РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

........................

 

 

гр. Пловдив, ......................2015г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І състав в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесетата година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г. ПЕТРОВ

 

при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3615 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба на Г.Н.Н., ЕГН : **********,***, против Ревизионен акт № 161301765 от 19.07.2013 год., издаден от С.Д.П., на длъжност – главен инспектор по приходите при Териториална Дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, потвърден с Решение № 1140 от 01.11.2013 год. на Зам. Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който на Г.Н. са определени задължения към бюджета, както следва: данък по чл.48 от ЗДДФЛ за отчетната 2009 год. в размер на 672,53лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 223,05 лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за отчетната 2010 год. в размер на 8438,84 лв. и съответни лихви за просрочие в размер на 1934,60 лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за отчетната 2011 г. в размер на 2 509.74 лв. и съответните лихви в размер на 301,27 лв. ; задължителни здравно осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица за  2009 г. в размер на 1273,50лв. и лихви за просрочие в размер на 422,36лв. ; задължителни здравно осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица за  2010 г. в размер на 1820,88лв. и лихви за просрочие в размер на 415,96лв. ; задължителни здравно осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица за  2011 г. в размер на 1920,00лв. и лихви за просрочие в размер на 239,66лв.

Възразява се, че в хода на административната процедура, не са събрани и съобразени всички необходими данни за определяне на задълженията на Н. към бюджета.

Поддържа се, че неправилно и несъответно на данните по преписката, административните органи не са зачели като установен за жалбоподателя доход, направеното в негова полза дарение от дъщеря му С.Н.  в размер на $ 8000 и предоставената във връзка с предварителен договор за продажба на недвижим имот, сума от 30 000eвро.

Неправилно, според жалбоподателя не са зачетени като приход, сумите получени по договори за заем с различни физически лица, както и сумите получени от пенсия и застраховки.

Иска се решението на Директора на Дирекция „ОУИ“ – Пловдив да се обяви за нищожно и недопустимо, съответно да се отмени оспорения ревизионен акт. Иска се също така да се присъдят сторените разноски по производството.

3. Национална агенция за приходите, Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”, гр. Пловдив, чрез процесуалният си представител юрк. П., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция “ОУИ” гр. Пловдив.

4. Окръжна прокуратура гр. Пловдив не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

 

ІІ. За допустимостта :

5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло в прежде посочената негова част. Така постановения от Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”, гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

 

 

ІІІ. За процедурата :

6. Въз основа на Резолюция № 1208257 от 06.03.2012 г., на Началник Сектор в Дирекция “Контрол” при ТД на НАП, Пловдив е извършена проверка за установяване, наличието на съответствие между придобитото от Н. имущество и доходите на лицето за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2011 г.

Според изготвения Доклад от органа по приходите извършил проверката, въз основа на събраните данни “......Установено е превишение към различни моменти през годината на паричните разходи над получените от лицата приходи/доходи по години, както следва : за Г.Н.Н..... 2009г. – 2369,60лв. ; за 2010 г. – 126224,20лв. ; за 2011 г. – 58940,62лв.......”.

Въз основа на този резултат е предложено, спрямо Н. да бъде извършена данъчна ревизия.

7. Ревизионното производство е сложено в ход със Заповед № 1205748 от 30.11.2012 год., издадена от Л.П.Ц., на длъжност Началник Сектор “Ревизии“ Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП, Пловдив. Очертания със заповедта предметен обхват на ревизията е – определяне на задълженията за данък върху доходите на физическите лица и за задължителни осигурителни и здравно осигурителни вноски за отчетни периоди 01.01.2009 г. до 31.12.2011 г., включително.

Срокът за извършване на ревизионното производство е съответно удължен със Заповед № 1301164/11.03.2013 г. и Заповед № 1301765/11.04.2013 г.

В хода на това ревизионно производство е съставен Ревизионен доклад № 1301765 от 23.05.2013 г. и съответно, въз основа на него и на Заповед за определяне на компетентен орган № К 1301765 от 23.05.2013 г., при условията на § 35, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) е постановен оспорения Ревизионен акт № 161301765 от 19.07.2013 г.

С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал.1 и ал.2, т.1 от ДОПК е представена Заповед № РД-09-1301 от 01.11.2012 г. на Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив ; Заповед № ЗЦУ-147 от 15.02.2013 г. и № 3877 от 29.10.2013 г. на Изпълнителния директор на НАП.

8. Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма от орган на приходна администрация, надлежно снабден с необходимите за това правомощия.

 

ІV. За фактите :

9. Ревизията обхваща периодите от 01.01.2009 г. до 31.12.2011 г. В хода на производството е прието за установено следното :

Н. е место физическо лице по смисъла на критериите, посочени в ЗДДФЛ. Негова съпруга е П.Д.Н.., като от брака имат две пълнолетни деца – Дияна Георгиева Н. и С.Г.Н...

Жалбоподателя е регистриран като едноличен търговец с фирма “Г.Н. – Демира”, ЕИК по БУЛСТАТ *********. Според органа по приходите, няма данни за осъществявана дейност от предприятието на едноличния търговец през ревизирания период.

Н. е съдружник в “Габриела” ООД, ЕИК по БУЛСТАТ ********.

През ревизираният период Г.Н.Н. е осигуряван по договор за трудови правоотношения, сключен с ЕТ „МИРА-П.Н..” с ЕИК *********

10.  С оглед установяване на приходите и разходите през проверяваните отчетни периоди, на ревизираното лице е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения/ИПДПО/ № 37471 от 07.12.2012 г. В отговор на искането са депозирани писмени обяснения от 17.01.2013 г. /л. 404, том ІІ/, според които, през 2009г . - 2011г., Н. е работил по трудово правоотношение към ЕТ „Мира - П. Н.”, има отпусната пенсия и е получавал обезщетение за безработица, съобразно Разпореждане от 23.07.2010г на РУСО, Пловдив.

Н. е посочил, че притежава апартамент в гр. Пловдив, ул. “Г. Кондолов”, №14, който е съпружеска общност, закупен с нот.акт №4/1992г. През периода е закупил от Община Пловдив, право на строеж по Договор 09ДГ729 от 12.05.2009г. През 2010г. е извършил строително монтажни работи, чрез наета по договор строителна фирма „Масив груп” ЕООД. Строителството е осъществено върху собствен стар магазин, намиращ се на ул. “Енисей” № 10 /сега улица „Йордан Ковачев” №2/, гр. Пловдив, който е надстроен.

Декларира, че няма придобити МПС през периода

По отношение на приходите през периода, Н. е заявил, че е получил плащане по застраховка от Булстрад – живот АД.

Заявено е че е получил заеми по договори с отделни физически лица  - Г.Д.А, К.П.К., И.Д.К. и Е.Б.К..

Посочено е че през 2010г., Н. и съпругата му са получили дарение в размер на $ 8000 от дъщеря им С.Н., който същата е имала от работата си в САЩ.

Заявено е че през периода, със съпругата му имат сключени предварителни договори за продажба на имоти в новостроящ се магазин и офиси в гр. Пловдив, ул. Й.Ковачев №2 с дъщерите им С.Н. - Договор от 02.04.2011г на стойност 70000,00лв., от които 30000,00евро тя има по отпуснат кредит за ремонт, а 10 000,00лв. по договор за заем с П.Н. и Д. Н. - Договор от 04.05.2010г на стойност 70000,00лв., придобити от работа повече от 10години в САЩ.

11. Във връзка с тези обяснения и в отговор на съответно връчени искания за представяне на документи, относно сочените от Н. строително монтажни работи по изграждането на магазин и офиси, по делото са приобщени :

- АКТ за частна общинска собственост № 1495 от 24.09.2009 г., относно УПИ І – жилищно строителство, от кв. 8 по плана на кв. “Христо Ботев” – север, обл. Пловдивска ;

- Договор 09 ДГ 729 от 12.05.2009 г., по силата на който Община Пловдив учредява в полза на Г.Н.Н., възмездно, безсрочно право на строеж за осъществяване на предвиденото по действащия устройствен план застрояване с обща разгъната застроена площ от 1083кв.м., към съществуващ обект – павилион за хранителни стоки в УПИ І – жил. Строителство, кв. 8 по плана на кв. “Христо Ботев” – север, Пловдив. Стойността на правото на строеж е определена в размер на 571 291,27лв., като е уговорено, че Община Пловдив, ще получи неговата равностойност в съответните имоти от новостроящата се сграда, равняващи се на 25 % от нейната разгъната застроена площ.

В чл. 8 от договора, страните са удостоверили, че към момента на неговото подписване, Г.Н.Н. ***, следните суми, представляващи дължимите данъци и такси по сделката :  11425,82лв. – 2% данък на основание чл.44 и чл.46 от ЗМДТ с платежно нареждане от 25.02.2009г в „Юробанк и Еф Джи България” АД ; 11425,82лв. - 2% режийни разноски с платежно нареждане от 25.02.2009г в „Юробанк и Еф Джи България” АД и  2285,16лв. – 20 % ДДС върху режийни разноски с платежно нареждане от 25.02.2009г в „Юробанк и Еф Джи България” АД. ;

- Разрешение за строеж № 371 от 23.11.2009 г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата № 94 от 05.12.2012 г., двете на Гл. архитект на Община Пловдив. Съобразно тези два документа, очевидно фактическото осъществяване на СМР по осъществяване на сградата е станало в периода 23.11.2009 г. до 05.12.2012 г.

В Разрешението е отбелязано, че същото се издава, след като с преводно нареждане от 16.11.2009 г. е заплатена такса в размер на 2278,16лв.

Отбелязано е също така, че Разрешението за строеж е допълнено в част “Паркоустройство”, след като е внесена, допълнително такса в размер на 250,00лв. Последно посочената сума, не е включена от органа по приходите, при формиране на сумата от разходи извършени от Н. през 2011 г. Тя обаче без съмнение ще следва да участва при определяне на основата за облагане с преки данъци за същият отчетен период.

12. До “Масив груп” ООД, гр. Пловдив, ул. “Калофер”, № 7 са отправени ИПДПО № 1205748-01 от 30.01.2013 г. и № 1205748-02 от 27.02.2013 г. В отговор са представени :

 - Договор за СМР от 09.05.2010г., сключен между Г.Н., като възложител и „МАСИВ ГРУП” ЕООД, като изпълнител, по силата на който дружеството е поело задължение да извърши строителни работи - груб строеж и уличен канал на обект - Частично надстрояване и пристрояване на съществуваща сграда с обслужващи функции в УПИ І - жилищно строителство, кв.88/нов/ по плана на кв.”Христо Ботев-север”, Пловдив, като съответно, Н. се е съгласил да заплати общата сума от 208 000,00лв. с включен ДДС. Срока на изпълнението е уговорен до 150 работни дни. С Анекс от 28.09.2010 г., страните са се споразумели, цената по договора да бъде намалена с 3000,00лв., поради отпаднали видове строителни работи. ;

- Договор за СМР от 25.11.2010г., сключен между Г.Н., като възложител и „МАСИВ ГРУП” ЕООД, като изпълнител, по силата на който дружеството е поело задължение да извърши строителни работи – довършителни работи на обект - Частично надстрояване и пристрояване на съществуваща сграда с обслужващи функции в УПИ І - жилищно строителство, кв.88/нов/ по плана на кв.”Христо Ботев-север”, Пловдив, като съответно, Н. се е съгласил да заплати общата сума от 190 000,00лв. с включен ДДС. Срока на изпълнението е уговорен до 120 работ                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     ни дни. ;

- фактури №16/30.05.2010г., №17/30.06.2010г. №19/02.07.2010г., №20/30.08.2010г., №21/30.09.2010г., №23/31.10.2010г., №24/30.11.2010г., №25/30.11.2010г, №27/27.12.2010г, №28/03.01.2011г, №32/01.03.2011г, №33/01.04.2011г, №36/30.06.2011г, №35/31.05.2011г, №39/18.07.2011г, №47/07.09.2011г, №71/23.04.2012г и №126/31.01.2012г. с предмет “Плащане по договор за СМР”, издадени от „МАСИВ ГРУП” ЕООД с получател на услугите Г.Н.. ;

- Количествено стойностни сметки, Приемо - предавателни протоколи, Аналитична разпечатки на счетоводна сметка 411 – клиент Г.Н. за  2010г., 2011г. и 2012г. ;

- Извлечения от банкови сметки от “МКБ Юнионбанк” АД, клон Пловдив, с данни относно извършените плащания от Г.Н. към „Масив груп” ЕООД, както следва :

 

За 2010 г.

 

дата

Внесена сума

30.12.2010

4000

27.12.2010

5000

23.12.2010

9500

20.12.2010

10000

11.12.2010

9000

07.12.2010

16500

03.12.2010

6000

30.11.2010

12500

29.11.2010

5000

26.11.2010

7000

18.11.2010

5000

12.11.2010

3000

09.11.2010

7500

04.11.2010

2000

09.09.2010

9800

07.09.2010

14000

21.09.2010

9000

20.09.2010

12000

29.09.2010

9500

27.08.2010

19000

19.08.2010

9700

17.08.2010

5500

30.07.2010

20500

 

За 2011 г.

 

дата

Внесена сума

02.09.2011

2000

04.07.2011

6900

01.07.2011

6000

20.06.2011

13500

09.06.2011

2000

08.06.2011

1000

27.05.2011

4000

29.04.2011

8000

18.04.2011

11900

11.01.2011

1950

14.01.2011

7000

12.01.2011

2000

 

Общата сума, заплатена от Н. на дружеството изпълнител на услугите за 2010 г. е в размер на 211 000,00лв., а за 2011 г. е в размер на 66 250,00лв.

13. По отношение на фактите относно придобиването на описаното право на строеж и неговото осъществяване в режим на съпружеска имуществена общност от Г. и П.Н., на заплащането на дължимите за него данъци и разноски, както и относно заплащането на прежде посочените суми на „Масив груп” ЕООД за извършените строително монтажни работи, също извършено от двамата съпрузи, спор по делото не се формира. Безпротиворечиви в тази насока са данните, съдържащи се в изброените до тук писмени документи. Няма причина, при това положение, тези факти да не бъдат приети за несъмнено установени по делото.

14. В отговор на ИПДПО № 12НАП340 от 28.06.12г., от Община Пловдив са представени документи /присъединени с Протокол №1301856/06.02.2013г./, относно платени от Г. и П.Н., местни данъци и такси както следва -    37814 от 20.03.2009г за 974,76лв. ; № 105452 от 16.05.2009г. за   89,90лв. ; № 213170 от 07.12.2009г. за   274,73 лв. и № 216206  от 01.12.2010г. за  143,25 лв.

15. По отношение на издръжката за живот е прието, че домакинството на Н. се състои от двама човека /той и съпругата му П.Н./ Съобразно информацията, публикувана от Националния статистически институт относно средния размер на разходите на домакинство по години е прието следното :

За 2009год., необходима сума за издръжка – 8019,00лв., от която  след приспадане на разходите за данъци, остават 7753,00лв, поделен между съпрузите по 3876,50лв.,съответно по 323,04лв. на месец.

За 2010год., необходима сума за издръжка –7924.00лв., от която след приспадане на статистическите разходи за данъци остават 7616,00лв., поделен между съпрузите по 3808,00лв.,съответно по 317,33лв. на месец.

За 2011год., необходима сума за издръжка – 8388,00лв., поделен между съпрузите /за отчетната година не е констатирано заплащането на местни данъци и такси/ по 4194,00лв., съответно по 349,50лв на месец.

16. В отговор на съответно направено искане, с писмо №39326#1 от 14.01.2013г. „ЗАД АРМЕЕЦ” АД е удостоверило, че Г.Н.Н. има сключен застрахователен договор - Полица А003Н0024456 по застраховка „Индустриален пожар-специални условия”, издадена на 07.04.2011г. с внесена на 05.05.2011г. премия в размер на 122,94лв.

 

По отношение на описаните до тук разходи извършени от Н. през процесните отчетни периоди, спор между страните не се формира. Непротиворечиви в тази насока са данните съдържащи се в изброените писмени документи.

При това положение и при липсата на твърдения и данни за противното, ще следва въпросните разходи да се приемат като действително проявени юридически факти.

 

17. По отношение на получените от Н. приходи през отчетните периоди, в хода на ревизионното производство е констатирано следното :

- От представената служебна бележка №2 от 12.04.2012 г., издадена от ЕТ “МИРА – П. Н.”, ЕИК ********* е видно, че Н. е бил назначен на длъжност “помощник управител” по безсрочен трудов договор №01 от 01.01.2001г. За м. декември 2008г., нему е изплатено трудово възнаграждение в размер на 46,35лв. За периода 01.01.2009 г. до 31.12.2009г., Н. е получил трудово възнаграждение общо в размер на 2659,50лв. Съответно за периода 01.01.2010 г. – 31.05.2010г. е получил трудово възнаграждение общо в размер на 1089,09лв.   

- В отговор на съответно отправено искане, в  Писмо №39339#1 от 16.01.2013г. на „ЗАД Булстрат -Живот” АД е посочено, че на Н. са изплатени следните застрахователни суми - на 02.04.2009г - 416,76лв. ; на 22.10.2009г. - 1021,02лв. ; на 30.05.2011г – 321,64лв. ; на 30.05.2011г – 241,23лв. ; на 30.05.2011г – 321,64лв.

- Въз основа на изискана от търговски банки информация е установено, че : на 06.12.2010г., Н. е изтеглил от банкова сметка *** “Първа инвестиционна банка” в брой, сумата от 13 000,00лв. ; от банкова сметка *** “Банка ДСК” ЕАД, на 06.12.2010г. е изтеглил сумата от 932.80лв., на 10.03.2011 г. е изтегли сумата от 1528.97лв., на 11.03.2011 г. е изтеглил сумата от 91.02лв.

18. При така приетите за установени приходи и разходи на Г.Н. за процесните отчетни периоди, органа по приходите е формирал извод, че са налице предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи и съответно, декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмезно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

При това положение, на Н. са връчени Уведомление изх.№10991 от 27.03.2013г., по чл.124, ал.1, от ДОПК ; Уведомление изх.№ 10973 от 27.03.2013г. по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК и ИПДО изх.№10983 от 27.03.2013г.

19. По отношение на произхода на средствата с които са извършени, констатираните при ревизията разходи, Н. е декларирал /писмени обяснения от 17.01.2013 г.  - л. 404/, че е получил парични заеми от четири физически лица и съответно е представил /л. 365 и сл./ :

- Договор от 05.01.2010г за паричен заем в размер на 10000,00лв., сключен с Е.Б.К. с ЕГН ********** за срок от 10год .

- Договор от 15.02.2010г за паричен заем в размер на 10000,00лв., сключен с И.Д.К. с ЕГН ********** за срок от 10год .

- Договор от 01.02.2010г за паричен заем в размер на 10000,00лв., сключен с Г.Д.А. с ЕГН **********. за срок от 5год .

- Договор за заем от 01.02.2010г за паричен заем в размер на 10000,00лв., сключен с К.П.К. с ЕГН ********** за срок от 10 години.

20. В тази насока, по отношение на Е.Б.К. с ЕГН ********** *** е извършена проверка, в хода на която К. е депозирала писмени обяснения и е представила съответните документи, включително въпросния договор от 05.01.2010г за паричен заем в размер на 10000,00лв.

К. е заявила, че към момента, няма изплатени суми – главница и лихви по договора, както и че не е предприемала действия за възстановяване на дадените в заем суми.

Представени са Разпореждане за отпусната пенсия в размер на 124,67лв., месечно и Удостоверение от “ОРО-2” ЕООД, за това че К. работи в дружеството, като камериер и за м. февруари 2013 г. е изплатено трудово възнаграждение в размер на 396,68лв.

В съдебно заседание на 17.02.2014 г., разпитана като свидетел по делото, К. е заявила, че през 2010 г., действително е предоставила в заем на Н. и съпругата му /която твърди да е нейна братовчедка/, въпросната сума от 10 000,00лв., поради финансовите им затруднения, свързани с извършване на процесното строителство. Твърди това да се е случило у тях, на село, където фактически е предала парите на Н., за което съставили писмен документ. Сочи, че паричната сума е от нейни лични спестявания от пенсия и заплати. Твърди, че не се притеснява относно връщането на заема, доколкото със съпругата на Н. имат общи наследствени земи и евентуално, чрез тях могат да уредят сметките.

21.  Проверка е предприета по отношение на И.Д.К. с ЕГН ********** от гр. Пловдив. Според депозираните писмени обяснения от К., той е предоставил на Н. паричната сума от 10000,00лв., като до момента няма върнати суми, тъй като срока за връщане на заема е 2020г. Като източници на доходи, Димитров е посочил работна заплата по трудово правоотношение с „БДЖ Пътнически превози” ЕООД /последно посочената работна заплата в представената трудова книжка е в размер на 419,00лв., пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 295,98лв., отпусната с Разпореждане №********** по Протокол №01172 от  28.11.2011г. на НОИ, Пловдив.  Приложени са копия от служебни бележки издадени от Пенсионно осигурително дружество „Алианц България” АД, за изплатени суми в размер на 113,10лв., 280,00лв., 300,00лв., 250,00лв., 200,00лв., 200,78лв., 145,49лв., 164,21лв. и 557,15лв. Приложено е и копие от Договор за заем от 15.02.2010 г.

В съдебно заседание на 17.02.2014 г., разпитан като свидетел по делото, К. заявява, че през 2010 г., действително е предоставил в заем на Н., сумата от 10000,00лв., поради обстоятелството, че последният е бил финансово затруднен. Твърди, че фактическото предаване на парите е станало през м. февруари 2010 г. /на празника на Васил Левски/ в гр. Карлово. К. сочи, че предоставените в заем пари са негови лични спестявания, за четиридесет години трудов стаж, които е съхранявал у дома си. Сумата е предоставена в разлучни купюри, включително и от по 10,00лв. Към момента парите не са върнати, но след скорошен разговор с Н. е получил уверения, че не съществува проблем това да бъде сторено.

22.  Проверка е предприета и по отношение на Г.Д.А. с ЕГН ********** от гр. Пловдив. В хода на същата, Атанасов е представил  копие на  Договор за заем от 01.02.2010г, според който е заел на Г.Н. сумата от 10000,00лв., със срок на погасяване 5г. Представено е също, копие от трудова книжка, в което е отбелязан размер на трудовото възнаграждение на Атанасов към 03.12.2008 г. – 328,00лв. В писмените обяснения, Атанасов е заявил, че към момента няма изплатени суми по главницата и съответните лихви.

23. Най-сетне, насрещна проверка е предприета и по отношение на К.П.К. с ЕГН ********** от гр. Пловдив. В хода на същата, К.а е представила Договор за заем от 01.02.2010г., съобразно който, тя е заела на Н., сумата от 10000,00лв. В писмените обяснения е заявено, че към момента няма върнати суми по заема, доколкото падежа на задълженията е през 2020 г. Според същите обяснения, въпросните 10000,00лв. са предоставени на К.а от нейният дядо, за положените от нея грижи.

24. Описаните договори за заем, не са приети от органа по приходите, като проявени юридически факти, като са формирани следните съображения – „….В случая заемодателя  и ревизираното лице не представят документални доказателства за реално предаване-приемане на парите. Не представя доказателства за възможностите, ресурсите да притежава налични 10х.лв….. Несериозно е обяснението, че тези суми са съхранявани в къщата без наличие на сейф, каса и/или други, както и твърдението, че лицето е работило  събирало е пари в дома и след години ги е предало на друго лице без възнаграждение.

Предоставянето на заеми с клауза за връщане след 5 до 10 години, без клаузи за възнаграждение или обезпечение, или неустойки, не могат да се вземат за достоверни поради факта, че липсва, какъвто и да е материален интерес и не е налице каквото и да било действие, предприето от страна на заемодателите, въпросните документи са съставени в хода на ревизията с цел доказване на средства за извършените разходи….“.

25. Установяването на тези спорни по делото факти, налага да се съобрази следното :

Според чл. 49 от ДОПК – “Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства /курсива мой/ от значение за производствата по този кодекс.”.

Съответно според чл. 57 от ДОПК -  С писмени обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице, като писмени обяснения от трети лица се допускат само за установяване на : достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи; обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ /курсивът мой/; фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства. В чл. 57, ал.4 от ДОПК е посочено, че обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект.

Най-сетне в чл.56, ал.1 от ДОПК е посочено, че “По искане на органа по приходите ревизираното, съответно проверяваното лице, както и лицата, които го представляват, са длъжни да дадат писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство.”, като в ал.3 на същият текст е пояснено, че “Осигурителен доход не се доказва само с писмени обяснения.”, сиреч във всички останали случаи, писмените обяснения на ревизираното лице са достатъчни с оглед обстоятелствата в конкретния казус разбира се, за да бъдат зачетени с оглед установяването на фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство.

26. Как изложеното до тук се съотнася с конкретиката на текущия казус ?

На първо място, по отношение на твърдените заеми получени от  Е.Б.К. и И.Д.К. каза се, налице са писмени договори, които без никакво съмнение съставляват годни писмени доказателства по смисъла на чл. 57 от ДОПК и могат да послужат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. Към тях са приложени други писмени документи, във връзка с твърдения произход на паричните средства за заемодателите.

В съдебно заседание по делото, К. и К., под страх от наказателна отговорност за потвърждаване на неистина или затаяване на истина, заявиха конкретни данни относно сключването на договорите за заем, времето, мястото и начина на предаване на паричните средства на заемателите. Тези данни, безпротиворечиво съответстват на останалите доказателства по делото, поради което, няма причина да не бъдат приети за истинни.

В този случай, трябва да се отбележи, че нито специалния закон във връзка с приложението на който е извършена ревизията /ЗДДФЛ/, нито пък друг нормативен акт изискват, съставянето на някакъв нарочен документ за установяването на факта на предаването на конкретна парична сума от заемодателя на заемополучателя.  Съставянето на документ или друго някакво доказателство за фактическото предаване на паричната сума по заема е предоставено на свободната воля на страните по сделката. Данъчното законодателство не изисква, физическите лица, които са страни по договор за заем да съставят такива документи или доказателства с оглед последващото доказване на произхода на паричните средства. Обратното, включително с оглед разбиранията на органите на приходна администрация за доказателствената стойност на писмените документи, би означавало, заемателя за да е сигурен, че получените парични средства по договора за заем ще бъдат зачетени като такива при евентуална бъдеща ревизия, във всички случаи да изисква тези средства да бъдат преведени по банков път или да съставя отнапред някакви, неясно какви “безспорни” за администрацията доказателства за фактическото предаване на паричните суми. Такова изискване, каза се няма установено в нормативен акт.

В случая, твърдените парични заеми не надхвърлят 100000,00лв., поради което не е следвало да бъдат декларирани от заемодателите по реда на чл. 50, ал.1, т.5, б. „а“ от ЗДДФЛ, а общия размер на получените през 2010 г. заеми от Н. не надхвърля 40000,00лв., поради което той също не е следвало да ги декларира по реда на чл. 50, ал.1, т.5, б. „в“ и б. „г“ от ЗДДФЛ.

Ето защо, установяването на този факти – реалното предаване на паричната сума по договорите за заем е напълно допустимо да се извърши посредством  писмени обяснения на третите лица заемодатели в хода на ревизионното производство или свидетелските им показания в хода на съдебното производство, доколкото в случая несъмнено става реч за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ, по смисъла на чл. 57, ал.2, т.2, пр. последно от ДОПК.

27. Събраните в хода на производството доказателства и тяхната съвкупна преценка, съобразно правилата за доказване установени в ДОПК, налагат извода, че в конкретния казус следва да се приеме за установено, че Г.Н. е получил през отчетната 2010год. два парични заеми в размер на по 10000,00лв. Няма никакво основание за да не се приеме, че произхода на въпросните парични средства е установен по отношение на техния притежател Н. – те са придобити по силата на договори за паричен заем сключени съответно с Е.Б.К. и И.Д.К.. Това се установява, както от представените писмени договори, така и от депозираните писмени обяснения и свидетелски показания от третите лица заемодатели и от ревизираното лице. Данните съдържащи се в тези доказателства по никакъв начин не се опровергават от останалите доказателства събрани в хода, както на административната процедура, така и на съдебното производство. Наличието на така придобитите парични средства, очевидно съответства на направените разходи за извършеното строителство. Данни и доказателства които да налагат друг извод, не се констатират по делото.

Необходимо е също така да се добави, че въпроса - откъде въпросните лица са придобили паричните средства, които са предоставили в заем на Н. е без съществено значение за конкретния спор. При положение, че двамата заемодатели не могат да установят произхода на парите, които лично и нееднократно са заявили, че са предоставили реално в заем на Н., то тогава по отношение на същите следва да се приложат правилата предвидени в ЗДДФЛ и по реда установен в ДОПК, да се установят данъчните им задължения към бюджета.

Не е от съществено значение за текущият административен спор и обстоятелството, че К. и К. не са разполагали с каса или сейф в които да съхраняват парите си. Единственото възможно обяснение, това обстоятелство да изглежда твърде несериозно за органа по приходите е в приходна администрация, да е широко разпространена практиката, всички служители да разполагат с каси или сейфове по домовете си, където да съхраняват своите пари и ценности. Това разбира се едва ли е така.

28. Що се отнася до твърдените парични заеми от по 10000,00лв., предоставени на жалбоподателя от Г.Д.А. и К.П.К. обаче, следва да се отбележи, че освен представените по делото писмени договори, не се ангажираха каквито и да е други доказателства за начина, времето и мястото на фактическото предаване на паричните суми от заемодателите на Н.. Такива данни не се съдържат и в писмените обяснения, депозирани в хода на ревизията от двамата заемодатели.

Договорът за заем е реален договор, т.е. за да се приеме, че въпросният договор е сключен и е породил действие, е необходимо не само писменото обективиране на волеизявленията на страните по него, но и реалното предаване на заместимата вещ /в случая пари/ от заемодателя на заемателя. Едва тогава е налице възникнало облигаторно правоотношение, което поражда едностранно за заемателя задължението да върне  заетата сума пари или заместима вещ от същият вид, количество и качество.

Казано с други думи, в случая самото сключване на договора за заем като проявен юридически факт, съвпада с основния спорен факт в процеса – фактическото получаване на сумите от Б. и правното основание за това, с оглед квалифицирането им като облагаем или съответно, необлагаем доход.

Каза се, нито в административната процедура, нито пък в настоящото съдебно производство, освен твърденията на жалбоподателя и писмените договори за заем, не се представиха каквито и да е данни, които да налагат не категоричен извод, а каквато и да е индиция, че заемодателите са предали на Н., обсъжданите до тук парични суми.

Във връзка с установяването на тези факти е необходимо да се съобрази правилото, възведено в чл.124, ал.2 от ДОПК – “В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.”. Това означа, че на ревизионния акт е нормативно придадена отнапред, материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации за проявлението на конкретни факти и обстоятелства. Казано с други думи, тежестта за тяхното оборване е на жалбоподателя. Изрични указания в тази насока, бяха дадени на жалбоподателя в първото по делото съдебно заседание /л.400, том ІІ/.

В случая, доказателства, които да опровергаят по несъмнен начин, изложените в процесния ревизионен акт факти и обстоятелства не се ангажираха.

29. Както се посочи в депозирани писмени обяснения от 17.01.2013 г. /л. 404, том ІІ/, Н. е посочил, че през 2010г., той и съпругата му са получили дарение в размер на $ 8000 от дъщеря им С.Н., който същата е имала от работата си в САЩ.

Заявено е също така, че със съпругата му, имат сключени предарителни договори за продажба на недвижими имоти  с дъщерите им С.Н. от от 02.04.2011 г. На стойност 70 000.00лв./от които  30000,00евро по отпуснат кредит за ремонт  и 10000,00лв. по договор за заем със съпругата П. Н./ и с Д.Н.., съответно от 04.05.2011 г. За сумата от 70000,00лв.

В тази насока по административната преписка са приобщени Данъчни декларации на САЩ доходи на физическото лице С.Н., според които за 2006 г., същата е декларирала коригиран брутен доход в размер на $ 6825,00 удържан федерален данък $ 774,00 и изплащане на надплатена сума в размер на $ 774,00 ; за 2007 г. е деклариран коригиран брутен доход в размер на $ 10 364,00 и сума, която ще бъде върната $ 1 999,00 ; за 2009 г. е деклариран коригиран брутен доход в размер на $ 7197,00 и сума, която ще бъде върната $ 3654,00. Общият доход по въпросните декларации с включени, подлежащи на възстановяване суми е в размер на $ 30 813.

Съответно, представени са данъчни декларации на САЩ за доходи на физическото лице Д.Н.., според които за 2007 г. /декларацията е подадена от Д. Н. и В.Е./, е заявен коригиран брутен доход в размер на $ 39847,00 и сума която ще бъде върната в размер на $ 3928,00; за 2008 г. е деклариран коригиран брутен доход в размер на $ 32541,00 и сума, която ще бъде върната $ 6332,00 ; за 2009 г. е деклариран коригиран брутен доход в размер на $ 16809,00 и сума, която ще бъде върната $ 5196,00, за 2010 г. е деклариран коригиран брутен доход в размер на $ 23780,00 и сума, която ще бъде върната $ 7172,00. Общият доход по въпросните декларации с включени, подлежащи на възстановяване суми е в размер на $ 91830,00 /включително, ако за 2007 г. се съобрази само половината от декларираната сума/.

В хода на съдебното производство се представи Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 02.04.2011 г. /л.397, том ІІ/, сключен между Г. и П.Н., като продавачи и С.Н. като купувач на самостоятелен обект – апартамент от процесната сграда. Уговорената цена е 70 000,00лв., като в чл. 3, ал.2 от договора е пояснено, че сумата е платена както следва : “.......като задатък се признава сумата по даден заем по договор от 20.02.2011 г. между Петрана Делчева Н. и С.Г.Н.. в размер на 10 000,00лв. на сключване на предварителния договор, а разликата ще бъде платена от купувача след отпускане на кредит от ЕФ Джи Юробанк АД Пловдив....”.

В тази насока, по делото е представен Договор № НL5148 от 28.03.2011 г./л.371,том ІІ/ за кредит за извършване на ремонт/подобрения на недвижим имот, сключен между  “Юробанк И Еф Джи България” АД, София и Станимира, Г. и П.Н., като кредитополучатели. Размера на отпуснатия кредит е 30 000,00евро.Уговорено е че разрешения кредит се усвоява по сметка на кредитополучателя С.Г.Н... Уговорено е също така, че всички кредитополучатели, отговарят солидарно за задължението.

Представен е Нотариален акт  №159 от 30.03.2011г./л.57/ на нотариус А.К., в обхвата на Пловдивски районен съд с който е учредена договорна ипотека недвижим имот – апартамент от процесната сграда, като обезпечение за отпуснат от “Юробанк И Еф Джи България” АД, София кредит в размер на 30 000,00евро. Кредитополучател е С.Г.Н.., като Г. и П.Н., също са посочени като кредитополучатели – ипотекарни длъжници.

В хода на съдебното производство е представено Удостоверение изх. № 522-025 от 22.01.2014 г. на “Юробанк И Еф Джи България” АД, София, в което е посочено, че С.Н., в качеството си на кредитополучател по цитирания по-горе договор е усвоила сумите от 18000,00евро на 15.04.2011 г. и от 12000,00евро на 05.05.2011 г.

В съдебно заседание на 17.02.2014 г., в качеството си на свидетел, С.Н. е заявила, че  има “....три договора за предоставяне на парични суми...” на майка й -  два договора през 2010 г. за суми от по 10000,00лв. и един през 2011 г. за сумата от 30 000евро. По – малките суми са спестени от работата й в САЩ през 2007 – 2009 г. Сумите са предоставени във връзка с изграждане на кооперацията, за да има къде да живеят. Парите са съхранявани в къщи. Спестени пари е внесла в България през аерогарата.

Н. твърди, че парите са предадени на майка й в къщи, като сумите са били в долари, след което майка й ги е обменила в лева. За сумата от 30 000,00лв. твърди, че е получена по договор с “Юорабанк”, след което ги е предала на майка си. Фактическото предаване на парите е станало в къщи.

За пълнота следва да се добави, че по административната преписка е присъединено ИПДПО № 17791 от 04.06.2012 г./л.517, том ІІ/ и приложенията към него, връчено на С.Н., в хода на ревизионното производство, проведено по отношение на нейната майка – П.Н... Присъединени са също така писмените обяснения на последно поменатата, според които между нея и дъщеря и С.Н. са сключени Договори за заем от 15.11.2010 г. за сумата от 10 000,00лв. и 20.02.2011 г., също за сумата от 10 000,00лв. 

В хода на съдебното производство се представи Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 04.05.2011 г. /л.838, том ІV/, сключен между Г. и П.Н., като продавачи и Д.Н.. като купувач на самостоятелен обект – офис №4 от процесната сграда. Уговорената цена е 70 000,00лв., като е заявено, че тя е изплатена изцяло в брой, на датата на подписване на договора.

30. Съображенията изложени в пункт 25, 26 и 27 от настоящото решение са изцяло и впълнота относими  по отношение на описаните до тук данни, поради което е излишно да бъдат повтаряни отново.

Данните съдържащи се в посочените писмени документи, писмени обяснения и свидетелски показания са напълно идентични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и логично последователни, по отношение на сума от 10 000,00лв. предоставена от С.Н. на нейните родители през 2010 г., както и по отношение на сумата от 70 000,00лв. заплатена в изпълнение на предварителния договор за продажба на недвижим имот. В случая няма съмнение, относно произхода на средствата, които С.Н. е предала на своите родители – спеставяния от работа в САЩ, както и отпуснат и усвоен банков кредит.

Непротиворечиви и намиращи се в отношение на взаимна релация са данните по отношение на сумата от 70 000,00лв., предоставена от Д.Н.. на нейните родители по силата на предварителния договор за продажба на недвижим имот. В този случай, само установените  по декларации доходи от работа в САЩ, правят напълно обяснима възможността, Д.Н.. да е спестила въпросната парична сума, с която се е разплатила по предварителния договор.

Несъмнено в тези случаи е и основанието, поради което сестрите Н., са предоставили въпросните парични суми на своите родители и това е осигуряване на възможността, строежа на прежде описаната сграда да бъде осъществен, като те се сдобият със самостоятелни обекти в нея.

Следва също така да се добави, че значителният брой на описаните писмени документи и големият обем информация, който се съдържа в тях, повече от очевидно изключва мислимата възможност, те да са съставени с оглед процесното ревизионно производство, с цел да удостоверят благоприятни за жалбоподателя факти. Ето защо, ще следва да се приеме, че тези писмени документи /данъчни декларации, нотариален акт, предварителни договори, договор за кредит/ са автентични и са съставени от жалбоподателя и третите лица, именно за да обективират насрещните им волеизявления, относно сключените сделки, респективно относно удостоверените в документа факти.

Автентичността и истинността на приобщените по преписката и съответно по делото документи, не бяха подложени на съмнение, нито пък бяха ангажирани доказателства за противното, поради което няма никаква пречка фактите и обстоятелствата, за които се отнасят, да се приемат за установени така, както са отразени в документите.

31. За да откажат да приемат сумите от 10000,00лв., 70 000,00лв. и 70 000,00лв., като приход за Н. във връзка с осъществяване на процесния строеж, органите по приходите са приели, че “.....Ревизията не кредитира дадените обяснения, т. к. Липсват доказателства , че парите са внесени/преведени по банков път или чрез финансово бюро  в България/ или декларирани от лицето с валутни митнически декларации, не са представени документи с които тези суми са предадени на РЛ. Освен това следва да се има в предвид, че с тези доходи дъщерите живеят  в чужбина, с получени доходи те поемат  личните си разходи или тези на техните домакинства....”.

Повече от очевидно е че използвайки подход, подобен на техниката на софизма, въз основата на неясни предположения /относно разходите за живот на Н. и начина на внасяне на парите в страната/, органа по приходите, просто внася някакво съмнение по отношение на възможността, сестрите Н. да са разполагали с процесните парични суми и само и единствено въз основа на това, формира окончателния извод, че тези суми не са предоставени на техните родители.

Следва с оглед обсъждания тук казус да се посочи, че единствено по отношение на твърдението на Н. за дарени от С.Н. парични средства в размер на $ 8000,00 не се ангажираха каквито и да е доказателства. То остана единствено като твърдение в процеса, поради което не е възможно да бъде кредитирано.

32. Въз основа на представените по делото документи  се установи наличието на извършени от Н. разходи и получен приходи през процесните отчетни периоди, които не са обсъдени по никакъв начин от органа по приходите и съответно не са съобразени при определяне ва данъчните основи за облагане с пряк данък.

От приложеното извлечение от разплащателна сметка на Г.Н. в “Първа инвестиционна банка” АД /л.729, том ІV/ е видно, че на 29.03.2011 г. е извършено плащане на сумата от 13400,00лв. в полза на “ЕВН България Електроразпределение” АД, по фактура № 7000023374 от 02.03.2011г.

Въз основа на извършени проверки и приобщените по делото документи, назначеното по делото вещо лице Д.К. е констатирал, че за процесните отчетни периоди, Н. е получил следните суми по основание и размер :

                                                            2009г.                   2010г.                2011г.

Пенсии                                           1903,61лв.              2196,36лв.         2196,36лв.

Обезщетения и помощи               1645,84лв.              2855,00лв.         1381,80лв.

Социални помощи                          231,00лв.                234,00лв.           234,00лв.

Общо                                              3784,45лв.              5285,36лв.         3812,16лв.

Няма причина, посочените суми да не бъдат зачетени и съответно да участват при формиране на данъчната основа за облагане с пряк данък.

Що се отнася до констатациите на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза, относно началното салдо на приходите и разходите за процесните отчетни периоди, основани на финансовите резултати формирани при осъществяване на дейността на предприятието на ЕТ “ Мира – Петрана Н.”, за 2007 г. и 2008 г., конкретни съображения ще се изложат в следващия раздел на настоящото решение.

 

V. За приложимото право и разрешаване на спора по същество :

33. С оглед приложения от органа по приходите ред за определяне на основата за облагане, относно приложимото право е необходимо да се посочи следното :

Според разпоредбата на чл. 122, ал.1, т. 2 и т. 7 от ДОПК – Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи или декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Съответно, според чл. 123, ал. 1 от ДОПК – В случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато:

1. стойността на имуществото на лицето, явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него;

2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква “а” от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

Според чл. 6 от ЗДДФЛ – Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. В чл. 12, ал.1 от ЗДДФЛ е посочено, че – “Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон”, а съответно в чл. 35, т.6 от закона е указано, че облагаем доход са и “...всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане..”.

В случая, трябва да се съобрази и разпоредбата на чл. 124, ал.2 от ДОПК – В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.

34. Съотнасянето на цитираните нормативни текстове, налага явния извод, че

липсата на несъмнени данни за произхода на средства които конкретен данъчен субект е добил, налага необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите възведени в чл. 122, ал.1 от ДОПК, следва да се приложи особеният ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е, да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развие на правоотношението.

Това, разбира се, в никакъв случай не означава, че следва да бъдат напълно игнорирани основните принципи на облагане, възведени в съответния материален закон.

В тази насока и с оглед конкретиката на текущия казус е необходимо да се посочи, че в чл. 1 от ЗДДФЛ, кръгът на регулираните обществени отношения е очертан по следния начин – “ Този закон урежда облагането на доходите на физическите лица, включително от дейност като едноличен търговец.”. Указанието е ясно и небудещо съмнение – на облагане с данък, подлежат доходите на физическите лица, а не на семействата.

Несъмнено е също така обаче, че разпоредбите на чл. 19 и чл. 25, ал.1 от СК/отм./, респективно чл. 21 от СК, безусловно следва да бъдат приложени при установяване на предпоставките по чл. 122, ал.1 от ДОПК и анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал.2 от ДОПК, но не за определяне на общия доход и разход на семейството, а за определяне на конкретния доход и разход на ревизираното лице, с цел установяване на възможно най-верния размер за определяне на данъчната основа, спрямо която да се изчисли и конкретно дължимия, именно от физическото лице пряк данък.

Ясно е, че когато липсват конкретни данни за това, че например придобитият през време на брака имот, е закупен със средства само на единия съпруг, и той не твърди това, като и, че например разходите за издръжка и живот са поети със средства само на единият съпруг, презумпцията за съвместност на приноса следва да бъде приложен. Липсва обаче не само правна, но и формална логика, доходите на единия съпруг от трудови правоотношения, който той е декларирал и съответно е заплатил дължимия за тях данък, да участват при формиране на основата за облагане на другия съпруг, като се определя някакъв общ облагаем доход.

Напълно несъответно на материалния закон в тази насока е резултатите от дейността на единия съпруг като едноличен търговец, да участват при определяне на основата за облагане на другия. 

Достатъчно в тази насока е да се съобрази, че според Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2/2001 г., ОСГК, докладчик съдията Б.Б. – „…Презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност, не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие……Съпругът-нетърговец не отговаря солидарно за задълженията, които едноличният търговец е поел във връзка с търговската си дейност…“

Посочените разпоредби са правилно съобразени от органите по приходите и включените в паричния поток разходи и доходи са съобразени с направените в настоящото изложение изводи.

35. В конкретния случай, липсата на декларирани от Н. доходи през процесните отчетни периоди и констатираните разходи в значителен размер във връзка с осъществявания от него строеж, са били достатъчни за да се формира извод, че предпоставките по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК са налице.

Това пък е основание, органа по приходите в настоящия казус да определи данъчната основа за облагане с преки данъци по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.

36. Въз основа на приетите за установени факти и обстоятелства в предходния раздел на решението, основата за облагане на Г.Н. с пряк данък за всеки отчетен период, следва да бъде определена по следния начин :

 

За 2009 г.

дата

описание на транзакцията

приход

разход

 

 

 

 

 

начално салдо към 01.01.2009

 

 

25.01.2009

изплатена РЗ за м.ХІІ.2008г

46.35

 

31.01.2009

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

323.04

25.02.2009

изплатена РЗ за м.І.2009г

398.04

 

25.02.2009

2%данък ЗМДТ –имот общ.Пловдив

 

5712.91

25.02.2009

2% режийни разходи –имот общ.Пловдив

 

5712.91

25.02.2009

20% ДДС в/у режийни разноски-имот Общ.Пловдив

 

1142.58

28.02.2009

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

323.04

20.03.2009

платени данък сгради и  ТБО

 

974.76

25.03.2009

изплатена РЗ от ЕТ “Мира-П.Н.”

318.45

 

31.03.2009

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

323.04

02.04.2009

изплат.застраховка ЗАД”Булстрат Живот”

416.76

 

25.04.2009

изплатена РЗ от ЕТ “Мира-П.Н.”

285.74

 

30.04.2009

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

323.04

16.05.2009

платени данък сгради и  ТБО

 

89.9

25.05.2009

изплатена РЗ от ЕТ “Мира-П.Н.”

247.64

 

31.05.2009

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

323.04

25.06.2009

изплатена РЗ от ЕТ “Мира-П.Н.”

400.03

 

30.06.2009

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

323.04

25.07.2009

изплатена РЗ от ЕТ “Мира-П.Н.”

400.03

 

31.07.2009

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

323.04

25.08.2009

изплатена РЗ от ЕТ “Мира-П.Н.”

400.03

 

31.08.2009

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

323.04

25.09.2009

изплатена РЗ от ЕТ “Мира-П.Н.”

209.54

 

30.09.2009

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

323.04

22.10.2009

изплат.застраховка ЗАД”Булстрат Живот”

1021

 

31.10.2009

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

323.04

16.11.2009

платена такса Разрешение за строеж

 

2278.16

30.11.2009

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

323.04

07.12.2009

платени данък сгради и  ТБО

 

274.73

31.12.2009

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

323.04

                 2009

Пенсии

       1903,61                                                   

 

                 2009

Обезщетения и помощи

       1654,84

 

                 2009

Социални помощи

         231,00

 

Общо:

7933,08

20062.4

 

При това положение, разликата между стойността на придобитото имущество и направените разходи с декларираните и получени доходи от Г.Н. е в размер на 12129,32лв.

Въз основа на изложените до тук съображения от фактическа и правна страна, включително с оглед правилата възведени в горе цитираната разпоредба на чл. 123 от ДОПК, следва да се приеме, че въпросната сума от 12129,32лв., представлява подлежаща на облагане с данъци печалба или доход.

37. Що се отнася до определените с оспорения ревизионен акт задължения за здравно осигурителни вноски за отчетната 2009 г. е необходимо да се отбележи следното :

Според чл. 124а.  (Нов – ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) ДОПК -  Разпоредбите на чл. 122 – 124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски.

Това правило е очевидно процесуално. Наложително обаче в случая е да се съобрази, че то препраща към приложение на материалноправни разпоредби. Както се посочи в настоящото решение, когато поради противоправно развитие на данъчните правоотношения, данъчната основа не може да бъде определена съобразно материалните правила установени в ЗДДФЛ, то тогава, тази данъчна основа се определя съобразно материалните правила установени в чл. 122, ал.2 от ДОПК.

Ето защо, независимо от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е процесуално правна по своя характер, то това не може да има за последица, приложение с обратна сила на материално правните разпоредби към които тя препраща при положение, че това не е изрично предвидено в закона.

Данъчните и осигурителни отношения са регулирани с императивни правни норми, поради което е изключено каквото и да е разширително тълкуване или приложение с обратна сила в тежест на отделния правен субект.

Изцяло в тази насока са Решение № 7727 от 06.06.2014 г., постановено по адм. дело № 11840/2013 г. на ВАС, докладчик съдия Р. Монова ; Решение № 4550 от 02.04.2014 г., постановено по адм. дело № 9082/2013 г. на ВАС, докладчик съдия Е. Миткова, които настоящият състав напълно споделя, поради което е излишно да повтаря изложените мотиви.

Необходимо е да се добави само, че определянето на конкретния размер на задължителните осигурителни вноски в случая не е наложително с оглед установяване на данъчната основа за облагане с пряк данък по ЗДДФЛ, доколкото тази основа се определя при конкретна преценка на фактите и обстоятелствата, предвидени в чл. 122, ал. 2 от  ДОПК. Размера на задължителните осигурителни вноски, които ревизираното лице би било длъжно да заплати  обаче, не е факт, който се съдържа в хипотезите на въпросната правна норма. В чл. 122, ал.2, т.2 от ДОПК са релевира факта на платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания, но не и на тези, които евентуално биха били дължими.

В частта за допълнително определени задължения за здравно осигурителни вноски за 2009 г. в размер на 1273,50лв. и съответните лихви за просрочие, ревизионния акт се явява незаконосъобразен и ще следва да бъде отменен.

38. При това положение, като се съобрази обстоятелството, че Н. е с намалена 92% трудоспособност, съобразно Експертно решение № 172 от 02.02.2012 г. на ТЕЛК при МБАЛ Пловдив /л.330,том ІІ/, задължението му за заплащане на пряк данък за 2009 г., трябва да бъде определено по следния начин :

- Данъчна основа, определена по реда на чл. 122 и сл.ДОПК -       12129,32лв. 

- Данъчни облекчения по чл. 18, ал.1, вр. чл. 17 от ЗДДФЛ    -         7920,00лв.

- Облагаем доход, след приспадане на облекченията               -         4209,32лв.

- Дължим данък върху дохода за 2009 г.                                    -           420,93лв.

До този размер на дължимия данък и съответните лихви за просрочие, оспорения ревизионен акт се явява законосъобразен. Съответно в останалата част до определения размер на задължението от 672,53лв., ревизионния акт ще следва да бъде отменен.

 

39. За отчетната 2010 г.

 

дата

описание на транзакцията

приход

разход

 

 

 

 

 

начално салдо към 01.01.2010

           0,00

 

31.01.2010

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

317.33

 

 

 

 

28.02.2010

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

317.33

 

 

 

 

25.03.2010

изплатена РЗ от ЕТ “Мира-П.Н.”

233.99

 

31.03.2010

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

317.33

 

 

 

 

25.04.2010

изплатена РЗ от ЕТ “Мира-П.Н.”

427.55

 

30.04.2010

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

317.33

 

 

 

 

25.05.2010

изплатена РЗ от ЕТ “Мира-П.Н.”

427.55

 

31.05.2010

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

317.33

 

 

 

 

30.06.2010

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

317.33

30.07.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

10250

31.07.2010

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

317.33

17.08.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

2750

19.08.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

4850

27.08.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

9500

31.08.2010

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

317.33

07.09.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

7000

09.09.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

4900

20.09.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

6000

21.09.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

4500

29.09.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

4750

30.09.2010

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

317.33

              2010

Пенсии

         2196,36

 

              2010

Обезщетения и помощи

         2855,00

 

              2010

 Социални помощи

           234,00

 

31.10.2010

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

317.33

04.11.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

1000

09.11.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

3750

12.11.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

1500

18.11.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

2500

26.11.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

3500

29.11.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

2500

30.11.2010

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

317.33

30.11.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

6250

01.12.2010

платени данък сгради и  ТБО

 

143.25

03.12.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

3000

06.12.2010

теглене на каса – Fibank

13000

 

06.12.2010

броена сума на падеж БанкаДСК

932.8

 

07.12.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

8250

11.12.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

4500

20.12.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

5000

23.12.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

4750

27.12.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

2500

30.12.2010

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

2000

31.12.2010

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

317.33

    05.01.2010

Получен паричен заем Елена К.

      10000,00

 

    15.02.2010

Получен паричен заем Иван К.

      10000,00

 

    15.11.2010

Получена сума от С.Н. (1/2)

        5000,00

 

Общо:

45307,25

109451

При това положение, разликата между стойността на придобитото имущество и направените разходи с декларираните и получени доходи от Г.Н. е в размер на 64143,75лв.

Въз основа на изложените до тук съображения от фактическа и правна страна, включително с оглед правилата възведени в горе цитираната разпоредба на чл. 123 от ДОПК, следва да се приеме, че въпросната сума от 64143,75лв., представлява подлежаща на облагане с данъци печалба или доход.

40. Що се отнася до определените с оспорения ревизионен акт задължения за здравно осигурителни вноски за отчетната 2010 г. е необходимо да се приложат  съображенията изложени в пункт 37 от настоящото решение.

Според чл. 124а.  (Нов – ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) ДОПК -  Разпоредбите на чл. 122 – 124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски.

Каза се, правило възведено в чл. 124а (Нов – ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.)  от ДОПК е процесуално. То обаче, препраща към приложение на материалноправни разпоредби.

Ето защо, независимо от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е процесуално правна по своя характер, то това не може да има за последица, приложение с обратна сила на материално правните разпоредби към които тя препраща при положение, че това не е изрично предвидено в закона.

В частта за допълнително определени задължения за здравно осигурителни вноски за 2010 г. в размер на 1820,88лв. и съответните лихви за просрочие, ревизионния акт се явява незаконосъобразен и ще следва да бъде отменен.

41. При това положение, като се съобрази обстоятелството, че Н. е с намалена 92% трудоспособност, съобразно Експертно решение № 172 от 02.02.2012 г. на ТЕЛК при МБАЛ Пловдив /л.330,том ІІ/, задължението му за заплащане на пряк данък за 2010 г., трябва да бъде определено по следния начин :

- Данъчна основа, определена по реда на чл. 122 и сл.ДОПК -       64143,75лв. 

- Данъчни облекчения по чл. 18, ал.1, вр. чл. 17 от ЗДДФЛ    -         7920,00лв.

- Облагаем доход, след приспадане на облекченията               -       56223,75лв.

- Дължим данък върху дохода за 2009 г.                                    -         5622,37лв.

До този размер на дължимия данък и съответните лихви за просрочие, оспорения ревизионен акт се явява законосъобразен. Съответно в останалата част до определения размер на задължението от 8468,84лв., ревизионния акт ще следва да бъде отменен.

 

42. За отчетната 2011 г.

 

дата

описание на транзакцията

приход

разход

 

начално салдо към 01.01.2011

0

 

11.01.2011

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

975

12.01.2011

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

1000

14.01.2011

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

3500

31.01.2011

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

349.50

28.02.2011

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

349.50

10.03.2011

броена сума на падеж БанкаДСК

1528.97

 

10.03.2011

броена сума на падеж БанкаДСК

91.02

 

31.03.2011

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

349.50

18.04.2011

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

5950

29.04.2011

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

4000

30.04.2011

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

349.50

05.05.2011

застраховка пожар ЗАД Армеец

 

122.94

27.05.2011

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

2000

30.05.2011

изплат.застраховка ЗАД"Булстрат Живот"

321.64

 

30.05.2011

изплат.застраховка ЗАД"Булстрат Живот"

241.23

 

30.05.2011

изплат.застраховка ЗАД"Булстрат Живот"

321.64

 

31.05.2011

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

349.50

08.06.2011

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

500

09.06.2011

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

1000

20.06.2011

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

6750

30.06.2011

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

349.50

01.07.2011

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

3000

04.07.2011

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

3450

31.07.2011

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

349.50

31.08.2011

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

349.50

02.09.2011

Плащания за СМР-  Масив груп ЕООД

 

1000

30.09.2011

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

349.50

31.10.2011

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

349.50

30.11.2011

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

349.50

31.12.2011

Разход за домакинство / по данни на НСИ

 

349.50

                2011

Платена такса за допълване на Разр. за строеж

 

          250,00

      29.03.2011

Плащане към “ЕВН България Електроразпр.”АД

 

       13400,00

                2011 

Пенсии

           2196,36

 

                2011

Обезщетения и помощи

           1381,80

 

                2011

Социални помощи

             234,00

 

                2011

Плащане по предварителен договор С. Н.

         35000,00

 

               2011

Плащане по предварителен договор Д. Н.

        35000,00

 

Общо:

76316,66

51091.94

 

Очевидно е че за отчетната 2011 г., не се констатира превишение на извършените от Н. разходи, над получените от него приходи.

Това налага, оспорения ревизионен акт да бъде отменен, както в частта за допълнително определения пряк данък и начислени лихви, така и в частта за допълнително определени здравно осигурителни вноски.

 

VІ. За разноските:

28. С оглед констатираната частична неоснователност на жалбата, на данъчна администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал. 1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 8, ал.1, т.3 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Издадена от Висшия адвокатски съвет, редакция ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г./, те се констатираха в размер на 632,00 лв.

 с оглед, констатираната частична основателност на оспорването, на жалбоподателя се дължи съответната част от сторените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 860,54лв.

 

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.Н.Н., ЕГН : **********,***, против Ревизионен акт № 161301765 от 19.07.2013 год., издаден от С.Д.П., на длъжност – главен инспектор по приходите при Териториална Дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, потвърден с Решение № 1140 от 01.11.2013 год. на Зам. Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който на Г.Н. са определени задължения към бюджета, както следва: данък по чл.48 от ЗДДФЛ за отчетната 2009 год. в размер на 420,93лв. и съответни лихви за просрочие ; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за отчетната 2010 год. в размер на 5622,37лв. и съответни лихви за просрочие.

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 161301765 от 19.07.2013 год., издаден от С.Д.П., на длъжност – главен инспектор по приходите при Териториална Дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, потвърден с Решение № 1140 от 01.11.2013 год. на Зам. Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта с която на Г.Н.Н., ЕГН : **********,*** са определени задължения към бюджета, както следва: данък по чл.48 от ЗДДФЛ за отчетната 2009 год. за разликата от 420,93лв. до 672,53лв. и съответни лихви за просрочие ; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за отчетната 2010 год. за разликата от 5622,37лв. до 8438,84 лв. и съответни лихви за просрочие ; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за отчетната 2011г. в размер на 2 509.74 лв. и съответните лихви в размер на 301,27 лв. ; задължителни здравно осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица за  2009 г. в размер на 1273,50лв. и лихви за просрочие в размер на 422,36лв. ; задължителни здравно осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица за  2010 г. в размер на 1820,88лв. и лихви за просрочие в размер на 415,96лв. ; задължителни здравно осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица за  2011 г. в размер на 1920,00лв. и лихви за просрочие в размер на 239,66лв.

ОСЪЖДА Г.Н.Н., ЕГН : **********,***, да заплати на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция за приходите, сумата от 632.00 лв./шестстотин тридест и два лв./, представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция за приходите, да заплати на Г.Н.Н., ЕГН : **********,***, сумата от 860,54лв. лв. /осемстотин и шестдесет лв./, представляваща съответната част от извършените от последния разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                              

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :