Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 209

20.01.2014 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХХІІІ състав, в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:              1. АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

2. ЗДРАВКА ДИЕВА

 

при секретаря Д.Караиванова и при участието на прокурора Михов, като разгледа КНАХД № 3674 по описа на съда за 2013 г., докладвано от СЪДИЯТА МИТРЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по постъпила касационна жалба от ТД на НАП – Пловдив срещу Решение № 2854/04.11.2013 г., постановено по НАХД № 4702/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление №63401 – F061810/12.07.2013г. на Директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП - Пловдив, с което на едноличния търговец “Чунчукова-В.Ч.” с ЕИК ***** е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 687.39 /шестстотин осемдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/ лв. за нарушение на чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС.

В касационната жалба като основания за отмяна се сочат нарушения на материалния и процесуалния закон в решението на Районния съд. Претендира се то да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

Ответната страна по жалбата, чрез процесуалния си представител, взема становище за законосъобразност и правилност на обжалваното решение. Моли за оставянето му в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за основателност на касационната жалба. Предлага решението на Районния съд да бъде отменено.

Административният съд, като взе предвид наведените доводи за отмяна на решението и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Касационната жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

С оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК, прилагането на материалния закон следва да бъде преценено въз основа на следните факти, установени от районния съд.

На едноличния търговец била извършена проверка от инспектори в ТД на НАП гр. Пловдив за регистрация по ЗДДС, документирана с протокол №1600018278/05.04.2013г., при която било установено, че данъчнозадълженото лице не е начислило ДДС в размер на 687.39 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 4 124.35 лв., извършени за данъчен период 01.04.2013г. - 09.04.2013г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно, тъй като е достигнало облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер на 57 579,78 лв., формиран за периода 01.02.2011г. до 31.01.2012г., от търговия на дребно с лекарства и други фармацевтични стоки от стопанисван от него обект – аптека. Лицето е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.02.2012г. включително. Същото е било подадено на 26.03.2013г. с вх.№1639113000007116/26.03.2013г. За извършеното нарушение на чл.96, ал.1 от ЗДДС бил съставен АУАН. Лицето било регистрирано по ЗДДС, считано от 10.04.2013г. - датата на връчване на Акт за регистрация №160421300006196/08.04.2013г. От изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акт за регистрация, ако заявлението за регистрация е било подадено в срок - 28.02.2012г., до датата на регистрацията на лицето - 10.04.2013г., едноличният търговец е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки.

Констатирано било, че за периода 01.04.2013г. - 09.04.2013г. са били извършени облагаеми доставки на стойност 4 124.35 лв. и не е бил начислен ДДС в размер на 687.39 лв. от търговия на дребно с лекарства и други фармацевтични стоки от обект - аптека, находяща се в с. Браниполе. Част от оборота - в размер на 2 239.41 лв., е бил формиран от доставки на лекарствени продукти на задължително здравно осигурени лица по Договор №163521 от 01.01.2013г., подписан с РЗОК - Пловдив. Доставките са били документирани с финансов отчет №0000000068/02.04.2013г., издаден на основание чл.20, ал.1, б. „а” от договора, за дължими суми от Възложителя /РЗОК/ на Изпълнителя /Издател/ по изпълнени от него рецепти, които са били платени по банков път.

Останалият оборот – в размер на 1 884.94 лв., е бил формиран от касови продажби /без фактури/. Извършените продажби са били отразени на регистрираното на името на лицето, на адреса на горецитирания обект, устройство с фискална памет.

 

Проверяващите приели, че ако лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки за периода от 01.04.2013г. до 09.04.2013г., като за продажбите, отразени на касов апарат, на основание чл.119, ал.1 от ЗДДС състави отчет за извършените продажби, отрази продажбите в дневника за продажби за данъчен период м.04.2013г. и включи размера на данъка в справката - декларация за м.04.201Зг., които е следвало да подаде в ТД на НАП Пловдив в срок до 14.05.2013г., включително, а за доставките по договора с РЗОК Пловдив - да отрази издадените документи /финансови отчети/ в дневника за продажби и включи размера на данъка в справката - декларация за м.04.2013г., които е следвало да подаде в ТД на НАП Пловдив в срок до 14.05.2013г., включително.

На основание чл.67, ал.2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена /цена на доставките - 4 124.35 лв.; ДДС, включен в цената, определен по формулата в чл.53, ал. 2 от ППЗДДС -687.39 лв./. Неизпълнението на констатираното задължение от страна на проверявания едноличен търговец довело до извода за осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, поради което е съставен АУАН № F061810 от 21.05.2013г. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП.

Тези факти са приети за безспорно доказани от въззивната инстанция с оглед доказателствата по делото. Районният съд е приел за категорично установено, че извършеното нарушение се потвърждава безспорно от събраните по делото доказателства. За да отмени НП обаче, районният съд приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, но в нарушение на процесуалните правила. Изводът е мотивиран от квалификация на нарушението по чл.180 ал.2, вр. чл.180 ал.1 от ЗДДС, като съдът приел, че разпоредбата на чл.180 от ЗДДС е единствено и само санкционна, и не е посочена законосъобразната правна квалификация на установеното нарушение – чл.180 ал.2 вр. чл.180 ал.1 вр. чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС. Непосочването на законосъобразна правна квалификация на нарушението в АУАН и в НП е прието за нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, поради нарушаване правото на защита на нарушителя.

 

Обжалваното решение е неправилно.

НП е издадено от орган, административно-наказателната компетентност на който произтича от упълномощаване със заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010г. на Изпълнителния директор на НАП, приложена в преписката, ведно с допълващи я заповеди от 28.09.2010г., 27.04.2011г., 25.06.2012г.

По установената административно наказателната компетентност - абсолютна процесуална предпоставка за налагане на административни наказания и издаване на НП, пред ПРС не е повдигано възражение за нищожност на оправомощителния акт, поради което като направено за първи път пред касационната инстанция, не следва се обсъжда.

Извън това, приложената заповед и допълващите я, са стабилни актове с обвързващо правно действие и легитимиращи компетентност на посочените органи. ЗДДС е специален закон, установил различна възможност от ЗНАП в разпоредбата на чл.193, ал.2. “Другото правомощие” по см. на чл.10 ал.2 ЗНАП е това, предвидено в чл.193 ал.2 ЗДДС, в обхвата на който попада и оправомощено от ИД на НАП длъжностно лице. Изпълнителният директор разполага по силата на специален закон да определи съответното длъжностно лице.

На следващо място, правото на защита не е ограничавано - текстовото съдържание на АУАН и НП не водят до съмнение за това дали и какво нарушение е извършено / чл.53 ал.2 от ЗАНН /. Неоснователно в отговора по касационната жалба се поддържа, че правната квалификация на деянието изисква посочена и разпоредбата на чл.102 ал.3 от ЗДДС. Съставен е Акт за регистрация и няма повод за съмнение за периода, за който е наложена санкцията.

Съгласно разпоредбата на чл.180 ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лева, като същата е приложима и в случаите по ал.2, когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по ЗДДС в срок. Данъчно задължено лице по смисъла на закона е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея /чл.3 ал.1 ЗДДС/. Нормата на чл.86 ЗДДС се намира в Глава 8 – начисляване и внасяне на данъка от страна на регистрирано по ЗДДС лице. Едноличният търговец е регистриран на 10.04.2013 г., а наложената санкция е за периода от 01 до 09.04.2013 г., когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по ЗДДС в срок.

Касационният състав счита, че обстоятелствата по делото са изяснени с оглед събраните доказателства и налагат обоснован извод, че касаторът е извършил вмененото му нарушение. При провеждане на съдебното следствие не са внесени каквито и да било съмнения в правилността и законосъобразността на действията на контролните органи, както и в констатираните от тях факти. Видно от гореизложеното е, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а като е приел обратното ПРС е издал незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.

 

 

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2854/04.11.2013 г., постановено по НАХД № 4702/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, вместо което постановява:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 63401-F061810/12.07.2013 г. на Директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Пловдив.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    /п/

 

 

ЧЛЕНОВЕ:              1. /п/

 

 

 

2./п/

 

 

Вярно с оригинала

 

Секретар:

 

 

АМ