П Р О Т О К О Л

                                                                                                  № 135

гр. Пловдив, 09.01.2013 г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на девети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

Секретар: П.С.

сложи за разглеждане АХД № 3596 по описа за 2012 година, докладвано от  председателя ГЕОРГИ ПАСКОВ.

 

На именното повикване в 15.49 часа се явиха:

 

Жалбоподателят – “М – ОЙЛ ТРЕЙДИНГ” ООД – редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът – НАЧАЛНИК СЕКТОР ПЪТНА ПОЛИЦИЯ при ОД на МВР ПЛОВДИВ – редовно призован, не изпраща представител.

За  контролиращата страна  ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ, редовно призована,  не изпраща представител.

 

СЪДЪТ намира, че има процесуална пречка за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Административен съд – гр.Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност намира, че същият, е процесуално НЕДОПУСТИМ, и като такъв следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство по него да се прекрати, по следните съображения:

             В случая, съобразно фактическите твърдения в жалбата предмет на търсената защита по реда на чл.256 от АПК, е неизвършването на фактически действия от страна на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, за които се твърди, че органът е задължен да ги извърши по силата на  чл.40, ал.2, ал.3 и чл.42 от Наредба № I- 45/2000г. за регистрация, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни сред­ства и на ремаркета, теглени от тях, във връзка с чл.431, ал.6 от ГПК и чл.45 от същата наредба относно спирането от движение на конкретно индивидуализирано МПС, изискани от частния съдебен изпълнител, съгласно чл.431 ал.6 от ГПК на основание чл.34 ал.3, чл.36 от Наредба № І-45/2000г. за регистрация, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни сред­ства и на ремаркета, теглени от тях /наричана по-долу в това изложение само На­ред­ба № І -45/2000г./

   Твърденията, на които се основава жалбата са, че  пред Държавен съдебен изпълнител Т. М., с район на действие Районен съд - Бургас, по молба на взискателя „М – Ойл Трейдинг“ ООД е образувано изпъл­ни­тел­но дело № 20122120400135/2012г. и с Постановления № 11331/02.10.2012 г. и № 11330/02.10.2012 г. са наложени обезпечителни мерки на притежаваните от длъжниците “Мегастар” ЕООД, ЕИК **** и Й. И. Г. моторни превозни средства – спиране от движение на ППС: влекач “Ивеко Магирус”, рег. № РВ 1332 НК – собственост на “Мегастар” ЕООД и л. а. “Фолксваген голф”, рег. № **** – собственост на Й. И.. 

  В отговор на  искането, Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, е издал и писмо рег.№ ИЯ/КАТ 9647 от 11.10.2012г., обективиращо на практи­ка отказ да се издаде индивидуален административен акт за временно спиране от движе­ние на моторно превозно средство, като е мотивирал същия с липсата на мате­ри­ал­­но-правно основание за това.

             Административен съд – Пловдив, в настоящия състав, като взе предвид доводите в жалбата и приложените по делото писмени доказателства, намира, за установено следното от правна страна:

   В случая, с оглед разрешаването на административноправния спор,  на първо място следва да се посочи, че нормата на чл.431 ал. 6 от ГПК, на която е основано искането на публичния изпълнител касае нормативноустановено правомощие на съдебния изпълнител в общия изпълнителен процес.

   За разрешаването на административноправния спор, следва да се посочи и това, че слу­ча­и­те, в които органите на МВР могат да спират временно от движение моторно пре­воз­но средство са изчерпателно уредени в разпоредбата на чл.171 т.2 от Закона за движението по пътищата и по същество съставляват принудителна адми­ни­стративна мярка, като в същия законов текст липсва уредена хипотеза, това да става по искане на  държавния съдебен изпълнител във връзка със събирането на граждански взе­­мания. Такава хипотеза не е уредена и в Наредба № І-45/2000г., където в нор­ма­та на чл.40 ал.1 т.2 е предвидено това да става и по искане на собственика на МПС.

      Отделно от това, и за пълнота, следва да се посочи, че в нормата на чл.431 ал.6 от ГПК е дадена една възможност, при необходимост съ­деб­ният изпълнител да поиска от органите на МВР спиране от движение на мо­тор­но превозно средство, върху което е насочено изпълнение за срок до три месе­ца, но не е уредено правомощие на същия, в това си качество да изда­де съответния акт, с който да спре временно от движение МПС. В случая следва да се посочи и това, че по естеството и по правните последици, които би породило при уважаването му, иска­не­то по чл.431 ал.6 от ГПК на съдебния изпълнител, е за налагане на принудителна админист­ра­тивна мярка от категорията на визираната в чл.171 от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС. Редът и основанията, при които се прилага тази ограничителна мярка са уредени в Глава шеста от Закона за движение по пътищата. В чл. 171, т. 2, б. „а” – „ж” от ЗДвП са разписани случаите, когато административният ор­ган може да на­ложи ограничителната мярка. Изброяването е изчерпателно и не поз­волява раз­ши­рително тълкуване. В разпоредбата не е предвидена възможност за налагане на мярката по искане на съдия изпълнител по чл.431 ал.6 от ГПК за обез­печаване успешното провеждане на изпълнителните действия върху мотор­но­то превозно средство. За да бъде реализирана мярката, в специалния закон следва да съществуват правни норми, които съдържат фактичес­ките основания за налагането й, органът, който е компетентен да постанови съот­вет­ния индиви­ду­а­лен административен акт, процедурата за издаването и оспор­ва­нето му, каквито към настоящия момент ЗДвП не съдържа. Ка­сае се за празнота в закона, която доколкото налагането на огра­ни­чи­телна мярка е прав­на рестрикция, не може да бъде попълнена с прилагане на нормативни пра­вила и процедури по аналогия или чрез друг правен способ /така Решение № 15576 от 17.12.2009г. на ВАС, VІІ о., постановено по а.х.д. № 10936/09г. по описа на същия съд/.

     На следващо място, следва да се посочи, че по аргумент от разпоредбата на чл.45 от Наредба № І-45/ 2000г. може да се на­п­рави извод, че спирането от движение на моторните пре­воз­ни средства може да ста­ва от органите на съда или от данъчната администрация. Към настоящия момент в действащото право единствената та­ка­ва възможност е та­­зи на налагане на обезпечителна мярка от съда в хипотезата на чл.397 ал.1 т.3 от ГПК, като липсва каквато и да било действаща позитивна правна уредба, като да да­­ва такива правомощия и на данъчната администрация. С такова пра­вомощие последната е разполагала по аргумент от чл.164 ал.1 т.4 от ДПК /отм./, като друг вид подходяща обезпечителна мярка, но в сега дейст­ва­щия ДОПК липсва аналогична правна норма, регламентираща такива правомощия за органите по приходите.

     В тези случаи разбира се, без всякакво съмнение, относно задължението за временно  спиране от движение на МПС от съответните органи на МВР, се касае до задължение на органите на МВР да предприемат действия по изпълнението на вля­зъл в сила акт, било то на съда, или на административен орган /при действието на ДПК /отм./.

               Изложеното по горе обосновава извода на този съд, че в процесния случай не се касае за неизвършване на фактически действия, които административният орган е бил длъжен да извърши по силата на закона, респ. за бездействие на административен орган по задължение произтичащо пряко от нормативен акт по смисъла на  чл.256 или  чл.257 от АПК.

                  Разпоредбата на чл.257, ал.1 от АПК, е приложима в случайте, когато административният орган е длъжен да изпълни определено задължение, произтичащо от нормативен акт, като защитата се отнася за неизвършването на фактически действия.

               В конкретния случай претендираните действия, касаят задължение на ор­ганите на МВР да предприемат действия по изпълнението на вля­зъл в сила акт, било то на съда, или на административен орган /при действието на ДПК /отм./. Тоест, касае се за действия от правен характер по изпълнение на съдебен или административен акт, а не изпълнение на конкретно задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Ето защо, и неизвършването на твърдяните действия е бездействие от правен характер, което не попада в хипотезата на  чл.256 и чл.257 от АПК.

                Крайният извод, който се налага е, че в случая липсва фактическо бездействие по смисъла на чл.256 или  чл.257 от АПК, което да бъде предмет на търсената съдебна защита по реда на Глава ХV, Раздел ІI от АПК, което обосновава и изводът на този съд, че исковата молба няма предмет, поради което и съдебното производство е недопустимо.

                 В изложения по - горе смисъл е  Определение № 9349 от 28.06.2012г. на Върховен административен съд, VІІ отделение, постановено по адм.дело № 6564/2012г.,  а също и Определение  № 7987 от 05.06.2012г. на Върховен административен съд, І отделение, постановено по адм. дело № 5559/2012г./

     Предвид гореизложеното, Съдът намира, че предявения иск като процесуално недопустим, следва да бъде оставен без разглеждане, а образуваното съдебно производство по  същия  прекратено.

     Мотивиран от горното, Съдът

 

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

      ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от „М – Ойл Трейдинг“ ООД, ЕИК: **** представлявано от пълномощника  адв. Б.Б.К., със съдебен адрес за кореспонденция ****, иск  с правно основание чл.256 и сл. АПК, против отказ на Началника на Сектор „Пътна полиция“  при ОД на МВР – гр.Пловдив да извърши фактически действия по спиране от движение на МПС по искане на ДСИ Т. М., направено по изп. дело № 20122120400135/2012г., обективиран с писмо рег.№ ИЯ/КАТ  9647 от 11.10.2012г.

      ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 3596 по описа за 2012г. на Административен съд Пловдив.

      ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е обжалваемо с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщението за постановяването му.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 16.10 часа.

         

                                     

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                      СЕКРЕТАР: