Р Е Ш Е Н И Е

 

235

 

гр. Пловдив, 22.Януари. 2014 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на 14 януари, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                     

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                                             ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря М.Ч. и участието на прокурора  БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от Председателя к.н.а.х дело № 3749 по описа за 2013год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

 Образувано е по касационна жалба предявена от ДИРЕКЦИЯ “ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА”,гр.Пловдив срещу Решение № 2921 от 07.11.2013г. на Пловдивски районен съд, ХVIІ н.с., постановено по НАХД № 4751 по описа на същия съд за 2013г., с което е отменено Наказателно постановление № 16-1603036/25.07.2013г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив за налагане на „Е.“ООД, ЕИК ******  на основание чл. 416, ал. 5,вр. с чл.414,ал.3 от КТ на имуществена санкция в размер на 1 500 лв. За нарушение на чл.62,ал.1,вр. с чл.1,ал.2 от КТ.

Твърди се, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния и с процесуалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателно постановление.

Ответникът „Е.“ООД, чрез процесуалния си представител адвокат Г., моли жалбата да се остави без уважение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - оставено в сила.

След като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведеното касационно основание и доводите на страните, Административен съд Пловдив, Двадесет и четвърти касационен състав, след съвещание, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По допустимостта на касационната жалба:

Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. Ето защо същата е ДОПУСТИМА.

По същество:

 Пловдивски районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „Е.“ООД срещу Наказателно постановление № 16-1603036/25.07.2013г.. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив.

НП е издадено въз основа на АУАН № 16-1603036 от 10.04.2013г. съставен от А.М.К.ст. инспектор при Д“ИТ”, гр. Пловдив.

Констатирано е в акта, че при извършена на 03.04.2013г. проверка на „Е.“ ООД в обект – цех за леене на цветни метали, находящ се на ул.“Асеновградско шосе“, гр.Пловдив,в района на „Заводски строежи“, е приет на работа С.Х.Д. с установени елементи на трудово правоотношение, без да е сключен трудов договор. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 62 ал. 1 от КТ.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от наказващия административен орган, който е наложил на касатора имуществена санкция в размер на 1500.00 лв.

За да отмени атакуваното наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел, че в хода на административно наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение,с което е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Изложено е,че в АУАН,послужил за издаване на НП е посочен като нарушител друг субект-„Стигма“ООД, което е в разрез с нормата на чл.42,т.4 от ЗАНН. Районният съд е отчел,че от установената фактическа обстановка действително се налага извод за извършено нарушение,а по отношение на допуснатото нарушение,че е неприложима разпоредбата на чл.53,ал.2 от ЗАНН.

 Настоящият съд споделя напълно фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд,касателно процесуалното нарушение. Констатираното нарушение на разпоредбата на чл.42,т.4 от ЗАНН е налице и е съществено.Изискването на закона за описание на нарушението и на обстоятелствата ,при които е извършено е установено и с оглед преценката на деянието от субективна страна, неговия извършител и конкретната му обществена опасност. Затова и нарушаването на това изискване е съществено и е основание за отмяна на атакувания акт.

Ето защо, обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2921 от 07.11.2013г. на Пловдивски районен съд, ХVIІ н.с., постановено по НАХД № 4751 по описа на същия съд за 2013г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                    

 

                     ЧЛЕНОВЕ :           1.

 

                                                                 2.