Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 275

 

град Пловдив, 28.01.2014 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на десети януари през две хиляди и четиринадесета година,  в състав:

                     

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                              ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                             ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                       

при секретаря С.С. и участието на прокурора Тодор Павлов, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно НАХД № 3738 по описа за 2013 година  и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Образувано е по касационната жалба на дружеството “СТИЛ Р” ЕООД - Пловдив, чрез управителя Р.Л.К., срещу Решение № 2679/21.10.2013 година постановено по НАХД № 3110/2013 година по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV наказателен състав, с което е изменено НП № 16-1602746 от 28.02.2013 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Пловдив, с което на “Стил Р” ЕООД – Пловдив на осн. чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 лева за извършено административно нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като санкцията съобразно съдебното решение е определена на 1500лв.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. С жалбата се моли да се отмени изцяло решението на първоинстанционния съд като незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби.

Ответникът по жалбата- Дирекция “Инспекция по труда” – Пловдив  се представлява в производството пред касационната инстанция от юрисконсулт К., която моли да се отхвърли жалбата, а решението да бъде оставено в сила.

         Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив предлага да се отхвърли жалбата като неоснователна,а решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Пред районния съд била установена следната фактическа обстановка:

         При проверка извършена на 23.11.2012 г. в обект стопанисван от  “Стил - Р” ЕООД, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Братя  Обрейкови” № 60,  се установило, че към същата дата е приета на работа като касиер, с установено работно време и работно място М.Г.Е., без да е сключен с нея трудов договор в писмена форма.

            За да приеме за така несъмнено установена  посочената фактическа обстановка, съдът е кредитирал и разгледал в тяхната съвкупност събраните доказателства, в това число  справка по чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда /приложена в административно наказателната преписка/, подписана от работника, граждански договор /по преписката на АНО/, а също така е кредитирал  и  показанията на  свидетеля А.К..

         Съдебното решение е правилно.

Описаната фактическа обстановка е безспорно установена, а при точен анализ на събраните доказателства районния съд е извел извод и изложил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция.

В момента на проверката М.Г.Е. не е имала подписан трудов договор, но е работела в обекта като работник извършващ характерните дейности по отчитане продажбите на касовия апарат.

М.Г.Е. Т. е попълнила декларация по чл.402 от КТ, с която се обективират елементите на трудовото правоотношение. Е. е  вписала, че се явява на работа в обект “Дюнер кафе”, работи като касиер от 23.11.2012г. с посочено работно време от 8ч. до 17ч., но не е уговорила размера на трудовото си възнаграждение.

В хода на административнонаказателното производство, на 26.11.2012г. бил сключен трудов договор между “Стил Р”ЕООД и М.Г.Е. на длъжността “продавач – консултант”, който бил представен на АНО, ведно със справка за приети уведомления до НАП по чл.62 ал.5 от КТ.

          Пред АНО са представени Договор за поръчка от 23.11.2012 година, сключен между “Стил Р”ЕООД и М.Г.Е., с очертан предмет на договора – санитарно и хигенно почистване на посудата и помещението за продажба на дюнери, както и Протокол за приемане на извършена работа от същата дата.

         Настоящата инстанция  намира, че тези частни писмени документи са създадени за целите на защитната теза на касатора, която в административнонаказателното производство е целяла да се възприеме от АНО липсата на престация на труд по трудово правоотношение, а вместо това наличие на друго облигационно правоотношение  по граждански договор за поръчка.

         Разликата между трудов договор и договор за поръчка /изработка/ е дължимата от работника, респ. от изпълнителя (изработващия) престация. Уговорената престация определя и вида на съответното правоотношение. Когато тя се състои в престиране (предоставяне) на работна сила, правоотношението може да бъде само трудово - чл. 1, ал. 2 КТ. Когато тя се състои в престиране (предоставяне) на завършен продукт, договорът е за изработка - чл. 258 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

         Данните по делото сочат, че дължимата от М.Г.Е. престация е да предоставя работната си сила за извършване на определени от касационния жалбоподател работи. Поради това правилно отношението между тях по повод на тази престация е определено от Дирекция “Инспекция по труда” Пловдив като трудово правоотношение (чл. 1, ал. 2 КТ). Районният съд правилно е ценил събраните в хода на проведеното пред него производство доказателства /свидетелски показания, писмени доказателства, попълнена лично от М.Г.Е. декларация - справка, на основание чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 от КТ/ поотделно и в тяхната съвкупност и е направил логичен и правилен извод в насока на обстоятелството, че М.Г.Е. е престирала работна сила в обекта, предмет на проверка, а съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, за които пък, съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ, се сключва трудов договор в писмена форма. В случая става въпрос за засягане на важни обществени интереси, свързани с престирането на работна сила, чиято уредба, именно предвид важността им, е императивна.

         М.Г.Е. е изпълнявала трудовата функция на продавач-консултант. Не разколебава настоящата инстанция при постановяване на съдебното решение факта, че при попълване на справката от страна на Е. същата е посочила, че не знае дали има граждански или трудов договор и в тази връзка е направила отбелязване в двете позиции едновременно.

         Очевидно със съзнанието за своята трудова функция Е. се е определила като работник-касиер, а самата прецизност по съществуващото трудово правоотношение е била постигната при сключване на трудовия договор от 26.11.2012 г. когато длъжността е конкретизирана и посочена с код по НКПД 52232001 – “продавач-консултант”.

         Всички извършвани от М.Г.Е. дейности установени в хода на проверката сочат за наличието на трудово правоотношение в рамките работен ден, със съответните елементи на съдържанието му, съгласно чл.66 от Кодекса на труда. Различните форми на договаряне между страните, следва внимателно да се анализират преди издаването на НП за реализиране на отговорност по чл.62, ал.1, във вр.с чл.1, ал.2 от КТ, а след като АНО го е сторил е издал законосъобразно НП, което правилно е потвърдено от ПРС.

         Касационната инстанция намира, че Районният съд не е нарушил закона при неговото приложение, също и не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като следва да бъде оставено в сила атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, а жалбата отхвърлена.

 С оглед на изложеното не са налице касационните основания по чл. 348 ал. 1 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл. 221 ал. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

 Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ състав

                                                  Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила Решение № 2679/21.10.2013 година постановено по НАХД № 3110/2013 година по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: