Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 212

 

гр. Пловдив, 21 януари 2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на четиринадесети януари, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                          АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ,

ЗДРАВКА ДИЕВА,

при секретаря Д.Караиванова и с участието на прокурора Борис Михов, като разгледа докладваното от председателя Н. Бекиров административно, касационно дело №3930 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

ЕТ “БЕЛЕН- А.В.”, ЕИК ******, чрез Н.С.Н.- законен наследник, представлявана от адвокат Н.Д.- пълномощник, обжалва Решение №2980 от 12.11.2013г. по Н.А.Х дело №536 по описа на Районен съд- Пловдив за 2013г., ХVІІ-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №26653-F006901 от 26.11.2012г., издадено от директора на Дирекция “Контрол” при Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което на ЕТ ”БЕЛЕН- А.Н.” е наложена имуществена санкция в размер от 678,96 лв.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение по същество, с което да се отмени изцяло процесното НП.

Ответникът в производството- ТД- Пловдив на НАП, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Борис Михов, изразява становище за неоснователност на жалбата. 

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със сочените касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът приема за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена проверка от служители на ТД- Пловдив на НАП за установяване на факти и обстоятелства от значение за регистрация по ЗДДС на А.Н. В., във връзка с подадено от негова страна заявление с Вх.№163911200010104 от 09.05.2012г. , е установено, че за периода 01.04.2010г. – 31.03.2011г. лицето е реализирало облагаем оборот в размер над 50 000,00 лева или 50 178,52 лева. Прието е, че В. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.04.2011г., включително, но вместо това е подадено посоченото по-горе заявление за регистрация едва на 09.05.2012г. За резултатите от проверката е съставен Протокол с №1600027391 от 19.05.2012г., а на 21.05.2012г. е издаден Акт за регистрация по ЗДДС с №160421200008827 за регистрация на едноличния търговец по ЗДДС, считано от 23.05.2012г. Също така, на 08.06.2012г. е съставен Протокол с №1600029323, с който служители на НАП определят размера на дължимия, но неначислен ДДС за общо 14 данъчни периоди, считано от 15.04.2011г. до 22.05.2012г., между които и периодът от 01.02.2012г. – 29.02.2012г. За посочения период на месец февруари на 2012г. е установено, че едноличният търговец извършва облагаеми доставки на обща стойност от 4 073,73 лева, отразени на фискално устройство. При положение, че лицето е регистрирано по ЗДДС, то е следвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки, като в 5-дневен срок от настъпване на данъчното събитие издаде данъчен документ- фактура, включи размера на данъка в справката-декларация (СД) за съответния данъчен период /месец 02.2012г./ и посочи документа в дневника за продажбите (ДП) за периода. Освен това, СД и ДП за периода е следвало да бъдат подадени в ТД- Пловдив на НАП до 14.03.2012г., включително. Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. При това положение и съгласно правилото на чл.53, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) е определен размерът на включения ДДС в сумата от 4 073,73 лева, възлизащ на 678,96 лв. На 18.06.2012г. се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №F006901, с който неначиславянето на ДДС за данъчния период 01.02.2012г. – 29.02.2012г. от страна на едноличния търговец е квалифицирано като административно нарушение по смисъла на чл.180, ал.2 и чл.180, ал.1 от ЗДДС. По делото не са ангажирани доказателства за направено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на тази база прилага закона правилно, като потвърждава оспореното НП.

Според разпоредбата на чл.180, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. А според чл.180, ал.2 от ЗДДС, разпоредбата на алинея 1. от закона се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Данъкът, съгласно чл.82, ал.1 и чл.84 от ЗДДС, е изискуем от регистрираните по закона лица- доставчици, от придобиващия при тристранна операция, осъществена при условията на чл.15 от закона, както и от лице, което извършва вътреобщностно придобиване (ВОП). Освен това, данъкът става изискуем на датата на настъпване на данъчното събитие (чл.25, ал.5, т.1 от ЗДДС) и регистрираното лице е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 от закона за този данъчен период и посочи съответния данъчен документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период (чл.86, ал.1 от ЗДДС). От своя страна, данъчният период е едномесечен (чл.87, ал.2 от ЗДДС) и с изтичането му регистрираното лице е длъжно да подаде СД с резултата за този данъчен период. Следователно, за да е налице административно нарушение по смисъла на чл.180, ал.2 от ЗДДС, е достатъчно да бъде установено неизпълнението на което и да е от трите кумулативни задължения по чл.86, ал.1 от ЗДДС.

В случая, както правилно посочва районният съд, обстоятелството за възникнало задължение за начисляване на ДДС, предвид достигане на облагаем оборот над 50 000,00 лева за период от 12 последователни месеца е несъмнено установено. Съответно, за касатора е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС, както и задължение за начисляване на данъка по доставките, по които същият е изпълнител. Задължението за начисляване на ДДС за периода на месец 02.2012г. обаче не е изпълнено, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора. Също така, административнонаказателното производство е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Следователно, решението на районния съд се явява правилно.

Що се отнася до направеното от страна на жалбоподателя възражение за наличието на допуснато съществено процесуално нарушение в рамките на производството пред административнонаказващия орган, предвид несъставяне на посочения по-горе АУАН в присъствието на нарушителя и последващото му връчване на лице, което не е надлежно упълномощено да представлява едноличния търговец, то същото е неоснователно.

Според приложеното по преписката нотариално заверено пълномощно от 28.05.2012г., Х.С. В. е упълномощен да представлява “дружеството” пред редица изчерпателно лица и институции, “като подписва всички видове административни актове, актове за възлагане на данъчни ревизии, актове за установяване на административни нарушения, административно-наказателни постановления...”; Настоящето пълномощно има срок на действие до датата на изричното му оттегляне. По делото е прието заверено копие на препис-извлечение от Акт за смърт с №0036 от 30.11.2012г., според който акт, А.Н. В. е починал на 28.11.2012г.

На следващо място, видно от процесния АУАН, същият съдържа положен подпис за “нарушител”, а според нарочна разписка, АУАН е връчен на Х.С. В. на 18.06.2012г. или на датата на съставянето му. Също така, обстоятелството, че едноличният търговец е достигнал облагаем оборот над 50 000,00 лева по смисъла на чл.96, ал.1 от ЗДДС е установено въз основа на 6 броя периодични справки за отчитане на стокооборота за периода 01.05.2009г. – 31.03.2012г., подписани от А.Н. и подпечатани с печата на едноличния търговец; както и въз основа на справка за облагаемия оборот на ЕТ “Белен- А.Н.” за периода 01.05.2009г. – 30.04.2012г., подписана от “пълномощник”. Видно от съдържанието на посочените по-горе Протокол с №1600027391 от 19.05.2012г. и Протокол с №1600029323 от 08.06.2012г., представляващи част от административнонаказателната преписка, първият от протоколите е получен лично от А.Н. В. на 23.05.2012г., в качеството му на проверявано лице, а вторият е получен на 18.06.2012г. от Х.С. В., упълномощено лице.

Преценени в своята съвкупност, посочените обстоятелства предпоставят извод за липсата на съществени процесуални нарушения в производството по издаване на НП, като според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН е допустимо издаването на НП и при допусната нередовност в акта /АУАН/, стига по несъмнен начин да е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Също така, жалбата против НП, адресирана до районния съд, е приета за редовна и допустима, поради което настоящата инстанция намира, че упражняването на правото на защита на касатора е надлежно обезпечено с предвидените от закона способи.

Що се отнася до позоваването на Решение №2325 от 25.10.2013г. по КНАД дело №2011 по описа на Административен съд- Пловдив за 2013г., ХХІІІ-ти състав, с което решение е оставено в сила Решение №1288 от 21.05.2013г. по Н.А.Х. дело №525 по описа на Районен съд- Пловдив за 2013г., VІІ-ми наказателен състав, с което е отменено НП с №26675-F006879 от 26.11.2012г. на директора на Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, с което на ЕТ ”БЕЛЕН- А.Н.” е наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лв. заради извършено нарушение по чл.180, ал.2, във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС, то следва да се посочи следното:

Действително, в Решение №2325 от 25.10.2013г. е прието, че при издаването на НП с №26675-F006879 от 26.11.2012г., макар и направено при идентична фактическа обстановка с процесното НП с №26653-F006901 от 26.11.2012г., е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а според изложените по-горе съображения не са налице основания да се приеме за установено наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Посоченото несъмнено е израз на противоречива практика по тълкуването и прилагането на закона, която обаче следва да бъде преодоляна.

Най-сетне, следва да се посочи, че в мотивите на процесното Решение №2980 от 12.11.2013г. е посочено, че жалбата на едноличния търговец е основателна, докато в диспозитива на решението е посочено, че се потвърждава процесното НП. Така установеното несъответствие настоящата инстанция намира за очевидна фактическа грешка, която не препятства разкриването на действителната воля на съда и съответно не предпоставя извод за неправилността на касираното решение на районния съд.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2980 от 12.11.2013г. по Н.А.Х дело №536 по описа на Районен съд- Пловдив за 2013г., ХVІІ-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление №26653-F006901 от 26.11.2012г. на директора на Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, с което на ЕТ ”БЕЛЕН- А.Н.” е наложена имуществена санкция в размер от 678,96 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:     1…/п/……………

 

2…/п/……………