РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

270

28.01.2014 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на петнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа Адм.Д № 3780 по описа на съда за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

        

         Образувано е по жалба от А.Д.П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пловдив, ул. “Орфей №3, чрез адвокат П.В., ПАК, със служебен адрес гр. Пловдив, ул. “Хан Кубрат против Решение № 101 от 15.11.2013г. на Директора на ЦДГ “ДРУЖБА”- гр. Пловдив за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация.

Жалбоподателят, в подадената жалба твърди, че горецитираното решение е неправилно и незаконосъобразно, липсвали основания за постановяването на отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. Иска от съда да отмени оспорения отказ и да задължи органа да предостави исканата информация. Претендира присъждане на деловодните разноски.

Ответникът по жалбата взема становище за нейната неоснователност. Претендира присъждането на сторените разноски.

 

Съдът, след като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – същата е препотвърдена лично от жалбоподателя П. в откритото съдебно заседание по делото на 15.01.2014 г. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред административните съдилища или пред Върховния административен съд в зависимост от органа, който е издал акта, по реда на АПК. В случая Директорът на ЦДГ “ДРУЖБА”- гр. Пловдив е бил сезиран със заявление от П., за предоставяне на достъп до обществена информация. По редовността, допустимостта и основателността на искането за предоставяне на достъп до обществена информация, компетентният орган е длъжен да се произнесе писмено, което в случая е сторено с оспореното решение, издадено от лице, с надлежни правомощия да представлява общинското заведение, което е "задълженото лице" по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, във връзка с § 1, т. 4, б. “а” от ДР на ЗДОИ и чл. 10, ал. 5 от ЗНП. Следователно оспореният отказ за предоставяне на обществена информация има характеристики на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по правилата на АПК, съгласно изричната разпоредба на чл. 40, ал. 2 от ЗДОИ. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 40, ал. 2 от ЗДОИ, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата, събрани по делото се установява, че с вх. № 438/06.11.2013 г. до Директора на ЦДГ “ДРУЖБА”- гр. Пловдив /л. 7/ от жалбоподателя е подадено заявление за достъп до обществена информация, в което са изброени въпроси с информация и данни, които представляват интерес, посочен е предпочитаният начин за предоставяне на информацията, вписани са имена и адрес за получаване на поисканата обществена информация. Посочи се вече, че ЦДГ “ДРУЖБА”- гр. Пловдив, в качеството си на юридическо лице – общинска детска градина по смисъла на чл. 10, ал. 5 от ЗНП, представлява задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, във вр. с § 1, т. 4, б. “а” от ДР на ЗДОИ.

Предмет на оспорване е Решение № 64 от 19.11.2013г. на Директора на ЦДГ “ДРУЖБА”- гр. Пловдив за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 438/06.11.2013 г. Това заявление е представено по делото, поставен му е входящ номер, от който е видна датата, на която е постъпило при органа, длъжен да предостави информацията.

На основание чл. 24 от ЗДОИ, заявлението за достъп до обществена информация е писмено или устно запитване. В настоящия случай е налице писмено заявление, което съдържа изискуемите в чл. 25 от същия закон реквизити. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, исканията се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. От доказателствата по делото е видно, че заявлението за достъп до обществена информация е постъпило и е регистрирано на 06.11.2013 г., като органът се е произнесъл по искането в срок, а именно на 15.11.2013 г.

Оспореното решение е мотивирано с наличието на изрично писмено несъгласие за предоставяне на исканата информация по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Изричното несъгласие с вх. № 442/ 14.11.2013 г. е формирано от трето засегнато лице – М.Т.Т. и е събрано по делото /л. 12/.

Законът за достъп до обществена информация урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор, като обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законът се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена, органите на местното самоуправление в Република България, от публичноправни субекти, включително публичноправните организации, както и от физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми, които са задължени субекти по силата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ. Този закон урежда обществени отношения, които са от особена значимост за една правова държава, като охраняват правата на гражданите за достъп до обществена информация.

В чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ са очертани възможностите за органите по чл. 3 от същия закон – “органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение”. Законодателят е предвидил задължително уведомяване на лицето, което отправя искане за достъп до обществена информация и още повече е предвидил органите по чл. 3 от ЗДОИ задължително да се произнесат по направеното запитване – с решение за достъп или с решение за отказ, което се съобщава.

На свой ред, разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, изрично предвижда случаите, в които е налице основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация. Настоящият съдебен състав приема за беспорно обстоятелството, че в случая е налице хипотезата на т. 2 от цитираната норма, а именно: - достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Нещо повече, по делото безспорно бе доказано формирането на изрично писмено несъгласие от третото лице М.Т.Т., докато от друга страна жалбоподателят не успя да докаже съществуването на надделяващ обществен интерес, обвързан с въпроса налице ли е или не сключен възмезден договор между ЦДГ «ДРУЖБА» и третото лице. Понятието "Надделяващ обществен интерес" има своето легално определение в § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ - такъв е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Безспорно е, че заявлението засяга интересите на лице, страна по сключения договор, тъй като е поискано предоставяне на копие от договора на друго лице, което не е страна по него. В случая става въпрос за документ, материализиращ граждански правоотношения на равнопоставени субекти, с който се разписват определени права и задължения на страните, поради което обосновано е прието, че предоставянето на копие от договора засяга законни интереси на страните, защитени по ЗДОИ. При това положение и предвид изрично заявеното несъгласие на лице-страна по договора, копие от същия да бъдат предоставени на трето лице, законосъобразно Директора на ЦДГ “ ДРУЖБА ”- гр. Пловдив е постановил отказ да предостави исканата информация на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ.

С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени сторените и надлежно претендирани деловодни разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение– 180 лв.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пловдив, ул. “Орфей № 3 против Решение № 101 от 15.11.2013г. на Директора на ЦДГ “ДРУЖБА”- гр. Пловдив за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация.

ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пловдив, ул. “Орфей № 3 да заплати на ЦДГ “ ДРУЖБА ”- гр. Пловдив  разноските по делото в размер на 180 лв./сто и осемдесет лева/.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

СЪДИЯ: