Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 180

гр. Пловдив, 17.Януари. 2014 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на 14 януари, през две хиляди и четириннадесета година в състав: 

                    

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                                             ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря М.Ч. и участието на прокурора  БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от Председателя к.н.а.х дело № 3588 по описа за 2013год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

 Образувано е по касационна жалба на Г.А.П.,в качеството му на едноличен търговец, чрез процесуалния му представител адвокат И.С., против Решение № 252 от 31.10.2013г. на Районен съд гр.Асеновград, IV н.с. постановеното по н.а.х.д. № 460 по описа на същия съд за 2013 г., с което е потвърдено НП № 61787 от 22.02.2012г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, за налагане на ЕТ “Кипарис-56-**“, ЕИК **, с адрес **, на имуществена санкция в размер на 800лв. за нарушение по чл.42,ал.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с §59,ал.2 от същата наредба,във връзка с чл.118,ал.4 от ЗДДС.

Поддържат се касационни основания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Иска се обжалваното решение да бъде отменено като вместо него се постанови друго, с което да бъде отменено процесното НП.

 Ответникът по касационната жалба  Директора на ТД на НАП-Пловдив, редовно призован не изпраща представител и не дава становище по жалбата.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура Пловдив,представлявана от прокурора Борис Михов, дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на обжалвания съдебен акт,намери за установено следното:

 

По допустимостта:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

По същество:

Асеновградският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от Г.А.П.,в качеството му на ЕТ „КИПАРИС-56-Г.П.“, против НП № 61787 от 22.02.2012г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив .

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № 0085268 от 09.11.2011 г. съставен от Елена Йорданова Иванова – инспектор по приходите в НАП при ТД на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:  При извършена проверка на 31.10.2011 г. в обект – паркинг,находящ се пред ресторант „Водопада“ в района на Бачковския манастир, стопанисван от едноличния търговец, е установено, че търговецът като данъчно задължено по смисъла на чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ лице, не съхранява в книгата за дневните финансови отчети електронните контролни ленти/ЕКЛ/ от фискалните устройства/ФУ/ „А 100 S 01 с ИН ЕD 167759 и ИН на ФУ 44145882 на страницата на датата на отпечатване. Констатирано е,че периода 01.01.2011г.-30.10.2011г. не се съхраняват електронни контролни ленти прикрепени в книгата за дневните финансови отчети заведена за 2011г. на ФУ на страницата за датата на отпечатване.

Посочено е , че нарушението е установено и документирано с протокол от извършена проверка № 0070524/31.10.2011г.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

За да потвърди НП, районният съд е приел, че същото е издадено от компетентен органи и при спазване на процесуалните правила, както и че от събраните доказателства се установява извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение.

Решението е неправилно.

Констатираното от административно-наказващия орган нарушение е квалифицирано като такова по  чл.42,ал.4 от Наредба № Н-18/13.2006г. на МФ.

Разпоредбата на чл.42,ал.4, установяваща състава на нарушението,за което е наказан жалбоподателя е обявена за нищожна с Решение 5079 на ВАС на РБ - бр. 93 от 2013 г.),потвърдено с решение на петчленен състав № 13146 от 10.10.2013 г. по адм. дело 6949/2013 г. по описа на Върховния административен съд. Касае се за подзаконов акт, който е обявен за нищожен именно в частта, която съставлява основание на наложеното административно наказание. Тъй като обявената нищожност на нормативния акт важи от момента на издаването му, то следва да се приеме,че и към момента на констатиране на твърдяното нарушение и на налагане на административното наказание не е имало такова правно основание,на което нарушителят да бъде санкциониран, не е бил налице такъв административно наказателен състав.

Аргумент в случая следва да бъде и разпоредбата на чл.3,ал.2 от ЗАНН, тъй като до влизане в сила на наказателното постановление е настъпила промяна в нормативните разпоредби,изразяваща се в отпадане на процесния състав на административно нарушение, като последващото наказателното постановление обявяване на нищожност се явява по същността си по-благоприятен за нарушителя закон, който именно следва да бъде прилаган.

Като не е съобразил горното, доколкото обявяването на нищожността е било налице и към момента на постановяване на атакуваното съдебно решение, районният съд е допуснал нарушение,изразяващо се в неправилна преценка на материалния закон, което води до неправилност на съдебния акт.  

Ето защо обжалваното решение ще следва да се отмени и вместо него да се постанови отмяна на обжалваното НП.

Водим от гореизложеното, настоящият касационен състав

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 252 от 31.10.2013г. на Районен съд гр.Асеновград, IV н.с. постановеното по н.а.х.д. № 460 по описа на същия съд за 2013 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 61787 от 22.02.2012г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на ЕТ “Кипарис-56-**“, ЕИК **, с адрес **, е наложена имуществена санкция в размер на 800лв. за нарушение по чл.42,ал.4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с §59,ал.2 от същата наредба,във връзка с чл.118,ал.4 от ЗДДС.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                        2.