О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер     312             Година    2013, 30.01.          Град ПЛОВДИВ

 

Административен Съд – Пловдив,  Първо отделение, ІІІ  състав

 

на  30  Октомври  Година 2012

 

в  открито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

СЕКРЕТАР: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА

адм. дело номер 3200 по описа за  2012 година

 

Производство по реда на чл.197-202 от АПК във връзка с чл.54 ал.5 от АПК.

Делото е образувано по повод по жалба М.А.В., ЕГН **********,***, против Писмо изх. № 16-00-3425 от 21.09.2012г. на Областна Дирекция “Земеделие” – Пловдив, с което е “върната” пре­­писка вх. № 16-00-3425/22.08.2012г. до приключване на процедурата по § 4 от ПЗР на Закона за горите.

С жалбата си В. твърди, че атакуваният от нея индивидуален ад­ми­­ни­ст­ра­тивен акт е незаконосъобразен поради неясните му мотиви, както и поради не­­правилното приложение на материалния закон, по подробни съображения, из­ло­жени в жалбата и в депозираната по делото писмена защита. В този смисъл и нас­тоя­ва за неговата отмяна.

Ответникът – Областна Дирекция “Земеделие” – гр.Пловдив, чрез процесу­алния си представител юрк.М.А., счита жалбата за неоснователна и насто­я­ва за отхвърлянето й. Твърди че всъщност ответникът е спрял производството по произнасянето по подаденото от В. заявление до приключване на проце­ду­­рата по § 4 от ПЗР на ЗГ, засягаща и собствения й недвижим имот. Излагат се под­­робни съображения в пледоарията по съществото на спора.

ПО ДОПСТИМОСТТА.

Съдът приема, че оспореното Писмо на Областна Дирекция “Земеделие” – гр.Пловдив, е издадено в хипотезата на чл.54 ал.1 т.5 от АКП, което безспорно е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по силата на из­ричната разпоредба на чл.54 ал.4 от АПК.

На следващо място съдът намира, че доколкото в оспорения администра­ти­вен акт липсват указания за възможността за оспорването му и при липсата на до­ка­­зателства за връчването му на В., следва да се приеме, че жалбата до съ­да е подадена в срок.

Изложеното в своята съвкупност и фактът,че е изхожда от лице,имащо пра­­­вен интерес от това, обосновава извод, че същата е процесуално ДОПУС­ТИ­МА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните причини.

От приложената административна преписка се установява, че със Заявление от 22.08.2012г. жалбоподателя е поискал от Директора на Областна Дирекция „Зе­ме­делие“ Пловдив, да издаде акт за категоризиране на собствения й имот № 47295.97.18 по КК и КР на с.Марково, находящ се в землището на с.Марково, об­щи­­на Марица, във връзка с промяна на предназначението му за жилищно застро­я­ване.

С писмо с изх. № 16-00-3425 от 21.09.2012г. Директорът на Областна Дирек­ция „Земеделие“Пловдив е отговорила на жалбоподателите, че имотът й е с на­чин на трайно ползване: нива, но след извършена служебна проверка е ус­та­но­ве­но­вено, че е включен в Протокол на Областната Комисия по § 4 ал.1 от ПЗР на ЗГ от 30.03.2012г., като притежава характеристиката на гора по смисъла на чл.2 ал.1 т.1 ЗГ. Тъй като не е приключила процедурата по § 4 от ПЗР на ЗГ и с цел уточ­ня­ва­не на реда за промяна на предназначението на имота и поискано ста­новище от Ре­гионална дирекция по горите Пловдив, която е посочила, че ако имо­тът при­те­жа­ва характеристика на гора по смисъла на чл.2 ал.1 т.1 ЗГ, проце­ду­рата следва да се извърши по реда на чл.74 ЗГ, при спазване на чл.73 ЗГ. Съ­от­ветно препис­ка­та е била върната на заявителите до приключване на процеду­ра­та по § 4 от ПЗР на ЗГ.

Каза се съдът приема, че това писмо има белезите на индивидуален адми­ни­стративен акт по чл.54 ал.1 т.5 от АПК.

По същество чл.54 ал.1 т.5 от АПК дава възможност на административния ор­­ган да спре производството при наличие на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди не­го­вото приключване.

За да е налице основание за спиране на образувано административно про­из­водство, произнасянето на решаващия орган следва да е обусловено от изда­де­ното от друг административен или съдебен орган решение, което е елемент от фак­тическия състав на искания акт така, че без наличието му последният не може да бъде издаден законосъобразно.

Според този състав на съда в случая такава обусловеност липсва.

В случая от доказателствата по делото се установява, че Ванева е сези­ра­ла компетентния за това орган по чл.3 ал.1 от Наредбата за категоризацията на зе­меделските земи (наричана по-долу само Наредбата) с искане за издаване на Акт за категоризация на притежавания от нея недвижим имот, с цел промяна на пред­­назначението на земята, като към искането са приложени и всички изискуеми се документи по чл.3 ал.2 от Наредбата

Същественото е, че съгласно чл.17 ал.2 от Закона за опазване на земе­дел­ските земи /ЗОЗЗ/, при процедурите за промяна на предназначението на земедел­с­ките земи, те се ка­­те­го­ри­зи­рат в 10 категории според продуктивните възможнос-ти на почвените и кли­матич­ни­те условия, релефните и технологични качества на земята, пригод­но­ст­та й за производство на различни видове растителна про­дук­ция и наложените ог­раничения на земеползване, като редът на издаването му е очертан в Наредбата.

Съобразно изискването на чл.30 ал.1 т.5 от ППЗОЗЗ Актът за категоризация е част от изис­ку­емите се документи, с които следва да бъде окомплектовано иска­не­то за из­да­ване на Решението за утвърждаване на площадка и трасе по чл.22 ал.1 от ЗОЗЗ и чл.32 ал.1 от ППЗОЗ на Комисията по чл.17 ал.1 т.1 от ЗОЗЗ, и при лип­сата му не може да бъде постановеното посоченото Решение.

Именно издаването на такъв акт за категоризация е поискано от страна на собственика на процесния имот, като административния орган е приел, че това про­­изводство следва да бъде “спрямо” до приключване на производството по § 4 от ПЗР на ЗГ.

Или в обобщение следва да се приеме, че от Ванева е поискано извърш­ва­не­то на административна услуга – издаване на Акт за категоризация, волеизяв­ле­ние­то за издаването на който документ или отказа за това съставлява индиви­ду­а­лен административен акт по смисъла на чл.21 ал.3 от АПК.

По това искане ответникът е длъжен да се произнесе по същество.

Наличието на някакви пречки за издаването на искания документ – в случая акт за категоризация, е въпрос по същество и обосновава изхода на производ­ст­во­то, а не е основание за спирането му.

С оглед изложеното по-горе съдът намира оспореният акт за неза­ко­но­­съоб­ра­зен и като такъв подлежащ на отмяна, като преписката се върне на ответника за произнасяне по същество.

Ето защо и поради мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ І отделение, ІІІ състав :

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОТМЕНЯ постановеното Спиране на производството по пре­писка вх. № 16-00-3425/22.08.2012г. по подадено заявление от М.В. за издаде акт за ка­тегоризиране на имот № 47295.97.18 по КК и КР на с.Марково, на­хо­дящ се в зем­ли­щето на с.Марково, об­щи­на Марица, до приключване на произ­вод­­ството по § 4 от ПЗР на ЗГ по отношение на същия имот, обективирано в пис­мо изх. № 16-00-3425 от 21.09.2012г. на Областна Дирекция “Земеделие” – Плов­див, като

ВРЪЩА преписка вх. № 16-00-3425/22.08.2012г. на Областна Дирекция “Зе­ме­делие” – гр.Пловдив, за произнасяна по същество.

 

  Определението подлежи на обжалване пред Върховния администра­ти­вен съд в седмодневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/       

 

 

 

 

         Вярно с оригинала,

 

                Секретар:

 

                Т.К.