Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 234

 

гр. Пловдив, 22.Януари. 2014 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на 14 януари, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                     

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : М. ЗЛАТАНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                                             ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря М.Ч. и участието на прокурора  БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от Председателя к.н.а.х дело № 3746 по описа за 2013год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

 Образувано е по касационна жалба предявена от ДИРЕКЦИЯ “ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА”,гр.Пловдив срещу Решение № 2778 от 27.10.2013г. на Пловдивски районен съд, ХІ н.с., постановено по НАХД № 2588 по описа на същия съд за 2013г., с което е отменено Наказателно постановление № 16-1602645/15.04.2013г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив за налагане на „Б.“ООД, ЕИК ****  на основание чл. 415, ал. 1 от КТ на имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

Твърди се, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния и с процесуалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателно постановление.

Ответникът „Б.“ООД, ЕИК ****, редовно призован не изпраща представител и не дава становище по касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - оставено в сила.

След като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведеното касационно основание и доводите на страните, Административен съд Пловдив, Двадесет и четвърти касационен състав, след съвещание, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По допустимостта на касационната жалба:

Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. Ето защо същата е ДОПУСТИМА.

По същество:

 Пловдивски районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „Б.“ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ******* срещу Наказателно постановление № 16-1602645/15.04.2013г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив.

НП е издадено въз основа на АУАН № 16-1602645 от 12.12.2012г. съставен от Д.А.Т. – гл. инспектор при Д“ИТ”, гр. Пловдив.

Констатирано е в акта, че при извършена на 12.12.2012г. в Д”ИТ”, гр. Пловдив проверка в обект - кафе-аперитив, находящ се в с.Старосел, било констатирано неизпълнение на предписание под № 4, дадено с протокол № 3182 от 01.11.2012г., за изплащане на трудовото възнаграждение на лицето Ц.Т.Ц. за месеците от януари до юни вкл. и август и септември 2012г., в срок до 30.11.2012г.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 416, ал. 1 от КТ.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от наказващия административен орган, който от своя страна е квалифицирал нарушението по чл.415,ал.1 от КТ е наложил на касатора имуществена санкция в размер на 1500.00 лв.

За да отмени атакуваното наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел, че в хода на административно наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение,с което е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Изложено е,че в АУАН,послужил за издаване на НП е посочена като състав на нарушението, разпоредбата на чл.416,ал.1 от КТ. Същевременно, в самото НП нарушението е квалифицирано по чл.415,ал.1 от КТ. Районният съд е отчел,че правната квалификация в НП е правилната,както и,че от установената фактическа обстановка действително се налага извод за извършено нарушение.

 Настоящият съд споделя напълно фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд. Констатираното нарушение на разпоредбата на чл.42,т.5 от ЗАНН е налице и е съществено.Изискването на закона за посочване на законовите разпоредби,които са нарушени е от значение за преценката на приложимия давностен срок, за преценката на материалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган, за очертаване на кръга на доказателственорелевантните факти,за осигуряване на възможност на нарушителя да разбере фактическите и правни рамки на „административното обвинение“. Затова и нарушаването на това изискване е съществено и е основание за отмяна на атакувания акт.

Ето защо, обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2778 от 27.10.2013г. на Пловдивски районен съд, ХІ н.с., постановено по НАХД № 2588 по описа на същия съд за 2013г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                  

 

                     ЧЛЕНОВЕ :           1.

 

                                                                 2.