Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 214

гр. Пловдив, 21.Януари. 2014 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на 14 януари, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                     

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                                             ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря М.Ч. и участието на прокурора  БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от Председателя к.н.а.х дело № 3710 по описа за 2013год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ„С.-95-З.Ч.“, ЕИК ***** срещу Решение № 244 от 24.10.2013 г. на Районен съд гр. Асеновград, ІV  н.с, постановено по НАХД № 431 по описа на същия съд за 2013г., в ЧАСТТА,в която е потвърдено НП № К - 19975 от 28.12.2012г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора за налагане на имуществена санкция в размер на 1000лв. за нарушение на чл.46,т.1 от Закона за туризма,на основание чл.73 от ЗТ.

Твърди се,че решението е неправилно, тъй като част от вменените нарушения не са извършени.

Ответникът по касационната жалба Директора на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция “Контрол на пазара” при КЗП, редовно призован не се явява и не дава становище по жалбата.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.

 

След като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведеното касационно основание и доводите на страните, Административен съд Пловдив, след съвещание, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на касационната жалба:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

По същество:

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

С процесното наказателно постановление, издадено от Т.Д.Д., Директор на РД, на ЕТ„С.-95-З.Ч.“ е наложено наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лева за нарушение на чл.46,т.1 от ЗТ. При извършена проверка от органите на КЗП РД - Пловдив на 16.11.2012 г. в обект –кафе-аперитив „Елит“, находящ се в гр.*****, с констативен протокол № К-0120977/16.11.2012г., съставен от ст.инспектор Е.Я.Р., е установено, че обектът разполага с една тоалетна клетка,като не е осигурена топла вода към мивката на санитарния възел. Тъй като заведението разполага с 35 места,то наличието на една тоалетна клетка не е в съотвествиес минималните задължителни изисквания по т.2.1 и т.2.3 от II.1 категория „една звезда“ на Раздел II от Приложение № 4 към Наредбата за категоризиране на средствата за подслон,местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, приета с ПМС № 357 на МС от 27.02.2004г. Затова е прието,че е нарушен чл.46,т.1 от ЗТ/2002г.

Видно от приложената административна преписка  е, че са спазени изискванията на чл.37 и чл.47 от ЗАНН.- Представени са заповеди,удостоверяващи материалната компетентност на актосъставителя и на административно наказващия орган.

Видно е още, че АУАН е съставен при спазване изискванията на чл.40 от ЗАНН,подписан е от нарушителя, който в тридневен срок е депозирал и писмени възражения пред административно наказващия орган.

Наказателното постановление е връчено с обратна разписка на нарушителя.

 В жалбата си срещу наказателното постановление пред районния съд нарушителят е оспорил броя на констатираните от административния орган места, като е твърдял,че местата са 24,а не над 30 и поради това констатираното нарушение не е налице.

В хода на първоинстанционното производство не са събрани нови писмени и гласни доказателствени средства.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че възражението на жалбоподателката относно броя на местата е основателно,доколкото не се доказва да са налице места,надхвърлящи по брой тези,според категоризацията на обекта, но по отношение констатираната липса на топла вода не се установява нещо различно от това,което е констатирано от проверяващия контролен орган, поради което и съответното административно нарушение е извършено.

При анализ на горното, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви, които касационната инстанция споделя напълно. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните писмени доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закони. Отчетено е и приложението на по-благоприятния за нарушителя закон, в съответствие с нормата на чл.3 от ЗАНН.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, като към изложените в него мотиви настоящата инстанция препраща на основание чл.272 от ГПК, във връзка с чл.144,вр. с чл.228 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, предложение второ от АПК и чл. 223 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІV състав

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 244 от 24.10.2013 г. на Районен съд гр. Асеновград, ІV  н.с, постановено по НАХД № 431 по описа на същия съд за 2013г., в ЧАСТТА,в която е потвърдено НП № К - 19975 от 28.12.2012г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора за налагане на имуществена санкция в размер на 1000лв. за нарушение на чл.46,т.1 от Закона за туризма,на основание чл.73 от ЗТ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                               

                                                                                                    2.