РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  140

гр. Пловдив, 26.01.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХХV състав, в публично заседание на шести ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

при секретаря Д.Т. разгледа докладваното от председателя административно дело № 3698 по описа за 2013 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на П.Т.В., ЕГН ********** ***, против Ревизионен акт № 211301784/30.07.2013год. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с Решение № 1146/01.11.2013г. на зам.директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който са му определени задължения за данъци поради установена отговорност по чл.19 от ДОПК, като изпълнителен директор на „Златоград Автотранспорт“ АД, за установени с влязъл в сила РА № 261102159/21.07.2011г. и невнесени данъчни задължения по ЗДДС в размер на  63 358,45лв. главница за данъчни периоди м.05.2008г., м.04.2009г. и м.01.2010г., ведно с прилежащи лихви в размер на 31 379,98лв., по ЗКПО корпоративен данък в размер на 19 857,95лв. за 2009г.,ведно с прилежащи лихви в размер на 6 815,09лв.

Жалбоподателят твърди да не е налице реализиран фактически състав на чл.19,ал.1 и ал.2 от ДОПК. Не спори, че за ревизирания период е бил изпълнителен директор на „Златоград Автотранспорт“АД. Твърди, по отношение на непризнатото право на данъчен кредит,че осчетоводеите фактури са свързани с реални сделки и дружеството не може да отговаря за недобросъвестни действия на доставчиците „Валенсия 2005“ООД и „Вал трейд Груп“ЕООД.  По отношение на сторнираните 2 бр. фактури за продажба на автомобили на ЕТ“Анри 64“ на стойност 96 000лв. възразява,че не са налице действия по укриване на данни от данъчните органи, тъй като по време на ревизията са се водили съдебни спорове с едноличния търговец и собствеността на автомобилите не била прехвърлена, като същите са били предложени за опис и публична продан. Твърди още сделката по продажбата на тези автомобили да е осъществена в изпълнение на решение на Общото събрание на дружеството. Освен това при тази сделка купувачът поел задължение да изплати напълно всички данъчни задължения на дружеството, което не било изпълнено от негова страна. По отношение на констатациите свързани със суми получени по образувано от дружеството изпълнително производство при ЧСИ Величко Апостолов възразява,че не може да отговаря за неизпълнението на задълженията на съдебния изпълнител да присъедини държавата като кредитор. Твърди още,че по въпросния изпълнителен лист имало висящо съдебно производство пред ВКС ,едва след приключването на което е можело да се правят изводи от приходната администрация. Моли да се отмени обжалвания ревизионен акт. Представя писмени и гласни доказателствени средства.

Ответникът по жалбата - Директор на дирекция "ОДОП" гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По допустимостта :

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

По основателността на жалбата:

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ревизионното производство е започнало с издаване на ЗВР № 1205502/15.11.2012г., издадена от В.П.А.- началник сектор „Ревизии“ дирекция „Контрол" при ТД на НАП Пловдив, с обхват отговорност за данък върху добавената стойност за периода 01.05.2008г.-31.12.2010г. и отговорност за корпоративен данък за период 01.01.2008г.-31.12.2009г. Със Заповед за ВР № 1301185/11.03.2013г. е изменена първоначалната ЗВР и срокът за завършване на ревизията е определен до 12.04.2013г. С последваща ЗВР № 1301784/11.04.2013г. срокът е продължен до 10.05.2013г.

Прави впечатление,че съдържанието на първоначалната ЗВР и на изменящите я не е съответно на изискванията на чл.113,ал.1,т.5 от ДОПК,тъй като не е конкретизирано за каква отговорност става въпрос. Не е посочена разпоредбата на чл.19 от ДОПК, нито коя от всичките хипотези в нея ще е предмет на ревизията. Доколкото процесуалният ред за реализиране на отговорността на третите лица по чл. 16, 18 и 19 от ДОПК е уреден в чл. 21 от ДОПК, като съгласно ал.1 от същия отговорността се установява с ревизионен акт, то производството по издаване на този акт следва да бъде проведено при спазване на императивните правила на ревизионното производство, включително относно съдържанието на заповедта за възлагане на ревизия. Ето защо, констатираното противоречие с нормата на закона е съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на ревизираното лице. Аргумент за това е и, че в издадения ревизионен доклад са съвместени мотиви, както за наличие на елементи от фактическия състав на чл.19,ал.1,така и за обстоятелства по ал.2, на база на които се прави извод за възникване на отговорността на ревизираното лице. В нарушение на материалния закон, какъвто се явява разпоредбата на чл.19 от ДОПК, е направен извод за наличието на причинно-следствена връзка по ал.1 между действията на ревизираното лице и невъзможността да се съберат задълженията на „Златоград-Автотранспорт“АД на база наличието на обстоятелства по ал.2- недобросъвестно извършване на плащания от имуществото на задълженото юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалба, отчуждаване на имущество на цени,значително по-ниски от пазарните, довело до намаляване имуществото на задълженото лице. Само от тук може да се направи извод за незаконосъобразност на контролирания РА.

За резултатите от ревизията е изготвен ревизионен доклад № 1301784/27.05.2013г. Срещу РД жалбоподателят не е подал възражение в срока по чл.117 ал.5 отДОПК.

Ревизионният доклад е завършил с предложение за издаване на ревизионен акт, предвид което е издаден РА от органа определен със ЗОКО № К 1301784/03.06.2013г., издадена от органа възложил ревизията.

 В производството по обжалване на ревизионния акт пред директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, органът се е произнесъл с решение, с което е потвърдил ревизионния акт изцяло.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок.

В хода на ревизионното производство за установяване на отговорност на жалбоподателят по чл. 19,ал.1 от ДОПК е констатирано, че при извършване на ревизия на „Златоград Автотранспорт“ АД, приключила с влязъл в сила РА № 261102159/21.07.2011г., са установени задължения по ЗДДС в размер на 22 000лв. във връзка с отказано право на данъчен кредит по фактури,издадени от „Валенсиана 2005“ЕООД за данъчен период м.05.2008г., в размер на 20 000лв. във връзка с отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Вал трейд Груп“ЕООД за данъчен период м.04.2009г.,  в размер на 17 166,67лв., представляващи допълнително начислен ДДС за данъчен период м.01.2010г. по сделки с ЕТ“Анри 64-Андрей Кехайов“, както и са установени задължения по ЗКПО в размер на 19 857,95лв.-корпоративен данък, определен на основание чл.45 като е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството за 2009г. със стойността на отписан резерв от последваща оценка при отписване на активи,които не са данъчни амортизируеми активи, със сумата от 471 922,73лв.,при което е преобразувана печалба в размер на 198 579,46лв.

 Не се спори, че РА,с който са установени данъчни задължения на „Златоград Автотранспорт“ АД е влезнал в сила.

Към датата на издаване на обжалвания ревизионен акт, установените задължения на акционерното дружество по влезлия в сила РА, не са внесени от дружеството.

Доводите на ревизиращия екип,както и мотивите на директора в потвърждаващото РА решение, за ангажиране на отговорността по чл.19,ал.1 от ДОПК се свеждат до това,че ревизираният, в качеството му на изпълнителен директор на „Златоград Автотранспорт“АД, е подписвал договорите и фактурите, по които неправомерно е ползван данъчен кредит, а подаваните СД по ЗДДС са непълни и в тях са укрити факти и обстоятелства,които са били известни на ревизирания.  По отношение на сделките за продажба на МПС с ЕТ“Анри 64-Андрей Кехайов“ е констатирано неправомерно издаване на кредитни известия за целия размер на сумите по фактурите,без те да са заплатени изцяло, при положение,че представляващите дружеството са знаели за частичните плащания. Относно констатациите по ЗКПО е прието,че подадената ГДД за 2009г. е непълна/невярна и в нея ревизираният е укрил факти и обстоятелства, които са му били известни.

Очевидна е липсата на причинна връзка между фактите и обстоятелствата, които се твърди да са били укрити от В. и твърдяната невъзможност да се съберат задълженията на юридическото лице. Неправомерното попълване на СД  по ЗДДС или на ГДД, действията по фактуриране на нереални доставки може да са предпоставка за възникване на самите данъчни задължения,но не и за невъзможността те да бъдат събрани. Иначе, на база на събраните по делото доказателства може да се направи извод, че РА, издаден по отношение на юридическото лице е обоснован, доколкото така и не са събрани доказателства за факта на изпълнение на доставките, по които е отказано право на данъчен кредит. Наличието само на фактури и платежни документи и правилното им осчетоводяване,както се установява от допуснатата по делото ССЕ,  не може да свидетелства за реалното изпълнение на доставките. Това е така,доколкото се касае до договорни правоотношения с доставчиците „Валенсиана 2005“ЕООД и „Вал трейд Груп“ЕООД, основани на договори за посредничество и за услуги, които някак поради липсата на доказателства за изпълнението им са празни откъм съдържание и  по-скоро приличат на изкуствено създадена конструкция с цел получаване на данъчно предимство, а не отразяваща действителното икономическо и търговско положение по сделките.

Но какво от това в случая, след като задълженията на юридическото лице са само един от елементите на фактическия състав на отговорността на ревизираното лице,а е налице липса на логично обоснована конструкция на този фактически състав. Затова и съдът не обсъжда доказателствата относно наличието или липсата на реални доставки по фактурите,по които е било отказано право на данъчен кредит, респ. дали погрешно са съставяни данъчни кредитни известия и се следва увеличаване на определена данъчна основа по ЗДДС.

В констатациите са наведени доводи и за недобросъвестно извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице съгласно чл.19, ал.2 от ДОПК, което се каза, че е съвсем различна хипотеза и води до необоснованост на контролирания административен акт. Твърди се от ревизиращия екип да са налице разпоредителни сделки с имуществото на дружеството, а именно продажба на недвижими имоти през месец април 2009г.- административна сграда и свързани с нея помещения, спомагателен корпус и трафопост, ведно с прилежащ терен на обща стойност  745 619,00 лв.  Ревизираният В. подписал фактурите по сделките и представлявал дружеството при сключването им пред нотариус през месец февруари 2009. Протоколът за въвод във владение от 01.04.2009г. също бил подписан от В.. Тук възниква въпросът: Е и какво от това? Първо, видно от самия РД е, че въпросното разпореждане е направено в изпълнение на решение на Общо събрание на акционерите. Впрочем, това се отнася и до разпоредителните действия с товарните автомобили. От тук, действията на В. са били в изпълнение на това решение и от субективна страна не може да се търси умисъл за намаляване имуществото на юридическото лице. Второ, видно е, че се касае до разпоредително действие извършено много преди започване на ревизионното производство по отношение на задълженото юридическо лице, тоест преди изобщо да е налице и представа за възможност да се установят някакви задължения, които, чрез намаляване имуществото на дружеството да не могат да бъдат събрани. По отношение на тези действия приходната администрация не и могла да проведе успешно дори иск по чл.216 от ДОПК,с оглед момента на сключване на сделките,а на още по –голямо основание не следва да се приема,че може да търси обосноваване на отговорността на лицата по чл.19 от ДОПК. Трето, по никакъв начин не се установява така извършените разпоредителни действия да са безвъзмездни или да са на цена значително по-ниска от пазарните, в контекста на чл.19,ал.2 от ДОПК. Няма данни и за това тези действия на разпореждане да са станали причина за неизпълнение на задължения за заплащане на данъци или ЗОВ.

Не е ясно и, вече по смисъла на чл.19,ал.1 от ДОПК, всъщност какви факти и обстоятелства се твърди да са били укрити от страна на изпълнителния директор на акционерното дружество.

Установява се от събраните по делото доказателства, че още по време на ревизионното производство, по отношение на акционерното дружество са били налице спорни правоотношения между „Златоград Автотранспорт“АД и ЕТ“Анри 64-Андрей Кехайов“, като последният е бил осъден да заплати на юридическото лице сумата от 206 000,46лв., представляваща част от дължимата продажна цена именно по договора за продажба на недвижими имоти, сключен с участието на В., за който се твърди,че бил оставил дружеството с намалено имущество. Впрочем, ревизията на юридическото лице обхваща период, в рамките на който е сключен този договор за продажба и поради това не може да се приеме, че наличието на вземане в активите на ревизираното дружество срещу едноличния търговец е останало неизвестно на приходната администрация. Това в контекста на възможността за събиране на задълженията на дружеството, които са установени в рамките на същото ревизионно производство.

Видно от административната преписка е, че изпълнителен лист в полза на „Златоград Автотранспорт“АД е издаден още на 01.03.2011 г. от Районен съд - Смолян по гр.дело 241 по описа за 2011г.  Защо не са били предприети своевременно действия по налагане на запор на това вземане не става ясно, но очевидно е, че това не е в резултат на действия на жалбоподателя В.. Напротив, видно е от административната преписка,че по искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки/ на лист 276/ именно орган на приходната администрация е намерил/ в отговор на лист 279/,че такива мерки не могат да се наложат поради липсата на имущество,върху което да се наложат. Тази преценка е направена към м.юли 2011г., когато очевидно е,че са били налице неизяснени правоотношения по предварителен договор за покупко-продажба на МПС, в които правоотношения „Златоград Автотранспорт“АД е имало вземане,а вземанията също са вид имущество,което може да служи за обезпечаване на задълженията. Спорното съдебно производство по обявяване на предварителния договор за окончателен е приключило чак през 2013г.,видно от приложените копия от съдебни решения. И вземането на „Златоград Автотранспорт“АД е възлизало общо на 71 057,95лв., което е една доста голяма част от размера на спорното тук вземане. С писмо от 28.11.2013г.,подписано именно от жалбоподателя В./лист 386/ приходната администрация изрично е уведомена,че длъжникът на дружеството ЕТ“Анри 64“ не е изпълнил задълженията си по влязлото в сила съдебно решение. Тук очевидно обстоятелства относно наличието на имущество на дружеството длъжник не са прикривани. Наложен е запор върху това вземане с Постановление № 1806/2009/000241/11.04.2014г., което обаче е отменено не от друг,а от самата приходна администрация/на лист 552/ и то с аргумента, че  поради прихващане,отразено в протокол от 27.03.2013г., липсва ликвидно и изискуемо вземане в полза а „Златоград Автотранспорт“АД. Но това прихващане,видно от съдебните решения е, че изобщо не е било признато от съда в рамките на исковото производство по чл.19,ал.3 от ЗЗД и то при изрично направено възражения в тази насока, основано на същия протокол. Тоест, вземане е било налице и то ликвидно и изискуемо, установено с влязъл в сила съдебен акт. Нещо повече, изпълнението на задълженията на купувача към „Златоград Автотранспорт“АД е било с определен срок и с условието по чл.362,ал.1 от ГПК за прихващане със заплатените за сметка на ответника задължения към държавата.

 Защо е бил отменен наложения запор не става ясно,но във всеки случай това не е поради действия на жалбоподателя.

Нещо повече, от приложените по делото няколко на брой постановления за налагане на обезпечителни мерки/лист 282 и сл./ е видно,че наложените върху вземанията на длъжника на държавата „Златоград Автотранспорт“АД запори не са по отношение на всички възможни банки в страната,а само по отношение на изчерпателно изброените в постановленията,като между тях не фигурира „Алианц Банк България“. Именно по сметка в тази банка е станало плащането на задълженията на длъжника ЕТ“Анри 64“ към неговия взискател „Златоград Автотранспорт“АД чрез превод на вземане от трето лице „Белотекс 95“АД. При наличието на проведено ревизионно производство по отношение на „Златоград Автотранспор“АД, взискател в посочените правоотношения, за приходната администрация не е било неизвестно наличието на вземането от посочената по-горе покупко-продажба на недвижими имоти, предмет на въпросното изпълнително производство. И недостатъчното провеждане до край на възможните способи за събиране на вземанията на държавата не може да се търси като последица от поведението на изпълнителния директор на дружеството длъжник при така описаните обстоятелства. Впрочем, в рамките на принудителното изпълнение по изп.д.№ 147/2011г. по описа на ЧСИ Величко Апостолов с длъжник ЕТ“Анри 64“, взискател „Златоград Автотранспорт“ АД и предмет на изпълнението парично вземане в размер на 206 046лв., представляващи част от продажната цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот,за който ревизиращия екип претендира да е оставил дружеството без имущество, държавата не е можела да се конституира като взискател поради вземането си към „Златоград Автотранспорт“АД. Защото последното е взискател в изпълнителното производство,а не длъжник. Така, разпоредбата на чл.458 от ГПК задължава присъединяването на държавата чрез изпращане на съобщения до НАП за всяко започнато изпълнително действие и за всяко разпределение, но когато става въпрос за вземания на държавата към длъжника по изпълнението,а не към взискателя. Та тук аргументите наприходната администрация са напълно сгрешени. Впрочем, можело е и това вземане да се запорира, но в рамките на производството по принудително изпълнение на публичните задължения а „Златоград Автотранспорт“ АД по реда на ДОПК. Все пак става въпрос за задължения ,произтичащи от сделка, която е с нотариална форма,вписва се и се предполага ,че става известна на всички трети лица,а още повече и на държавата като кредитор на продавача.

Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира,че изложените в ревизионния доклад,в ревизионния акт и в потвърждаващото го решение аргументи са твърде нелогични, несистематични и лишени от правна логика. От прочита им по никакъв начин не може да се направи извод за наличие на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.1 от ДОПК, нито по чл.19,ал.2 от ДОПК.

Каза се,че за реализирането на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК се изисква кумулативното наличие на няколко предпоставки, към които впрочем се е опитвал да се придържа и органа по приходите, а именно: субект на отговорността е физическо лице, имащо качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК; това лице да е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; като резултат, вследствие от поведението на лицето по укриването на фактите и обстоятелствата да е налице състояние на невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.

При доказан фактически състав, включващ посочените елементи, физическото лице отговаря за несъбраното задължение.

Първият елемент на фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК безспорно е налице, а е и лесно установим, предвид регистрационния режим, установен за органите на управление на юридическите лица. По качеството на жалбоподателя като субект на отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК не се спори в настоящия процес, то е категорично установено от събраните по делото доказателства.

Вторият елемент от фактическия състав е наличието на укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Укриването на факти и обстоятелства като проявна форма на поведението на субекта на отговорността предполага активно, съзнателно действие. При наличието на законово задължение за лицето, в качеството му на член на орган на управление или управител, да обяви определени факти и обстоятелства пред органа по приходите или пред публичния изпълнител, нормата на ал.1 на чл.19 изисква това лице не просто да не изпълни задължението си за заявяване на фактите и обстоятелствата, но да ги укрие. Защото неизпълнението може да е резултат на различни причини, включително и небрежност. Необходимо е да е налице волева насоченост на действие с цел укриването на тези факти. Кои са тези факти и обстоятелства, следва да бъде установявано за всеки конкретен случай. Законът придава правно значение на укриването на фактите и обстоятелствата в хипотезата на чл.19, ал.1 от ДОПК като определящи за събирането на данъчните задължения и задължителните осигурителни вноски.

В случая, за съставомерни факти и обстоятелства може да се говори само във връзка с данните по подаваните справки-декларации. С оглед разпоредбата на чл.235,ал.1 от ТЗ, уставът на АД може да предвижда търговското дружеството да се представлява по начин различен от колективното представителство на членовете на съвета на директорите,както е предвидено и в случая,видно от представения устав и от вписванията в търговския регистър- акционерното дружество към процесния период се е представлявало от изпълнителния директор. От тук, сключването на сделките,приемането на изпълнението им безспорно ще се извършва от него, но задълженията му спрямо приходната администрация, в контекста на установените задължения на управляваното от него дружество, се свеждат до информирането й за извършените и получените облагаеми доставки във формата на справка-декларация – чл.125 от ЗДДС, чл.115 от ППЗДДс и приложение № 13 към ППЗДДС. Разминаването между декларираното и действителното е укриване и в този смисъл може да се приеме,че този елемент от фактическия състав е налице. Но само от обективна страна, като реално проявено действие. От субективна страна, за да е налице съставомерно действие е необходимо  да се установи, че е налице умисъл – изпълнителният директор трябва да е бил наясно със смисъла и значението на действията си, да е предвиждал последиците и да е искал или допускал настъпването на тези последици. Да, твърде възможно е В., подписвайки първичните и вторичните счетоводни документи, да е целял и получаването на данъчно предимство.  Но предвидимата и желана последица тук не е данъчното предимство, а настъпването на невъзможност да се съберат задълженията за данъци. Неправомерното намаляване на резултата на дружеството по ЗДДС, което каза се е налице, не се свързва автоматично с невъзможността да се съберат установените задължения.  В този смисъл доводите на данъчната администрация остават необосновани.

Следващият елемент от фактическия състав на чл.19,ал.1 от ДОПК е обективната невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.

Законът поставя обаче обективната невъзможност за събиране на задълженията в причинно-следствена връзка с действията по укриването на фактите и обстоятелствата. Тоест, за да е налице отговорност на жалбоподателя е необходимо да е доказано по несъмнен начин,че действията му по укриване на факти и обстоятелства са довели,са  станали причина за несъбирането на задълженията.

Причинно-следствената връзка, обусловеността на несъбираемостта на публичните задължения от укриването на фактите и обстоятелствата е абсолютно необходима предпоставка за възникване на отговорността по ал.1 на чл.19 от ДОПК. За да е налице причина, действията на В. по укриване на факти и обстоятелства трябва да са необходимо условие за настъпване на последицата –на невъзможността да се съберат установените задължения. Каза се по-горе,че такава обусловеност не е налице. Нещо повече, част от вменените действия на жалбоподателя,като причина за настъпилите неблагоприятни последици на невъзможност да се съберат задълженията към държавата, са извършвани в изпълнение на решения на общото събрание на акционерите, което автоматично води до липса на субективния в спорния фактически състав.

Данъчната администрация обосновава наличието на причинна връзка с това, че като подавал декларации с неверни данни,жалбоподателят осуетил своевременното обезпечение и събиране на данъчните задължения по ЗДДС на дружеството длъжник. Но несъбираемост на установените задължения може да настъпи и без да са налице справки-декларации с невярно съдържание.

Освен това, установи се,че действията по обезпечаване на вземанията на държавата от страна на приходната администрация са били твърде непоследователни и то не поради укриването на някакви факти и обстоятелства от страна на жалбоподателя.

Ето защо и с оглед на гореизложеното, съдът намира,че не е установен при условията на главно пълно доказване фактическият състав на отговорността по чл.19,ал.1 от ДОПК. В още по-голяма степен не се установява и фактически състав на чл.19,ал.2от ДОПК. Доколкото процесуалният ред за осъществяването й възлага доказателствената тежест за установяване на всички елементи от фактическия състав върху органа по приходите, то резултатът ще е отмяна на контролирания ревизионен акт. Изводите на органа по приходите, че е налице основание за реализиране отговорност по чл. 19 от ДОПК са незаконосъобразни.

За разноските:

На основание чл. 161 от ДОПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, но тъй като такива не се претендират,съдът не присъжда.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 211301784/30.07.2013год. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с Решение № 1146/01.11.2013г. на зам.директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на П.Т.В., ЕГН ********** *** са определени задължения за данъци поради установена отговорност по чл.19 от ДОПК, като изпълнителен директор на „Златоград Автотранспорт“ АД, за установени с влязъл в сила РА № 261102159/21.07.2011г. и невнесени данъчни задължения по ЗДДС в размер на  63 358,45лв. главница за данъчни периоди м.05.2008г., м.04.2009г. и м.01.2010г., ведно с прилежащи лихви в размер на 31 379,98лв., по ЗКПО корпоративен данък в размер на 19 857,95лв. за 2009г.,ведно с прилежащи лихви в размер на 6 815,09лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :  /П/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

МЗ