Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 218

 

гр. Пловдив, 21 януари 2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на седемнадесети януари, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                        НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Д.Караиванова, като разгледа административно дело №3638 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.64, ал.6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

            Й.Д.К. и Ж.Н.К., и двамата със съдебен адрес:***, партер, представлявани и двамата от адвокати М.Н. и Г.И.- пълномощници, обжалват решение на комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ при община Родопи, взето с протокол от 10.05.2013г., в частта му, с която е определен размер на обезщетението за засегнат от сервитута на енергиен обект, представляващ “ВЛ-110кV” за тягова подстанция “Крумово”, за който е одобрен ПУП-парцеларен план със Заповед №РД-02-14-1432 от 13.08.2010г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляващ имот по Картата на възстановената собственост (КВС) на село Крумово, община Родопи, с №40004.16.35, в размер от 292,00 лева. Претендира се изменение на решението, чрез завишаване размера на обезщетението за сервитутното право върху имота им в съответствие със заключението на назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза.

Ответникът- община Родопи, представлявана от юрисконсулт Петър Калоферов- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованото лице- Държавно предприятие “Национална компания железопътна инфраструктура” (ДП”НКЖИ”), не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не взима становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Протоколът на комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ (листи 26-27), в който е обективирано процесното решение, е изпратен до жалбоподателите като приложение към писмо с Изх.№9412-34#104 от 02.08.2013г. (лист 25), получено от жалбоподателя К. на 07.08.2013г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 24) и при липсата на доказателства за датата, на която същото е получено от жалбоподателката К.. От своя страна, жалбата (листи 13-14) е подадена чрез община Родопи на 21.08.2013г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, според извадка за собствениците на имот с №40004.16.35 от КВС (лист 22), жалбоподателите са съсобственици на същия. Спрямо посоченото обстоятелство липсва формиран спор между страните, а според Протокол от 09.08.2013г. (лист 19) за поправка на очевидна фактическа грешка в Протокола от 10.05.2013г. Димитър Николов К. няма право на собственост върху процесния имот. С писмо Изх.№94-12-34 от 28.10.2013г. (лист 18) поправката на очевидната фактическа грешка е съобщена на Димитър Николов К. на 09.11.2013г. (лист 15), на Ж.Н.К. на 01.11.2013г. (лист 16) и на Й.Д.К. на 31.10.2013г. (лист 17), като по делото няма данни за неприключило съдебно производство по оспорване на протокола за поправка на очевидната фактическа грешка. Следователно, за жалбоподателите е налице правен интерес по отношение на заявеното оспорване и след като жалбата им е подадена в законоустановения срок, то същата се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.64, ал.1 от ЗЕ, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. Съгласно чл.64, ал.4 от ЗЕ, сервитутите възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), с който се определя местоположението на съответните имоти, и титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. А съгласно чл.64, ал.6 от ЗЕ, определянето на размера на обезщетенията се извършва по реда на чл.210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител; като се прилагат критерииите, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗЕ, а именно- площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; видовете ограничения на ползването; срок на ограничението; справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.

В случая, със Заповед №РД-02-14-1432 от 13.08.2010г. (листи 5-6, 35-36, 39-40) на министъра на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е одобрен парцеларен план (листи 44-54) за трасе на ВЛ 110 кV за тягова подстанция “Крумово”, попадащо в землището на с. Крумово, ЕКАТТЕ 40004, община Родопи, област Пловдив, съгласно приетата и одобрена графична част (листи 55-57), неразделна част от посочената заповед. Заповедта е обнародвана в неофициален раздел на ДВ, бр.69 от 03.09.2010г., като според писмо с Изх.№92-00-536 от 08.10.2013г. (листи 3-4) на главния секретар на МРРБ, против същата няма постъпили жалби и тя е влязла в сила. Също така, по делото не са ангажиран доказателства за наличие на неприключило съдебно производство с предмет Заповед №РД-02-14-1432 от 13.08.2010г., поради което следва да се приеме за установено, че същата е влязла в сила. Съответно, налице е влязъл в сила парцеларен план, предпоставящ възникването на сервитут по смисъла на ЗЕ. Респективно, налице е предпоставката, предвидената от нормата на чл.64, ал.4, т.1 от ЗЕ.  

На следващо място, като приложение към писмо с Изх.№АУ-13-9/(10) от 21.09.2010г. (листи 7-8, 42) на директора на Дирекция “Устройство на територията” в МРРБ посочената вече Заповед №РД-02-14-1432 от 13.08.2010г., както и Заповед №РД-02-14-1433 от 13.08.2010г. са изпратени до генералния директор на ДП“НКЖИ”, до община Първомай и до община Родопи.

С писмо Вх.№94-12-34 от 28.03.2012г. (лист 38) на генералния директор на ДП”НКЖИ” е поискано назначаване на комисия по чл.210 от ЗУТ.

С писмо Изх.№94-12-34 от 20.07.2012г. (листи 21-22) е изискана информация от Общинска служба по земеделие (ОбСЗ) ”Родопи” за имената, адресите и единните граждански номера (ЕГН) на собствениците на 12 от имотите, попадащи в зоната на сервитута. В отговор е получено писмо с Изх.№676 от 02.08.2012г. от ОбСЗ ”Родопи” (лист 20). Със Заповед №317 от 29.042013г. на кмета на община Родопи (лист 33) е назначена комисия, която да извърши необходимите дейности по чл.210 и чл.211 от ЗУТ и по чл.чл.64-68 от ЗЕ, по определяне на оценки, обезщетения и др., дължими на собствениците на имоти, засегнати от реализирането на проект “Реконструкция и електрификация на железопътна линия Пловдив – Свиленград- турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч.”, за който е одобрен парцеларен план със Заповед №РД-02-14-1432 от 13.08.2010г. на МРРБ.

На 07.05.2013г. е изготвен Доклад за оценката на сервитутно право за поземлен имот (ПИ) №40004.16.35 (листи 28-32) от “Пловдивинвест-21” АД, в частност от Г.Х.Х., притежаващ оценителска правоспособност на недвижими имоти с рег.№100100211 от 14.12.2009г. Преписката е разгледана от комисията по чл.210, ал.1 от зУТ, след което е постановено решението, част от което е предмет на настоящето производство.

При така описаната фактическа обстановка съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Освен това, процесното решение се явява постановено от компетентен да целта орган, предвид посочената по-горе Заповед №317 от 29.04.2013г. на кмета на община Родопи за назначаване на комисия по чл.210, ал.1 от ЗУТ, и по отношение на което обстоятелство между стрините няма формиран спор.

Посочи се вече, че размерът на обезщетението се определя по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител (чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ) или по пазарни цени, определени от комисията, назначена от кмета на общината (чл.210, ал.1 от ЗУТ).

В случая, комисията ползва услугите на лицензиран оценител, според чиято оценка, справедливата пазарна стойност на дължимото обезщетение за 1,081 дка от ПИ с №16.35 е сумата от 292,00 лева. Лицензираният оценител изготвя своя доклад въз основа на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (НРОЦЗЗ) и по “пазарни аналози”. Съответно, имотът на жалбоподателите е с площ от 2,501 дка, от които 1,081 дка попадат в сервитутната зона; имотът е земеделска земя от ІV-та категория. Чрез прилагане на корекционните коефициенти по смисъла на НРОЦЗЗ спрямо началната цена за категория на земята по смисъла на наредбата /430 лв./дка/, оценителят определя цена за 1 дка от приблизително 645,00 лева и за 1,081 дка в размер от приблизително 697,00 лева. За определяне цената на сервитутното право е приет корекционен коефициент К=0,15, поради което цената на сервитутното право на земята по НРОЦЗЗ е на приблизителна стойност от 105,00 лева. След направено проучване на пазара на земеделски земи в района на имота /местност “Пелита”/ е определена средна пазарна цена от 1 800,00 лв./дка или 1 946,00 лева за площ от 1,081 дка. Чрез прилагане на корекционния коефициент К=0,15 спрямо средната пазарна цена е определена справедлива пазарна цена на сервитутното право от 292,00 лева.

За нуждите на съдебно производство бе назначена съдебно-оценъчна експертиза (СОЕ) с вещо лице Е.Й.Г.-А.. Заключението на вещото лице Г.-А. (листи 84-94) съдът кредитира отчасти, доколкото, от една страна, същото е оспорено от страна на процесуалния представител на община Родопи, а от друга страна, същото противоречи на методиката, използвана от правоспособния оценител Георги А..

Според заключението на вещото лице, стойността на частта от имота, попадаща в границите на сервитута /1,081 дка/, определена по реда на НРОЦЗЗ е приблизително 743,73 лева. В тази си част заключението е необосновано, тъй като вещото лице неправилно определя общия корекционен коефициент по смисъла на НРОЦЗЗ от 1,60 вместо от 1,50, без да посочва причината за това.

На следващо място, въз основа на извършено собствено проучване, Г.-А. определя “средна пазарна цена на пазара” до процесния имот от 15,51 лв./кв.м. или 15 510,00 лв./дка. Приет е корекционен коефициент К=0,25; пазарната цена на декар от “средната пазарна цена на пазара” до процесния имот /15 510,00 лв./ е разделена на сбора от приетия от експерта корекционен коефициент /0,25/ и единица /1,25/ в резултат на което е определена “коригирана средна пазарна цена на пазара на подобни имоти” от 12 408,00 лв./дка. Съответно, пазарната цена на оценяваната земя, попадаща в сервитутната зона /1,081 дка/ е сумата от приблизително 13 413,00 лв. /1,081 дка х 12 408,00 лв./. В заключение, за частта от ПИ №16.35 вещото лице определя цена на кв.м. по реда на НРОЦЗЗ от 0,68 лв. и размер на “справедливото обезщетение” (действителна пазарна цена) от цена от 12,41 лв.

Според официална информация, публикувана в сайта на Националния статистически институт (НСИ), през 2010г. в община Родопи са сключени 23 сделки за покупка на земеделска земя с обща площ от 142 дка при средна продажна цена от 203 лв./дка; през 2011г. в община Родопи са сключени 28 сделки за покупка на земеделска земя с обща площ от 255 дка при средна продажна цена от 256 лв./дка; а през 2012г. в община Родопи са сключени 32 сделки за покупка на земеделска земя с обща площ от 285 дка при средна продажна цена от 345 лв./дка. Очевидно е, че пазарните цени, отчетени от НСИ, са по-малки от базовата цена на декар земеделска земя ІV-та категория по чл.3, ал.1 от НРОЦЗЗ или 430 лв./дка, а наредбата е в сила от 05.06.1998г., поради което статистическите цени, макар и обективно установени, не следва да бъдат ползвани за нуждите на настоящето производство.

Оценката на експерта А. е валидна за срок от 6 месеца, считано от ефективната дата на оценката /07.05.2013г./, или същата е невалидна към настоящия момент /21.01.2014г./. Заключението на вещото лице Г.-А. е изготвено въз основа на предлагани /офертни/ цени на земеделски земи в землището на село Крумово, публикувани в специализирани сайтове в интернет, но не и въз основа на действително сключени сделки.

При това положение, съдът намира, че за определяне размера на обезщетението за сервитутното право е справедливо да се вземат предвид и двете експертни оценки, независимо от изтичане валидността на оценката на А., както и от обстоятелството, че оценката на вещото лице Г.-А. е направена единствено въз основа на предлагани цени и по методика, която не може да бъде кредитирана безрезервно.

Също така, съдът намира за справедливо придаването на равни теглови коефициенти на двете оценки от 0,5. Освен това, за нуждите на съдебното производство и с оглед уеднаквяване на двете методики за определяне на пазарната цена, ще следва определената “средна пазарна цена на пазара до процесния имот” от 15 510,00 лв./дка да бъде умножена с корекционния коефициент на вещото лице Г.-А. от 0,25. Съответно, на база експертното заключение съдът определя за пазарна цена на декар от оценявания имот сумата от приблизително 3 878,00 лв. /15 510,00 лв./дка х 0,25/. От своя страна, размерът на обезщетението за частта от процесния имот, попадащ в зоната на сервитута е произведението от частта на имота /1,081 дка/ и съдебно определената пазарна цена /3 878,00 лв.дка/ или приблизително сумата от 4 192,00 лева.

Следователно, за справедлива пазарна цена на обезщетението за сервитутно право върху 1,081 дка от ПИ с №16.19 следва да се приеме сумата от общо 2 242,00 лева, представляваща сбора от определите справедливи пазарни цени от А. /292,00 лв./ и от съдебно определената на база методиката и констатациите на вещото лице Г.-А. /4 192,00 лв./, умножени по теглови коефициент от 0,5.

Поради изложените съображения, съдът намира, че частта от решението на комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповед №317 от 29.04.2013г. на кмета на община Родопи, взето с протокол от 10.05.2013г., в която е определен размерът на еднократно обезщетение на жалбоподателите, е постановена при неправилно определяне на пазарната цена на това обезщетение. Предвид разпоредбата на чл.173, ал.1 от АПК, съдът намира, че определеният с решението на комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ размер на еднократно обезщетение относно част от имот с №40004.16.35 по КВС на село Крумово, собственост на жалбоподателите К. и К., трябва да бъде изменен от 292,00 на 2 242,00 лева.

По делото няма направено искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателите, поради което такива не следва да им се присъждат, а с оглед очерталия се изход на делото, направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника се явява неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. А по аргумент от разпоредбата на чл.215, ал.7 от ЗУТ, настоящето решение е окончателно.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ решение на комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ при община Родопи, взето с протокол от 10.05.2013г., в частта му, с която е определен размер на обезщетението за засегнат от сервитута на енергиен обект, представляващ “ВЛ-110кV” за тягова подстанция “Крумово”, за който е одобрен ПУП-парцеларен план със Заповед №РД-02-14-1432 от 13.08.2010г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляващ имот по КВС на село Крумово, община Родопи, с №40004.16.35, като увеличава размера на обезщетението от 292,00 лева на 2 242,00 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Адм. съдия:/п/.........................

/Н.Бекиров/

 

 

 

Вярно с оригинала

 

Секретар:

 

НБ