Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 276/28.01.2014 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХХІІІ състав, в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:              1. АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

2. ЗДРАВКА ДИЕВА

 

при секретаря Д.Караиванова и при участието на прокурора Михов, като разгледа КНАХД № 3761 по описа на съда за 2013 г., докладвано от СЪДИЯТА МИТРЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по постъпила касационна жалба от КЗП-РД-Пловдив срещу Решение № 2874/05.11.2013 г., постановено по НАХД № 1674/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № К-031341 от 12.12.2012 г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора.

С посоченото наказателно постановление на ответника по касация, на основание чл.204 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер 500 лв., за нарушение на чл. 46, ал.1 от същия закон.

В касационната жалба като основание за отмяна се сочат нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост на решението на Районния съд. Претендира се то да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Ответната страна по жалбата, чрез процесуалния си представител, взема становище за законосъобразност и правилност на обжалваното решение. Моли за оставянето му в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Районния съд да бъде оставено в сила.

 

Административният съд, като взе предвид наведените доводи за отмяна на решението и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Касационната жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК, прилагането на материалния закон следва да бъде преценено въз основа на следните факти, установени от районния съд.

На 29.10.2012г. от контролните органи на КЗП била извършена проверка в магазин - стопанисван от дружеството-жалбоподател, находящ се в гр. Пловдив бул. Цар Борис ІІІ Обединител № 128. Повод за проверката била постъпила в дирекцията жалба от потребител. В жалбата било посочено, че представител на дружеството е посетил дома на потребителя, за да направи презентация на прахосмукачка, след което ги убедил да закупят такава, но втора употреба. На 03.07.2012 г. бил сключен договор за продажба на почистваща система между дружеството и потребителя. Потребителят желаел да се откаже от договора и да върне системата за почистване. На потребителя не били предоставени общи условия към договора. При проверката на 29.10.2012г. проверяващите поискали да се запознаят със съдържанието на сключваните от дружеството договори и общите условия към тях, но такива не им били представени. На 20.11.2012г. в сградата на регионалната дирекция се явил упълномощен представител на дружеството, който представил празна бланка на договор за продажба на почистваща система, ведно с общи условия и забележки към договора. От съдържанието им бил направен извод, че при сключване на договора търговецът не е уведомил писмено потребителя за правото му да се откаже от договора в седмодневен срок, като посочи наименованието си, адреса си и начина, по който това право може да бъде упражнено. На 20.11.2012г. бил съставен АУАН №031341/20.11.2012г. срещу „Рейнбоу България” ЕООД за това, че след извършена проверка с констативен протокол №№-1444398/29.10.2012г. в офис на дружеството в гр.Пловдив по повод жалба на потребители от 10.10.2012г., след разговор с потребителя по телефона на 20.11.2012г., въз основа на документи към жалбата и допълнително представени от дружеството такива, е установено, че търговецът при сключване на договори, сключени извън търговския обект, не е уведомил писмено потребителя за правото му да се откаже от договора, като посочи името и адреса си и начин за упражняване на това право, необходимите елементи за индивидуализиране на договора и датата, на която потребителят е уведомен за правото му да се откаже от договора, с което е нарушил чл.46, ал.1 ЗЗП. Актът за нарушение бил връчен на изрично упълномощен представител на дружеството-нарушител в деня на съставянето му. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление №К-031341 от 12.12.2012г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисия за защита на потребителите, оправомощен за целта от председателя на комисията със заповед №1356/20.11.2012г. В наказателното постановление са повторени отразените в акта за нарушение факти и обстоятелства, както и нарушените разпоредби на Закона за защита на потребителите, като на основание чл.204 от същия закон на дружеството е наложена имуществена санкция в размер 500 лв.

Районният съд е приел за установено, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление страдат от съществени пороци, допуснати при провеждане на административнонаказателното производство. В АУАН и в НП са изложени подробно обстоятелствата, около извършената проверка и поводът за това. Сред множеството от факти, обаче, не ставало ясно кога и къде е извършено санкционираното нарушение, а датата и мястото на нарушението са съществени реквизити на акта за нарушение и наказателното постановление, позволяващи да се извърши преценка за спазване на процесуалните срокове и за компетентността на актосъставителя и наказващия орган, съответно на съда, разглеждащ жалбата, като в случая мястото на извършване на нарушението е особено съществено и за съставомерността на деянието. Според текста на нормата задължението по чл.46 от ЗЗП възниква при договори, сключени извън търговския обект. Същевременно АУАН и НП не дават възможност да се разбере къде е сключен процесният договор. Не било ясно, кога е отправено предложение за сключване на договор, съответно кога е презентирана почистващата система и дали, считано от тази дата, са спазени сроковете за издаване на АУАН. Същевременно е нарушено и правото на защита на санкционираното лица да разбере за какво нарушение, извършено кога и къде е наложена санкцията. Районният съд възприел, че са допуснати нарушения на чл.42, т.т.3, 4 и 5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, поради което е постановил обжалвания съдебен акт, с който е отменил наказателното постановление.

 

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

На първо място, следва да бъде отбелязано, че въведеното с жалбата касационно основание “необоснованост” на съдебното решение не е от кръга на посочените в чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, поради което същото не следва да бъде обсъждано от настоящата инстанция.

Необосновано се явява и твърдението на касатора за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от въззивната инстанция. Не се установиха процесуални действия на съда, довели до ограничаване правата на страните. Спазени са разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, задължаващи съда да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина.

На свой ред, липсват нарушения на материалния закон. За да постанови решението си съдът е приел, че обжалваното НП се явява неправилно и незаконосъобразно, като издадено при допуснато съществено процесуално нарушение.

Изводите на Районния съд се възприемат изцяло от настоящата касационна инстанция. Правилен е изводът на съда за допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл.42, т.т.3, 4 и 5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Действително, при нарушения, свързани с бездействие, дата на нарушението е тази, на която най-късно е следвало да се извърши съответното действие, а разпоредбата на чл.46, ал.3 от ЗЗП предвижда различни хипотези и различни срокове на уведомяване на потребителя за правото на отказ, едни от тях са свързани с датата на договора, а друга – с отправянето на предложение за сключване на такъв. Не са посочени всички нарушени разпоредби на закона, така че цифровата квалификация на деянието да съответства на словесната. Изискването за писмено уведомяване на потребителя е в чл. 46, ал.2 от ЗЗП, а като нарушена норма от закона фигурира само алинея първа на посочената разпоредба. Констатираните противоречия и неясноти в правната квалификация на твърдяното нарушение посочена в АУАН и спорното НП, са до такава степен съществени, че правят напълно неясно дали договорът за продажба е сключен в търговския обект на дружеството или извън него и дали е налице хипотеза по чл.43 и сл.ЗЗП. Това е накърнило правото на защита на наказаното лице, тъй като то е било лишено от възможността да разбере точно какво нарушение се твърди, че е извършило, и да реализира пълноценно правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да подаде адекватно възражение срещу акта за административно нарушение. Това е така, защото описанието на нарушението, доказателствата, които го потвърждават и законовите разпоредби, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице.

Така описаните обстоятелства водят до обоснования извод за правилност и законосъобразност на решението на въззиввната инстанция. Не са налице основанията, посочени в касационната жалба. Следва решението на Районния съд да бъде оставено в сила.

 

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2874/05.11.2013 г., постановено по НАХД № 1674/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    /п/

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:              1. /п/

 

 

 

2./п/

 

 

Вярно с оригинала

Секретар:

 

АМ