Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

Град Пловдив, 08 януари 2014 година

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на седемнадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав: 

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3598 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.124 от Закона за държавния служител (ЗДС).

Образувано е по жалба на Х.Д.Г. *** против заповед № К-1739 от 31.10.2013 г. на кмета на Община Карлово, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДС е прекратено служебното правоотношение на Х.Д.Г. на длъжност началник отдел „Общинска собственост” към Дирекция „Кадастър, строителство, транспорт и общинска собственост“, с ранг ІV старши.

Твърди се, че заповедта е издадена без правно основание и е незаконосъобразна. Въпреки взетото решение № 1166 от 12.08.2013 г. на Общински съвет Карлово не е ясно в коя част на администрацията се намира отдела за общинска собственост. Погрешното поставяне на отдела в специализираната администрация е в основата на решението на ВАС, с което е била отменена предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. Твърди се също, че не е налице реално съкращаване на щата и на изпълняваната от жалбоподателката трудова функция като началник отдел „Общинска собственост“. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски. Съображенията по съществото на спора са преповторени в представената на 18.12.2013 г. писмена защита.

Ответният административен орган чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде отхвърлена, да се остави в сила заповедта и се присъдят разноски.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси непосредствено са засегнати от заповедта, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването й, извършено на 04.11.2013 г. при отказ на жалбоподателката, удостоверен с подписа на двама свидетели. Заповедта съгласно нормата на чл.124 ЗДС подлежи на съдебен контрол по реда Административнопроцесуалния кодекс. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е основателна поради следните съображения:

От приложената по делото административна преписка се установява, че с решение № 15, взето с протокол № 3 от заседание на Общински съвет Карлово, проведено на 30.11.2011 г., е одобрена общата численост и структурата на общинската администрация на Община Карлово, като в „Специализирана администрация” съществува Дирекция „Устройство на територията и общинска собственост”, в която съгласно длъжностното разписание в сила от 01.01.2012 г., утвърдено от кмета на общината, има три длъжности – началник отдел, главен експерт (4 бройки) и главен специалист (4 бройки). Въз основа на това щатно разписание със заповед № К-35 от 03.01.2012 г. на кмета на Община Карлово е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката, като основанието е било съкращаване на длъжността чрез обединяване на функциите на четири ръководни длъжности. С решение № 12776 от 03.10.2013 г. по адм. дело № 15033/2012 г. на ВАС, V о. (служебно известно на съда), тази заповед е отменена и със заповед № К-1642 от 14.10.2013 г. жалбоподателката е допусната на работа.

Междувременно преди възстановяването на жалбоподателката на предишната длъжност с решение № 1083, взето с протокол № 26 от заседание на Общински съвет Карлово, проведено на 25.07.2013 г. е одобрена новата обща численост и структура на общинската администрация, считано от 01.08.2013 г., което решение е отменено с решение № 1166 от 12.08.2013 г. в частта „Специализирана администрация“, №№ 12.1, 12.2, 12.3 и 12.4. Въз основа на тези решения, считано от 01.09.2013 г., кметът на общината е утвърдил ново длъжностно разписание, в което в специализираната администрация е обособен отдел „Устройство на територията и общинска собственост“ с четири направления, едното от които „Общинска собственост“, с две длъжности – главен експерт (1 бройка) и главен специалист (3 бройки). От представеното длъжностно разписание в сила от 01.09.2013 г. се установява също, че отдел „Устройство на територията и общинска собственост“ има началник, чиито код по НКПД съвпада с този на длъжността, заемана от жалбоподателката преди уволнението, както и че общата численост на администрацията по длъжностното разписание от 01.01.2012 г. и от 01.09.2013 г. не е намалена, а е увеличена от 146 бройки на 177 бройки, общата администрация е увеличена от 49 на 54 бройки, а специализираната администрация е увеличена от 28 на 73 бройки.

По делото са представени длъжностните характеристики за длъжността началник отдел „Общинска собственост”, утвърдени на 01.04.2004 г., 25.03.2008 г. и 17.07.2008 г., но не е представена длъжностна характеристика на длъжността началник отдел „Устройство на територията и общинска собственост“ по новото длъжностно разписание, което прави невъзможна преценката относно функциите, задачите и задълженията, утвърдени за нея и за длъжността, която е заемала жалбоподателката преди уволнението, съответно не може да бъде извършена преценка, дали е налице съвпадане на всички или част от тези функции, задачи и задължения.

Въз основа на тези факти съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, защото не са налице предпоставките на чл.106, ал.1, т.2 ЗДС. За да е налице съкращаване на длъжността, е необходимо тя да не съществува като наименование в длъжностното разписание на общинската администрация и като съвкупност от функции, задачи и задължения. В настоящия случай по категоричен начин се установява, че длъжността съществува като код по НКПД и като вид правоотношение, т.е., една от предпоставките на чл.106, ал.1, т.2 ЗДС не е осъществена и не може да се говори в настоящия случай за извършено съкращаване на длъжността. Още повече, че, както това се каза по-горе, в случая е налице увеличение на общата численост на администрацията (и обща, и специализирана), поради което категорично не може да се говори за съкращаване на щата.

При доказателствена тежест за административния орган да установи наличието на предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта правно основание – чл.106, ал.1, т.2 ЗДС, не бяха събрани доказателства, които да установяват наличието на съкращаване в щата, отпадане на функциите, задачите и задълженията, които са характеризирали длъжността, най-малкото същите са включени в длъжността на началник отдел „Устройство на територията и общинска собственост“. На практика нейното съкращаване е невъзможно, защото чрез тази длъжност се осъществява управлението на общинската собственост и защото, както е казал Върховният административен съд в решение № 12776 от 03.10.2013 г. по адм. дело № 15033/2012 г., с което е отменена предходната заповед от 03.01.2012 г. за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката, съгласно чл.7, т.4 ЗА общата администрация задължително включва звено „Управление на собствеността”. В случая структурата на общинската администрация не е съобразена с това законово изискване нито преди 01.09.2013 г., нито след тази дата, която структура е актуалната и към настоящия момент. Т.е., както решение № 15 от 30.11.2011 г., така и решения № 1083 от 25.07.2013 г. и № 1166 от 12.08.2013 г.  на Общински съвет Карлово и изготвеното въз основа на тях настоящо длъжностно разписание, явяващо се фактическо основание за издаване на оспорената заповед, противоречат пряко на нормата на чл.7, т.4 ЗА. Въпреки че съдът не е овластен да извършва косвен контрол за законосъобразност на други административни актове, каквито са посочените, той може да преценя тяхната законосъобразност, доколкото те са основание за издаването на обжалвания административен акт – предмет на делото. Противоречието на решения № 1083 от 25.07.2013 г. и № 1166 от 12.08.2013 г.  на Общински съвет Карлово с чл.7, т.4 ЗА в частта за мястото на звено „Управление на собствеността” е очевидно, поради което кметът е имал възможност съгласно чл.45, ал.3, 5 и 8 ЗМСМА да върне решенията за ново обсъждане  или да ги оспори пред съд, както и да иска спиране на изпълнението им. В този смисъл основателно е възражението на жалбоподателката, че нито общинският съвет, нито кметът са се съобразили с мотивите от отменителното решение на ВАС, а структурата на общинската администрация отново не отговаря на изискванията на Закона за администрацията. По изложените съображения оспорената заповед, като издадена въз основа на противоречащи на материалния закон решения на общинския съвет, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

От друга страна, дори да се приеме, че решенията на общинския съвет са законосъобразни, кметът на общината е извършил недопустима промяна в длъжностното разписание, която противоречи на решение № 1083 от 25.07.2013 г. и № 1166 от 12.08.2013 г.  на Общински съвет Карлово, съгласно които в отдел „Устройство на територията и общинска собственост“ са премахнати секторите като структурни единици и няма направления, каквито са посочени в утвърденото длъжностно разписание. Съгласно чл.21, ал.1, т.2 ЗМСМА общинският съвет одобрява общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството по предложение на кмета на общината. Т.е., не е в правомощията на кмета на общината да променя вече утвърдената с решение на общинския съвет структура на общинската администрация. Неговите актове по изпълнение на решението на общинския съвет следва да са съобразени с това решение и да не му противоречат. При наличие на противоречие, доколкото решението на общинския съвет е акт от по-висша степен, следва да се прилага решението на общинския съвет. В този смисъл изменението на структурата на отдела в длъжностното разписание в сила от 01.09.2013 г. е незаконосъобразно. На това основание оспорената заповед е необоснована, тъй като не се установява наличието на фактическите основания, посочени в нея, въз основа на които е прекратено служебното правоотношение.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна и оспорената заповед следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на разноските по делото, същото като основателно следва да бъде уважено и на основание чл.143, ал.1 АПК да бъде осъдена Община Карлово да заплати Х.Г. сумата 800 лева, представляваща платеното адвокатско възнаграждение. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Х.Д.Г., ЕГН **********,*** заповед № К-1739 от 31.10.2013 г. на кмета на Община Карлово, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДС е прекратено служебното правоотношение на Х.Д.Г. на длъжност началник отдел „Общинска собственост” към Дирекция „Кадастър, строителство, транспорт и общинска собственост“, с ранг ІV старши.

ОСЪЖДА Община Карлово да заплати на Х.Д.Г., ЕГН **********,***, сумата 800 (осемстотин) лева, разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                               Административен съдия: