Р Е Ш Е Н И Е

 

№. 206

 

гр. Пловдив, 20 януари 2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на четиринадесети януари, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                               АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ,

ЗДРАВКА ДИЕВА,

при секретаря Д.Караиванова. и с участието на прокурора Борис Михов, като разгледа докладваното от председателя Н. Бекиров административно, касационно дело №3951 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.35, ал.1, т.7 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА)

Регионална дирекция по горите (РДГ), гр. Пловдив, към Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) при Министерството на земеделието и храните (МЗХ), представлявана от П.Т.Д.- директор, обжалва Решение №2940 от 08.11.2013г. по Н.А.Х дело №4694 по описа на Районен съд- Пловдив за 2013г. Х-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №316 от 21.06.2013г., издадено от директора на РДГ- Пловдив, при ИАГ, с което на Х.И.П. е наложена глоба в размер от 1 000,00 лева и са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението, представляващи спортна въдица с макара и монтиран към нея мрежест уред “парашут”.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение по същество, с което да се потвърди процесното НП.

Ответникът- Х.И.П., представляван от адвокат Р.С.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Борис Михов, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалвания акт, във връзка със соченото касационно основание, констатира следното:

Жалбата е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която актът на съда е неблагоприятен, поради което същата е допустима. А разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че при извършена проверка от служители на РДГ- Пловдив на 05.06.2013г., около 12,30ч., в землището на село Песнопой, река Стряма, е установено, че ответникът П. извършва любителски риболов с въдица, на която е монтиран маломерен мрежест уред /парашут/. Установено е, че няма уловена риба. За установеното в рамките на проверката е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия РДПЛ 2012г., №001363, с който деянието на П., изразяващо се в риболов с въдицата, на която е монтиран маломерния мрежест уред /парашут/, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.35, ал.1 т.7 от ЗРА. Въдицата с монтирания на нея мрежест уред /парашут/ е иззета от П., за което е съставена нарочна разписка с №АООА №000253. Против съставения АУАН от страна на п. е представяно възражение с Вх.№3093 от 06.06.2013г., след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации прилага закона правилно, като отменя оспореното пред него НП, предвид издаването на същото при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обстоятелство, от една страна, препятства правото на защита на наказаното лице да разбере за какво именно деяние се пристъпва към ангажиране на отговорността му, а от друга страна, препятства и самия съдебен контрол за законосъобразността на издаденото НП. Подробно изложените съображения, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо.

Освен това, според Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. С оглед липсата на легално определение в ЗАНН на “маловажен случай” и предвид разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).

По делото не са ангажирани доказателства за действително извършен улов на риба или други водни организми от страна на П., нито пък дори се твърди такова нещо, поради което следва да се приеме, че извършеното нарушение от ответника несъмнено представлява маловажен случай на административно нарушение. Посоченото представлява самостоятелно основание за отмяната на НП.

Разбира се, според възражението на касатора, минималният размер на глобата по чл.73, ал.1 от ЗРА, предвидена като санкция за нарушения от вида на процесното, сочи за засилена защита на обществените отношения, свързани със собствеността, организацията, управлението, ползването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България, търговията с риба и други водни организми, но това обстоятелство не може да дерогира изискването за преценка на маловажността на всеки случай на административно нарушение.

Поради изложените съображения, настоящата инстанция не констатира наличие на соченото касационно основание, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2940 от 08.11.2013г. по Н.А.Х дело №4694 по описа на Районен съд- Пловдив за 2013г. Х-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление с №316 от 21.06.2013г. на директора на РДГ- Пловдив, при ИАГ, с което на Х.И.П. е наложена глоба в размер от 1 000,00 лева и са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението, представляващи спортна въдица с макара и монтиран към нея мрежест уред “парашут”.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/…………….

 

ЧЛЕНОВЕ: 1…/п/……………

 

2…/п/……………

 

 

                                                                                                                                 Вярно с оригинала

 

Секретар:

 

 

 

НБ