О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер    194              Година    2014, 24.01.         Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив ІІ отд., VІІ състав

 

в  публичното заседание на 22.01.2014г. в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ

 

като разгледа док­лад­ваното от СЪДИЯ КОЛЕВ адм. дело номер  3252 по опи­­­­­­­­­­­­­­­­­­са за 2013 година и като обсъди :

 

              Производство по чл.161 АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

Постъпила е молба от “Флора – 62”ООД с адрес на управление * с искане за възстановяване пропуснат срок – за подаване на жалбата сре­щу ревизионен акт №161300213/17.06.2013г, потвърден с решение №946/ 09.09.2013г. на Директор Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 12 420 лева и лихви  4 173,48 лева.

С молбата се сочи, че пропускането на срока са дължи на особени непред­видени обстоятелства, респ. на поведение на администрацията, което е въвело в заблуждение жалбоподателя, довело в крайна сметка до пропус­ка­не на законоустановения срок.

Ответникът по молбата – Директор Дирекция “ОДОП” – Пловдив счита същата за неоснователна и настоява за оставянето и без уважение.

Настоящия съдебен състав, след като разгледа молбата, намира съща­та за своевременно подадена, но по същество за неоснователна.

Не е спорно между страните, че издаденото от ответника негово реше­ние №946 от 09.09.2013г. е доведено до знанието на Дружеството чрез из­вестяване посредством използване услугите на лицензиран пощенски опера­тор/с известие за доставяне с обратна разписка/.

Не е спорно също така в тази връзка, че известяването по описания начин е направено чрез връчване на решението на ответника на дата 25.09. 2013г. на посочено като упълномощено лице “Д.Д.”.

На следващо място безспорно е, че жалбата до съда е входирана ди­ректно при ответника на дата 11.10.2013г., т.е. след законоустановения срок за обжалване, посочен ясно в решението на ответника.

В тази връзка и по искането на съда постъпи писмена молба от жалбо­подателя/лист 240 от делото/, в която същият признава, че формално жалба­та е “видимо просрочена”, поради което сочи, че с оглед на последното “...най-вероятно съдът ще прекрати производството по делото, като ще ис­каме възстановяване на срока за обжалване по реда на чл.161 ал.1 от АПК”.

С оглед на това изявление на упълномощения представител и с оглед императива на разпоредбата на чл.161 ал.1 АПК, приложима на основание §2 от ДР на ДОПК, че искането се прави след “...оставяне на жалбата без разглеждане...”/няма пречка, а и в същата алинея е посочено, че то може да се направи и със самата жалба до съда/ със свое определение от 07.11. 2013г. настоящият състав остави жалбата без разглеждане и прекрати произ­водството по делото.

Това определение е съобщено на оспорващия редовно на 12.11.2013г. и не е било обжалвано.

Последващо на дата 19.11.2013г. и в указания от Кодекса срок постъпи и молбата на Дружеството за възстановяване на сочения за пропуснат срок за обжалване, като едва в нея се изложиха всъщност причините да се прие­ме, че срокът се явява пропуснат.

По същество от ревизираното Дружество се приема, че актът е бил връ­чен на лицето Д.Д. на 25.09.2013г., която обаче според защи­тата не е била надлежно упълномощавана за това, вкл. да получава каквато и да е кореспонденция, поради което това е именно обстоятелство, явяващо се особено и непредвидено по смисъла за законовата уредба, обосноваващо и искането за възстановяване на пропуснат срок.

Прави се последващ извод, че всъщност срокът за обжалване не се явя­ва пропуснат, поради нередовното уведомяване на субекта.

При тези твърдения настоящият състав намира, че всъщност е повече от очевидно, че ако се приеме безрезервно тезата на молителя, то след като нямаме редовно връчване на уведомлението за решението на ответника, то срокът на обжалване на РА въобще не е започнал да тече.

Институтът на чл.161 АПК има смисъл и намира приложение само ако даден срок е пропуснат, т.е. страната е била редовно уведомена и е следва­ло в определен от закона или съда срок да извърши конкретно правно дейст­вие/да направи определено волеизявление, нуждаещо се от получаване/, но това не е било сторено именно поради: “особени непредвидени обстоятелст­ва или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуж­де­ние.

В първата си молба до съда по повод питането на състава за датата на входиране на жалбата Дружеството е посочило, че същата е видимо просро­че­на, поради което би следвало съдът да прекрати производството/което и бе сторено от него/, като ще се иска възстановяване на пропуснат срок, без да се сочат обстоятелствата, обосноваващи същото.

Такива всъщност бяха изложени едва на дата 19.11.2013г. след като жал­бата бе вече оставена без разглеждане, а производството по делото прек­ратено.

При това положение на нещата соченото основание за пропускането на сро­ка не представлява нито хипотеза на особено непредвидено обстоятелст­во, нито такава на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение.

Ако тезата на жалбоподателя е вярна, то всъщност жалбата е подадена в срок, поради което същият не се явява пропуснат и не е допустимо въз­становяването на непропуснат такъв.

С уважаване на искането по чл.161 АПК след като жалбата е била оста­вена без разглеждане като просрочена по същество се постига ефекта на последващо възстановяване висящността на производство и то с акт на пър­востепенния съд, т.е. не по обичайния път на инстанционния контрол на оп­ре­делението, преграждащо нейното разглеждане по същество.

Или в случая с оглед тезата си всъщност дружеството би следвало да атакува определението на съда от 07.11.2013г., с което жалбата е оставена без разглеждане, тъй като е приета за просрочена.

Що се отнася до събраните в хода на това производство писмени дока­зателства, то безспорно се установява, че връчването на уведомлението е извършено на дата 25.09.2013г., като от лицензирания пощенски оператор е посочено, че това е станало на упълномощеното от дружеството лице – Д.Д., представила пълномощно, което обаче е било върнато на лицето, като пощенският оператор няма задължение да съхранява и архиви­ра подобни пълномощни.

По отношение на посочения пълномощник, то безспорно от изисканите от съда, а и представени от ответника писмени доказателства се установява, че към дата 25.09.2013г. Д.Д. е служител по трудово право­отно­шение в ревизираното дружество.

Тези факти и обстоятелства обаче имат отношение повече към въпроса за валидното връчване на уведомлението на дружеството чрез Д. като пълномощник, а не релевират толкова към значимите за преценка обстоя­телства по приложение института на чл.161 АПК.

С оглед на изложеното искането на Дружеството по чл.161 АПК във вр. с §2 ДР на ДОПК следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ ІІ отд., VІІ състав :

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “Флора – 62”ООД с адрес на управ­ление * за възстановяване пропуснат срок – за подаване на жалбата срещу ревизионен акт №161300213/17.06.2013г, потвърден с реше­ние №946/09.09.2013г. на Директор Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 12 420 лева и лихви  4 173,48 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :