Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 186

 

гр. Пловдив, 17.Януари. 2014 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на 14 януари, през две хиляди и четириннадесета година в състав:                      

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                                           ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря М.Ч. и участието на прокурора  БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от Председателя к.н.а.х дело № 3752 по описа за 2013год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал.1,изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР-Пловдив, гр.Пловдив,представлявана от директора Т.Б.Г.  срещу Решение № 2670 от 21.10.2013 г. на Районен съд гр. Пловдив, II н.с, постановено по НАХД № 4831 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отменен електронен фиш серия К № 0472336 издаден от касатора, с който на С.И.П., на основание чл.189,ал.4 във вр. с чл. 182, ал.1, т.3 ,вр. с чл.21,ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано-касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно процесуалния кодекс (НПК) вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН. Оспорва се изводът на районният съд за липса на задължителни реквизити,както и за наличие на непълнота в описанието на нарушението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение,като неправилно и необосновано и да потвърди електронния фиш.

Ответникът по касационната жалба С.И.П., редовно призована не се явява и не дава становище по жалбата.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна.

След като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведеното касационно основание и доводите на страните, Административен съд Пловдив, Двадесет и четвърти касационен състав, след съвещание, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на касационната жалба:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок по чл.211,ал.1 от АПК  във вр.с. чл.63,ал.1,изр. Второ от ЗАНН, от надлежна страна и при наличието на правен интерес. Ето защо съдът намира жалбата за ДОПУСТИМА.

По основателността на касационната жалба:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба, предявена от С.И.П. срещу електронен фиш серия К № 0472336 на ОД на МВР Пловдив, с който на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.3 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв.

Съгласно приложения по делото ел. фиш на 13.01.2013 г. в 11,32 часа в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ срещу № 3 с МПС СЕАТ ИБИЗА, рег. № РВ 3868 АК, собственост на С.И.П., е извършено нарушение на разрешената за движение скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ТFR1- М № 566, като при разрешена скорост от 50 км.ч. е установено, че МПС се е движило с 79 км.ч.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ел. фиш е бил издаден на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП.

В жалбата са изложени възражения за това, че издадения ЕФ не съдържа изискуеми от закона реквизити- издател и дата на съставяне. Възразено е и, че заснемането е направено от мобилна система за пътен контрол в присъствието на полицейски служители,с което е нарушено условието електронен фиш да се издава само при отсъствие на контролен орган.

Установява се по делото, че контролния уред, с който е  установено нарушението е бил монтиран на патрулна кола на органите на МВР, а не е било  такъв, от стационарен тип. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване от „Български институт по метрология“, ГД „МИУ“ София, въз основа на които е установено, че техническото средство, с което е заснето нарушението е годно.

Приложен е и снимков материал от заснет клип с техническо устройство, според който отчетената скорост на движение на МПС-то е 82км.ч.

За да отмени така издадения електронен фиш районният съд е приел, че  е налице нарушение на процесуалните правила, което е довело до опорочаване на административно-наказателното производство. Прието е, че липсват задължителни за ЕФ реквизити,като издател, дата на издаване,както и ,че е налице несъответствие между отразената скорост на движение и скоростта,според снимковия материал.

Касационната инстанция намира обжалваното решение за  правилно като краен резултат, без да се съгласява с изложените мотиви за незаконосъобразност поради липсата на реквизитите дата на издаване и  издател. Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е определила изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш и сред тях не фигурират дата на издаване и издател. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, касаещи реквизитите на наказателното постановление. Така, изисквайки в съдържанието на електронния фиш да са налице реквизити извън тези, посочени от законодателя, първоинстанционния съд е излязъл извън правораздавателната си дейност и е влезнал в сферата на нормотворчеството.

Независимо от това, решението следва да се потвърди,тъй като с него правилно е бил отменен атакувания електронен фиш. Последният е издаден при  липса на предпостав­ки­те по чл.189 ал.4 от ЗДвП. В случая, административно-наказателната отговорност поначало е неправилно ангажирана посредством издаването на електронен фиш, тъй като заснемането на нарушението е направено с техническо средство, представляващо мобилна система за видеоконтрол. Използването на мобилна система предполага участието на контролен орган, което от своя страна е предпоставка за прилагане на общия ред за установяване на административното нарушение посредством издаването на АУАН. Според разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Тоест, издаването на електронен фиш е мислимо само при отсъствие на контролен орган и, съответно, при заснемане на нарушението посредством стационарен тип система за видеоконтрол. Този извод следва именно от това, че се касае за  специфични по своя характер нарушения, при които отговорността на лицето, което ги е извършило се ангажира по специален ред. Това е било и основното възражение на жалбоподателя във въззивното производство.

Нарушена е и разпоредбата на чл.42,т.3 от ЗАНН, тъй като не става ясно как отразената във фото клип № 1269 координатна географска система е приложена към конкретното местоположение в гр.Пловдив. Така, в електронния фиш по никакъв начин  мястото на извършване на нарушението не е съотнесено към координатите по снимковия материал. От тук, остава неясно дали е налице изобщо нарушение, доколкото не може да се направи извод за това измерената скорост дали е в участък с ограничение на скоростта или не.

Ето защо и с оглед на гореизложеното, съдът намира,че наведените касационни основания не са налице, обжалваното решение е неправилно в мотивите,но правилно като краен резултат и следва да се потвърди.

Водим от горното, Съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2670 от 21.10.2013 г. на Районен съд гр. Пловдив, II н.с, постановено по НАХД № 4831 по описа на същия съд за 2013 г.

 

           Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

    

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ :