РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 229

гр.Пловдив, 22  .  01 . 2014г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав :

 

                                                        Председател : Недялко Бекиров

                                                                                   Членове : Александър Митрев

                                                                                                              Здравка Диева

 при секретаря Д.К.араиванова и с участието на прокурора Борис Михов, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 3677 / 2013г., взе предвид следното :

            Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1  ЗАНН.

            Държавна Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, представлявана от Председателя с процесуален представител гл.юрисконсулт Л.К. обжалва Решение № 2449/26.09.2013г., постановено по н.ах.д.№ 2854 по описа за 2013г. на Пловдивски районен съд.

            Със съдебният акт е отменено НП № 2266/08.04.2013г. на Председателя на Държавна агенция ДРВЗ, с което на ИНСА ОЙЛ ООД, гр.Раковски е наложена имуществена санкция  в размер на 100 000 лв. за нарушение на чл.12 ал.4 пр.1-во и 2-ро и чл.19 от Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти /ЗЗЗНН отм./, на основание чл.36 ал.1 с.з.

            Касаторът поддържа, че Инса Ойл ООД гр.Раковски е задължено лице по см. на чл.17 ал.1, ал.3 и ал.4 ЗЗЗНН отм. и произвежданите, внасяните и осъществените ВОП количества на нефтопродукти през предходната година пораждат задължение, произтичащо от цитираните текстове, като изчисляване размера на количествата на запасите се извършва на основание
среднодневно потребление – чл.13 ЗЗЗНН отм.

            Оспорен е извода на ПРС за липса на основание за ангажиране адм.нак.отговорност на търговското дружество поради влязъл в сила съдебен акт за спиране предварителното изпълнение на Разпореждане № Р-12-13/27.03.2012г. – Определение на ВАС от 31.05.2012г. Според касационния жалбоподател, към момента на постановяване на съдебния акт разпореждането следвало да е вече изпълнено, поради посочен в закона срок за създаване на определено ниво нефтопродукти – 30.04.2012г.

            Тоест, проверката е извършена в периода 14.11.-15.11.2012г. – след спиране предварителното изпълнение на разпореждането, но касае вече възникнали задължения на дружеството, подлежащи на изпълнение. Нарушението  било извършено преди самото спиране на предварителното изпълнение и констатирано в периода на проверката. Счита се, че спирането на
предварително изпълнение има действие занапред и в конкретния случай действието на разпореждането е за периода 30.04.2012г. – 30.04.2013г., като с Решение № 7605/04.06.2013г. на ВАС е оставено в сила Решение № 6262/22.11.2012г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против разпореждането. Потвърденият административен акт /разпореждането/ в случая не произвежда правни последици поради изтеклия вече срок на действие и не обезпечава възможността да бъде заделено от задълженото лице на по-късен етап определеното му количество запаси.

            Оспорен е извода на ПРС за нарушение на чл.34 ал.1 пр.2 ЗАНН, обоснован от момента на подаване на справката – декларация
по чл.4 ал.1 ЗЗЗНН отм. Поддържа се възможност справките-декларации да не
отразяват действителното фактическо положение относно заделените количества нефтопродукти, определени с разпореждане на Председателя.         Поискана е отмяна на касираното решение с потвърждаване на НП.      Ответникът Инса Ойл ООД чрез процесуален представител адв.К. поддържа законосъобразност на обжалвания съдебен акт и
моли да бъде оставен в сила. В писмен отговор по касационната жалба счита
същата за неоснователна и оспорва твърденията с аргумент от спряно
предварително изпълнение на Разпореждането от 27.03.2012г. на Зам.Председателя на ДА ДРВВЗ, допуснато по силата на закона – с Определение на ВАС от 31.05.2012г. и предвид задължението на дружеството до 30.04.2012г., счита, че след изтичане на 3-месечен срок спрямо тази дата е налице нарушение на контролните органи по чл.34 ал.1 ЗАНН.

            Поддържа, че по аргумент от чл.60 ал.6 АПК и чл.166 ал.2 АПК – определението на съда отменя с обратна сила допуснатото
от закона предварително изпълнение на административния акт до решаване по същества на въпроса за неговата законосъобразност. Тоест, за Инса Ойл ООД към 30.04.2012г. не е било налице задължение да създава и съхранява определените му с Разпореждането от 27.03.2012г. нива задължителни запаси. Обратното би означавало да се дерогира изцяло съдебният контрол върху предварителната изпълняемост на адм.акт и би било нарушено недопустимо Т.Р № 5/2009г. на ВАС, в което е прието, че целта на спиране предварителното изпълнение е обезпечаване да не бъдат осъществени правните последици на даден административен акт.

            По отношение второто касационно оплакване – за неправилно приложена от съда разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗАНН е посочено с позоваване на чл.4 ал.1 т.1 ЗЗЗНН отм., че търговското дружество с писмо изх.номер от 15.05.2012г. е изпратило Справка декларация за периода от 01.04.2012г. до 30.04.2012г. и на стр.3 от справката, Таблица 1 били отразени създадените и поддържани запаси от нефт и нефтопродукти по количества и място на съхранение, съгл. разпореждането от 27.03.2012г. В тази вр. и видно от колона 6, ред 2 на таблицата - Инса Ойл ООД не е създало към 30.04.2012г.
определените количества задължителен запас от 17 129.288 тона дизелово
гориво. Писмото с изпращане на справката е получено в администрацията на
16.05.2012г., от който момент адм.нак.орган е уведомен за извършеното
нарушение.

            При теза данни е поддържан извода на ПРС за изтекъл срок по чл.34 ал.1 пр.2 ЗАНН на 16.08.2012г. В тази насока е и обстоятелството, че органът пред който следва да се установи изпълнение на задължението и адм.нак.орган са един и същ. Освен това в конкретния случай, Инса Ойл ООД поискало отсрочване изпълнение на задължението с писмо от 17.04.2012г., което е отказано поради изтекъл срок за изпълнение на задължението, изтъкнато като още един аргумент в подкрепа на тезата за установимост на нарушението още към 08.05.2012г., когато е издаден отказа.

            Ответникът се позовава и на изтекла давност по см. на чл.81 ал.3 НК вр. с чл.34 ЗАНН.

            Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор Михов   счита жалбата за неоснователна.

            Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК от страна с право и интерес от оспорване на
неблагоприятно решение. По същество е неоснователна.

            Страните не спорят за факти, а за придадената им правна квалификация.

            НП е издадено от орган, административно наказателната компетентност на който произтича пряко от закона /чл.42 ЗЗЗНН отм. – а при действаща редакция към 08.04.2013г., дата на издаване на спорното наказателно постановление чл.72/, актосъставителят е лице от кръга на посочените в чл.42 ал.2 ЗЗЗНН отм. – чл.55 ал.4 вр. с чл.72 ал.3 ЗЗНН /приета по делото е оправомощителна заповед № РД-10-135 от 02.05.2012г./.

            1. За да отмени НП, районният съд след подробно описание на фактите по случая приел, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила.

            Фактите не е необходимо да се преповтарят, като се отбелязва, че Инса Ойл ООД е наказано за това, че в качеството си на задължено лице по чл.17 ал.1, ал.3 и ал.4 ЗЗЗНН отм. не е привело в предвидения срок до 30.04.2012г. определеното му ниво на задължителни запаси за 2012г. – от дизелово гориво в размер на 17 129, 288 тона и не ги е вложило за съхранение в складовете, регистрирани по чл.21 ЗЗЗНН отм., с което нарушило чл.12 ал.4 пр.1 и 2 и чл.19 ЗЗЗНН отм.

            А / Първият извод на ПРС е за неправомерно прието от адм.нак.орган, че обстоятелствата и фактите по случая касаят осъществено от жалбоподателя административно нарушение на цитираните разпоредби вр. с неизпълнение на Разпореждане № Р-12-13/27.03.2012г. на Зам.Председателя на ДА „ДРВВЗ“. Изводът е мотивиран с влязло в сила Определение № 7703/31.05.2012г. за спиране предварителното изпълнение на разпореждането – индивидуален административен акт, до произнасяне по същество на спора. С Решение № 7605/04.06.2013г. на ВАС разпореждането е потвърдено като законосъобразно, но до окончателното произнасяне на съда, оспореният адм.акт  не е подлежал на изпълнение. При окончателност на акта, придобита по силата на съдебното решение, той става изпълним.

            При тези факти правилно ПРС е приел, че при спряно с окончателен съдебен акт предварително изпълнение на разпореждането, не е налице нарушение по посочените в НП разпоредби.

            Б / Вторият извод на съда произтича от  анализ на
чл.4 ал.1 ЗЗЗНН отм. вр. с чл.12 ал.2 пр.1 и 2-ро ЗЗЗНН отм. и чл.34 ал.1 пр.2 –ро ЗАНН.

            ПРС приел, че с подаване на справки-декларации от страна на дружеството до контролните органи, на тях им става известно неизпълнение на вмененото задължение, респект. извършване на нарушението. Съдържанието
на преписката потвърждава извода на съда и твърдението на контролните органи за установено нарушение в периода 14-15.11.2012г. правилно не е възприето за обосновано.

            Според ПРС от момента на входиране на справката-декларация за периода м.04.2012г. започва да тече 3-месечния срок по чл.34 ал.1 пр.2 ЗАНН, през който контролният орган след като вече е узнал кой е извършителят и при запознаване с извършеното нарушение, е следвало да състави АУАН. В конкретиката на фактите в цялост и поотделно, съдът е преценил, че всички обстоятелства относно дата на извършване на нарушението и установяване на нарушителя, са били известни на контролните органи в ранен етап от проверката /подкрепено с доказателства/ и съставянето на АУАН на 15.11.2012г. противоречи на закона по въведените цел и срок.

            Освен това, адм.нак.орган не изпълнил задълженията си по см. на чл.52 ал.4 ЗАНН, в която фаза би могъл да установи фактите, изключващи съставяне на АУАН след изтичане на срокът за това.

            2. Решението е законосъобразно.

            - Относно извода, произтекъл от данните за спряно предварително изпълнение на разпореждането на Зам.Председателя на ДА ДРВЗ :

            Правилна и основана на закона е преценката на ПРС за действието на окончателния съдебен акт, незачетено в случая от адм.нак.орган. Действително, административно-наказателното производство и административното производство са самостоятелни и с различни правни последици, но при спряно предварително изпълнение на административен акт, на адресата му не може да бъде вменена адм.нак.отговорност за неизпълнение на същото задължение – предмет на акта. Към датата на извършване на проверката – периода 14.11.2012г.-15.11.2012г., когато е било дадено задължително предписание до дружеството “Инса Ойл” ООД да изпълни неизпълнената от него част от Разпореждане Р-12-13 от 27.03.2012г. до 15.12.2012г., вече е било постановено от компетентния съд окончателно определение за спиране предварителното изпълнение на това разпореждане. Към този момент, дължимото поведение макар и изискуемо съобразно разпоредбите на ЗЗЗНН/отм./ не е предпоставяло възможността да бъде ангажирана отговорността на дружеството именно с оглед постановеното спиране на изпълнението на разпореждането.

            Както правилно е отбелязъл районният съд, в конкретния случай, задълженото по ЗЗЗНН /отм./ дружество не може да бъде държано отговорно за това, че не е изпълнило предписанието, при условие, че е имало съдебно „разрешение” да не изпълнява това, за което е последващо задължено с предписанието /в този см.  Решение от м.01.2014г. по дам.д.№ 3123/13г. , 21 състав АС-Пловдив/.

            В тази част от спора е дължимо съобразяване със задължителното за прилагане Т.Р. № 5/2009г. на ВАС, каквато е последицата от касираното съдебно решение. Задължението не е отменено, но не е подлежало на изпълнение до произнасяне по съществото на спора.

            - По отношение изводът за пропуснат срокът по чл.34 ал.1 пр.2-ро ЗАНН : законосъобразният извод на ПРС е основан на данните от адм.нак.преписка и потвърден със съдържанието на приложената по делото Справка-декларация по чл.4 ал.1 ЗЗЗНН отм. за месец април 2012г., подадена от Инса Ойл ООД с изх.номер от 15.05.2011г. /л.11 и сл. от дело-ПРС/. Видно от таблица 1, т.2 колонка 6, не е изпълнено Разпореждането от 27.03.2012г.

            Административно-наказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни , както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Откриването на нарушителя се свързва с момента, когато същият е известен на адм.нак.орган и е предпоставка за образуване на административно-наказателно производство по реда на ЗАНН. В случаят хипотезата е била на лице при получаване на справката-декларация.

            Когато установените факти са недостатъчни за категоричен извод налице ли е нарушение /а не за това дали е открит нарушителят, тъй като действията в случая са насочени срещу точно определен субект/, се изискват и допълнителни доказателства и се събира информация в кратки срокове след това. Посочените действия са ограничени в опреден период от време - "... в продължение на три месеца от откриване на нарушителя ...". Тримесечният времеви период от откриване на нарушителя е гаранция за извършване на необходимата преценка в конкретен срок, тъй като производството е насочено към осъществяване на административно-наказателна отговорност за съответния субект, изискващо яснота и относно момента, до който органите на Държавата могат да преследват субект за извършените от него деяния, съставляващи административни нарушения.

            Допуснатото съществено нарушение на административно-производствените правила при издаването на оспорения акт, изразяващи се в неспазване на преклузивния 3-месечен срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, е достатъчно основание за отмяна на НП, в каквато насока е касираното решение.

            Решението следва да бъде оставено в сила,
поради което на основание чл.221 ал.2, АС – Пловдив

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            Оставя в сила Решение № 2449/26.09.2013г., постановено по н.ах.д.№ 2854 по описа за 2013г. на Пловдивски районен съд.

            Решението е окончателно.

                                                                                                                                                                                                                                                     

                                                                                                                                

                                                                                                                       Председател:/п/ :

                                                                                                                  Членове:1./п/ : 1.

 
                                                                                                                                  2./п/

 

 

Вярно с оригинала

 

Секретар:

 

ЗД