РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

    № ..27.

 

 

        гр. Пловдив, 02 януари 2013 год.

 

 

          В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ХІІ състав в закрито заседание на втори януари през две хиляди и тринадесетата година в състав :

                              

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :  МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                 

             като разгледа докладваното съдията от административно  дело № 3703 по описа за 2012 год., констатира следното:

          Производството по делото е образувано по повод жалба, предявена от П.П.П. ***.

          Съдът е констатирал, че жалбата с която е сезиран е нередовна от формална страна. В същата не е посочен конкретен административен акт или актове, действие/действия/ или бездействие/бездействия/ на административен орган, които се оспорват, в какво според  оспорващия се състои неговата или тяхната не законосъобразност и какво се иска от Съда в тази насока; констатирано е също, че не е внесена държавна такса и не е представен препис от жалбата, с оглед връчване на ответника.

          С разпореждане от 30.11.2012г. Съдът е оставил без движение тази  жалба с указание до оспорващия да уточни кой административен акт действие/действия/ или бездействие/бездействия/, на кой административен  орган обжалва, да внесе 10 лева държавна такса, като представи вносния документ в деловодството на съда, а също и да представи препис от жалбата и уточнението, с оглед връчването на ответника. Разпореждането на съда е редовно съобщено на П. чрез съобщение, връчено му лично на 07.12.2012г. В дадения 7 - дневен срок е изпълнено само указанието за внасяне на държавна такса по Тарифа № 1 към ЗДТ. Останалите нередовности на  жалбата не са отстранени в нарочно указания срок, въпреки, депозираната от П.  молба с вх.№ 24002 от 13.12.2012г.  по описа на  Административен съд – гр.Пловдив, като същата не съдържа каквито и да е конкретни изявления в тази насока, и не внася каквато и да е конкретика в искането на П..

          При това положение, и в процесуално съдействие на оспорващия,  с разпореждане от 13.12.2012г. Съдът отново  е указал на П. да уточни претенцията си, като посочи кой конкретен административен акт или актове оспорва, като посочи номер и датата, съответно от кой орган е издаден или са издадени, и в какво се състои неговата или тяхната не законосъобразност, както и в какво се състои искането отправено до Съда. В случай, че се оспорва законосъобразността на /действие/действия или бездействие/бездействия/ на административен орган, му е указано, да ги конкретизира, като точно посочи за кой административен орган се отнасят, в какво се състои неговата или тяхната не законосъобразност и в какво се състои искането отправено до Съда в тази насока, както и му е указано да представи и препис от жалбата,  уточнението и приложените към същите писмени доказателства, с оглед връчване на ответника.

          За посоченото разпореждане на Съда, и за действията, които следва се предприемат за отстраняване на нередовностите и за последиците от неизпълнение на дадените указания, на  оспорващия  е изпратено съобщение, съдържащо указанията на Съда. Съобщението е връчено редовно на Д.Й.С. – майка, която го е приела със задължение да го предаде на адресата, като съобщението е връчено на 18.12.2012г.

          В нарочно указания срок, изтекъл на 27.12.2012г. /четвъртък – присъствен ден/, и до настоящия момент, въпреки дадените указания от Съда, констатираните нередовности не са отстранени, като оспорващия не е формулирал ясно и точно обстоятелствена част и петитум, по които Съдът да е във възможност да се произнесе, с оглед обхвата на правораздавателната си власт, очертана в нормата на чл.128 от АПК.

          Съдебното производство по реда на влезлия в сила от 1 март 2007 година Административнопроцесуален кодекс започва по искане на заинтересовано лице (лица) – чл.126 от АПК. В това се изразява принципът на диспозитивно начало за иницииране на съдебното административно производство. Съдът не може да тълкува  правната воля на оспорващия и служебно да определя предметът на оспорването. Задължението за индивидуализиране на оспорения административен акт е задължение на оспорващия, а не Съда, който дължи произнасяне само  по конкретизиран предмет на оспорването. Жалбата се подава чрез органа, издал оспорвания акт и съгласно чл. 150, ал. 1 от АПК съдържа: 1. посочване на съда; 2. трите имена и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса или електронен адрес, ако има такъв; 3. трите имена и адрес, личния номер - за чужденец, и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв; 4. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището, последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес; 5. означение на обжалвания административен акт; 6. указание в какво се състои незаконосъобразността на акта; 7. в какво се състои искането и 8. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста.

           В случая при проверката на редовността на  оспорването неколкократно е указано на оспорващия да посочи конкретен административен акт, респективно действие/действия/ или бездействие/бездействия/ на съответния административен орган, чието обжалване е допустимо и да е в правомощията на административния съд, но това не е направено включително и с уточнението на жалбата, в което отново не е посочен конкретен административен акт, респективно не е посочено конкретно действие/действия/ или бездействие/бездействия/ на съответния административен орган, респективно в какво се състои неговата/тяхната  незаконосъобразност. Означението на обжалвания акт е от съществено значение и с оглед изпълнение на задължението на съда служебно да конституира  страните по спора, защото според чл. 153, ал. 1 от АПК следва да се призове като ответник органът, издал оспорвания административен акт, както и всички заинтересовани лица. Едва след това съдът следва да преценява законосъобразността на акта по критериите, посочени в чл. 146 АПК.

        В случая се касае за недостатъци от категорията на тези, визирани в разпоредбите на чл.150, т.5, т.6 и т.7 и чл.151, т.4 от АПК, касаещи редовността на  оспорването и налагащи оставянето му без движение на основание чл.158, ал.1 от АПК, които не са отстранени в определения от Съда срок. При това положение, и при констатираното бездействие на оспорващия, настъпват последиците, предвидени в разпоредбата на чл.158, ал.3 от АПК, свързани с оставяне на оспорването без разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство по него. При липсата на точен предмет на оспорването, съдът не може да очертае кръгът на правораздавателната си власт и не може да осъществи дължимия контрол за законосъобразност върху административни актове/неправомерно бездействие.

Вярно е, че оспорващият е внесъл държавна такса в изпълнение на разпореждането на Съда от 30.11.2012г., но същият не е уточнил предмета на оспорването, и в случая жалбата е нередовна на първо място поради неясния си предмет, от който впрочем зависи и определяне на дължимостта на държавна такса. Ето защо, дори и да се приеме, че такава се дължи,  оспорващия не е отстранил останалите нередовности, касаещи нейния предмет, което обосновава приложимостта на чл.158, ал. 3 от АПК.

           Ето защо, Съдът 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

             ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.П.П. ***.

            ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 3703 по описа на Административен съд Пловдив за 2012г.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е обжалваемо с частна жалба пред Върховният административен съд на Република България в седем дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :