Р Е Ш Е Н И Е

 

   № 163

 

гр. Пловдив, 16 януари 2014г.

 

В       И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ                                                                  ЧЛЕНОВЕ: Т. КОМСАЛОВА

                                                                                            ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря Т.К. и участието на прокурора ГЕОРГИ ДИМИТРОВ, като разгледа КНАХД № 3602 по описа на съда за 2013г., докладвано от съдията Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 127/11.09.2013 г. по а. н. д. № 107/2013 г. Чепеларски районен съд е потвърдил Наказателно постановление № НП-ЗОП-142/22.01.2013г. на Председателя на Сметната палата на Република България, с което на Т.К.Б. в качеството му на кмет на Община-Чепеларе,  на основание чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 127в, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, е наложено наказание по вид "глоба", в размер на 3 000 лева, за нарушение по чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗОП.   

Производството е образувано по касационна жалба на наказаното лице с искане да бъде отменено оспореното решение на РС-Чепеларе, след което да се реши делото по същество, като бъде отменено НП № НП-ЗОП-142/22.01.2013г. на Председателя на Сметната палата.

Ответникът по касация - Сметна палата на Република България, чрез процесуален представител изразява становище по депозираната жалба, с което я намира за неоснователна. Моли да се остави в сила обжалваното решение.  

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив счита, че оспореното решение е законосъобразно, а жалбата - неоснователна. Дава заключение за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.

 

 

 

 

Касационното основание, което е заявено и поддържано пред настоящата инстанция, е за допуснато нарушение на закона от РС-Чепеларе (чл. 63, ал. 1 ЗАНН, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК). Касаторът счита, че неправилно районният съд е приел наличие на осъществен състав на нарушение, посочено в чл. 90, ал. 1, т.4 от ЗОП.   Счита, че при провеждане на съдебното производство пред въззивната инстанция се е стигнало фактически до ограничаване процесуалните му права. Поради това моли да се отмени обжалваното решение на РС-Чепеларе, след което да се отмени като незаконосъобразно, оспореното наказателно постановление.

Предмет на настоящия касационен контрол са сочените пороци на съдебното решение, както и неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, за които настоящата инстанция следи служебно (чл. 218 АПК).

Правилно РС-Чепеларе е установил и възприел фактическата обстановка по повдигнатия спор и е изградил съответни на нея и закона решаващи изводи относно компетентността, респ. наличието на законоустановена административно-наказателна власт на органа, издал процесното НП; липсата на предпоставки за приложение на нормата на чл. 28 ЗАНН.  

Изводите на РС-Чепеларе за липса на основанието по  чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗОП не могат да бъдат споделени. На първо място е налице задължение за възложителя да поддържа пътищата в общината, в това число и тези, част от републиканската пътна мрежа, в състояние, осигуряващо безопасната им експлоатация, като дейностите по ремонт и поддръжка следва да бъдат непрекъснато осъществявани, особено последното с оглед опазване живота на гражданите. В този смисъл е налице спешна необходимост от провеждане на процедура за възлагане на процесните дейности, чрез процедура на договаряне без обявление. В тази връзка необоснован е и изводът на РС-Чепеларе, че кметът на Община-Чепеларе не е следвало да избира процедура по чл. 90, ал.1, т. 4 от ЗОП, тъй като е имал време да проведе процедура по общия ред. В този ред не са съобразени Становище вх. № 26-00-490/11.06.2012г. от инж. Ю. Г.-проектант, с което е заявено, че е установено свличане на земни маси под улицата и то се увеличава, продължава дестабилизирането на ската в резултат на отточните води и в следствие от обилните пролетни валежи. Посочва, че свличането на земна маса под улицата представлява сериозна заплаха за преминаващите хора и превозни средства, и че улицата всеки момент може да бъде прекъсната и това до доведе до откъсване на горните две махали на с.Зорница. Препоръката е спешно започване на строителни дейности. Следва да се вземат предвид, при преценката за извънредния характер на събитието, и докладна от 04.06.2012г. от Б. Б.-длъжностно лице в кметството на с. Зорница и жалба от жители на селото. Макар същите да нямат входящ номер на общинската администрация следва да бъдат взети предвид, че допринасят до оформяне на правилна представа за състоянието на пътя до Долна махала в с.Зорница към датата на откриване на процедурата. Тези обстоятелства в тяхната съвкупност обосновават необходимост от спешно възлагане на поръчка, чрез договаряне без обявление.

Необосновани и несъответни на закона са изводите на първата инстанция, че установените обстоятелства не могат да бъдат квалифицирани като събитие от извънреден характер по смисъла на  чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗОП, във връзка с легалната дефиниция на § 1, т. 28а от ДР на ЗОП, според който "Събитие от извънреден характер" е природно бедствие, авария или катастрофа, както и друго събитие, което непосредствено застрашава живота и здравето на хората или околната среда. Всеки един възложител при изготвянето на документацията за обществена поръчка се стреми същата да бъде съобразена с изискванията на закона, поради което презюмирането задължително на обжалване, както и осигуряването на срокове за такова не могат да му бъдат вменени като задължение, в рамките на полагане на дължима грижа. Целта е законосъобразно развитие на всяка една процедура, като оспорването е обстоятелство от извънреден характер, което не може да бъде предвидено.

 

 

 

 

Обжалването безспорно е право на всяка една страна в административното правоотношение, но същото не може да бъде предвидено от административния орган. Красноречив довод в тази насока са случаите на неоснователно обжалване. Да се приеме противното означава, че автоматично всички възложители следва да се считат длъжни предварително да съобразяват евентуални срокове и за оспорване, което не е в съответствие с целта на закона - бързина на процедурите за осигуряване на извършването на дейности с обществено значение. Не случайно всички производства по закона са разписани като бързи.

В случая обстоятелствата са именно от характера на тези по  чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗОП. При критично състояния на път, който свързва едно населено място с останалата част от региона и неговата заплаха за здравето и живота на преминаващите хора и автомобили до приключване на нова открита процедура по реда на ЗОП, при липса на действащ договор и възможност такъв да бъде сключен до провеждането й, без възложителят да допусне закононарушение, единствената възможност за него е да проведе процедура на договаряне без обявление.

Разпоредбата на  чл. 90, ал. 1, т. 4 ЗОП, предвиждаща възможност за възложителя спешно да сключи договор при събитие от извънреден характер, е ясна и не се налага тълкуването й в смисъл, различен от вложения. Очевидно законодателят е предвидил в случаите на такова събитие възможност за изключение от принципа на задължителност на процедурата по обществена поръчка по общия ред, а в случая се касае за възложител община, при наличието на пропаднал и опасен път. 

От доказателствата по делото е видно, че са налице достатъчно основания за прилагане на  чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗОП, тъй като са изпълнени предвидените в него условия. Налице е събитие, което има извънреден характер, доколкото пропадане на шосеен път е обстоятелство от извънреден характер. В резултат от него се налага спешно провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка. При това характерът и последиците на събитието правят невъзможно спазването на сроковете за провеждане на открита или ограничена процедура или на процедура на договаряне с обявление.

 

 

 

 

Обобщавайки изложеното дотук, Административен съд, гр. Пловдив намира за основателна касационната жалба, тъй като е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, което налага отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Упражнявайки компетентността си по чл. 222, ал. 1 АПК, касационната съдебна инстанция дължи произнасяне по съществото на административно-наказателния спор, който е изяснен от фактическа страна и сочи на незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление № НП-ЗОП-142/22.01.2013г., поради което последното следва да бъде отменено. 

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе Пловдивския административен съд – ХХ к.състав :

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 127/11.09.2013 г. по а. н. д. № 107/2013 г. Чепеларски районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-ЗОП-142/22.01.2013г. на Председателя на Сметната палата на Република България, с което на Т.К.Б. в качеството му на кмет на Община-Чепеларе,  на основание чл. 130, ал. 1, във връзка с чл. 127в, ал. 2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, е наложено наказание по вид "глоба", в размер на 3 000 лева, за нарушение по чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗОП.   

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /п/

 

 

 

 

  

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: