Р Е Ш Е Н И Е

 

№.153

 

гр. Пловдив, 16 януари 2014 год.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на четиринадесети януари, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                          АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ,

ЗДРАВКА ДИЕВА,

при секретаря Д.КараИ. и с участието на прокурора Борис Михов, като разгледа докладваното от председателя Н. Бекиров административно, касационно дело №3869 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда (КТ).

“Ереван А2” ЕООД, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от адвокат И.С.- пълномощник, обжалва Решение №2780 от 28.10.2013г. по Н.А.Х дело №4973 по описа на Районен съд- Пловдив за 2013г., ХХ-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №16-1603181 от 21.08.2013г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив (Д”ИТ”- Пловдив), с което на “Ереван А2” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер от 1 500,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и постановяване на решение по същество, с което да се отмени изцяло процесното НП

Ответникът по делото- Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, представлявана от юрисконсулт Н.К.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Борис Михов, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. А разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че при извършена проверка от длъжностни лица на Д”ИТ”- Пловдив на 28.05.2013г. на място в ресторант “Ереван”, находящ се в *****, стопанисван от касатора, както и на 30.05.2013г. по документи, представени в Д”ИТ”-Пловдив, е прието за установено, че от страна на дружеството жалбоподател е приета на работа в ресторанта Т.Ж.И., като работник на длъжността “сервитьор”, без да е сключен със същата трудов договор в писмена форма. В рамките на проверката, извършена на място /28.05.2013г./ Т.И. попълва декларация по чл.399, във връзка с чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ, според която справка И. работи в ресторанта от 26.05.2013г., с работно време от 16,00 до 18,00 часа всеки ден, и срещу заплащане на възнаграждение в размер от 10,00 лева, платимо ежедневно. Освен това, на 30.05.2013г. в Д”ИТ”- Пловдив е представено копие от Граждански договор №4 от 14.05.2013г., с възложител “Ереван А2” ЕООД и изпълнител- Т.Ж.И.; по силата на който граждански договор възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши “обслужване на клиенти с цел обучение”. За установеното в рамките на проверките се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №16-1603181 от 31.05.2013г., с който извършваната от И. дейност в ресторант “Ереван”, без да има сключен писмен трудов договор с “Ереван А2” ЕООД, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. Против съставения АУАН е подадено възражение с Вх.№0058-4834 от 03.06.2013г., след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на тази основа постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП.

Според нормата на чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма, а според разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

В случая, както правилно посочва районният съд, И. предоставя на дружеството касатор именно своята работна сила и съответно отношенията помежду им представляват трудови правоотношения. Между страните не е спорно, че И. е изпълнявала дейности в ресторанта на касатора, че за тези дейности е уговорено възнаграждение и че дейностите следва да се изпълняват в декларирания от И. период от време между 16,00 и 18,00 часа ежедневно.

Трудовият договор, за разлика от облигационния договор за изработка, има за предмет предоставяне на работна сила за продължителен период от време, докато при облигационния договор се дължи конкретен резултат. При трудовия договор работникът или служителят е в зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определените с договора ред, трудова дисциплина и работно време, докато при договора за изработка изпълнителят дължи само уговорения конкретен краен резултат, без да е организационно или стопански обвързан с поръчващия. И двата договора предвиждат заплащане на възнаграждение, което е различно по естеството си обаче, защото трудовото възнаграждение е правно регламентирано- притежава гарантиран минимален размер и се изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати поръчващият, се договаря свободно между страните по договора за изработка и се изплаща след приемане на изработката.

Ето защо, дейността осъществявана от И. в ресторант “Ереван” е трудова дейност, а правоотношенията между И. и стопанисващото ресторанта търговско дружество са трудови правоотношения. Наличието на трудови правоотношения между страните предпоставя сключването на писмен договор, съгласно разпоредбите на КТ. А липсата на сключен писмен трудов договор към датата на съставяне на АУАН сочи от обективна страна за инкриминирано нарушение на трудовото законодателство. Освен това, както правилно посочва районният съд, производството по установяване на нарушението е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което процесното НП се явява законосъобразно и правилно.

Действително, според Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълкувателно дело №7/2010 г., ОСК, докладчик съдията Кремена Хараланова, Административният съд има правомощието като касационна инстанция да преквалифицира нарушението, описано в наказателното постановление, като "маловажно нарушение" по смисъла на чл.415в от Кодекса на труда, но със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обнародван ДВ, бр.7 от 24.01.2012г., в сила към датата на осъществяване на настоящето нарушение, нарушенията по чл.62, ал.1 от КТ изрично са изключени от кръга на маловажните такива, регламентирани в нормата на чл.415в, ал.1 от КТ.

На следващо място, при липсата на легално определение за “маловажен случай” в ЗАНН и съобразно препращащата норма на чл.11 от ЗАНН към нормите на Наказателния кодекс (НК), то за маловажен случай на административно нарушение следва да се приеме този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК). Според настоящата инстанция обаче, по делото няма доказателства, въз основа на които да се приеме, че процесното нарушение притежава по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Ето защо, възражението на касатора за наличие на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН съдът намира за неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2780 от 28.10.2013г. по Н.А.Х дело №4973 по описа на Районен съд- Пловдив за 2013г., ХХ-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление с №16-1603181 от 21.08.2013г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което на “Ереван А2” ЕООД, със седалище и адрес на управление: *****, е наложена имуществена санкция в размер от 1 500,00 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:   1…/п/……………..

 

2…/п/……………..

 

 

 

НБ