О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  228

гр. Пловдив, 29 Януари 2014 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХХV състав, в закрито заседание на 29.I.2014г. в състав:                                                          

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3609 по описа за 2013 год. и взе предвид следното :

Образувано е по жалба вх.№ 23152/26.11.2013г. на ***, физическо лице-търговец *****, ЕГН **********, чрез процесуален представител адвокат Ц.Б.. Първоначалното искане е за отмяна на  Акт за установяване на задължение № 1229/01.11.2012г. издаден от главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“ на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, на основание чл.107,ал.3 от ДОПК и въз основа на подадени декларации по чл.54,ал.1 от ЗМДТ, с които са установени задължения за данък върху превозните средства за периода 01.01.2009г.-31.12.2012г. и лихви за просрочие към 01.11.2012г.  

С разпореждане № 61 от 10.01.2014г. съдът изрично е указал на жалбоподателя за това, че може да уточни жалбата си в насока на допустимия ред за съдебен контрол. Последното се е наложило с оглед на това,че според приложената административна преписка, към настоящия момент жалбата против АУЗД е подадена без да е изчерпан административния ред за обжалването му, с произнасяне на административния орган по същество. Към момента на сезиране на съда  единственото произнасяне на административния орган е обективирано в Писмо № 13СГ596 от 26.11.2013г., видно от което е, че ответникът е отказал да разгледа жалбата по същество,тъй като намира същата за просрочена. Изрично е мотивирано заключението,че АУЗД № 1229/01.11.2012г. е влязъл в сила на 07.01.2013г. Тъй като административното обжалване е задължително и предхожда съдебния контрол, поставените с първоначалната жалба въпроси по същество, относно установените с акта данъчни задължения, все още не могат да бъдат предмет на преценка от съда.

Така, с уточняваща молба вх.№ 1936/27.01.2014г., жалбоподателят насочва производството в допустима посока,а именно тази по чл.147 от ДОПК, като излага възражения за неправилността на акта,с който не му е дадена възможност да обжалва АУЗД и иска отмяна не на АУЗД, а на акта, с който се отказва връчването на АУЗД поради неспазването на процедурата по неговото връчване.

Ето защо и след тълкуване волята на жалбоподателя, съдът намира настоящото производство за такова по чл.147,ал.3 от ДОПК.

Предмет на съдебен контрол е решение на директора на Дирекция „МДТ“ при община Пловдив, обективирано с писмо изх.№ 13 СГ 596 от 26.11.2013г., с което е прието,че Акт за установяване на задължения по декларация № 1229/01.11.2012г. е влязъл в сила на 07.01.2013г. и не е обжалван в законоустановения 14-дневен срок.

За да се произнесе с този акт, ответният орган е бил сезиран с жалба вх.№ 13СГ596/18.10.2013г. против АУЗД № 1229/01.11.2012г.

Ответният административен орган приема в атакуваното решение,че АУЗД е изпратен на 02.11.2012г. за връчване по пощата с обратна разписка на посочения адрес за кореспонденция. Пратката се върнала на 16.11.2012г. като непотърсена. С разписка № 401/19.11.2013г. за връчване на АУЗД чрез връчител, адресатът не бил намерен на посочения адрес за кореспонденция.

В резултат на това се пристъпило към връчване по реда на чл.32 от ДОПК. Така, на 22.11.2012г. при посещение на адреса за кореспонденция едноличният търговец не е открит. Съставен е протокол № 1546/22.11.2012г. На 29.11.2013г. е направено второ посещение на адреса,за което също е съставен протокол № 1584/29.11.2012г. На 06.12.2012г. е изпратено съобщение по чл.32,ал.6 от ДОПК,което е поставено на определеното за това място в дирекцията и е публикувано в Интернет. На основание на всичко това АУЗД бил приложен по преписката като редовно връчен.

От приложената административна преписка се установява,че всичко гореописано се е случило точно така,както е изложено в атакуваното решение-писмо. Видно е, че атакуваният с жалбата пред административния орган акт е бил връчен по реда на чл. 32 от ДОПК и спорът се свежда до законосъобразността на проведената процедура по връчване, а от там и до редовността на самото връчване. Съгласно разпоредбата на чл. 32,ал.1 от ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите,когато лицето, негов представител или пълномощник не са открити на адреса на кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни. Удостоверено е надлежно, че лицето не е било намерено на посочения за кореспонденция адрес, както и, че са извършени две посещения,за които са съставени протоколи. Видно от датите на цитираните протоколи обаче, двете посещения не са направени през повече от 7 дни, което е в нарушение на изискването на чл.32,ал.1 от ДОПК.  Сам в мотивите на контролирания акт административният орган пише,че първото посещение е на 22.11.2012г., а второто посещение е от 29.11.2012г. Простата S показва,че второто посещение е направено не през 7 дни, а на седмия ден. Следователно, процедурата е опорочена въпреки спазването на останалите изисквания в последователността на извършеното връчване- поставяне на съобщение на определеното за целта място в  дирекцията, изпращане на писмо с обратна разписка. Прочее, и по отношение на представените обратни разписки се наблюдава процедурно нарушение, тъй като от представеното по делото копие  по никакъв начин не може да се направи извод какво е изпратено и дали това е съобщението по чл.32,ал.4 от ДОПК, в същата липсват каквито и да било пощенски клейма. Приложеното писмо на „Български пощи” ЕАД обр. 250, с отбелязване „Пратката не е потърсена от получателя” също не удостоверява факта на изпращане именно на съобщението, в изпълнение на изискването на чл.32,ал.5 от ДОПК. Липсват данни и за това да е било оставено известие или съобщение, изхождащо от „Български пощи” ЕАД, с което жалбоподателят да е уведомен, че има за получаване пощенска пратка, кога и къде следва да се яви, за да я получи. В този смисъл възраженията изложени в жалбата се явяват основателни.

Ето защо съдът намира,че изискванията на чл. 32 от ДОПК не са спазени в пълнота,а неспазването на което и да е от тях води до опорочаване на цялата процедура по връчване и връчването не може да се приеме за редовно.

При това положение е очевидно, че срокът за извършване на обсъжданото процесуално действие е спазен от страната в административното производство и жалбата срещу АУЗД следва да се счита за подадена в законоустановения срок. Постановеният в противна насока резултат е незаконосъобразен. Той ще следва да бъде отменен.

С жалбата е направено и искане за спиране  на изпълнението по изп.д.№ 349/2013г. образувано по описа на ЧСИ Горчев,рег.№ 825. Това искане в рамките на настоящото производство по чл.147 от ДОПК е недопустимо, доколкото разпоредбата на чл.153 от ДОПК предвижда такава възможност,но компетентен по искането е не административния съд,а органа по съществото на спора, пред който се обжалва съответния административен акт. Ето защо това искане ще се остави без разглеждане.

Водим от горното, Пловдивският административен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         ОТМЕНЯ решение на директора на Дирекция „МДТ“ при община Пловдив, обективирано с писмо изх.№ 13 СГ 596 от 26.11.2013г., с което е прието, че Акт за установяване на задължения по декларация № 1229/01.11.2012г. е влязъл в сила на 07.01.2013г. и не е обжалван в законоустановения 14-дневен срок.

         ВРЪЩА административната преписка на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, за произнасяне по същество по жалба вх.№ 13СГ596/18.10.2013г.  на  *****, ЕГН **********, в качеството му на ***, чрез пълномощник адвокат Ц.Б. против АУЗД № 1229/01.11.2012г.

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на *** за спиране на  изпълнението по изп.д.№ 349/2013г. образувано по описа на ЧСИ Горчев,рег.№ 825

 

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване в частта,в която отменя административния акт и връща административната преписка, а в частта, в която се оставя без разглеждане искането за спиране, определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :   /П/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: