Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   82            Година  2015, 16.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

            на 10.06.2014 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: М.Н.

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 3925 по описа за 2013 година и като обсъди :

 

            Жалбоподателят Г.П.П., ЕГН **********,***, е оспорил Ревизионен акт /РА/ № 091302145 от 12.08.2013 г., издаден от А.Н.Б. на длъжност - инспектор по при­хо­ди­те при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1220 от 26.11.2013г. на Ди­рек­тора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, в частта, с която на жалбоподателя са определени допълнителни данъчни задълже­ния, както следва:

-   данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 13 622.65 лева и лихва за забава 8 802.74 лева;

            -   данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 16 122.61 лева и лихва за забава 7 277.83 лева;

            -   данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на  1 707.68 лева и лихва за забава 577.77 лева;

            - вноски за ДОО – 8 785.16 лв. и лихви – 7 293.83 лв.;

            - вноски за ДЗПО – 2 795.29 лв. и лихви – 2 259.33 лв.;

            - вноски за ЗО – 3 720.99 лв. и лихви – 1 626.73 лв. 

            Претендира се отмяна РА в тази му част поради неправилност,  незаконосъ­об­разност и необоснованост. В жалбата се излагат доводи в насока,на първо мяс­то, нарушение на процесуалните правила във връзка с допълнително устано­ве­ните задължение за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ - ДОО, ДЗПО и ЗО, за периода 2007-2009г. по реда на чл.124 от ДОПК, тъй като посочената разпоред­ба е в сила от 15.02.2011г., материалноправна такава, и доколкото не й е прида­де­но обратно действие, същата не може да послужи за основание за определяне на ЗОВ по реда на чл.122 от ДОПК за осигурителни периоди преди влизането й в сила.На второ място, твърди се, че не са налице обстоятелствата, визирани в раз­поредбата на чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК, за да бъде провеждано ревизионно производство по особения ред на чл.122 от ДОПК. По съществото на спора се твърди, на първо място, че ревизиращия екип съпоставя доходите за 2007, 2008 и 2009 г. само с доходите, получени в рамките на ревизирания период 01.01.2006 – 31.12.2011 г., без действително да изследва получените от жалбоподателя доходи през предходните години. Счита, че неправилно приходната администрация не ги е признала, тъй като като физическо лице няма задължение да води отчетност и да документира съхраняването и държането на паричните суми през различни пе­ри­оди от време. В този смисъл сочи съдебна практика на ВАС, според която ад­министративният орган възлага на жалбоподателя да доказва отрицателния факт, че не е извършвал разходи, без да ангажира безспорни доказателства за устано­вя­ване на твърдения от ревизиращия орган положителен факт за направени от не­го разходи. На второ място се твърди, че абсолютно неправилно органите по при­ходите не са кредитирали като реално получена сумата в 75 000 лв. по силата на договор за заем от 05.02.2007 г. с Н.В., с единствения мотив, че не са представени документи за произхода на средствата, като отново сочи прак­ти­ка на ВАС в тази насока. На трето място се твърди също така, че отново непра­вилно, ревизиращите органи на приемат за реално получена чрез дарение от бабата на жалбоподателя К.Г. сума в размер на 9 000.00 лв., поради неустановен произход на сумата, както и поради липсата на доказателства за дей­ст­вителното им получаване. Сочи се също така практика на ВАС. На следващо място, не е съгласен с действията на органите по приходите относно невключ­ва­не­то в приходната част на паричния поток средствата, върнати от редица лица по предоставени от жалбоподател парични заеми, като неправилно от друга страна в разходната част на потока са включени парични средства, за които ревизиращия екип е приел, че са предоставени по силата на договор за заем на физически ли­ца, доказателства за което по делото липсват.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Х., който поддържа жалбата, по подробни доводи, изложени в представената писме­на защита. Претендират се разноски по делото, представен е списък на разнос­ки­те по чл.80 от ГПК.

            Ответникът - директор на дирекция “ОДОП” - гр.Пловдив, чрез процесуал­ния си представител юриск. Калева оспорва жалбата, като подробни доводи изла­га в представената писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграж­де­ние.

            Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упраж­нено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в пред­ви­дения процесуален срок, при което положение се явява допустима.

            По същество

Началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за въз­ла­гане на ревизия /ЗВР/ № 1206249/21.12.2012 г., изменена със ЗВР № 1300981 от 01.03.2013 г., ЗВР № 1301548/01.04.2013 г., ЗВР № 1301782/11.04.2013 г. и ЗВР № 1302145/30.04.2013 г., всички на началник сектор дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, с обхват задължения за данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ за перио­да 01.01.2006 г. – 31.12.2006 г., данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2011 г., вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице, вноски за здравно оси­гу­ряване на самоосигуряващо се лице и вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуря­ва­щите се лица за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2011 г., като е определен краен срок за приключване – 02.06.2013 г. Заповедите са надлежно връчени на ревизи­ра­­ното лице по електронен път.           

            В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е съставен и ревизионен доклад от прове­ряващите органи по приходите № 1302145/12.06.2013 г. На 29.07.2013 г. е депо­зи­рано възражение срещу РД вх. № 94-00-9320. Със Заповед № К 1302145/13.06. 2013 г. органът, възложил ревизията, определил съгласно чл.119 ал.2 ДОПК ком­пе­тентния да издаде ревизионния акт орган, а именно един от органите по при­хо­дите, съставил ревизионния доклад – главен инспектор по приходите А.Н.Б.. Тук следва да се посочи, че съвместяването на двете качества /със­та­вител на ревизионния доклад и на ревизионния акт/ не влияе върху зако­но­съ­об­раз­ността на оспорвания административен акт.

Видно от находящите се на лист 15 и сл. от делото Заповед № РВД-09-145 от 30.01.2013 г., Заповед № РД-09-1125/02.10.2012 г., Заповед № РД-09-1301 от 01.11.2012 г. и Заповед № РД-09-1310/02.11.2012 г. е налице компетентност за ор­гана, издал ЗВР и на Заповедта за определяне на компетентен орган.

Въз основа на РД в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК бил съставен процесния  РА с № 091302145/12.08.2013 г., с който на оспорващия били определени след­ни­те публични задължения: - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 13 622. 65 лева и лихва за забава 8 802.74 лева; - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 16 122.61 лева и лихва за забава 7 277.83 лева; - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на  1 707.68 лева и лихва за забава 577.77 лева;    - вноски за ДОО – 8 785.16 лв. и лихви – 7 293.83 лв.; - вноски за ДЗПО – 2 795.29 лв. и лихви – 2 259.33 лв.; - вноски за ЗО – 3 720.99 лв. и лихви – 1 626.73 лв., както и такива по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2006, ведно с прилежащите лихви, както и вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, ведно с прилежащите лихви. 

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК постановил и решението си под № 1220/23.11.2013 г., с което е потвърдил РА в частта за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 13 622.65 лева и лихва за забава 8 802.74 лева; - данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 16 122.61 лева и лихва за забава 7 277.83 лева; -   данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на  1 707.68 лева и лихва за забава 577.77 лева; - вноски за ДОО – 8 785.16 лв. и лихви – 7 293.83 лв.; - вноски за ДЗПО – 2 795.29 лв. и лихви – 2 259.33 лв.; - вноски за ЗО – 3 720.99 лв. и лихви – 1 626.73 лв, като отменил същия в частта му относно установените задължения за данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2006г. и за ЗОВ за 2006г.

            Срещу РА, потвърден в тази му част, е подадена жалба, по повод на която е образувано и настоящото съдебно производство.

            От материалите по административната преписка се установява, че за да постановят казания резултат от фактическа и правна страна приходната администрация е приела за установено следното.

І. По ЗДДФЛ.

            Установено е, че Г.П.П. е физическо лице с ЕТ „Г. П.“, регистриран през 2004 г. /заличен на 17.01.2011 г., неосъществяващ дей­ност/. Същият не е регистриран по ЗДДС. Свързани лица – ЕТ „Г.П.“ /за­личен/, „Енджи груп“ ООД, Булстат ****. През ревизирания период ЕТ „Г.П.“ не е осъществявал дейност. Декларирани са доходи от извънтрудови пра­воотношения, изплатени от „Енджи груп“ ООД. Няма извършвана дейност и по­лу­­чени доходи от участия в други търговски дружества и фирми. Няма извърш­ва­ни предходни ревизии. Ревизираното лице няма заведена счетоводна отчетност.

            В хода на настоящото ревизионно производство е приобщен протокол обр. 73 № 1305556/16.04.2013г.: преписка по осъществената ПУФО, приключила с про­токол № 1307188 от 11.04.2012 г. и всички събрани и приложени документи по приключилата проверка в хода на която е установено следното:

            При извършените действия са констатирани следните факти и обстоя­тел­ст­ва:

-          Относно семейно положение – лицето декларира, че семейството му  включ­ва: - съпругата му А.К. П.а, ЕГН ********** и син – П.Г. П., ЕГН **********.

-          Декларира, че има подавани ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. и по чл.50 от ЗДДФЛ за периода 2007 – 2011г.

-          За този период ЕТ „Г.П.“ е декларирал, че не е осъществявал дейност.

            За 2006г. по приложение № 3 – са декларирани доходи от извънтрудови правоотношения – изплатени от „Енджи груп“ ООД, 3 600 лева, формиращи да­нъч­на основа на общ годишен доход – 1 550,40 лева.

            За 2007г. по приложение № 3 – са декларирани доходи от извънтрудови правоотношения – изплатени от „Енджи груп“ ООД – 858.00 лв., приспаднати НПР – 35% - 300.30 лв., ЗОВ – 857.80 лв. Формирана данъчна основа на общ годишен доход – 0.00 лева.

            За 2008г. по приложение № 3 – са декларирани доходи от извънтрудови пра­воотношения – изплатени от „Енджи груп“ ООД – 3 600 лева. Приспаднати 25% НПР – 900.00 лв., ЗОВ – 907.20 лв. Формирана данъчна основа на общ годишен доход – 1 792.80 лева.

            За 2009г. по приложение № 3 – са декларирани доходи от извънтрудови правоотношения – изплатени от „Енджи груп“ООД – 1 000 лева. Приспаднати НПР 25% - 250.00 лв., ЗОВ – 778.76 лв. Формирана данъчна основа на общ годишен доход 0.00 лв.

            В таблица № 4 – справка за непогасени остатъци от получени парични за­е­ми през 2009 г. и предходните 5 години – деклариран непогасен остатък от 75 000 лева, получен през 2007 г. от лицето Н.О.В., ЕГН **********.

            За 2010 г. – декларирани доходи от трудови правоотношения – изплатени от „Енджи груп“ ООД – 4 980.80 лв. Приспаднати ЗОВ – 1 372.54 лв. Формирана данъчна основа на общ годишен доход – 3 608.23 лв. В таблица № 4- справка за непогасени остатъци от получени парични заеми през 2010 г. и предходните 5 години – деклариран непогасен остатък от 75 000 лева, получен през 2007 г. от Н.О.В..

            За 2011г.  – декларирани доходи от трудови правоотношения – изплатени от „Енджи груп“ ООД 1 378.72 лв. Приспаднати ЗОВ – 1 378.72 лв. В приложение № 3 – доходи от друга стопанска дейност – таблица 2 – декларирани получени суб­сидии за подпомагане на земеделие – 80 304.22 лв., които след приспадане на НПР 40%, формират облагаем доход в размер на 48 182.53 лв. Формирана да­нъчна основа на общ годишен доход – 48 182.53 лв. В таблица № 4 – справка за не­погасени остатъци от получени парични заеми през 2011 г. и предходните 5 го­ди­ни – деклариран непогасен остатък от 75 00.00 лв., получен през 2007 г. от ли­цето Н.О.В..

Относно имуществено състояние – за проверявания период 2006 – 2011г. от събраните доказателства и дадените обяснение е констатирано, че са извършени сделки с недвижими имоти /вкл. съпружеска имуществена общност/, за които се декларира, че не са извършвани СМР:  

            1. С НА №55/30.04.2008г. Г.П.П.закупува празно дворно мяс­то в с.Васил Левски, обл. Пловдив за 1 700.00 лв. Същият имот продава с А.К. П.а с НА № 33/29.04.2010 г. за 2 500.00 лв.

            2. С НА № 150/09.06.2008 г. Г.П. П.закупува поземлен имот – първи жилищен етаж, ул. „Добри войвода“ № 17 А, гр. Карлово. Същият имот про­да­ва, заедно с А.К. П.а с НА № 63/16.12.2008 г. за 10 000.00 лв.

            3. С НА № 195/12.06.2008 г. Г.П. П.закупува поземлен имот – дворно място с къща в с. Васил Левски, обл. Пловдив за 2 300.00 лв. Същият имот продава заедно с А.К. П.а с НА № 32/29.04.2010 г. за 3 700.00 лева.

            4. С НА № 158/10.07.20009 г. Г. П. П.закупува поземлен имот – дворно място в с.Васил Левски, обл. Пловдив за 1 600.00 лв. Същият имот про­да­ва заедно с А.К. П.а с НА № 101/06.08.2010 г. за 1 600.00 лв.

            Съгласно направена справка в имотен регистър са установени и следните две сделки, отразени в службата по вписванията – Пловдив:

            5. С НА № 38/27.02.2009 г. Г.Петко П.закупува поземлен имот – дворно място с къща в с.Брегово, общ.Калояново за 2 400 лева. Същият имот про­дава заедно с А.К. П.а с НА № 139/08.09.2009 г. за 3 500.00 лв.

            Относно движимото имущество П.е декларирал, че е притежавал „АУ­ДИ А 3“ от 20.03.2006 г до 23.03.2006 г., за който няма изплатени средства при за­ку­пуването му и не е получавал средства при отчисляването му. Представен е до­говор за покупко-продажба от 25.01.2006 г., с който Г.П. П.закупува „Крайслер“ – *** за 800 лв. Представен е талон на колата – снета от отчет на 29.09.2011 г. Декларира придобита преса за екобрикети по договор от 22.07.2008 г. на стойност 7 000.00 лв.

            Лицето е декларирало открити банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ „Си­банк“, не е посочило размера на притежаваните парични средства в брой към 31.12.2006, 31.12.2007, 31.12.2008, 31.12.2009, 31.12.2010  и 31.12.2011 г. Прило­жи­ло е нотариално заверена декларация за разкриване на банкова тайна.

            В дадени писмени обяснения в хода на осъществената ПУФО е деклари­ра­ло, че към 31.12.2005 г. е притежавал налични парични средства в размер на 50  000 лева, спестени от работа в Гърция за периода 1995 г. – 2002 г. Не са пред­ста­вени документи за това. Представено е само ксерокопие на карта с негова снимка на гръцки език без превод, не са представени документи, удостоверяващи рабо­то­да­тел, изплатени възнаграждения, платени данъци и др.

Относно извършени разходи за Издръжка на живот ревизираният субект е декларирал, че не е съхранявал документи, няма разходи за придобито имущест­во на лизинг, обучения в чужбина, пътувания със семейството в чужбина, печалби от хазарт, лотарии.

По отношение на реализирани доходи от други източници на доходи е уста­но­вено, че проверяваното лице не е регистрирано като земеделски произ­во­дител. Декларира участия в „Енджи груп“ ООД - 50% от дружествения капитал. Декла­ри­ра, че са получени доходи от трудови и извънтрудови правоотношения. Не е полу­ча­вал дивиденти по години.

Г.П. П.е декларирал, че е получавал заеми от физически ли­ца, съответно е предоставял такива, както следва:

- Получен заем от Н.О.В., на 05.02.2007 г. – 75 000.00 лв. Посочено е, че лицето пребивава в САЩ. Приложено е копие на договора и потвърждение от А.Г. П.а – майка на Н.О., че П. е получил тази су­ма. Декларирал е, че сумата е получавана на няколко пъти, но е офо­р­ме­на с договор през 2007г. Не се съхранява документи за получени суми – раз­пис­ки, ордери и др. По този договор не са погасявани до момента суми.

- Предоставени заеми на: - на М.М.А. – 4000.00 лв.; на К.С.С. – 2000 лв.; на Г.С.С. – 7 000 лева и 20 000 лева / представен е договор от 17.03.2009 г./, В.И.Д. – 5 200.00 лв. /договор от 20.03.2008 г./, Х.М.Н. – 2 000.00 лв. /договор от 28.08.2008 г./, П.Н.Г. – 2 000.00 лв. /договор от 28.08.2008 г./, И.Г.Ч. – 7 000.00 лв., К.В.Ч. П.– 9 000.00 лв., М.Н.Г. – 3 500.00 лв., Е.Х.Д. – 2 000.00 лв., А.П.П. – 7 000.00 лв. /договор от 29.12.2008 г./, Ю.А.А. – 6 500.00 лв. /запис на заповед от 07.11.2008 г./, Р.О.А. – 5 000.00 лв., Н.Х.Х. – 3 000.00 лв., Х. М. Н. – 2 000.00 лв./договор от 28.08.2008 г/, К.Х.П. – 1 700 лв. и 1 000 евро. По тези заеми не са представени договори, както и документи за получаването им. Парите не са върнати на ревизираното ли­це. Представена е заверка на издаден изпълнителен лист по запис на запо­вед от 07.11.2008г., подписана от Ю.А., с която той потвърждава, че е взел парите и ги дължи. Представено е Решение № 57/28.01.2010 г. на Карловски районен съд, с което се осъжда К.Х.П. да зап­лати на Г.П. П.1 700.00 лв. по договор от 22.12.2008 г. и 1  000 евро по договор от 14.01.2009 г.

            За всички посочени заеми Г.П. П.декларира, че не е имал обезпечения с имоти или движими вещи, а само нотариално заверени договори.

            Установени са вписвания в регистри на съда гр. Карлово на договори за парични заеми със заемодател Г.П. П.и заемател: - К.С.С., И.Г.Ч., И.Х. П.а, Г.С.С., К.В.Ч. П., Р.О.А., М.Н.Г., Е.Х.Д., Х.М.Н., П.Н.Г., Н.Х.Х., А.Н.П., К.Х. П.а, А.А.К., М.А.М., за които договори е устано­вено, че не са върнати, а за част от тях, в хода на проверката Г.П. П. не декларира, че е предоставил заеми.

П. представя документи за одобрени и преведени субсидии от ДФЗ за 2010 и 2011 г. относно финансово подпомагане за развитие на селските райони – сумите са преведени по банкова cметка на лицето в „Сибанк“. Г.П.представя 2 бр. декларации – за 2010 и 2011 г., с които е декларирал, че няма реализирана продукция и получени приходи от използваните парцели, за които е отпусната субсидия за 2010 и 2011 г.

Представени са служебни бележки по години за изплатени доходи след удър­жани осигуровки и данъци /на съпругата на Г. П. – А.К. П.а/ - 2006 г. – 2 134.81 лв., 2007 г. – 2 041.26 лв., 2008 г. – 2 038.43 лв., 2009 – 2 250.66 лв., 2010 г. – 2 302.61 лв. и 2011 г. – 2 370.71 лв.

            От „Сибанк“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ АД са предоставени сметките, с които разполага ревизираното лице и на които е извършен анализ, при който е установено следното: - по разплащателната cметка в „Сибанк“ ЕАД за периода 2006 – 2011 г. П.получава през 2011 г. преводи от ДФЗ – плащане на субсидии, които суми тегли; по разплащателната cметка във втората банка, е установено, че през 2008 г. са направени вноски  2 300 евро, няма теглени суми, през 2009 г. са направени вноски 3 050 евро, изтеглени 2 500 евро, 2010 г. – направени вноски 771.96 евро, изтеглени 2 860 евро; по картовата cметка в тази банка не са правени вноски и не са изтегляни суми, а по спестовната cметка, открита на 23.11.2009 г., са направени вноски – през м.11.2009 г. – 5 000.00 лв., за 2010 г. – през м.02.2010 г. - 1 100.00 лв. и през м.02.2010 г. са изтеглени 6 100.00 лв.

            В хода на ревизионното производство на всички лица, на които Г.П. е давал заеми, са извършени насрещни проверки, при които, с изключение на К.С.С. и К.В.Ч. П., никой не е представил до­ку­мен­ти и обяснения относно предоставените заеми.

            По отношение на заема, предоставен от Н.О.В., е уста­но­вено, че на същия е изпратено ИИНП № Рев 6414/20.11.2012 г., като е получен отговор вх.№ Рев 6414/-1/04.01.2013г. – протокол за извършена проверка. ИПДПОЗЛ е връчено на Ана П.а – майка на лицето, на 10.12.2012 г. Получено е писмено обяснения от Н.О.В., живеещ в Атланта, САЩ, по електронен път на служебния адрес с вх. № 94-00-11694/14.12.2012 г. В деловод­ст­вото на НАП са входирани следните документи: - договор за даден заем от 75  000.00 лв. на 05.02.2007 г. със срок за връщане на парите – 5 години, като дого­во­рът служи като разписка за получените пари в брой. По дадени обяснения от В., няма върнати пари от Г.П.. Живее в чужбина от 1995 г., аме­ри­кански гражданин от 2002 г. и за произхода на средствата по предоставения заем е представил следните документи с оторизиран превод:

а/ документ за получени доходи от настояща компания, където работи – компания „Кока кола“ за 2012 г. и платени данъци. След преглед на представените документи е установено, че документът е издаден на името на Н.Ч. Велич с личен № 134615 и касае получени доходи за 2012 г.;

            б/ документ от „Сънтръст банк“. Според дадените писмени обяснения, документът е за 2006 г. и се отнася до ликвидиране на личен фонд за 7 829.42 долара и платени данъци – 1 565.88 долара. След предлег на документите е установено, че документът е издаден от пенсионна служба към „Сънтръст банк“ – Атнланта, Джорджия, и касае разпределение на пенсии, вноски, пенсионни планове, печалби, зяастраховки и договори. Посочена сума от 7 829.42 долара – бруто разпределение. Облагаема сума – 7 829.42 долара, удържан данък – 1 565.88. Посочен код на разпределение – 1. Според органите по приходите, в преведения документ никъде не е посочено, че се касае за 2006 г., както и, че сумата е получена от лицето – в брой или по банков път. Посочен е удържан данък – 1 565.88  долара. Няма предоставена разпечатка на документ за движение на средствата по банкова cметка на задълженото лице, от която да е видно, че има извършен превод на 7 829.42 долара и съответно изтегляне на тези средства от Н.О.В. през 2006 г.;

            в/ документ от бившата му компания – „Уошингтън Мючуъл банк“ за получени доходи  от 58 677.55 долара,  от които е платил федерални данъци, щатски данъци, социални данъци, медицински такси. След преглед на документите е установено, че документът е издаден на лицето Н.С.В. – щатски идентификационен номер 2072237wb. Няма представени доказателства, че документът касае Н.О.В.. Посочени са получени заплати 58 271.49 щатски долара и съответно удържани федерални, щатски данъци, социални и медицински данъци.  Според органите на приходната администрация никъде в оригинала на документа, както и в оторизирания превод, не е посочен периодът, за който се касаят посочените суми, и не може да се определи периода, за който се отнасят.

            г/ лицето не е предоставило българска лична карта, USA паспорт и USA шофьорска книжка.

            В хода на проверката е събрана информация за извършени разходи и получени доходи от А.К. П.а, съпруга, която е взета предвид при извършения анализ по години на Г.П., при съпоставката на получените от лицето доходи и приходи през периода с извършените разходи и придобито имущество.

            На база на представените документи и извършения анализ, в паричния потоко по години на Г.П.са включени предоставени заеми на: К.С.С., И. Г. Ч., И. Х. П.а, Г.С.С., К.В.Ч. П., В.И.Д., Р. О. А., М.Н. Г., Е.Х.Д., Х. М.Н., П.Н.Г., Н.Х.Х., А. Н. П., К.Х. П.а, А.А.К., И. И. В., М. А. М.. Не са включени предоставени заемни средства на Ю.А.А., поради липсата на доказателства за това кога точно е предоставен въпросният заем.

            В паричния поток не е включен предоставеният на П. от В. заем в размер на 75 000.00 лв.

            В паричния поток са включени доходи по извънтрудови и трудови правоот­но­шения, изплатени от „Енджи груп“ ООД.

            Относно начално салдо за 2006 г. – налични парични средства на Г.П. п., от дадени от него писмения обяснения, е установено, че същият е декларирал, че към 31.12.2005 г. е притежавал парични средства в размер на 50 000.00 лв., спестени от работа в Гърция за периода 1995 – 2002 г. В хода на проверката обаче не са представени документи; представено е само ксерокопие на карта с негова снимка на гръцки език без превод, не са представени документи, удостоверяващи работодател, изплатени възнаграждения за този период, платени данъци и пр. В паричния поток на приключилата проверка, като начално салдо към 01.01.2006 г. на Г.П. не се кредитира посочената сума от 50 000.00 лв.

            По ИПДПОЗЛ изх. № Рев. 2760/17.04.2013 г. с вх. № Рев. 2760-1/23.05.2013 г. Г.П. представя и ксерокопие на договор за дарение /незаверен нотариално/ от 06.12.2002 г. от К.И.Г. – баба, на него и на брат му – Николай П. – сумата от 18 000.00 лв. на двамата.  Ревизията не кредитира представения документ, поради обстоятелството, че за сумата от 9 000.00 лв. няма представен документ за получаването й от Г.П. в брой или по негова cметка, няма доказателства за съхраняването й, както и за това, че същата е налична към 01.01.2006г. Не са представени доказателства за начина на придо­би­ване на сумата от К.И.Г., за да бъде дарена на внуците й.

            При извършения анализ на всички представени документи, писмени обяснения, декларации, отговори на трети лица и други контролни органи за целите на ревизионното производство, от страна на органите по приходите е констатирано следното:

            При извършена справка в база данни в ТД на НАП – Пловдив е установено, че има подадени данни по ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ /отм./ и чл.50 от ЗДДФЛ за периода 2007 – 2011 г.

            Прието е за целите на ревизията, че съгласно чл.25 от СК, разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи и за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Г.П. взема ½ от направените разходи и получени доходи от придобитите и продадените недвижими имоти, представляващи СИО, ведно с А.К. П.а.

            Разходите за издръжка на едно лице от домакинството, по информация, публикувана от НСИ – „Паричен разход на домакинствата по групи разходи“ – паричен разход средно за лице за 2006 г. – 2 235.00 лв., за 2007 г. – 2 717.00 лв., за 2008 г. – 3 175.00 лв., за 2009 г. – 3 247.00 лв., за 2010 г. - 3 204.00 лв. и за 2011 г. – 3 429.99 лв.

            Предвид изложеното, органите по приходите са формирали извода, чу са налице обстоятелствата, визирани в чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК, а именно: - т.2 – налице са данни за укрити приходи или доходи; - т.7 – декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние през ревизирания период.

            Паричният поток е представен по години в табличен вид на стр.21 до 27 от РД, при което е установено, че към 31.12., съответно на 2006, 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011г., получените доходи/приходи от Г.П. са по-малко от разхо­ди­те на парични средства от лицето, като е формиран извод, че ревизираното лице е изразходвало средства с неустановен произход в посочения размер.

            Започната е процедура за извършване на ревизия по особения ред на чл.122 от ДОПК, като са предприети следните действия:

Връчено е уведомление по реда на чл.17 ал.1 т.2 от ДОПК с Рев. № 2725/16.04.2013г., с което то е уведомено за правата и задълженията си в про­из­водството по ДОПК.      

Връчено е уведомление с изх. № Рев. 2724/16.04.2013 г. за наличието на обстоятелствата по т.2 и т.7 на чл.122 ал.1 от ДОПК. С нето лицето е уведомено по реда на чл.124 ал.1 от ДОПК, че основата за облагане с данък върху доходите за физическите лица, както и основата, върху която се дължат осигурителни вноски за ЗО, ДОО и ДЗПО – УПФ за периода от 01.01.2006 г. – 31.12.2011 г. ще бъдат определени по предвидения в чл.122 -124 от ДОПКред и е определен 14-дневен срок от датата на връчването на уведомлението за представяне на доказателства и за вземане на становище.

Заедно с уведомлението е връчено и ИПДПОЗЛ с изх. № 2726/16.04.2013 г., с което е изискано попълване на декларация по образец по чл.124 ал.3 от ДОПК за 2006, 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011 г.

            Органът по приходите е пристъпил към определяне на основата за облагане с данъци, като взема предвид всяко едно от относимите към лицето обстоятелства по чл.122 ал.2 от ДОПК, в резултат на което са определени данъчни основи от недекларирани доходи по години, както следва:

-          2006 г. – в размер на 20 649.79 лв.;

-          2007 г. – в размер на 63 975.74 лв.;

-          2008 г. – в размер на 167 139.66 лв.;

-          2009 г. в размер на 22 422.36 лв.

Установено е, че ревизираното лице е разполагало със средства за покриване на извършените разходи през 2010 и 2011 г.        

ІІ. По КСО и ЗЗО.

Ревизията за установяване на задълженията за задължителни осигурителни вноски на задълженото лице, в качеството му на самоосигуряващо се лице, обхваща периода от 01.01.2006 г. – 31.12.2011 г. Г.П. п. е имал регистрация като едноличен търговец с фирма „Г.П.“.

За ревизирания период предпирятието на ЕТ не е осъществявало дейност.

За периода 2006 – 2011 г. Г.П.  е съдружник и представляващ в „Енджи груп“ ООД. Основанието на ЗЛ за социално осигуряване е чл.4 ал.3 т.2 от КСО, а за здравно – чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО. Лицето дължи и осигурителни вноски за ДЗПО – УПФ.

За ревизирания период органите по приходите са установили наличието на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК. След анализ на съотносимите обстоятелства по чл.122 ал.2 от ДОПК ревизиращият екип е определил данъчната основа за облагане на лицето по периоди, като се съпоставени извършените разходи с получените и доказани приходи, в резултат на което са определени данъчни основи от недекларирани доходи по години, както следва: - 2006 г. – в размер на 20 649.79 лв.; - 2007 г. – в размер на 63 975.74 лв.; 2008 г. – в размер на 167 139.66 лв.; - 2009 г. в размер на 22 422.36 лв.

Посочено е, че когато органите по приходите установят превишение на направените разходи над получените доходи/приходи и задълженото лице не може да представи доказателства за произхода на средствата, това дава основание да се приеме, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход по реда на чл.122 – 124 от ДОПК, което обстоятелство в случая е налице, като е формиран извод, че установеното несъответствие води до неплащане на задължения за осигурителни вноски, които следва да бъдат определени върху осигурителен доход, установен по реда на чл.124 а от ДОПК.

            За да отмени РА в частта за определените задължения за данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г., както и за ЗОВ, решаващият орган е приел, че е нарушен чл.109 от ДОПК за 2006 г.

            За да потвърди РА в останалата част, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип.

            В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - нотариално заверено пълномощно на А.Г. П.а с рег. № 2101; извлечение от спестовна cметка в евро на А.Г. П.а в периода 20.06.2005 – 07.05.2007 г.; извлечение от разплащателна cметка в щатски долари на А.Г. П.а в периода 01.01.2002 – 05.08.2006 г.; - удостоверение от ЧСИ – С.Г. с изх. № 5571/07.03.2014 г. по изпълнително дело № 20098250400133; - превод от гръцки език на карта за временно пребиваване на Г.П. в Гърция; съдебно решение № 835/16.04.2013 г. на адм. съд- Пловдив по дело № 3062/2012 г.

            В съдебно заседание на 10.06.2014 г. е изслушана и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза, за изготвянето на която, вещото лице Ю.Х. е ползвала приложените по делото материали. В табличен вид, вещото лице е представило паричните потоци за 2007, 2008 и 2009 г., като е приело, че данъчната основа е годишна и стойността на приходите и разходите следва да се преизчисли в годишен план, при което е констатирано, че се установява недостиг на парични средства за Г.П. по години, както следва: - 2007 г. – 65 659.30 лв.; 2008 г. – 171 498.09 лв. и за 2009 г. – 21 748.49 лв. За съпругата му, вещото лице също е установило недостиг на парични средства за всяка една от годините, поради което и е посочило, че не може да се извърши компенсация с паричния поток на Г.П..

            При това положение е установено, че общият размер на осигурителния до­ход за 2007 г., върху който се дължат осигурителни вноски е 14 160.00 лв., като раз­мерът на осигурителната вноска за довнасяне за фонд „Пенсии“ е 2 407.20 лв. и лихви до 12.08.2013 г. – 2 590.76 лв. ; размерът на осигурителните вноски за довнасяне в ДЗПО – УПФ – 708.00 лв. и лихви до 12.08.2013 г. – 761.99 лв.; размерът на осигурителната вноска за довнасяне за ЗО – 849.60 лв. и лихви до 12.08.2013 г. – 512.00 лв. Дължимият данък за довнасяне по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г. е определен в размер на 14 122.68 лв., а лихвите – 8 510.88 лв.   

            За 2008 г. вещото лице е установило доходи с неизяснен произход в размер на 171 498.09 лв., като общият размер на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски е 21 120.00 лв. Размерът на осигурителната вноска за довнасяне за фонд „Пенсии“ е 3 590.40 лв. и лихви до 12.08.2013 г. – 2 958.53 лв. ; размерът на осигурителните вноски за довнасяне в ДЗПО – УПФ – 1 056.00 лв. и лихви до 12.08.2013 г. – 870.16 лв.; размерът на осигурителната вноска за довнасяне за ЗО – 1 267.20 лв. и лихви до 12.08.2013 г. – 572.50 лв. Дължимият данък за довнасяне по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008 г. е определен в размер на 16 743.25 лв., а лихвите – 7 564.28 лв.  

            За 2009 г. вещото лице е установило доходи с неизяснен произход в размер на 21 748.49 лв., като общият размер на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски е 18 628.49 лв. Размерът на осигурителната вноска за довнасяне за фонд „Пенсии“ е 2 421.70 лв. и лихви до 12.08.2013 г. – 1 474.57 лв. ; размерът на осигурителните вноски за довнасяне в ДЗПО – УПФ – 931.42 лв. и лихви до 12.08.2013 г. – 567.14 лв.; размерът на осигурителната вноска за довнасяне за ЗО – 1 490.28 лв. и лихви до 12.08.2013 г. – 504.21 лв. Дължимият данък за довнасяне по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009 г. е определен в размер на 1 683.51 лв., а лихвите – 569.59 лв.  

            За изпълнението на втората задача от експертизата, вещото лице е изготвило два варианта, като е включило в приходната част на паричния поток, полученият от Г.П. заем от Н.О.В., дарението от К.И.Г. и върнатите заеми, съгласно удостоверението, представено от ЧСИ, и при корекция на разходната част само с онези заеми, за които има надлежно съставени и приложени по делото писмени договори за заем  или липсват писмени документи, н се касае за заеми до 5 000.00 лв. В този смисъл вещото лице е представило в табличен вид паричните потоци, така, както изисква задачата, и е установило, че за 2007 г. няма недостиг на парични средства, за 2008 г. е установен недостиг в размер на 72 399.00 лв. и за 2009 г. – 1 392.41 лв., като е представило за всяка една година размерът, както дължимия за довнасяне данък, така и на ЗОВ.

За изготвянето на третата задача от експертизата, вещото лице е включило в приходната част на изготвения от него паричен поток, паричните средства, декларирани от жалбоподателя, като спестявания на семейството му от работа в Гърция, както и доходи от лихви, определени по приложените по делото ССЕ, из­гот­вени за нуждите на след. Д. № 13/2010 г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив, като е включило в разходите за периода 2002 – 2005 г. разходите за издръжка на жалбоподателя по данни на НОИ. Паричните потоци са изготвени в два варианта, като е установен недостиг на парични средства само за 2008 г., които се констатираха в размер на 15 574.50 лв., като вещото лице съответно е изчислило и дължимите ЗОВ за довнасяне, както и дължимият за довнасяне данък по чл.48 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите им лихви. По четвъртата задача, изготвена в два варианта – 1./ По метода на т.1 от искането за експертиза – ако се приеме, че да­нъчната основа е годишна и стойността на приходите и разходите е преизчислена в годишен план, то Г.П. не дължи ЗОВ за никоя от трите години; - 2./ - по метода, възприет от РД, ако се приеме, че се дължат задължителни осигурителни вноски за данъчните периоди по месеци, в които са установени разлики между приходите и разходите, пи месечното установяване на такива, вещото лице е установило, че при изготвените при ревизията парични потоци на жалбоподателя, както в РД, така и в РА, няма точно определени месечни разлики между при­хо­дите и разходите. Вещото лице сочи, че са установени разлики между приходи и разходи, като в някои случаи за един месец са установени няколко отрицателни и положителни разлики, а в други случаи, за няколко месеца е установено обща отрицателна или положителна разлика. Според експерта, недостигът на парични средства в края на годината е установяван като разлика между сумата на годиш­ните приходи и годишните разходи, но сумирайки установените разлики между при­ходите и разходите текущо. Посочено е, че няма установени суми на месечни разлики между приходи и разходи, поради което при настоящата експертиза не могат да бъдат изчислени дължими осигурителни вноски за данъчните периоди по месеците, по метода, възприет с РД и последващия го РА.   

В съдебно заседание на 15.04.2014 г. са разпитани като свидетели лицата: - П.Н.В. и А.Г. П.а.

От показанията на свид. В. се установява, че познава Г. П. от 15 години, и той го е завел на работа в Гърция на неговото място. Работил 6 месеца – от април до октомври 1997 г., в гр. Серес в оранжерия за цветя като градинар и получавал надница по 20 евро на ден като новопостъпил. Работил с едно албанско семейство, което преди това е работило с Г., 2-3 години преди това. Като дългогодишни работници те получавали надница от по 30 евро. Свидетелят твърди, че не е имал разходи за квартира, тъй като нощувал в къща на работодателя. Не е имал и разходи за храна. Прибрал се в България със спестени 2 000 евро. След като приключил да работи в Гърция, Г. отново се върнал там и останал да работи още 5-6 години с брат си и с жена си, като предполага, че е получавал надница от 30 евро.

От показанията на свид. П.а се установява, че Г. е първороден внук на баща й и е кръстен на него. Израснали заедно със сина й – Н.О.В.. Живеят в една кооперация. Синът й от 16 години живее в Атланта, Джорджия. Завършил финанси в България и работил известно време като кредитен инспектор в различни банки. След завършване на магистратура, доста време е работил в „Кока кола“ като главен финансов анализатор в корпоративен департамент. Последно знаела, че взема заплата в размер на 70 000 долара годишно. Жене е, съпругата му е американка, също финансит. Работи към голяма фирма за маркетинг и проучване на пазара. Знае от сина си, че взема над 100 000 долара годишна заплата. Нямат деца. Според свидетелката, Николай, откакто е заминал за Америка, подпомага Г. с дребни суми, като последно му е дал голяма сума за бизнес, който да развие заедно с брат си – на три транша.Свитеделката сочи, че тя е предавала парите – декември 2006 г. – 20 000.00 лв., януари 2007 – още 20 000.00 лв. и през февруари, лично Н., който си дошъл в България, му дал 35 000.00 лв., като в нейно присъствие тогава бил подписан договорът за заем, с условия, че парите ще бъдат върнати при поискване. Свидетелката твърди, че е получавала парите по банков път, теглела долари, обменяла ги в левове и ги съхранявала в къщи, тъй като синът и пострадал при фалита на „Първа частна банка“ и нямал доверие на банките в България. Сочи, че синът й заминава за Англия през 1993 г. на студентска бригада, а Г. заминал две години след него за Гърция на работа, за което знае от съпругата на Г., в оранжерия за цветя. Според свидетелката е работил в Гърция между 5 и 7 години. Не знае каква заплата е вземал, но заедно със съпругата и брат му, Г. отворил дърводелска работилница. Купили гатер и други машини. Баща й завещал къща на село на Г.. Като починал баща й, майка й, изпълнявайки неговата воля, дарила на двамата племенника по 9 000.00 лв. К.И.Г. е майка й, и свидетелката твърди, че я е гледала последните две години. Твърди, че тя лично е писала документите за дарението, и майка й се разписала като свидетел. Не познава лицето П. В..

По отношение на така събраните доказателства – заключение по допусната ССчЕ и дадените свидетелски показания, следва да се посочи че няма пречка да бъдат кредитирани от състава на съда. Заключението на вещото лице е компетен­т­­но дадено и обосновано, от друга страна същото е работило по начина по който са формулирани задачите от процесуалния представител на оспорващия, поради което и дадените експертни извод на практика биха ползвали съда единствено и само при възприемане фактите, с които П. обосновава защитната си позиция в процеса. Съображения за това, ще бъдат изложени по-долу в това изложение. Свидетелските показания в аспекта на проведено посредством тях пълно доказване на същите тези факти, също ще се коментират в изложените по-долу мотиви.

При така събраните доказателства от фактическа и правна страна съдът формира следните изводи:

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за определяне на да­нъч­ните му задължения по реда на чл.122 от ДОПК.

Каза се, че с оглед направените в хода на ревизионното производство конс­та­­та­ции, органите на приходната администрация са приели, че в случая е проявен със­тавът, предвиден в хипотезата на чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК, а именно: - налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на без­въз­мездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице за 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Този извод е формиран на база установеното в хода на ревизията, че да­нъч­но задълженото лице е получавало облагаеми доходи за ревизирания период, за които до започването на ревизията не е подадена декларация. Доходите са от продажба на недвижими имоти, от заеми и дарение. В този смисъл и правилно е прието наличието на обстоятелството по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК.

Отделно от това, посочи се по-горе, че съгласно чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК  Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

В случая, след извършена проверка за установяване на факти и обстоя­тел­ст­ва, е констатирано, че са налице и основанията на т.7 от ал.2 на чл.122 от ДОПК, а именно превишение на извършените разходи над получените приходи.

Този извод е формира при правилна преценка на събраните доказателства относно декларираните от ревизирания субект доходи по ГДД, данните за полу­чени приходи от продажби на недвижими имоти, доходите на съпругата и прочие, които са съпоставени с безспорно установените в процеса разходи във връзка със закупуване на недвижими имоти, тези за предоставени заеми, за направените внос­ки в “Енджи груп”ООД, съответно за издръжка и живот през всеки един от ре­ви­зираните периоди, като безспорно в случая последните превишават размерът на декларираните и установени в хода на ревизията приходи за лицето. Т.е. пра­вилно и законосъобразно е прието основанието по чл.122 ал.2 т.7 от ДОПК.

Що се отнася до възражението, че недостигът на парични средства е из­вър­шен помесечно, също е неоснователно доколкото при съпоставка и в годишен ас­пект резултатът е същият, т.е. разходите надвишават приходите. Дори нещо по­ве­че, подходът от страна на ревизиращия екип да покрие недостигът от средства с доходите на съпругата на жалбоподателя е в полза на жалбоподателя, като по то­зи начин е намален размерът на констатирания недостиг.

Съответно, според чл.123 ал.1 от ДОПК - В случаите по чл.122 ал.1 при оп­ре­­де­ляне на основата по реда на чл.122 ал.2 се смята до доказване на против­ното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато:

1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава раз­мера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него;

2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

В случая, следва да се съобрази и разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК - В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на про­тивното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.

Според чл.6 ал.1 от ЗДДФЛ - местните физически лица са носители на за­дължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.

В чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ са изброени подлежащите на облагане доходи – “Обла­га­еми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задъл­же­ното лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необла­га­е­ми по силата на закон”, а съответно в чл.35 т.6 е указано, че облагаем доход са и “... всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на За­кона за корпоративното подоходно облагане..”.

На следващо място неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е налице съществено процесуално нарушение във връзка с допълнително устано­ве­ните задължения за КСО за периода 2007 – 2009 г. по реда на чл.124а от ДОПК.

Като последица от определената по реда на чл.122 от ДОПК основа за об­лагане с преки данъци при условията на чл.124а от ДОПК ревизиращите са опре­де­лили окончателния размер на осигурителния доход за тези периоди, съгласно реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК и следващите се от това  задължения за вна­сяне на допълнителни осигурителни вноски за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2009 г., като са приели, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими и задължителни оси­гурителни вноски.

Относно наличието на предпоставките по чл.124а от ДОПК, в случая е необходимо да се отбележи следното:

С влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, поради което ревизиращият орган правилно е приложил разпоредбата на чл.124а от ДОПК и е преминал към установяване на окончателния размер на осигурителния доход, в който е включен и доходът с неустановен произход за съответните ревизирани периоди и облагаемата основа на лицето. В случая, и до­колкото анализът на събраните доказателства не дава основания за формиране на друг извод, органът по приходите правилно е приел, че доходите на лицето са от трудова дейност, за която са дължими ЗОВ.

Правният извод е, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезите на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК, във връзка с чл.123 от ДОПК, което предопределя определяне на основата за облагане с процесния пряк данък по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, а оттам и оределяне на окончателния резмер на осигурителния до­ход, и следващите се осигурителни вноски, в хипотезата на чл.124а от ДОПК.

За пълнота относно приложимостта на посочения правен институт следва да се посочи следното.

С Решение № 4821 от 08.04.2014 г., постановено по адм.дело № 13815/ 2013 г. по описа на ВАС, І о., касационната инстанция, изрично е приела следното:  “Разпоредбата на чл.124а от ДОПК, приета със ЗИД на ДОПК, обн. в ДВ бр.14 от 2011 год., в сила от 15.02.2011 год., регламентира съответното приложение на чл. 122 - 124 ДОПК при установяването на задължителни осигурителни вноски. Логи­чес­кото и систематично тълкуване на визираната норма сочи, че тя не определя възникването,съдържанието,изменението,погасяването или прекратяването на су­бективна права, нито правните характеристики на съответните субекти/обекти на та­кива права, а оправомощава органа по приходите при провеждане на особеното ревизионно производство по реда на чл.122 и сл. от ДОПК да определя и задъл­жи­­телните осигурителни вноски. Този особен ред е уреден с визираните процесу­ал­но­правни норми и специфични доказателствени правила, които позволяват при­ла­гането на материалноправните норми на съответните закони при съществена или пълна липса на изискуемите се доказателства за осъществяване на пред­ви­де­ните в тях фактически състави. В качеството си на разпоредба, препращаща към процесуалните правила, съдържащи се в чл.122-124 от ДОПК, нормата на чл. 124а от ДОПК също е процесуалноправна, поради което от момента на влизането й в сила, тя е приложима както спрямо висящите към този момент ревизионни про­изводства, така и към тези, образувани след влизането й в сила. Именно пора­ди това е ирелевантно, че процесната ревизия обхваща установяването на данъч­ни задължения и ЗОВ за данъчни периоди преди влизането в сила на чл.124а от ДОПК, тъй като определящ за приложимостта му в случая е фактът, че ревизион­но производство е образувано след този момент.”

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че изцяло е спазена про­цеду­рата във връзка с издаването на процесния РА. Т.е. като цяло не се установиха твърдяните процесуалния нарушения.

            По съществото на спора следва да се посочи, че всъщност той се кон­цен­т­рира в една посока – че неправилно е определена данъчната основа за об­­лага­не с данък до­ходите на физическите лица, респ. размерът на осигурителния доход, за всяка една от процесните го­ди­ни, доколкото непра­вилно от страна ревизира­щи­те органи не са кредитирани пред­ставените договор за заем, договор за даре­ние, представените доказателства за върнати суми по предоставените от П. зае­ми на трети лица, както и налични парични средства, спестени от работа в чуж­би­на, в началото на ре­визирания период.

            Относно останалите възприети от приходната администрация източници на приходи, сторени разходи и техните размери по делото не съществува спор, пора­ди което и съобразно и правилото на чл.124 от ДОПК съдът ги приема за такива, как­вито са посочени в РА.

Тук следва да се посочи на първо място, че данъчната основа за облагане с пряк данък и осигурителния доход на лицето за всеки един от спорните периоди са определени, при подробно обсъждане на обстоятелствата по чл.122 ал.2 от ДОПК и по-конкретно тези по т.1, т.2, т.3, т.4, т.8, т.14 и т.16.

            По конкретно оспорените размери на възприетите приход и разходи съдът установи следното.

            Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в па­ричния поток не са включени върнатите заеми, дадени от Г.П. на: К.В.Ч. П., И.Г.Ч., Е.Х.Д., М. Н. Г., Г.. С. С. и Н. Х. Х., тъй като за нито ед­но от лицата няма данни, нито в административната преписка, нито в настоящото съдебно производство, че сумите са изплатени обратно на Г. П.. Като та­кова не може да бъде възприето единствено и само приобщеното към дока­за­телствения материал по административната преписка Заключение на вещото ли­це Р.К. по допуснатата ССчЕ в хода на Образуваното спрямо Г.П. сл.дело № 13/2010г. по описа на ОП – Пловдив. Това заключение не е из­гот­вено в рамките на ревизията, липсват приложени по делото доказател­ст­вата, ко­ито са коментирани от експерта при формиране на експертните му из­во­ди,още повече че от прочита на същото е видно, че се касае единствено и само за дадени обяснения от трети лица, без да са приложени каквито и да било писмени дока­за­тел­ства за това.

            По идентични съображения не може да бъде възприето и възражението, че в приходната част не са включени и “доходите от лихви” по предоставените заеми при липсата на каквито и да е доказателства за тяхното изплащане, конкретния им размер и датите на които е сторено това, за да се приеме че се касае до парични средства в брой, които са били на разположение на лицето и са послужили за по­к­ри­ване на сторените от него разходи.

Що се отнася до сумите, които се сочи да са възстановени на оспорващия от лицето К.С.С., още в хода на осъществената спрямо П. ПУ­ФО, по повод връчено му ИПДПОЗЛ С. е дал обяснения за върнати суми по пре­доставените му заеми, за което е представено включително и удостоверение изх. № 21506 от 20.12.2012г. на ЧСИ – С.Г. при КЧСИ с район на дей­ст­вие ОС – Пловдив, по изп.дело № 20098250400133 по описа на същия ЧСИ /л. 381/, поради което и неправилно и незаконосъобразно при формиране на при­ход­на­та част от паричния поток за 2009 г. в РА са отразени само две суми – тези, за които са налични ПКО за 3 500.00 лв. и за 1 280.00 лева.

Върнатите от К.С.С. суми по три броя до­говори за заем, съдът намира, че органите по приходите неправилно не са включили в па­ричния поток за 2009г. в тяхната цялост. Това обстоятелство – връщането им в хода на ка­лендарната 2009г., е удостоверено от представеното удостоверение изх. № 5571 от 07.03.2014г., издадено от ЧСИ С.Г.. Съгласно последното об­щият размер на непризнатите в хода на ревизията плащания от длъжника Стоя­нов възлизат на 16 200.28 лева, която сума следва да бъде включена в при­ходната част на паричния поток за 2009г.

В тази връзка е необходимо да се отбележи, че представеното удостове­ре­ние на ЧСИ е официален свидетелстващ документ. Доказателствената сила на офи­циалните документи е регламентирана с разпоредбата на чл. 179 ГПК,  по приложението на която има формирана съдебна практика, която последователно приема, че официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверяване от длъжностното лице, са се осъществили така, както се твърди в документа, в което се състои не­го­вата материалната доказателствена сила. Тя обаче може да бъде опровергана чрез доказване на тяхната невярност. Оспорването цели да се разруши доказа­тел­ст­вената сила на документа, като в случай на оспорване верността на офици­а­лен свидетелстващ документ – достатъчно е удостоверителното изявление на длъжностното лице обективно да не отговаря на действителното фактическо по­ло­жение.

Процесното удостоверение е представено в хода на ревизията, но същото не само, че не е обсъдено, но и не е оспорване от ответника в срока по чл. 193 ал. 1 ГПК. В този смисъл съдът намира удостоверение № 5571/07.03.2014 г. за годно доказателство, удостоверяващо връщане на част от взети от К.С. за­еми в посочените в удостоверението размери, предвид на което следва да бъде променен паричният поток за 2009 г.

На следващо място, жалбоподателят сочи, че същият е представил над­леж­ни писмени доказателства, които обосновават извод за наличието на доста­тъчно спестени сред­ст­ва за покриване на направените разходи от семейството му като ця­ло и в частност от него самия, включително и внесените такива по банковите му сметки, предоставените заеми, внесените от него дру­же­ст­вото, в което е съд­руж­ник и пред­­ставляващ  и прочие,поради което и не са налице доходи, които да под­­лежат на об­лагане с данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за всяка една от процесните години, респ. които да със­тавляват и осигурителен доход, кои­то доказателства не­правил­но са игнорирани от данъчните органи.

От анализа на приложените към административната преписка доказателства съ­дът намира, че от страна на данъчните органи при извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с Протокол № 1307188 от 11.04.2012 г. на ТД на НАП – Пловдив, при която е изготвен паричен поток на ли­цето за 2006 г., е констатирано, че към края на същата лицето има превишение на разходите над приходите със сумата от 30 649.79 лв. При анализа не са признати като начално салдо декларираните в писмени обяснения при извършената ПУФО, че към 01.01.2006 г. има налични парични средства в размер на 50 000 лева. Ре­ви­зията е приела констатациите на извършената проверка, с извода, че ревизира­но­то лице не доказва наличие на такива парични средства; не доказва начина им на съхранение в банкови трезори, внесени в банкови сметки и др. Не са предста­ве­ни никакви документи, освен копие на карта със снимка на жалбоподателя на гръцки език.    

            В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че орга­нът по приходите не е събрал безспорни доказателства за разходването на по­со­чените от него доходи, придобити от възнаграждения за периода 1995-2002 г., че съ­щите са били налични към 31.12.2005 г. Нито в хода на ревизионното производ­ст­во, нито в настоящото такова са представени доказателства, че действително Г.П. е бил през процесния период на работа в Р Гърция. Наличието на карта за пребиваване, на която се сочи, че периодът на пребиваване е 06.07.1999 г. – 05.07.2000 г., издадена на 05.07.1999 г., не е достатъчно доказателство за ус­та­новяване на обстоятелството, че лицето е работила през сочения от него пе­риод в Гърция. Съдът не кредитира и показанията на свид. В., тъй като съ­щият сочи, че П. е работил в оранжерия в Гърция за един доста по-ограничен период от време – 6 месеца, при това през 1997 г.  За пребиваването на П. за по-дългия период от време, лицето сочи, че „разбрах, че 5-6 години след мен е останал да работи там“, но от кого, по какъв повод, не става ясно. Подобно изявление по никакъв начин не би могло да се приеме за достоверно, тъй като свидетелят говори неопределено, като поднася информация на трети лица.

Отделно от това липсват, каквито и да било доказателства за разплащане между жалбоподателя и работодателя му в Гърция, документи за платени данъци или други удръжки.

В този смисъл категорични доказателства за реализиране на твърдяния до­ход не са ангажирани, нито такива са налични за установяване на неговия раз­мер, което безспорно е в доказателствена тежест за лицето – при твърдян поло­жи­те­лен и благоприятен за него факт. Т.е. неоснователно е възражението на жалбопо­да­теля и в насока, че органът е възложил върху него тежестта да доказва отри­ца­те­лен факт.

            Тук следва да се посочи, че доколкото наличието на основанията по чл.122 ал.1 ДОПК е доказано от събраните доказателства, важи презумпцията на чл.124 ал.2 ДОПК – фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното. Тази законова презумпция обръща доказателствената те­жест, която лежи върху жалбоподателя. В производството по обжалване на ре­визионния акт, именно жалбоподателят е страната, която следва да докаже, че не са били налице основания за определяне на нови публични задължения, което в настоящия случай не е сторено.    

В хода на ревизията е прието също така и, че не са предоставени достовер­ни доказателства във връзка с твърденията на Г.П. за дарени средства от баба му К.И.Г. в размер на 9 000 лева на 06.12.2002 г., докол­ко­то от една страна не са пред­с­та­вени доказателства съответното лице да е раз­по­­ла­гало с такива в на­лич­ност, за да може да ги предостави на П., няма дока­за­телства за съхранението им, както и че сумата е била налична към 01.01.2006 г., поради което е прието, че документите нямат достоверна дата и са със­та­ве­ни с оглед нуждите на процеса, предвид липсата и на деклариране на коменти­ра­ните даре­ния по предвидения за това ред и заплащане на съответните данъци.

В хода на процеса въпреки изричните указания на съда и дадената за това възможност от страна на П., не бе поискано събирането, съответно не бя­ха ангажирани каквито и да е доказателства в тази насока.

В този смисъл Съдът намира, че не е установено получаването на цитира­ната по-горе сума под формата на дарение при положение, че документът няма достоверна дата, не е по­давана декларация за дарението, не е заплащан данък, не е доказано реалното му предаване, а и по никакъв начин не е доказано на­ли­чието на средства у посо­че­ната дарителка, независимо от твърденията на свид. А.Г. П.а. Отделно от това е и въпросът, че дори и да се застъпи обрат­на­та теза, сума получена през 2002 г. не се доказва да е налична и към на­ча­лото на процесната 2006 г., при констатираните в хода на ревизия­та безспорно сторени разходи във връзка с внесени суми в касата на търговското дружество и на практика превишение на разходите над установените приходи за 2006г. в посо­че­ния по-горе размер, която извод не би се променил и с включване на сумата от 9000 лева в паричния поток на лицето.

При това положение на нещата явно е, че липсват надлежни доказателства, съ­брани в хода на процеса, за да се приема, тезата на жалбоподателя за полу­че­ни дарени средства, които да послужат за покриването на разходите на семейство П.и.

            Основателно обаче е възражението на жалбоподателя, че неправилно ор­га­ните по приходите не са включили в паричния поток за 2007 г. сумата от 75 000 лева получена по договор за заем, сключен между Г.П. и Н.В..

За установяване на това обстоятелство в съдебната фаза на процеса бе раз­питана като свидетел А.Г. П.а.

По делото не е спорно, че на датата на сключване на договора за заем заемодателят се е намирал на територията на Република България, като същев­ре­мен­но са събрани и безпротиворечиви доказателства за притежанието на по­доб­на парична сума в значителен размер. По делото са представени доказа­тел­ства, че лицето Н.О. В. и Н.Ч. В. са едно и също лице – копие на международен български паспорт и копие на амери­кан­ски паспорт, молба за промяна на име, отправена до Северен окръжен съд на щат Джорджия. Т.е. няма спор, че лицето е едно и също. Представени са писмени обяснения от В. за произхода на средствата, както и са представени пис­ме­ни доказателства, от една страна: финансовите документи, издадени от „Сънт­ръст банк инк“, Атланта, Джорджия и „Уошингтън Мючуъл Банк“, Сиатъл, Ва­шингтон, от друга страна, банкови извлечение на името на майката на В. – А.Г., от които е видно, че са преведени на нейно име по банков път в бан­­ка „HVB Bank Biochim“ суми в значителен размер. Видно от извлеченията спес­товна cметка на името на Г. е открита на 20.06.2005 г. и съществува и по настоящем /вече в „Уникредит Булбанк“ АД/, като за периода 20.06.2005 г. - 07. 05.2007 г. в нея е имало налични средства в размер на 28 516.47 EUR и от нея е изтеглена сума в размер на 14 390.74  EUR. От извлечението по разплаща­тел­ната cметка на Г. се установява, че същата е открита на 15.03.199 г. и е за­к­рита на 09.08.2006 г., като за периода 01.01.2002 г. – 09.08.2006 г. началното сал­до е било 1 216.08 USD, имало е налични 69 232.73 USD и са изтеглени 70  448.81 USD. В този смисъл съдът кредитира и показанията на свид. Г., в частта за отпуснатия заем, още повече, че категорично се установява, че сумата е получена на няколко пъти, а договорът е подписан по-късно, когато В. е бил в България.

В подкрепа на изложеното по-горе е и безспорният факт, че през 2009 и следващите години, Г. П. в таблица № 4 е декларирал процесният заем като получен през 2007 г., когато е подписан договорът, и че същият е непогасен.

Във връзка с последно посоченото обстоятелство, съдът намира, че жи­тейски нелогично и практически неоправдано би било, П. да декларира пред органите на приходната администрация заем в особено голям размер, без ни­какво основание, като се държи cметка че това е сторено преди образуването на ревизионното производство.

  На следващо място, безспорно се установи, че доходите на В. са реализирани от работата му във финансовата сфера, представляват лични не­го­ви средства, преведени на майка му в България във валута, още повече, че съ­щите безспорно са били налични към ревизирания период, видно от банковите извлечения на името на А. Г. и са получавани в периода 2006 г. – 2007 г.

Няма и спор, че е уговорено сумата да бъде върната при поискване. Данни за подобно искане няма нито по административната преписка, нито по делото.

В този смисъл съдът намира, че при доказателствена тежест за Г. П., пос­­ледният установи по безспорен начин получаването на сумата от общо 75  000 лева, предоставена по силата на договор за заем от 05.02.2007 г. от лицето Н.В., поради което следва да се разгледа отново паричният поток за процесната 2007г. 

По отношение на възприетата в хода на ревизията разходна част на сторения паричен поток, съдът констатира че единствените възражения на П. и то сторени едва в рамките на съдебното производство, се свеждат до това че неправилно приходната администрация е включила в същия суми, посочени като предоставени в заем на физически лица, без да са ангажирани доказателства за това, респ. да са признати в дадените обяснения от П. и/или от лицата посочени като заемополучатели в хода на извършените им насрещни проверки.

От своя страна въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи, че по делото са налични обяснения от Г.П., респ. от заемополучателите, както и доказателства за сключени договори за заем със всяко едно от цитираните в Протокола за ПУФО, РД и РА физически лица, така доказателства на л.678 – 679, 685-688, 689-701, 717-741.

 Тук следва да се посочи, че съдът не кредитира заключението на вещото лице относно твърдението, че за следните заеми, по делото не са на лице писмени доказателства /стр.9 от заключението/ :

-          за предоставения на К.С. заем от м.12.2007г. в размер на 15 000 лева, по делото е налично писмо от 08.03.2010г. в което Нотариус С.Р., с № 099, е удостоверила факта, че във водените от нея регистри е вписан Договор за заем с рег. № 16145 от 27.12.2007г. със заемодател Г.П. П. и заемополучател К.С.С. с ЕГН **********, за сумата от 15 000 лева /л.678 и сл./; По делото е налично и доказателство за вписване на договор за заем от 24  500 лева на 21.08.2008г. със заемодател Г.П. и заемополу­ча­тел К.С. /л.685/, което е удостоверено и с цитираното писмо на Нотариус Ранджева;

-          за предоставения на А.К. през м.01.2008г. е наличен Договор за заем от 25.01.2008г. /л.812/, видно от която е че Г.П. в качеството му на заемодател е предоставил на А.К. в качеството му на заемател сумата от 5 000 лева, със срок на връщане 25.12.2008г.

-          за предоставения заем на Иванка П.а през м.01.2008г. в хода на извършената Насрещна проверка на това лице са предоставени обяснения, съгласно които през месец януари поради нуждата от парични средства за лечението на нейната внучка е получила сумата от 3 500 лева от Г.П., предоставени като заем, за което е представено и заверено копие от Договор за заем то 29.01.2008г. с нотариална заверка на подписите, видно от който е че Г.П. в качеството си на заемодател е предоставил на И.Х. П.а в качеството й на заемополучател сумата от 3 500 лева със задължение за връщането й до 29.04.2008г. /л.402-403/;

-            Предоставане заем на И.В. през месец Май 2008г. – по делото на налична Нот.покана от Г.П. за връщане на посочената сума, предоставена по силата на договор за заем.

В този смисъл не може да се приеме тезата на оспорващия, че по делото липсват доказателства за предоставени заемни средства, възприети от органите по приходите, които необосновано да са включени в разходната част на установения паричен поток.

По отношение на останалите възприети приходи и разходи на лицето в хода на ревизията спор по делото не се формира, РА е обхвата от доказателствената сила придадена му по силата на чл.124 от ДОПК, поради което и съдът ги възприема изцяло.

На основание на гореизложеното, паричния поток Г.П. П., съобразно и възприетият подход от приходната админи­ст­рация, следва да бъде преизчислен, съобразно възприетото от съда в пред­ход­ното из­ло­жение на настоящото съдебно решение, а именно:

За 2007г. установеният от ревизията недостиг е в размер на 63 975.74 лева, но като приход следва да бъде призната сумата от 75 000 лева, по договор за заем от 05.02.2007г. сключен между Г.П. и Николай Величков. Съот­вет­но, към 31.12.2007г. се констатира превишение на приходите над разходите с 11 024.26 лв., които следва да бъдат признати като начално салдо за 2008 г.

Или в обобщение за 2007г. не констатира данъчна основа за облагане, раз­лична от декларираната от лицето, поради което и РА с който е определено задължение за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за внасяне, ведно с прилежащи лихви за забава, и задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО за 2007г., ведно с прилежащите им лихви за забава, е изцяло неправилен и неза­ко­но­съобразен.

Или в обобщение като неправилен и незаконосъобразен РА следва да бъде отменен в тази му част.

За 2008 г., извън посоченото начално салдо – от 11 024,26 лева, което следва да бъде признато, не се установяват други основания за корекция на из­гот­вения от ревизията паричен поток. Така, вместо установения от ревизията не­дос­тиг към 31.12.2008 г. в размер на 167 139.66 лева, същият следва да бъде опре­де­лен в размер на 156 115.40 лева.

Или в обобщение за 2008г. се констатира данъчна основа за облагане, раз­лична от декларираната от лицето, но различна и от възприетата такава от при­ход­ната администрация, поради което и РА с който е определено задължение за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за внасяне, ведно с прилежащи лихви за забава, следва да бъде изменен съобразно определената от съда такава.

За 2009г. извън посочения по-горе общ размер на непризнатите от органите по приходите плащания в полза на Г.П. плащания от длъжника К.С. – от 16 200 лева, което следва да бъде признато, не се установяват други основания за корекция на из­гот­вения от ревизията паричен поток. Така, вместо установения от ревизията не­дос­тиг към 31.12.2009г. в размер на 22 422,36 лева, същият следва да бъде опре­де­лен в размер на 6 222.08 лева.

Или в обобщение за 2009г. се констатира данъчна основа за облагане, раз­лична от декларираната от лицето, но различна и от възприетата такава от при­ход­ната администрация, поради което и РА с който е определено задължение за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за внасяне, ведно с прилежащи лихви за забава, следва да бъде изменен съобразно определената от съда такава.

От изложеното до тук следва, че РА следва да бъде отменен в частта на допълнително установените задължения за 2007 г. и изменен в частта за 2008 и 2009 г. – съобразно установените в настоящото решение превишения на разхо­ди­те над приходите.

Като последица от определената по реда на чл.122 от ДОПК основа за об­ла­­гане с преки данъци при условията на чл.124а от ДОПК ревизиращите са оп­ре­де­лили окончателният размер на осигурителния до­ход за тези периоди, съгласно реда на чл. 122 – чл.124а от ДОПК и следващите се от това  задължения за вна­ся­не на допъл­ни­телни осигурителни вноски за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2009 г., ка­то са приели, че лицето е извършвало трудова дей­ност, за която са дължими и задължителни оси­гурителни вноски.

При посоченото по-горе тълкуване на закона от ВАС и приемането на чл. 124а от ДОПК за процесуално правно норма, респ. за приложимостта на този ред за определяне на основата за изчисляване на дължимите осигурителни плащания и за периоди отпреди влизането й в сила, настоящият състав на съда счита РА и в тази му част за правилен и законосъобразен.

Т.е. осигурителният доход, върху който жалбоподателят дължи ЗОВ за ре­визирания период правилно е определен по реда на чл.124а от ДОПК, а размерът на задължителните осигурителни вноски е установен съгласно приложимите за слу­чая разпоредби на КСО и ЗЗО. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна cметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен до­ход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната годи­на.Тези лица определят окончателния размер на осигурителния си доход на осно­вание разпоредбите на  чл.6 ал.8 от КСО и чл.40 ал.1 т.2  от ЗЗО.

В случая, при определяне на окончателния размер на осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски на жалбоподателя е взето предвид обстоятел­ст­вото, че същият е внасял осигурителни вноски. Взет е предвид максималният ме­сечен размер на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице, съгласно ЗБДОО за съответните години, декларираните доходи, към които са прибавени за 2007г., 2008г. и 2090г. и тези с неустановен произход. Разпоредбата, която конкре­ти­зира начина на изчисляване на окончателния размер на осигурителния доход от самоосигуряващите се лица е чл.2 ал.4 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Според нея осигурителният доход, върху който се довнасят осигурителни вноски в размерите, определени за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пен­си­онно осигуряване се определя помесечно върху разликата между избрания оси­гу­рителен доход и средномесечния осигурителен доход за периода, за който е уп­ражнявана дейността през предходната календарна година, но не повече от мак­сималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съ­ответната календарна година.

По аргумент от чл.157 ал.6 и чл.158 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО, поради уеднаквения режим за социално и здравно осигуряване на самоосигуряващите се лица, по горепосочения ред са внасят и осигурителните вноски за ДЗПО-УПФ и ЗО.

Върху така изчисления размер на дохода са начислявани и съответните за­дължения за ДЗПО-УПФ и ЗО, чиято принципна дължимост не се оспорва, а се спори относно начина на определяна на основата за тяхното изчисляване.

Тоест, и по отношение на допълнително установените задължения за вна­сяне на задължителни осигурителни вноски следва да се констатира, че жалбопо­да­те­лят, не е опровергал нормативно установената материална доказателствена сила на ревизионния акт, придадена му от разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК. Обратно, в случая органите на приходната администрация, установиха по безсъм­нен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от който черпят правомо­щие­то си да определят допълнителни задължения за осигурителни вноски по ре­да на чл.124а от ДОПК и констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Отделен е въпросът, доколко нап­ра­вените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон.

Предвид изложеното по-горе в частта по ЗДДФЛ и извършените корекции по отношение на приходната част на паричния поток, за 2008 г. не следва да бъде променян размерът на задължителните осигурителни вноски за годишно израв­ня­ване, доколкото възприетият от съда осигурителният доход е над размера на мак­сималния осигу­ри­те­лен доход, намален с дохода, върху който авансово са вне­сени дължимите оси­гу­ровки.

Данъчната основа за доходите с неустановен произход следва да бъде намалена от 160 318.86 лв. на 149 294.60 лв. (156 115.40 лева – 6 820.80 лева и към нея следва да бъде прибавена данъчната основа на доходите от друг източ­ник – услуги с личен труд в размер на 2 700 лв. Дължимият данък върху данъч­на­та основа от 151 994.60 лева възлиза на 15 199.46 лева и след приспадане на внесения през годината авансов данък в размер на 189.36 лева, намален с възстановената сума от 10.08 лева се получава дължима сума за довнасяне за да­нък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 15 020.18 лв., ведно с прилежа­ща­та лихва в размер на 6 780.19 лева. Ревизионният акт е незаконосъобразен за разликата над посочените суми до пълния размер на данъка – 16 122.61 лв. и прилежащите лихви – 7 277.83 лв.

За 2009 г. следва да бъде извършено преизчисление на дължимите ЗОВ за годишно изравняване, като бъде съобразен определения с настоящото решение размер на недостиг на парични средства от 6 222.08 лв. При използване мето­ди­ката на органите по приходите за изчисление на дължимите ДОО, ДЗПО – УПФ е ЗО (таблици на л.50, 52 и 53-54) се получават следните суми на ЗОВ, определени по реда на чл.122 – 124а от ДОПК: за ДОО в размер на 575.32 лева, с прилежащи лихви – 350.31 лева; за ДЗПО – УПФ в размер на 221.28 лева, с прилежащи лихви – 134.74 лева и за ЗО – 354.04 лева, с прилежащи лихви – 119.78 лева. Ревизион­ни­ят акт е незаконосъобразен за разликата над посочените суми до пълния раз­мер на установените задължения за ЗОВ.

Аналогично, следва да бъде извършено преизчисление на дължимата сума за данък по чл.48 от ЗДДФЛ, при използване на методиката на л.48. При устано­ве­ни съда доходи с неустановен произход в размер на 6 222.08 лева се получава данъчна основа на доходите от този източник в размер на 5 071 лв. (6 222.08 лв. – 1 150.64 лв., представляваща обща сума на ЗОВ, изчислена по-горе). Към нея след­ва да бъде прибавена данъчната основа на доходите от друг източник – ус­лу­ги с личен труд, в размер на 750 лв. и се получава обща данъчна основа за 2009 г. в размер на 5 821.44 лв. Дължимият данък върху тази данъчна основа възлиза на 582.14 лева, което представлява и дължима сума за данъка, доколкото през годи­на­та не е налице внесен данък. Прилежащата лихва върху сумата от 582.14 лв. възлиза на 196.96 лв., като ревизионният акт е незаконосъобразен за разликата над посочените суми до пълния размер.

При посочения изход на спора, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, на жал­боподателя се дължат разноски, които се констатираха в размер на 260.00 лв., пред­ставляващи дължимата ДТ и депозит за вещо лице, а на Дирекция “Обжал­ва­не и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Цент­рал­но управление на НАП, се дължи възнаграждение за осъществената юрискон­сул­тска защита. То се кон­статира в размер на 1 123.63 (хиляда сто двадесет и три и 0.63)  лева, изчис­ле­но, съоб­раз­но правилото на чл.8 във вр. с чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от 9.07. 2004 г. за ми­нималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й след из­ме­нението с ДВ бр.28 от 28.03.2014 г.

По съразмерност и компенсация, т.е. след извършено прихващане на двете ликвидни изискуеми вземания на двете страни за разноски, съобразно отхвър­ле­ни­те и уважени части на жалабата, жалбоподателят следва да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив сумата от 932. 60 (деветстотин тридесет и два и 0.60) лв.

            Водим от горното, Административен съд – Пловдив, III състав,

 

Р   Е   Ш   И

 

            ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 091302145/12.08.2013 г., издаден от А. Н. Б. на длъжност - инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1220/26.11.2013 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, В ЧАСТТА, с която на Г.П. П., ЕГН **********,***, са определени допълнителни данъчни задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007г. и за задължителни осигурителни вноски за 2007 г., както след­ва: - данък в размер на 13 622.65 лева и лихва за забава 8 802.74 лева; вноски за ДОО – 2 513.40 лв. и лихви – 2 703.32 лв.; вноски за ДЗПО–УПФ – 708.00 лв. и лихви – 761.50 лв. и вноски за ЗО – 849.60 лв. и лихви – 511.65 лв.

            ИЗМЕНЯ  Ревизионен акт № 091302145/12.08.2013 г., издаден от А. Н. Б. на длъжност - инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 1220/26.11.2013 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, В ЧАСТТА, с която на Г.П. П., ЕГН **********,***, са определени допълнителни данъчни задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008 г., като НАМАЛЯВА същите от 16 122.61 лв. на 15 020.18 лв. и прилежащите лих­ви от 7 277.83 лв. на 6 780.19 лв. и за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2009 г., като НАМАЛЯВА същите от 1 707.68 лв. на 582.14 лв. и прилежащите лихви от 577.77 лв. на 196.96 лева; КАКТО И В ЧАСТТА за допълнително определени задължения за ЗОВ, както следва: НАМАЛЯВА дължимите вноски за ДОО – от 2 681.36 лева на 575.32 лева и лихвите – от 1 632.67 лева на 350.31 лева; дължимите вноски за ДЗПО – от 1 031.29 лева на 221.28 лева и лихвите от 627.95 лева на 134.74 лева; дължимите вноски за ЗО от 1 604.19 лева на 354.04 лева и лихвите – от 542.75 лева на 119.78 лева.

            ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.

ОСЪЖДА Григор П. Петков, ЕГН **********,***,  да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, сумата от 932.60 (деветстотин тридесет и два и 0.60) лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/