О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 268

 

Град Пловдив, 24.01.2013 година

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:       

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа административно дело № 3873 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по жалба на Х.Х.Д. ***, ЕГН **********, чрез адв. Е.Н., против заповед № АО – 2668/ 11.09.2008 г. на кмета на Община Пловдив за изменение на ПУП- ПРЗ на част от кв.2а по плана на кв.“Волга – Дан. Николаев“- гр. Пловдив.

От представената по делото административна преписка съдебният състав констатира, че оспорената заповед е издадена на 11.09.2008 г. и касае поземлен имот с идентификатор 56784.518.1511 по КК и Кр на гр. Пловдив, с административен адрес гр. Пловдив, ул.“Захари Стоянов“ № 25-27, с номера по предходен план 56784.518.702 и 56784.518.703, кв.2а, парцел II – 936, 937, целият с площ от 413 кв.м., при съседи: 56784.521.1427, 56784.518.704, 56784.518.1039 и 56784.518.1420. В същото време жалбоподателката се легитимира като съсобственик на част от поземлен имот с номер 56784.518.704 и единствен собственик в находящите се в него сгради.

Правният си интерес от оспорване на процесната заповед обуславя от обстоятелството, че процесната заповед засяга нейния имот № 56784.518.704, като от представеното към жалбата заснемане – по КК с пунктир, а по регулационна – плътна линия, двете граници между имот № 56784.51..1511 и имот № 56784.518.704 не съвпада, като регулационната граница в едната си част навлиза в имота на жалбоподателката. Според нея регулацията не е приложена, поради което не може да се приеме, че регулационната граница между имотите е станала и имотна, поради което одобреният с процесната заповед ПУП – ПРЗ засяга нейния имот. Твърди се от страна на жалбоподателката, че тя е собственик на имот с площ от около 30 кв.м., който към момента на одобряване на нействащата кадастрална карта на гр. Пловдив със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Ид на АГКК е заснет като част от имот кад. № 56784.518.1511, като е следвало да бъде заснет като част от имота на жалбоподателката кад. № 56784.518.704. В тази връзка жалбоподателката се позовава на придобиване на тази част от имота от 30 кв.м. като придобит по давност за периода от 1938 г. /присъединено е владението от дядо й и майка й/ до настоящия момент. В тази връзка от жалбоподателката е предявен иск пред Районен съд – гр. Пловдив, за което е образувано гр. дело № 19113/ 2012 г., XVI състав. Представя доказателства в тази насока. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не й е била съобщена, за да направи възражения, както и че предвид липсата на съвпадение между имотна и регулационна граница, одобреният ПУП – ПРЗ и РУП  не отговарят на изискванията на ЗУТ по отношение на показателите за застрояване, височина, отстоянията на линията на застрояване до имотната граница към имота на жалбоподателката, разстоянието между сградите в двата имота през страничната имотна граница, както и дълбочината на застрояване.

От представените доказателства и наведени твърдения, от приложената административна преписка става ясно, че към момента на издаване на заповедта, а и към настоящия момент жалбоподателката не е собственик на имот кад. № 56784.518.1511, който имот се засяга от превижданията на подробния устройствен план. От представената графична част към заповедта същото така става ясно, че не са налице намалени отстояния към имота на жалбоподателката, по начин, по който да засягат собствения й имот, поради което не е налице хипотезата на чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ. Самата жалбоподателка не оспорва, че кадастралната карта за гр. Пловдив е влязла в сила. Пр това положение границата по влязлата в сила кадастрална карта между двата имота е имотната и регулационна граница между тях. С други думи влязлата в сила кадастрална карта е съобразена с последния действащ регулационен план, което означава, че регулацията е приложена по отношение на двата имота и твърденията на жалбоподателката за това, че регулацията на място не е приложена не отговарят на действителното положение.. Фактът, че жалбоподателката има претенции към части от имота, предмет на процесния ПУП - ПРЗ, воден от евентуалното придобиване на права в тази връзка по отношение на спорния имот в бъдеще не се припокрива с изискването на законовата норма на чл.131 от ЗУТ, която изчерпателно определя кръга от заинтересувани лица, които могат да оспорват процесния аминистративен акт. Законът изисква наличието на пряк и непосредствен правен интерес, с какъвто жалбоподателката не разполага нито до издаването на спорния административен акт, нито към настоящия момент. Това е така, тъй като законодателят в цитираната разпоредба е предвидил защита само и единствено на съществуващи права от категорията на изрично изброените, и не държи сметка за евентуално придобиване на бъдещи права и законни интереси. В случай, че такива бъдат придобити, точно тогава носителят на тези права би разполагал с възможност за изменение на предвижданията по реда на Закона за устройство на територията.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателката няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл.131 ЗУТ, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.131, ал.2, т.1-5 ЗУТ. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, поради което при липсата на такъв, производството по делото ще следва да бъде прекратено. В този смисъл и е цялата съдебна практика на Върховния административен съд по спорния въпрос.

            Водим от гореизложеното, Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV състав, на основание чл.159, т.4 АПК във връзка с чл.131 ЗУТ

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х.Х.Д. ***, ЕГН **********, чрез адв. Е.Н., против заповед № АО – 2668/ 11.09.2008 г. на кмета на Община Пловдив за изменение на ПУП- ПРЗ на част от кв.2а по плана на кв.“Волга – Дан. Николаев“- гр. Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 3873 по описа на Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV състав, за 2012 година.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването с препис за страните.

 

 

 

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: