ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 26

гр. Пловдив, 02.01.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив,  ІІ-ри състав, в закрито заседание на втори януари, две хиляди и тринадесета година  в състав:                 

            

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

като разгледа административно дело № 3860 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на В.А.Д. *** против Заповед с Рег.№ З-6313 от 15.10.2012г. на Директора на ОД МВР – Пловдив, с искане за отмяна на акта. С жалбата е направено и искане за спиране на изпълнението на заповедта, като се сочи, че “в хода на продължителното производство ще се прилага жаления акт и ще се накърнят имуществените права на хиляди служители при ОДМВР – Пловдив неоснователно, а възстановяването на тези загуби ще отнеме второ продължително производство.”

Административен съд – Пловдив, ІІ състав, намира подадената жалба недопустима, предвид следното:

1. Атакуваната заповед е издадена по повод организацията и разпределението на работното време в Районните управления “Полиция” на ОД”МВР”- Пловдив. Според чл.2, ал.2, т.3 от АПК разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. В случая, видно от съдържанието на оспорената заповед, със същата се изменят заповеди, издадени по повод прилагането на Инструкция с Рег.№ Із-343 от 05.03.2009 г. за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време, издадена от Министъра на вътрешните работи. С посочената заповед се създават права и задължения за служители на Районните управления “Полиция” при ОД ”МВР”- Пловдив, които служители са организационно, функционално, йерархически и дисциплинарно подчинени на органа, издал същата, следователно налице е хипотезата на чл.2, ал.2, т.3 от АПК, а оспореният акт не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1-4 от АПК, не е общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК, нито пък е нормативен административен акт по смисъла на чл.71, ал.1 от АПК, поради което жалбата е насочена срещу неподлежащ на оспорване акт, и като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. В тази връзка некоректно е и позоваването на чл.120, ал.2 от Конституцията на РБ, съответно на Решение № 21/ 1995 г. на КС на РБ, доколкото цитираната разпоредба на чл.2, ал.2, т.3 от АПК възпроизвежда на практика смисъла на конституционното решение. Последното обаче /т.6 от мотивите/ говори за право на жалба на “трети лица” /граждани и юридически лица/ в случаите, когато издаденият акт губи своя чисто тълкувателен или вътрешен характер и проявява действие “навън”, т.е. засяга субективни права или законни интереси на граждани или юридически лица, стоящи извън системата на власт и подчинение, а жалбодателят в качеството му на служител в МВР безспорно не представлява такова трето лице. В същият смисъл следва да се тълкува и разбира и разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията на РБ, на която разпоредба чл.2, ал.2, т.3 от АПК  по никакъв начин не противоречи.

 2. От друга страна въпреки изрично даденото му указание да представи доказателства относно прекия си и непосредствен личен правен интерес от обжалване на заповедта и да обоснове същия, жалбодателят  е представил  единствено копие от служебна карта, с посочване, че е служител на ОДМВР – Пловдив и с уточнението, че “същият е служител в системата на МВР  и жалената заповед пряко и лично го засяга предвид заплащането /компенсирането/ на положения извънреден труд”. Липсват доказателства, че жалбодателят е от кръга на адресатите на заповедта, за която се каза, че създава права и задължения единствено за служители на Районните управления “Полиция” при ОД ”МВР”- Пловдив, а не за всички служители въобще, както и че последният е пряко и непосредствено засегнат от заповедта, отделно от това компенсиране на работа извън редовното работно време предвижда самият ЗМВР, а по отношение заплащане на извънреден труд заповедта не съдържа никакви разпоредби, като в същото време следва да се посочи, че при евентуално незаплащане на такъв, жалбодателят ако е засегнат разполага с общия исков ред, за да защити правата си, и то само личните си такива, както впрочем и в това производство, а не на “на хиляди служители при ОДМВР – Пловдив.” Изводът, който може да бъде направен вследствие на изложеното е, че жалбата е подадена и от лице без правен интерес от обжалване, доколкото в тежест на жалбодателя е да установи и обоснове такъв правен интерес, а последният представлява положителна процесуална предпоставка за правото на жалба, каквато в случая липсва.

3. Най-накрая – към датата на постановяване на настоящото определение Инструкция с Рег.№ Із-343 от 05.03.2009 г. е отменена, поради което подадената срещу издадена на основание отменената инструкция заповед е недопустима поради липса на правен интерес, на основание чл.142, ал.2 от АПК.

Недопустимостта на основната жалба влече недопустимост и на акцесорното искане за спиране изпълнението на заповедта.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.А.Д. *** против Заповед с Рег.№ З-6313 от 15.10.2012г. на Директора на ОД МВР – Пловдив, както и направеното в жалбата искане за спиране на изпълнението на заповедта.   

ПРЕКРАТЯВА  производството по административно дело № 3860 по описа на Административен съд  - Пловдив за 2012 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: