението.

Съгласно разпоредбата на чл.180 ал.1 ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лева, като същата е приложима и в случаите по ал.2, когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по ЗДДС в срок. Данъчно задължено лице по смисъла на закона е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея /чл.3 ал.1 ЗДДС/.

По отношение правната квалификация на деянието : по аргумент от чл.180 ал.4 ЗДДС, следва че нарушението – изпълнително деяние се съдържа в санкционната норма. Нормата на чл.86 ЗДДС се намира в Глава 8 – начисляване и внасяне на данъка от страна на регистрирано по ЗДДС лице. Едноличният търговец  е регистриран през м.04.2013г., а наложената санкция е за м.01.2013г., когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по ЗДДС в срок.

Дори да се приеме, че посочване на чл.86 ЗДДС в правната квалификация на деянието е необходимо за прецизност, то описанието на нарушението е в пълнота и съответствие с тази разпоредба.

        Въз основа на изложеното се установява, че не са налице касационните основания, визирани в чл. 348, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 63 от ЗАНН, за отмяна на обжалваното решение. Същото като валидно, допустимо и съответно на материалния закон следва да бъде оставено в сила.

        По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХ  състав

 

Р Е Ш И :

 

       ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2602 от 15.10.2013г., постановено по  НАХД № 4705 по описа за 2013г. на ПРС, ХХIV-и наказателен състав.

      Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

              

                                                  ЧЛЕНОВЕ: