Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 259/27.01.2014 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХХІІІ състав, в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:              1. АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

2. ЗДРАВКА ДИЕВА

 

при секретаря Д.Караиванова и при участието на прокурора Михов, като разгледа КНАХД № 3940 по описа на съда за 2013 г., докладвано от СЪДИЯТА МИТРЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационната жалба на ТД на НАП - Пловдив против Решение № 3026 от 15.11.2013 г., постановено по НАХД № 3200/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 38349–F026599/12.02.2013 г., издадено от Заместник Директор на ТД на НАП  гр. Пловдив.

С НП на “Маркони Инвест” ЕООД е наложена имуществена санкция от 550 лева на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното решение при неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба взема становище за нейната неоснователност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Районния съд да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав приема, че  разглежданата касационна жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК, прилагането на материалния закон следва да бъде преценено въз основа на следните факти, установени от районния съд.

При извършена оперативна  проверка на 09.11.2012 г. в 14,00 часа в обект –  кафе – бар „Маркони”, находящ се в гр. Пловдив, в ТЦ „Гранд”, стопанисван от „Маркони Инвест” ЕООД, се установило, че в обекта не се издават касови бележки за всяка извършена продажба в брой от въведения в обекта ЕКАФП, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. За извършена покупка от клиент на 28.10.2012 г. в 18,53 часа на една „Кока-кола” на обща стойност 1,50 лева, платени в брой, не е издадена касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/2006 г. За същата покупка е издадена бележка от ресторантьорски принтер. При извършената проверка на 09.11.2012 г. и разпечатка на контролна лента /КЛЕН/ след съобразяване на разминаването в часовника на ресторантьорския принтер и фискалното устройство /часовникът на ЕКАФП отчитал с 18 минути напред спрямо ресторантьорския принтер/ за същия часови диапазон не е установен издаден фискален бон на същата стойност. За нарушението е съставен акт, последван от атакуваното НП.

За да отмени НП, ПРС е установил, че не била правилно отразена фактическата обстановка по АУАН и наказателното постановление, като оттам били направени и неточни изводи относно наличието на конкретно нарушение, същото се явявало недоказано по необходимия категоричен начин, а освен това била налице и известна неяснота относно основни белези на твърдяното нарушение. При описанието на фактите в акта и наказателното постановление се пораждало известно съмнение относно действителната твърдяна дата на извършване на нарушението. Проверката е започнала по повод на оплакване от клиент на проверения обект, че не му е бил издаден фискален бон на 28.10.2012 г. Такова оплакване обаче, не било приложено по преписката. От приложените към работната карта на Отдел „Селекция” две бележки от ресторантьорския принтер се удостоверявала консумация на 2 бр. кока-кола от по 1,50 лева или общо консумация на стойност 3 лв. на една маса, на една и съща дата в много близък часови интервал. Следователно и последващата проверка, която е целяла да установи регистрация на фискалното устройство в обекта на покупка на стойност 1,50 лева в същия часови диапазон на 28.10.2012 г. не е държала cметка за факта, че ако действително на въпросната маса е извършена консумация на повече от един артикули, то фискалната касова бележка е възможно да е издадена за общата им стойност в лева. Въззивният съд достигнал до извода, че с оглед непълното и несъответно на доказателствата отразяване на фактите в акта и наказателното постановление, както и начина на извършване на проверката, твърдяното нарушение се явява недоказано по категоричен начин. Отделно от изложеното, счел, че дори и да бе налице категорично установено нарушение, то поради отразеното обстоятелство, че е за първи път, стойността на стоката, както и факта, че в обекта са били осигурени всички условия и е въведена организация за издаване на фискални касови бележки от ЕКАФП, случаят би могъл да се определи като маловажен и наказващият орган да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН. Поради всичко изложено отменил обжалваното постановление, като незаконосъобразно.

 

Контролираното решение се явява правилно.

Настоящата инстанция не споделя горецитираните изводи на Районен съд – Пловдив, че с оглед непълното и несъответно на доказателствата отразяване на фактите в акта и наказателното постановление, както и начина на извършване на проверката, твърдяното нарушение се явява недоказано по категоричен начин.  От описанието на нарушението в АУАН и НП става пределно ясна датата, на която е извършено нарушението /28.10.2012 г./ и датата, на която то е установено /09.11.2012 г./ Приетата от въззивния съд като относимо доказателство втора ресторантьорска бележка, находяща се на л. 14 по преписката и удостоверяваща поръчването на напитки “Кока Кола” на обща стойност 3 лв., не следва да бъде възприемана като релевантна, доколкото в същата не е посочен нито обекта, където е издадена, нито лицето, което го стопанисва. На следващо място, тази бележка по никакъв начин не опровергава установеното от проверяващите органи обстоятелство, че за процесната дата и времеви интервал не е издаден фискален бон на стойността на относимата ресторантьорска бележка – 1, 50 лв. Видно и от писмените обяснения на управителя на дружеството, на 28.10.2012 г. от клиент е консумирана 1 бр. “Кока Кола”, като е извършено и плащане на сумата от 1, 50 лв. Издаден бил погрешно фискален бон за сумата от 3 лв. едва в 20:13 ч., като управителката на обекта, въпреки твърдяната допусната грешка от обучаващата се сервитьорка, не е сторнирала грешно въведената сума от 3 лв. Не е издаден фискален бон при получаване на плащането на сумата от 1, 50 лв., каквото задължение вменяват законовите разпоредби на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Не става ясно също така, защо въведеното в ЕКАФП плащане на стойност 3 лв. на 28.10.2012 г. в 20:13 ч. се свързва от Районния съд с поръчката, закрита в 18:53 ч. на стойност 1, 50 лв., по отношение на която липсват каквито и да било данни за отчитане на плащането по надлежния ред.

На следващо място, характерът на извършеното нарушение пряко засяга значими обществени интереси, свързани с фискалната сигурност, а размерът на наложената имуществена санкция е ориентиран към законоустановения минимум.

Въпреки това, с оглед факта, че в обекта са били осигурени всички условия и е въведена организация за издаване на фискални касови бележки от ЕКАФП, отчитайки и обстоятелството, че за извършена контролна покупка от органите на НАП е бил издаден фискален бон, случаят следва да се определи като маловажен, като наказващият орган е бил длъжен да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН. Настоящият състав счита за нужно да напомни на адмнистративнонаказващия орган това негово законово задължение и да подчертае, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да не налага наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Така, при повторно установяване на нарушението ще бъде невъзможно релевирането на възражения за неговата маловажност.  В противен случай, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Така, при липса на отправяно веднъж предупреждение и на влязло в сила НП, за евентуалния нарушител остава възможността при последващо извършване на нарушение да претендира отново за неговата маловажност.

 

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3026 от 15.11.2013 г., постановено по НАХД № 3200/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1./п/

 

 

 

2./п/

 

 

Вярно с оригинала

 

Секретар:

 

 

АМ