Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 150/16.01.2014 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХХІІІ състав, в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:              1. АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

2. ЗДРАВКА ДИЕВА

 

при секретаря Д.Караиванова и при участието на прокурора Михов, като разгледа КНАХД № 3736 по описа на съда за 2013 г., докладвано от СЪДИЯТА МИТРЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационната жалба на ОДМВР - Пловдив против Решение № 2888 от 06.11.2013 г., постановено по НАХД № 4008/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 0489023 на ОДМВР гр. Пловдив.

С посочения електронен фиш, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на Е.П.Л. ***, ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение за скорост № S0000013F513, извършено на 18.02.2013 г.

В жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното решение при неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се потвърди обжалваният електронен фиш.

Ответникът по касационната жалба, в писмен отговор взема становище за нейната неоснователност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Районния съд да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав приема, че  разглежданата касационна жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Процесният електронен фиш е издаден на Л. за това, че на 18.02.2013 г. в 20.47  часа на Републикански път ІІ-86 км 19+200 в посока гр. Пловдив  управлява МПС” Фолксваген поло “ № ***** при въведено ограничение от 60 км/ч  с  установената скорост от 102 км.ч, като е налице превишаване с 42 км.ч, установено и заснето със стационарна система тип” Multa Radar” SD  580.

Контролираното решение се явява правилно и законосъобразно по своя краен резултат.

Налице е неправилна правна квалификация на приетото за осъществено административно нарушение, дадена в процесния електронен фиш. Като основание за ангажиране на отговорността на Л. в процесния електронен фиш е посочена разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Съгласно въпросната разпоредба - "Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.". Тази норма обаче, сама по себе си, не предвижда конкретно задължение за водача на пътното превозно средство, чието неизпълнение да осъществява състав на административно нарушение респ. не предвижда въздържане от определено поведение, чието осъществяване да съставлява административно нарушение. Забраната за водач на пътно превозно средство за движение със скорост над максимално разрешената, без всякакво съмнение е предвидена в друг законов текст - този на ал.1 на чл. 21 от ЗДвП, като ал.2 на чл. 21 само въвежда изключение от принципната забрана по основния текст на чл. 21, ал.1 от ЗДВП. Посочването на нарушените законови разпоредби е законоустановен реквизит от съдържанието на електронния фиш, регламентирано в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, поради което липсата на препращане към основния текст от закона, в който се съдържа и изпълнителното деяние на административното нарушение, в обжалвания електронен фиш, съставлява съществено процесуално нарушение, което накърнява правото на защита на привлеченото към отговорност лице и съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна.

С оглед на изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд – Пловдив – за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2888 от 06.11.2013 г., постановено по НАХД № 4008/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1./п/

 

 

 

2./п/

 

Вярно с оригинала

 

Секретар:

 

АМ