РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 116

 

гр.Пловдив,16.01.2014 г.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІV състав, в публично заседание на осемнадесети декември,  две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ПЕТРОВ

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ:   1.ВЕЛИЗАР РУСИНОВ

 

                                                                           2. ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

при секретаря К.Р. и с участието на прокурора Росен Каменов, разгледа ЧКНАХД № 3094 описа на съда за 2013 г., докладвано от съдията Л. Несторова и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК.

         С определение № 1398 от 18.09.2013г., постановено по  гр.д. № 1001/2013г., Карловският районен съд, е оставил без разглеждане жалбата на „Джи Ел Си Комерс” ЕООД, представлявано от управителя Г. Д. Б., депозирана чрез пълномощниците адвокат М. Д. и адвокат Е. Т. от АК-Пловдив, против Заповед № 821 от 30.04.1998г. на Кмета на Община Карлово, с която е дадено разрешение за закупуване на недвижим имот от Д. Х. М. от гр. Калофер и е прекратил производството по гр.д. № 1001 по описа за 2013г. на Районен съд-Карлово.

          Недоволен от така постановения съдебен акт е останал жалбоподателят - „Джи Ел Си Комерс” ЕООД, представлявано от управителя Г. Д. Б., който чрез адвокат Д., твърди, че съдебният акт на КРС е неправилен и незаконосъобразен.

         Твърди се, че от приложената по делото разписка е видно, че Община Карлово връчва Заповед 821/30.04.1998 г. на 22.05.1998 г., като за наследниците на Г. Т.К. се подписва лицето С. Б. Същото лице не е наследник на Г. Т. К., така както е посочено в разписката.  Твърди се, че не са изпълнени изискванията на чл. 46, ал. 2 ГПК и че неспазването на законните изисквания за надлежно удостоверяване на качеството на получателя прави връчването нередовно, поради което не може да се приеме, че срокът за обжалване на заповедта е започнал да тече от датата, посочена в разписката. Лицето С. Б., разписала разписката за връчване на Заповед № 821/30.04.1998 г., не е наследник на наследодателя Г. Т.К., не е и от домакинството на адреса, на който е връчен административният акт. Липсва и надлежно удостоверяване на качеството на лицето получило Заповедта и положило подписа си върху представената разписка. Към частната жалба е приложено удостоверение за наследници на Г. Т. К.с изх. № 026 от 06.02.2013г. от Община Карлово.

          Иска се отмяната на определението на Районен съд-Карлово.

 Ответникът по частната касационната жалба – Община Карлово не изразява становище по касационните оплаквания.

          Представителят на Окръжна прокуратура счита частната касационна жалба за неоснователна.

             Пловдивският административен съд след като провери законосъобразността и обосноваността на постановеното определение във връзка с направените от частния жалбоподател оплаквания намери следното: частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения: Заповед 821/30.04.1998 г. на Кмета на Община Карлово е издадена на основание §62 ал.3 от ППЗСПЗЗ, според която разпоредба въз основа на протокола по ал. 2 кметът на общината издава заповед, с която отказва или признава правото да се придобие собственост от ползвателите. В случай, че се признава правото да се придобие собствеността, със заповедта се възлага извършването на оценка на имота. Заповедта се съобщава по реда на ГПК на собствениците на земите и на ползвателите, които могат да я обжалват по реда на ЗАП.

          В случая е извършено съобщаване по реда на действащата към момента на издаване на заповедта норма на чл. 46 ал.2 от ГПК (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.), което означава, че няма изискване връчването да се извърши на лице, което да е от кръга на наследниците на Г. Т. К. или от кръга на домакинството. В определения преклузивен срок не е подадена жалба от наследниците на Г. К. Освен това Заповед 821/30.04.1998 г. на Кмета на Община Карлово е част от сложен фактически състав и след влизането й в сила се издава заповед по реда на  §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ, според която разпоредба след влизането в сила на заповедта по ал. 3 оценката за предоставената за ползване земя, извършена от техническата служба на общината, съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ, и за размера на прогресивно нарастващата такса по § 4а, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, се утвърждава със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице.

         Видно от административната преписка е, че е последвало издаването на Заповед № 1712 от 09.09.1998г. на Кмета на Община Карлово с правно основание §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ, с която е утвърдена оценката на имота с ползвател Д. М. и която е влязла в сила, няма данни за противното. Необходимо е да се изясни, че Д. М. е придобил правото на собственост не въз основа на Заповед 821/30.04.1998 г. на Кмета на Община Карлово, а вследствие на извършено плащане, тъй като съгласно §4б от ЗСПЗЗ възстановява се правото на собственост на граждани върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на ползване, съгласно актовете, посочени в § 4. Когато земите представляват лозя, овощни градини или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът, ползвателят придобива правото на собственост, ако заплати земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизането в сила на оценката по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2. Ползвателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители, независимо от общината, в която се намира, или е на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица.

           Следва да се посочи, че според разпоредбата на §62 ал.7 от ППЗСПЗЗ в случаите, когато ползвателят на земята не заплати цената й в предвидения срок, собственикът на земята подава в едномесечен срок молба до техническата служба на общината за оценка на сградата и за подобренията в имота. Към молбата се прилага решението на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ.

          Няма данни по делото, че наследниците на Г. К. и конкретно лицето М. П. са предприели действия по реда на цитираната по-горе разпоредба. Няма данни, че е оспорена и заповедта на кмета на общината, издадена на основание § 62 ал.8 от ППЗСПЗЗ, според която разпоредба, оценката по ал. 7 се одобрява със заповед на кмета на общината и се съобщава на ползвателя и на собственика по реда на ГПК. Заповедта подлежи на обжалване по реда на ЗАП.

 

           С оглед на горепосоченото, определение № 1398 от 18.09.2013г., постановено по гр.д. № 1001/2013г. на Карловския районен е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

           Мотивиран от гореизложеното Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОСТАВЯ в сила определение № 1398 от 18.09.2013г., постановено по гр.д. № 1001/2013г. на Карловския районен.

 

   Определението е окончателно.

 

 

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                   

                                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                                                                                      2.